Мълчанието на овцете

Тези дни всички се надпреварат да коментират смъртта на студента по фармация Стоян Балтов. Кой откъдето свари, и веднага се изказва по темата; дори съм изненадан, че Бойко Борисов не е впрегнал двете си останали живи мозъчни клетки и не е заклеймил Станишев и тройната коалиция за бедата. Аз пък ще ги заклеймя. И не само тях - ще заклеймя и Бойко. И тези, които евентуално ще прочетат това (те май не са много). Всички, дори себе си.

Защото аз се чувствам виновен за нея - за тази смърт. Аз вдигнах ръка срещу този човек. Срещу поредната жертва на абсурда.

Защото си мълча.

Ей това е. Мълчим си всички. Защото така ни е по-удобно. И по-лесно. Този случай ще отмине и ще си замине, след две - три години за Стоян ще си спомнят единствено близките му и тези, които бяха с него във фаталната нощ. От време на време и нукои от съучениците му. Останалите ще проделъжим да оцеляваме и да се борим с живота и ще си мълчим. Така е по-лесно.

В интервю за Стандарт ректора на Медицинския университет проф. Ваньо Митов споделя много истини за състоянието на Студентския град. Да, но те се виждат от всички. И от мен, и от вас - от всеки един от нас. И е похвално, че поне един човек ги казва. Срамно е, че е чак след този смъртен случай. Казината и публичните домове, за които говори професорът, не са се излюпили за една нощ. Заведенията и дискотеките се отварят там с години - ден след ден. Зако се чудим, че Студентския град е развъдник на престъпност, вместо на знание, когато на Балканите се строи най-много на две места - Косово и Студентския град. Не знам дали Студенския град е "софийския Лас Вегас", но знам, че е българския вариант на "градът, който никога не спи".

Много е хубава инциативата да се затворят заведенията в Студенския град и да го превърнем в един истински кампус, както са кампусите в западните (че и източните) страни. Но се съмнявам, че ще стане, господин професоре. И причините за моите съмнения са ясни още преди вие да направите своето предложение - за да се открие заведение в София, пък да не говорим за Студентския град, се плаща. Плаща се на политици, полицаи, прокурори, съдии, инспектори - всички тия, дето работят за по 500 лв. на месец, а карат коли за по 50 000. И тях никой не ги пита откъде ги вземат тия пари. Аз също не ги питах. И мъртвото момче сигурно не ги пита, но това не го топли вече. Всички тия заведения в Студентския град са страхотен бизнес. Това са потоци пари - парите на мама и тате в провинцията, които изпращт всеки месец в София на отрочето си, за да може да вилнее из заведенията в Студентския град, докато уж взема висше образование.

Преди месец в София взривиха два публични дома. По-точно бардаци, щото проституцията в България все още е е незаконна и такова животно като "публичен дом" официално не същуствува. Много ми бе забавно да наблюдавам реакциите след това - вътрешния министър споделя, че е изненадан от съществуването в София на такава мрежа от бардаци, а някакъв комисар пък моментално решава да успоки гражданите - "Ние отдавна ги наблюдаваме, няма страшно, те си разчистват сметките."

Глупости!

Лошото, че и с дрогата е така. И за разлика от платения секс, от нея се умира.И нашата полиция много добре знае и кой внася дрога, и кой я разпростанява, и кой на кого се отчита и от кого се контролира цялата работа.

Много наивно е това изказване, господин професоре, че трябва да изчезнат дилърите от Студентския град. Тая няма да стане; лошото е че и вие след 3 месеца няма да си спомняте какво точно сте казали в това си интервю. Кога забелязахте тия дилъри? И защо мълчахте досега?

Защо всички си мълчим?

Защо си мълчим пред простака, предредил всички на светофара?

Защо не се обадим в полицията, когато ни задминават на магистралата със 150, че и повече - чакаме да ни прегази някой нов Стависки ли? Не, вместо това усложливо пресветваме с фарове - "Има полиция, бъди внимателен".
Ето от това ме е срам. И затова и аз съм виновен за смъртта на Стоян Балтов. 
Бас държа, че същата тая дискотека "Амнезия" не е спирала да работи след трагедията.

Бас държа, че Стоян Балтов е поредния пирон в ковчега на България. След "Индиго", след "Алабин 39", след Лим и преди още много други. Ще има и други, сигурен съм. Няма начин да няма, това е България.

Стига сме мълчали.

Аз не искам повече да си мълча и няма да мълча. Нещо трябва да се промени. Не може живота в България да продължава по този овчи начин.