Бях писал по друг повод за един референдум навремето в Швейцария, на който швейцарците отказали на мюсюлманите да строят джамии и молитвени домове.
"Вие сте - рекли швейцарците на мигрантите-мюсюлмани - гости тук и не ние с вас, а вие с нас ще се съобразявате. Никой не ви е викал насила тук. Днес са джамиите, утре ще искате отделни училища и гробища, вдругиден ще решите, че фереджета и бурки трябва да носите, после я свинското, я говеждото ще забраните, пък след седмица кой знае какво ще ви дойде в акъла. Не!"
Или нещо такова.
Нещо подобно се заражда у нас. Не около религията, джамиите и фереджетата, а около свинското, а около храненето на учениците - в училищата храната щяла да бъде според религията.
За християнчетата - сандвич с шунка, за мюсюлманчетата - имам-баялдъ и гьозлеме, примерно.
От една страна, това решение е взето от съд, председателстван от съдия на име Айгюл. Колко е обективно решението му всеки може сам да прецени. Но не религиозното решение е притеснителното в случая.
Днес вече се съобразяваме с религията на децата.
Утре ще се усетят и евреите, кришнарите, съботяните, не знам още кой.
Следват веганите, те са на върха на всяка хранителна пирамида, ще изскочи отнякъде оня с пчеличките и семенната течност на търтейчетата и и с тях ще трябва да се съобразяваме, ще видите.
А беше време, когато си разказвахме вицове за американците, които викали на жените си "вагиноамериканци"!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!