Късметлията

 Една история от нета.

В една компания се завъртя разговор около късмета. Аз твърдях, че няма никакъв късмет, да не говоря за каръщината. И че нашият живот се подчинява само на теорията на вероятностите и до известна степен на нашите усилия. И тогава думата взе Андрей. Андрей, освен отличен кинооператор беше и заклет спортист - покорител на планински върхове и женски сърца. И ето неговия разказ.

Звъни ми един съученик, Витя, пита ме за нечий номер. Ние се разговорихме за живота и Витя си призна, че той е най-големия карък в света. И напълно е свикнал с това. Жена му избягала с негов приятел, с когото той ги запознал, на работата също му е адски кофти. В офиса имало съкращение, трябвало да съкратят един от 15 души и решили да теглят жребий. Теглили и, естествено, Витя изтеглил "уволнение". Дошъл шефът и казал, че в отдела не са 15, а 17 човека, двама са в командировка. Решили като се върнат да теглят нов жребий. Дочакали ги, теглили нов жребий, Витя отново изтеглил "уволнение".

Накратко, трябвало да спасявам стария си училищен приятел от черната карма и каръщината. Предложих му да идем заедно за няколко дни сред природата - с палатки, огън и останалите екстри. Обикновено подобни мероприятия поставят нещата на местата им. Витя, макар и никога да не е ходил на поход с радост се съгласи.

Взех две раници, две едноместни палатки, накупихме си консерви, разни други неща, хванахме влака до някъде и после пеша през гората. Вървим през нея, птичките пеят, настроението ни е приповдигнато. Особено на Витя, на него видимо му хареса. 

Изведнъж Витя се спъна, залитна и бавно, смешно падна напред върху ръцете си. В първия момент нищо страшно, дори се засмях. А Витя загуби съзнание за известно време. Като дойде на себе си се оказа, че докато падал, раницата по инерция продължил напред и една от консервите го ударила по тила с ръба си. Кръв, цицина, аз дори исках да се върна, но Витя ме уговори да продължим. Залепих го с лейкопласт, дадох му таблетка против главоболие и продължихме нататък, но настроението вече не беше същото. Намерихме подходяща полянка за бивак и започнахме да се устройваме. 

Аз разпънах своята палатка, Витя неговата и аз, от висотата на своя опит започнах да му давам съвети:

- Виж, разпънал си палатката си под старо дърво. Ако през нощта има буря такова дърво може лесно да падне върху теб.

- Да де, но и твоята палатка е под дърво!

- Моето е изправено, а твоето е наведено над палатката. Помисли накъде ще падне!

- Прав си - каза Витя и премести палатката си от другата страна на дървото.

Накратко, през нощта мина някакъв ураган за десетина секунди. В резултат на това дървото на Витя беше изтръгнато от корен и хвърлено на другата страна, върху палатката му. Слава Богу, нямаше счупени кости, но ударът пак му се случи по тила. Тук вече повярвах, че моят съученик е абсолютен карък. Наложи се да му отстъпя своята палатка, аз да се подслоня под онова, което остана от неговата.

На другата сутрин Витя дълго сумтеше и мънкаше, докато най-накрая не събра смелост и не попита:

- А сред природата как се ходи по нужда? Има ли някаква технология?

- В смисъл, по голяма нужда ли?

- Да.

- А, още не си ходил ли? Ето ти инструкцията: вземаш тоалетната хартия и лопатката. Харесваш си място, изкопаваш си дупка, вършиш си работата и после заравяш дупката обратно. Нали трябва да пазим природата?

- Да, разбира се. Е, аз отивам.

След известно време Витя се върна и смутено попита:

- Андрей, а как мога да измия лопатката?

- Защо ще я миеш? Дори вода нямаме за това. Избърши я в тревата и я пъхни обратно в калъфа.

- Не, в тревата няма да стане, тя цялата е в лайна.

- Откъде-накъде, Витя, си забил моята титанова лопатка в лайната?

- Не съм я забивал и всъщност то не е моето. Просто не ми провървя, започнах да копая дупка, а там вече беше заровено нечие лайно. Как сега мога да измия лопатката?

Аналогов нет

 Едно от любимите занимания на руската пропаганда е възхвалата на военно-промишления им комплекс. А Путин редовно обявява появата на оръжия, нямащи аналог в западните държави - ракетите "Сармат", "Циркон", "Х-101", танкът Т-14 "Армата".

Дали?

Дали руските учени са успели да изпреварят своите американски, британски и немски колеги в създаването на нови оръжия? Дали изобретателите от "Сколково" са успели да създадат процесори, работещи по-бързо, по-надеждно и по-точно от онези от Силиконовата долина при положение, че дори един смартфон не са създали досега? И как точно си го представя Путин това, държава, която произвежда "собствени" телевизори и перални с 90% китайски части, която дори няма технология да произвежда автомобили с ABS след изтеглянето на Рено от руския пазар и затова купувачите на новите Лади подписват задължение да не пътуват с нея извън Русия или поне не в Европа, където действат една торба изисквания за безопасност и екология? Точно като в добрите съветски времена: "Перални не можем да правим, автомобилите приличат на олекотена бойна машина, но пък за сметка на това имаме 15 000 танка". 

Въобще, ако се вярва на пропагандата на Путин, неговите учени работят денонощно за успеха на нацията, докато западните им колеги, преситени от големите си заплати са се отдали на гей-оргии и въобще не ги бива един катапулт да измислят, да не говорим за нещо по-сериозно.

Вие сериозно ли го вярвате това? 

Американският президент примерно (независимо кой е той), всяка година през януари има изказване в Конгреса озаглавено "За състоянието на съюза". Досега не съм чел някъде американски президент да се изтъпани пред двете камари на Конгреса и да почне да се хвали какви оръжия имат, какво се разработва и какво се произвежда. Просто не му е работа, има си военни за тази цел, те си знаят какво им трябва; има си министерство на отбраната, което планира и поръчва оръжия; има си и частни компании, които произвеждат тези оръжия. И ги произвеждат добре.

Да вземем като пример прословутите вече HIMARS. Не знам за американски президент, който да се е похвалил публично какви РСЗО имат. Просто ги доставиха на украинците и се оказа, че са по-далекобойни и по-неоткриваеми от прехвалените руски оръжия. И благодарение на HIMARS-ите украинците си върнаха Херсон, Харковска област, Змийския остров и прекратиха съкратиха отпуските на почиващите в Крим. 

Да оставим американските президенти, да се пренесем в Европа. Украйна е на път да получи танкове "Леопард 2" от страните от НАТО, основно от Полша и Германия. "Леопард 2" е германска разработка, но не съм чул немския канцлер да прави годишно обръщение към нацията и да им обяснява как чудното майсторство на немските учени и майстори им е позволило да произведат танк, който няма аналог в света. В същото време Русия започна войната в Украйна не с прословутия си танк Т-14 "Армата", а с Т-80У и Т-90, като благодарение на британските противотанкови снаряди NLAW много скоро и се наложи да премине на Т-72 във всичките му модификации и (е това вече беше върхът) на Т-62. 

Представяте ли си, излизаш да воюваш срещу оръжия с топлинно насочване с танк, който е създаден още преди тези оръжия да се приемат масово на въоръжение? 

А къде е прословутият танк "Армата"? 

Ми не знам, честно казано - преди години го извадиха за парада на Червения площад и той взе, че угасна пред трибуната и до там. Та никой не знае какво е станало с него от тогава насам. Великата ракета "Сармат", една бройка от които само е нужна и от Великобритания ще остане само спомен засега е на въоръжение единствено на "Сармат-мобил"-а, който обикаля из руските градове да повдига духа на нацията (кратко видео за дебили тук). 

Сериозни съмнения възникват дали въобще съществуват обявените от Путин оръжия, а ако съществуват колко от тях са приети на въоръжение в достатъчно количество, дали въобще ще излетят при пуск (това важи и за останалото руско оръжие). 

Иначе руснаците наистина имат едно оръжие, което няма аналог в страните от НАТО - самолетоносача "Адмирал Кузнецов", който съдейки по снимките му е на въглищна тяга.

Затворничката

 Ако се чудите що за хора са тръгнали да "освобождават" Украйна от "нацистите", прочетете този кратък разказ. Русия е пълна с такива.

Не понасям вуйчо си и се старя да избягвам срещите с него. В младостта си той все работеше като охрана женски затвор (колония), беше краят на 90-те години. Той се събрал тогава с една затворничка, която по неговите думи била много красива, омотала го и го навивала да и помогне да избяга. Ако и помогнел, щели да избягат в чужбина и да живеят заедно дълго и щастливо. Вуйчо ми се съгласил, като докато уредят бягството спял с нея, а тя изпълнявала в леглото всичките му прищевки. Като настъпил моментът за бягството вуйчо ми я извел от затвора и собственоръчно я застрелял. За това получил повишение и благодарност. Той, без да се стеснява, сам разказваше тази история много пъти, с подтекст, и намекваше, че той ръководи, той определя правилата на играта. Затворничката, между другото, и до ден-днешен я сънува и сънищата му са такива, че тя убива жена му и децата му, а той гледа отстрани и не може да направи нищо по въпроса. 

Музовир

 Съгласно бг.жаргон:

Музовир – човек, който преебава други орица без полза – просто така – за спорта!

Пример: бригада от 6 човеци попийват заедно винце от района на Мало краище – над язовира в работно време. Малко преди да си тръгнат един от колегите казва че трябва да отиде с колата си до Мездра. Моментално следва обаждане до началнико  на КАТ - Враца – точен час, маршрут и регистрационен номер и хоп изненада – следва акт.

Е така е, Годжи, като не знаеш с кого пиеш ...