Изводите от международния икономически форум

 Имам си няколко източника на информация какво става с руската икономика - в един сайт следя цените на дребно, в туитър в няколко профила гледам клипчета, когато качат как руснаците се оплакват от поскъпването на стоките, гледам и клипчета в youtube като това например, отделно следя и руската секция на ВВС и разни руски вестници и сайтове, макар че те са много ненадежни заради вихрещата се там цензура. С цензура или без обаче руснаците не могат да скрият проблемите си в икономиката: прословутото им "импортозамещение" от 2014 г не проработи, няма как да смениш ементалът и гаудата с "Российский сыр", шампанското Moet&Chadon със "Советское шампанское", Ауди с Лада Гранта и Филипс с Витяз и да си мислиш, че всичко ще е както преди и няма да усетиш разликата. Повярвайте ми, и шоколад Кума Лиса се ядеше, ама някакси предпочитам тези на Милка и Сушард. 

Откакто започна войната и въведоха новите санкции ония балъци съвсем изгубиха връзка с реалността. Едно на ръка, че световни брендове се изтеглиха от пазара им, отделно започна да им куца икономиката веднага - тук спираме производство заради липса на части, там ограничаваме експлоатацията заради липса на резервни части, в Аэрофлот стюардесите вече следят за консумацията на тоалетна хартия по време на полет, в първите дни след началото на войната копирната хартия първо поскъпна, после и поизчезна - примери много. 

Делът на руската икономика от световната такава се сви от 2,5% за миналата година до 1,5% в момента. 1,5% за страната, която има най-големите запаси от всичко на света, от всичко, за което се сетите. И която би трябвало да може да изхранва и изнася, а не да гладува и да внася. Стъпвайки на тези 1,5% руският президент Путин организира в Санкт Петербург ежегодния Международен икономически форум, на който този път присъстваха представители само на приятелските на Русия страни - Беларус, Армения, Казахстан, Сирия (сигурно пропускам някого) и най-екзотичните - гости от ДНР, ЛНР и афганистанските талибани. Няма какво да се лъжем, целта на тазгодишното издание на форума е да излъже руснаците и света, че руската икономика не е леко умряла, само временно неразположена. Че Русия има приятели, има откъде да внесе, ако и се налага нещо. 

Има дръжки.

В заключителната си реч Путин надълго и нашироко обяснява как санкциите не проработиха, как трудностите се преодоляват, как е въпрос на време руската икономика отново да стане водеща в света (каквато никога не е била), как ръководителите на западните държави наказват на първо място собствените си избиратели и икономики. Липсват само новините за небивалия трудов ентусиазъм, обхванал руските трудещи се, нови стахановци и примери за трудови подвизи и героизъм. 

И тук се сетих за един друг бункерен герой, който до последно също не вярваше в колапса и рухването на неговия си свят. Докато руските бомби падаха на 100 м от бункера му, той преместваше несъществуващи армии и контраатакуваше с вече ликвидирани подразделения. Докато се водеха ожесточени боеве в улиците около бункера му, той се срещаше с дечица от Хитлерюгенд и ги ободряваше, че трябва да издържат съвсем малко, колкото да дойде помощ отнякъде. А него всички го помним как свърши.

Новата течност за чистачки и председателят на Народното събрание

 Преди няколко години, когато купих сегашната си кола (ей тази, на снимката) и колегите в тогавашната ми работа (нормално) поискаха да я разгледат на паркинга. Нормално, те масово карат коли втора ръка, всъщност за толкова години не познавам друг човек, който да си е купил нова кола като мен, да не говоря два пъти. Отиваме в обедната почивка, отварям капака, вратите, ония гледат и цъкат. Имах един колега тогава, да го нарека Жорката, който беше специалист по въпросите и беше компетентен отвсякъде. Та Жорката казва на един от работниците: "Иване, хайде да идем да видим как изглежда чисто нова спирачна течност". Щото техните коли все втора ръка, спирачната течност кой я знае откога е, и да я сменят с нова файда никаква, казанчето е старо и прашно. 

Нещо такова наблюдавах в Народното събрание тия дни. Разбираемо е желанието на ГЕРБ да се представят като нормална демократична партия, която не може да търпи потъването и разграбването на България и час по-скоро иска да свали това пагубно за родината ни правителство. Неслучайно всяко изказване на Десислава Атанасова (що и викат Свирката на тая женица не знам?) завършва с "Оставка, аматьори!" - това един професионалист, който 12 години е бил в управлението на страната не може да го търпи. Но това, което искрено ме изуми е искането от страна на ГЕРБ за оставката на Никола Минчев от председателското място на Народното събрание - аз на тяхно място нямаше да го подкрепям. Никола Минчев за ГЕРБ е като спирачната течност за моите колеги. Само си помислете кой стоеше начело на парламента в годините на ГЕРБ - тетка Цецка, кърджалийската поцинкована кофа, Димитър Главчев. Тоя последния се раздели с председателския стол след една визита на Тъпанаря от Банкя в Народното събрание (както каза президента Радев "Отиде да пие кафе и си тръгна с оставката на шефа на Народното събрание"). Та при положение, че си свалял собствения си председател на НС след височайша визита, на която са ти казали какво да правиш и защо, сега да демонстрираш характер и демократични принципи нещо не е така.

Но едно друго сравнение ми се набива в очите, по юридическа линия. И тетка Цецка беше юрист, и Никола Минчев е юрист. Само че тетка Цецка беше завършила задочно рабфак, а Никола Минчев е завършил редовно. Тетка Цецка през цялата си политическа кариера отричаше да е била партиен секретар, на Никола Минчев не му се е налагало. На тетка Цецка трудовия стаж е минал като юрисконсулт в Община Плевен, от другата страна е Никола Минчев, който е работил в една от най-големите и солидни юридически фирми у нас (е не са като в Америка, но ...). Дядото на Никола Минчев също е бил народен представител преди 1944-та година, дядото на тетка Цецка се оказа убит от комунистите николапетковист, а сина и внучката му впоследствие се оказаха членове на Партията. Неслучайно започнах поста с историята за спирачната течност, сравнението е като между нова и доста стара кола.

Въобще, ГЕРБ трябваше да си водят записки вместо да напъват да свалят Минчев. Трябваше да го държат за председател, защото при тях такъв председател е нещо непознато, такова животно нема. Те за 12 години гласуваха за когото им посочи Тиквата, а че това е по-малка тиква ни най-малко не ги вълнуваше.

До

 Феминизмът е до първия достоен мъж.

Комунизмът - до първия собствен капитал.

Атеизмът - до първото друсане на самолета.

Антиваксърството - до първото вдишване на кислород в инфекциозното.

Категориите

Това е Оскар Писториус. Оскар е роден с малформации и на 11-месечна възраст краката му са ампутирани. Това не му попречва след години да се занимава с лека атлетика - Оскар бяга със специални пружинни протези. Първоначално се състезава в като параолимпиец, в игри за хора с неравностойно положение, но с течение на времето започва да се състезава с нормалните атлети и дори участва в олимпийските игри в Лондон през 2012 година. Скоро след това обаче ИААФ забранява на Оскар да участва наравно с нормалните атлети, отчитайки мнението на германския професор Брюгеман, според когото пружиниращите му протези му дават предимство пред останалите участници в състезанията. Оскар оспорва в съда решението на ИААФ и печели правото отново да се състезава наравно с нормалните атлети. Един от доводите на Писториус е, че той никога не се е възприемал като инвалид, след като от най-ранна детска възраст се е придвижвал с протези. Дали протезите на Писториус действително му дават предимство или не е доста спорен въпрос и аз не съм човекът, който ще го реши, но е факт, че един инвалид (или човек в неравностойно положение) участва наравно с нормалните здрави хора в състезание по бягане. 

От друга страна, в Съединените щати все повече зачестяват случаите на трансгендерни спортисти, които се състезават в новите си полови категории. Казано с други думи: спортисти, родени като мъже след операция за смяна на пола се състезават с биологично родени жени (дебилно звучи, но да го кажа така) и печелят без проблемно. Последният пример са Лия Томас и Ицхак Хенинг, шампиони в щатското първенство по плуване за студенти. Лия е родена като мъж, до преди няколко сезона се е състезавала в първенството за юноши, а Ицхак пък е роден като жена, оперирал се е, но все още не е започнал хормонална терапия и затова все ще плува при жените. Подобни случаи имаше и при щангистите преди време, едни китайки вдигаха много по-големи тежести от другите състезатели. 

Наскоро при връчването на британските музикални награди Адел спечели статуетката в категорията "Най-добър изпълнител". За пръв път няма разделение мъже/жени, категорията е полово неутрална. Причината за това се оказал Сам Смит, който още не бил решил какво точно е, мъж или жена и поради тази причина лани не участвал в конкурса. Да си призная честно, ако не беше този му проблем така и нямаше да науча за него, една негова песен не съм чул през живота си досега и не го смятам за голяма загуба, но благодарение на Сам сега изпълнителите са само в една категория. 

И тук идва въпросът, който обединява трите истории: защо бе, вместо да изпадате в такива изродщини, вместо да пускате жени да се състезават като мъже, мъже като жени; вместо да режете категории, защо не пуснете транджендърите и всичките му там ЛГБТИ+ в отделна категория? Пуснете заедно да се състезават Кончита Вурст и Адел, никога няма да изглеждат като Писториус и Юсеин Болт. В единия случай единия е известен с това, че е "жена" с брада, който/която се опитва да пее, а в другия имаме лекоатлет с ампутирани крайници, който откакто се помни се занимава с тичане и се е приспособил идеално към условията на нормалните, на здравите. Защо не оставите категориите "Най-добър изпълнител" за мъж и жена и не добавите нова категория за трансджендърите? Защо вместо да пускате мъже да се състезават с жени не им направите отделна категория и да се състезават заедно само трансджендъри там? 

Що го пиша това ли? Ами защото пак сме юни, пак ще има гей-паради и пак ще ни надуват главите за права и свободи, за равенство и дискриминация. А ето ви конкретни стъпки, които може да се предприемат към равенството на геювете и лесбийките по света, но никой не им обръща внимание. Специално у нас пак ще реват как не им разрешаваме да се женят и осиновяват деца, как не могат да се наследяват и да получават информация в болниците за партньорите си, пак ще разнасят случая с убития студент Михаил Стоянов като насрани гащи из медиите, но за нещо конкретно не ги търсете. Важното е едни пари да се вземат.

14-та икономика в света

Покрай книгите на Андрей Ланков (за тях ще имам отделен пост някой ден) научих доста неща за Корея и корейците - и за Севера, и за Юга. От всички далекоизточни народи корейците са най-вманиачените на тема образование - повече от китайците, повече от японците дори, а народите от Индокитай дори не ги слагам в списъка. Специално южнокорейската образователна система е много жестока към учениците, те почти нямат никакво свободно време, постоянно са заети в учене, проекти, упражнения, домашни. Колкото и странно да е, 5-те години университет след това са много по-свободни в сравнение с 12-те години средно образование. За сметка на това вече много по-често се наблюдават южнокорейски студенти, аспиранти и докторанти в сложни науки като молекулярна биология, физика, някои клонове на медицината в университетите в САЩ, Канада и Япония. 12-годишния терор на южнокорейското средно образование има една-единствена цел - да подготви бъдещия абитуриент за матурите, от чийто резултат зависи в какъв университет ще попадне той. От това зависи бъдещето на абитуриента - дали ще отиде да работи в Самсунг, Деу, Хюндай, LG или друг промишлен гигант зависи от това в кой университет ще бъде приет, а в кой университет ще бъде приет зависи от резултата от матурата му. Това се отнася не само до престижните частни фирми, същото важи и за администрацията. Ако трябва да пренеса примера в България, дипломата от юридическия факултет на СУ винаги ще бие дипломата на юридическия факултет на ВТУ, дипломата за юрист от НБУ или от ЮЗУ ще гледа нервно отстрани, а дипломата от НБУ дори няма да я има в списъка.

Да се върнем в Южна Корея обаче. Както казах, хората там гледат на средното образование много сериозно, изходът от него ти отваря или затваря вратите към бъдещето. До толкова сериозно гледат на матурите (като краен резултат от 12-те години средно образование), че в деня на зрелостните изпити всички фирми в Южна Корея, повтарям всички, без изключение започват работа с 2 часа по-късно. Това е, за да може всички зрелостници да отидат овреме на изпит и да няма някой закъснял, щот не могъл да се качи в метрото или щото имало задръстване някъде си. Всички отиват 2 часа по-късно на работа - това Макдоналдс, Самсунг, Деу, кина, театри, ресторанти, куриерски фирми, шивашки ателиета, пощенски офиси, общинска и държавна администрация, всичко отива с 2 часа по-късно на работа. 

И това е едно от нещата, които правят икономиката на Южна Корея 14-та в света.

А у нас в деня на матурите транспортните фирми, таксиметровите шофьори и автобусните шофьори в София решиха да протестират. Призивите да отложат протеста си за друг ден, да не съвпада с матурите и да не създава пречки пред зрелостниците не бяха чути. Може би затова не сме 14-та икономика в света. Дори и 114-та не сме. Може би затова у нас транспортните фирми наемат международни шофьори за 3500 евро заплата с уточнението, че това са пари когато е на път, иначе като си е в България заплатата му е 1200 лв и върху нея му вървят осигуровките (да им се чудиш на корейците как не са се сетили за тази гимнастика), а до 3500 евра му се водят командировъчни. Тези фирми си имат достатъчно проблеми с плана Макрон за европейска мобилност, насочен точно срещу такива гимнастики и подбиването на цените от страна на източноевропейските фирми, сега и правителството им налага да си плащат ТОЛ-таксите, само до зрелостниците и техните матури им е. А на тези фирми точно им трябват такива служители, с тройка на матурата. 

На непрочетената страница

Грузинско семейство решава да забогатее. Правят проучване, съставят няколко бизнес-плана и решават да се спрат на най-перспективния, отглеждане на гъски за фуа-гра. Проверили пазара и намерили в Холандия племенни породисти гъски на приемлива цена. Холандците не ги подвели, доставили птиците в указания срок с подробни (400 страници) указания - как да се хранят, с какво, на каква честото, с какво да ги поят, как да се грижат за тях.

На гъските в Грузия много им харесало. Натежавали бързо, по-бързо от графика. Семейството също било много доволно, поне на теория тяхното благосъстояние бързо се увеличавало. А в един момент една нощ гъските внезапно изчезнали. Все едно се изпарили. На 178-а страница, естествено непрочетена, имало указание за необходимостта да им се подрежат крилата с приближаването на есента.