Почти патриотично

От месец някъде ми стои в черновите този пост, все му се каня и все не му идва времето. 

Големи патриоти сме, мине се - не мине време, и все го удряме на патриотарство, викаме по едно "Да живей България!" и се юрваме да избираме българското.

Ей го на, над 60% от българите избират родното производство. Вярно, че основното е манджата - хляб, кисело мляко, сирене и зарзават, ма да не им връзваме кусур на хората, толко пари имат, толко им чини и патриотизма. Да имаше повече пари в джоба си българинът, и родните автомобили от "Грейт уол" би подкарал наместо западните таралясници от Горубляне. Въобще, милее за родното си нашенецът - и мебелите му родни, и телевизора в хола, и дрехите на гърба му. Не върви вноса на италианския теракот, полските мебели, за боб и чесън от Китай да не говоря. За бойлерите "Дипломат" и "Теси" се чака с месеци, продажбите на "Астера" хвърлят в отчаяние западните и източните козметични гиганти, а от "Кока-кола" и "Пепси" всеки ден се молят да не речем да изнасяме боза и лимонада зад граница. 

Този пишман-патриотизъм е необясним на фона на изчезналите марки като "Раховец" (нищо им нямаше на тия печки), "Респром", "Панака" ако щете - за всеки влак си има пътници, на пазара има място за всеки. Но родното го няма! Що го няма е тема на друг разговор. Малко ми е странно да се бием в гърдите какви патриоти сме и как си избираме родното пред вносното на фона на затворените заводи и изчезналите марки - за 20 години изгубихме не само външните, но и вътрешните пазари. Не знам за какъв патриотизъм можем да говорим при купуването на 2 кофички кисело мляко, кило домати и връзка чесън, когато в същото време като трябва да се купуват газорезни машини например и най-евтините оферти са от турски или словенски производители.

Е ние к`во сега, да не сме сакати или по-прости? 

Идеята ми е, че подобни изследвания са напълно малоумни, или както казват руснаците - безсмислени и безпощадни. Да твърдиш, че избираш една стока само заради географския и произход и тази стока не е коняк или шампанско е (според мен) крайно примитивно и ограничено. Самият факт, че тениската на гърба ти е произведена в някой гаражен шивашки цех в Родопите от някоя отчаяна шивачка с 300 лв месечна заплата не я прави по-качествена от произведената в Турция, Китай или Полша тениска - всичко е въпрос на качество и цена. Същото е и с битовата техника, и с мебелите, и с храната. Тогава какъв е смисълът от подобни проучвания? Да се поставим в позицията на Гърга Питич, който сравни "Балантайнс" и някакво менте, правено в задния му двор и отсече: "Нашето е по-хубаво!"? 

И докога така? 

П.П. Отивам да си сипя един карибски ром "La Mauny" и едно Pepsi. Ще ме прощавате, ама пред ром "Атлантик" и "Дерби"-кола няма начин.