На вчерашния турнир на Флорина Симеончо видя на живо поговорката "Каквото човек сам си направи друг не може да му го направи". Нещо като БСП на изборите миналата седмица, направи всичко възможно да вземе второто място.
Турнирът беше като локум, сладка работа. Участваха дежурните заподозрени, Божидар пак се бута в групата на големите (4 - 8 клас), ама там има сериозни акули и не вирее много-много. Та на Симеончо конкуренцията не му е сериозна в групата за 3-ти клас; от тези, които се явяват рядко е губил.
Отиваме ние, записва се, теглят жребия и още в
първия кръг му се пада Юлиан, той принципно е силен играч. Симеончо игра много внимателно, без да бърза (то преди всеки турнир има инструктаж "Играеш бавно, без да бързаш, мисли!"), накрая им поставиха часовник, в крайна сметка Юлиан накрая загуби с мат, но и по време щеше да падне, оставаха му секунди.
Във втория кръг на Симеончо му се пада Ерай, с него досега не е имал проблем (мисля че са играли 2 пъти). Симеончо отново игра много предпазливо, но просто е по-напред от Ерай с материала, бързо си взе своето.
В третия кръг му се падна Гергана, аз за пръв път го виждам това момиченце, тя е и по-малка (първи или втори клас), но ми направи впечатление в първите два кръга игра много грамотно. Преди партията му казах да внимава с нея, да не я подценява, щото е момиче и с основание: Симчо взе много оспорвана победа, това момиченце има потенциал.
В
четвъртия кръг на Симеончо му се пада Бобчо, който спечели
турнира преди месец. Бобчо има страх от Симеончо, така беше и този път, и като цяло Симеончо се разви по-добре от него, имаше и преимущество в пешките на дъската, обаче направи няколко грешки - полакоми се да си смени черния офицер за топ (Симеончо игра "Дракон" в Сицилианска защита с черните, черния офицер там принципно не се дава толкова леснно), а после реши да сменя някаква пешка, която Боби му поиска и така след смяната беше пред мат в един ход. Симеончо се спаси с вечен шах, Боби му предложи реми, което Симчо прие. Имаше вариант, в който с шахове да си закара дамата на втория хоризонтал и да се спаси от мат, ама той не го видя, а вероятно не го е и мислил. Като цяло изпусна победата, а от тук нататък зависеше от противниците и коефициента, който щеше да направи.
В
петия кръг игра с Денис, той също е от силните играчи в категорията. Пак, и преди са играли, и Симеончо има положителен баланс срещу него, но накрая пак се получи реми.
- Е що?
- Ми останахме само с царе.
- А защо бързаш, имаше топ на осма линия, беше му блокирал фигурите, той за да се измъкне са му необходими 3-4 хода, ти през това време ще си разиграеш коня и офицера?
- Ми ...
- Ми, ми, ама с това реми изпусна първото място и сега ще разчиташ Боби да падне в последния кръг.
В шестия кръг, естествено, Боби не падна, въпреки че се изпоти с Гергана. Симеончо игра с Димитър, той е нещо като Ерай, не е особена конкуренция.
Та така, този път без загуба, но с две малоумни ремита, вместо да си вземе турнира отново е втори, на половин точка от първия. Сам си го направи, не е да кажеш че е играл с кой знае колко силни играчи или пък да е бил в трудни позиции и ремито му е успех.
Нищо, другия път.
Тя: - Ти ме караш да се разтопя!
Една от книгите, които чета и препрочитам с удоволствие, е "Приключения на Хъкълбери Фин" (друга такава е "Приключенията на Том Сойер"). Принципно тази книга не е писана за деца, за възрастни е, но е хубаво да се чете от рано, от детска възраст още, и след това да се препрочита от време на време, за да се преосъзнае. Така например като дете ми беше интересно да чета какви съкровища са плячкосали Хък и Джим от къщата с умрелите, докато не разбрах, че важното е разговорът им на другата сутрин за това мъдър ли е цар Соломон и за Дофина и френският език. 
Бях писал по друг повод за един референдум навремето в Швейцария, на който швейцарците отказали на мюсюлманите да строят джамии и молитвени домове. 
Не мога да търпя момиченца, които си мислят, че са възрастни само защото имат мустаци!
Управленската програма на новата коалиция, признавам, седнах да я чета и спрях на втората страница.
На вчерашния турнир на Флорина Симеончо видя на живо поговорката "Каквото човек сам си направи друг не може да му го направи". Нещо като БСП на изборите миналата седмица, направи всичко възможно да вземе второто място.
Отиваме ние, записва се, теглят жребия и още в първия кръг му се пада Юлиан, той принципно е силен играч. Симеончо игра много внимателно, без да бърза (то преди всеки турнир има инструктаж "Играеш бавно, без да бързаш, мисли!"), накрая им поставиха часовник, в крайна сметка Юлиан накрая загуби с мат, но и по време щеше да падне, оставаха му секунди. 
В четвъртия кръг на Симеончо му се пада Бобчо, който спечели турнира преди месец. Бобчо има страх от Симеончо, така беше и този път, и като цяло Симеончо се разви по-добре от него, имаше и преимущество в пешките на дъската, обаче направи няколко грешки - полакоми се да си смени черния офицер за топ (Симеончо игра "Дракон" в Сицилианска защита с черните, черния офицер там принципно не се дава толкова леснно), а после реши да сменя някаква пешка, която Боби му поиска и така след смяната беше пред мат в един ход. Симеончо се спаси с вечен шах, Боби му предложи реми, което Симчо прие. Имаше вариант, в който с шахове да си закара дамата на втория хоризонтал и да се спаси от мат, ама той не го видя, а вероятно не го е и мислил. Като цяло изпусна победата, а от тук нататък зависеше от противниците и коефициента, който щеше да направи.
В петия кръг игра с Денис, той също е от силните играчи в категорията. Пак, и преди са играли, и Симеончо има положителен баланс срещу него, но накрая пак се получи реми.
Лондон, ма за 3 дни, ма било "bussyness-trip", па се возиш в Mercedes-AMG S 63, и то лично я шофираш, и си отседнал в One Tower bridge appartments, дето е на половин час от Бъкингамския дворец пеша и е много скъп, качваш снимки във фейса за щяло и нещяло, да те видят всички къде си и какъв успешен бизнесмен си като цяло.