От Джордж до Джорджо

Когато човек чете материали от чужда преса, чужди книги, винаги е радостно, когато открие хубави думи за своята родина - било то възхищение от природата или пък от приятно впечатление, направено от сънародник.

Да не споменавам за гордостта, която ни обзема при отзивите за нашите оперни певци, художници, дори и от футболистите ни близкото и по-далечното минало.

На Лубянка

Така например, четейки "Моята автобиография" на Чарли Чаплин, се натъкваме на персонажа Джордж, с когото Чаплин се запознава по време на Първата световна война, и който се оказва българин, по думите на Чаплин "... любимец на царя на българите". Джордж се оказва много симпатичен и доста си допада с Чаплин. Споменаването на Джордж е епизодично, малко по-късно той изчезва и Чаплин отново го среща едва петнайсетина години по-късно, когато е на турне в Европа. Джордж е болен и му се обажда от болницата. Срещат се, но този път се оказва, че любимецът на българския цар е в Германия по поръчка на превителството на Съветска Русия, за да купува локомотиви. Двамата си поговорили, след което Джордж изчезва завинаги от полезрението на Чарли Чаплин.

Джордж се оказва българинът Георги Андрейчин. Няма да се спирам на неговия живот, не това ми е днешната цел.

А днес отново България е в устата на световните новинарски агенции, но благодарение не на комуниста, болшевика и троцкиста Георги Андрейчин. Нито на внука му, Андрей Райчев. Нееееееееее! Има къде - къде по-интересни начини да си в топновините на планетата.

В американския затвор

България е споменавана във връзка със смъртта на Стивън Гейтли, който се оказал поредният педераст, вокал на бой-група (леле, педераст - вокал на бой-група - па нека му е зле!). Подозирам, че името му е Гетли, но заради обратната му резба нашите медии го пишат Гейтли, за да наблегнат на факта, че е напълно нормално хора с имена Сергей и Гейтли да са педерасти.

Няма да се спирам върху лигавите песнички на Бойзоун, не ме интересува дали Гейтли е читав певец или не, нито пък дали е педераст или не.
България е известна с Джорджо.

А кой е Джорджо ли? Оказва се, Джорджо е също педераст, и на принципа на краставите магарета двамата с Гейтли се надушили и си спретнали една педерастка оргия, в следствие на което Гейтли умрял.

Да знам, официалната версия е, че се е задавил в повръщаното си. Което е логично, те западноевропейците и северноамериканците от две бири са под масата, да не говорим за нещо повече. Кой знае кво наливане с водка е паднало в хотелската им стая. Да не забравяме, че Гейтли всъщност е бил и семеен, та съпругът му, некой си друг педераст, също е присъствал на гей-сборището, но на него нищо му няма.

Или Джорджо не го е опънал, или той е лежал под одеялото със затворени очи и е стискал зъбки ... или зъбчета, не знам какво точно имат гейовете. Важното е, че ние си знаем - смъртта е настъпила в резултат от освобождаването на мощно сексуално напрежение. Повърнал - да бе, да не е пеленаче? Джорджи го е опънал от раз и на Гейтли не са му издържали предпазителите, или му е извътрял такава свирка, че на тоя сърцето му е спряло.

Радостното в случая е, че така може за се проследи еволюцията на една страна за има-няма 100 години. От страна - износител на комунисти и революционери, в страна - износител на нежни мъжленца. Дори може да си направим една галерия "преди" и "след". Преди - Георги Андрейчин, закоравял болшевик, комунистически главорез, троцкист - мечтаещ за световна комунистическа перманентна революция. Ето го на снимките - на младини в американски затвор, а на стари години - на Лубянка.

Джорджо!

От другата страна, в категорията "след" ще поставим снимките на Джорджо - някой си Георги Дочев, който рано се е осъзнал идейно, класово и политически - няма да си губи времето в оцеляване в България, няма да се блъска за едната заплата в родината. Я, какъв е красив. Пък цивилизацията ни донесе такива благини като интернет и фейсбук, ЕС, свобосно придвижване. Можеш да се представиш пред хиляди ценители на мъжката красота посредством няколко снимки, които да загатнат за твоите умения. Може да го раздаваш "мачо" като Бандерас или не, като Джордж Майкъл! Та нали ти самият си Джорджо!!! От друга страна, може да си красив, нежен, обезкосмен и мускулест, да ги яд жените, че си падаш по мъже (и междудругото, почнах да се притеснявам от това). Че кой в днешно време си пада по бунтовната романтика? Коя жена ще се съгласи да си легне с някой, който утре сутринта ще се изниже за да ходи да сваля правителства, да трепе богаташи и да раздава справедливост? А? А да си лягаш с жени по принцип е вече отживелица, те само знаят да духат и да циврят - това го можем и ние, мъжете! Или поне някои от нас, като Джорджо.

Въобще, мъжът днес не мирише на кон, барут и пот, не. Той мирише на Армани, D&G и автършейв. Днешният мъж не мирише на кон, той завижда на конете за размерите на някои техни анатомии.

Пак Джорджо!

Вярно, за Георги Андрейчин една американска писателка (Мери Хилтон Уорс) споделя в своите мемоари " ... Андрейчин имаше познания, надхвърлящи в много области познанията на редица университетски възпитаници от неговата страна. Гледайки на него човек не можеше да допусне, че той има подобна присъда.". Е, Джорджо нема се хаби с изгъзици като висше образование и обща култура. Пък и за какво ли са му - е колко гей-барове има по света, я какви талантливи певци ходят там. Току виж един ден и самият Сър Елтън Джон се изкаже така ласкаво за него - "Джорджо имаше яка пишка, която далеч надхвърляше пишките на редица универститетски възпитаници от цяла Европа. Да не повярва човек какви свирки въртеше само ..." примерно.

Въобще, тенденцията е следната - масовият размер мъжки панталони ще стане 32, очаква ни бум в продажбите на мъжка козметика, гелове за гейове, гей-сватби и бурни гей-паради. Направо я виждам оназ цицорестата биволица, дето е шеф-диригент в "Джемини" и дето все се гордее с лесбийските си наклонности (което всъщност си е похвално, стига да ги споделяше и с мъже) за следващия парад на педерасите и лесбийките да направи яка пропаганда във Фейсбук и да докара 10 - 20 000 Джорджовци от Западна Европа у нас. 

Аман бе, и с това станахме известни - умря некъв английски педал след интимна среща с български такъв.

Вълшебният стрелец

От сутринта една новина се набива в очи в dir.bg - смъртна заплаха за Бойко Борисов. Обадил се някой на 112, та заплашил премиера с убийство. Но българската полиция не спи, още повече, когато за неин върховен началник е назначен Цецо Полицая, или както е известен напоследък - "дясното мъдо". Веднага са се организирали, веднага са заловили авторът на зловещото обаждане, той пък се оказал не той, а някой друг...

Не знам дали бТВ е споменала за това в сутрешния си блок, или Бареков е проявил самоинициатива, но наличието на тази новина в лявата, а не в дясната колона на dir.bg е съмнително и обезпокояващо, а и май превръща сайта в поредната подлога на Бойко.

Първо - кога стана премиер, кога почнаха да му се точат да го гърмят.

Второ - по-комична новина от тази точно в този момент не мога да си представя. Да не говорим, че сериозните новинарски сайтове като Дарикнюз, например, въобще я пропускат до този момент.

Трето - Фатик, Емил Кюлев, Георги Илиев, Андрей Луканов дори - едва ли са били предупреждавани. Сигурно щото е нямало 112 тогава.

Четвърто - това май не е първата заплаха към Бойко, до колкото все пак си спомням. Пък нищо му няма до тук.

Пето - атентатор, който иска да застреля някого пред Министерски съвет, едва ли би стоял пред Президенството.

Шесто - не се съобщава за намерено оръжие у задържания.

Седмо - такава трагикомедия не съм гледал от доста време насам.

Добрите хора и тинтявата

И понеже все още не са се свършили добрите хора в България, по случая преписвам едно стихотворение на Валери Петров.

Бих го взел преди известно време тоя стар турист със голо теме - услужлив и мек съм, 
общо взето, возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен и навярно по-разнообразен 
моят път би били бих узнал нещо извън своя си квартал - 
но спирачките натиснал вече, порива ми изведнъж пресече лоша мисъл: 
от таблото вчера някой ми свали електромера,  завчера един ме нагруби - 
от къде да зная, може би е именно от тях и тоя?... 
И не спрях и гледах до завоя стария човек да се смалява. 
А държеше китка от тинтява и навярно беше не от тия, дето ще ти сторят мръсотия. 
И си казах, леко огорчен: 
Утре ще си спомни той за мен, как съм го отминал, 
и на други ще откаже своите услуги, и така нататък до безкрая... 
Дребен случай, но след него зная, как и ние, меките, учтивите, ставаме от грубите и дивите, 
ставаме железни, нелюбезни, със беззвездни във душите бездни... 
Хора на доброто, не умирайте! 
Първите си пориви не спирайте! 
Още сме едни във други сплетени, 
още е тинтявата в ръцете ни!

Нещо страхотно

Не знам кой се е сетил да я направи тази песен в този вариант, но е страхотна

За простотията, гората, хората и злобата

Чета в dir.bg за джип, минал през прелез при спусната бариера. Как по чудо се разминало с жертви. Как само със счупена ключица се отървал 19-годишният шофьор, а приятелката му само с шок.

А днес, днес ... днес медиите (е хайде, дир.бг) пусна с лека злобичка новината, че всъщност джипа е купен от богат тате на бедното му отроче - студентче, да ходи по-бързо да се изучи в университета в Благоевград. И като се отпушиха хората по форумите да злобеят и злорадстват, леле майко!
От друга страна, направо да се събуди Петко Славейков (по-възрастния от двамата братя, както казват по някои места) и да запита отново:

"Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка шофьорска книжцица?"

А то бърза детето. Ето, и тате е казал - 50 000 дадох за джип, да бърза момчето и да се изучи, да вземе диплома по-бързо. Няма търпение да вземе дипломка, да се изучи един вид - ми я, криза е.

Всъщност, въпроса е - хората злобеят ли, радват ли се на чуждото нещастие, съчувстват ли? Злобен и завистлив ли е българинът (то този въпрос си го задаваме вече 20 години)?

Според мен е оправдана реакция в случая да си кажеш "Добре, че е бил малкият дявол, но келешчето си го е получило". Защо трябва чувството за справедлива съдба в случая да се замества с чувство на злоба и злорадство?

На колко от нас ни се е случвало тия, с джиповете, да ни притискат на пътя, да ни присветват отзад с фаровете, за да минат пред нас на магистралата (когато всъщност караш със 130 км/ч и не би трябвало да ги бавиш), да застават нагло-нагло отпред на светофара при задръстванията сутрин и вечер, да си паркират най-безцеремонно където и както им скимне? На колко от нас? Колко пъти сме си казвали - добре бе, а тия КАТ не ги ли лови? И докога така?

Какво по-нормално нещо от това джип да мине през ЖП-прелез при спусната бариера? В крайна сметка трябва мисля че вече е време да променим ЗДП и да включат членове, даващи абсолютно предимство на джиповете пред всички останали превозни средства.

За съжаление на малкото келешче, физическите закони няма как да ги променим - още по-нормално е като минаваш през прелез при спусната бариера, да те помете влака. А той тежи маааааааалко повече от Туарег-а.
Та както казват - простотията ходи не по гората, а по хората. И най - вече по тия, дето бързат да вземат диплома за Висшо.