Новодомец

Никога не съм бил седесар.

Казвал съм го, когато дойдоха промените през 1989 и началото на 1990, като ги видях кои от моите съученици станаха седесари и си рекох: "Аз при тия работа нямам". В моя клас съучениците ми, които се писаха сред първите борци за демокрация, бяха дежурните тъпанарчета - кой изключван, кой преместван, кой така и не ги научи тия квадратни уравнения и до ден -днешен. За английския да не говоря.

При мама и тате беше по-интересно, те си правеха сравнения с комшиите. Комшиите ни масово бяха колеги основно на тате, живеехме във ведомствен блок на "Кремиковци". Та се знаеше кой на кого и колко се е подмазвал, за да вземе заветния апартамент, някои дори се бяха изхитрили и да ги купят още в годините на комунизма, та беше интересно кои станаха първите седесари. Кои бяха писали дитирамби само и само да се уредят с панелката и кои после вдигнаха двата пръста. Едни съседи, на нашия етаж живееха, за да заминат за Куба в средата на 80-те имаха нужда от характеристика от партиен член по местоживеене (а те не бяха). Тате казваше впоследствие, че такава характеристика като тази на комшийката и на партийния секретар не бил виждал. Като се върнаха от Куба и като падна режима у нас тия станаха първите седесари. Види се, много се бяха напатили в Куба от комунистите.

Извън семейния ми кръг пък беше времето на Тренчев, на Георги Марков, на Венци Димитров и на Емил Кошлуков. В общи линии на хората, които преследваха частния си интерес (както се оказа в последствие) под маската на борбата са комунизма. 

Преди време попаднах на ето този пост, много ми хареса. Там, между другото, авторът казва:

... Тоест, през 1989 г. България бе пълна с озлобени и завистливи хора, които искаха да станат комунисти, но само около 10% от тях успяваха. При това сред научно-техническия персонал например за партийни членове бяха приемани млади, талантливи конструктори и технолози, а не чертожнички, завършили СПТУ – Партията много добре знаеше професионалната стойност на хората. Същото беше навсякъде другаде и колкото и на някои да не им се иска да го признаят, последните набори в някогашната БКП бяха именно цветът на нацията. Ето защо по-късно част от същите тези хора толкова успешно разгониха фамилията и на икономиката, и на държавата ни – морал може и да им е липсвал, но интелигентност – в никакъв случай. Жалко, че тя бе използвана не в полза на обществото, но при подобни промени обикновено става така.
Предполагам, вече се сетихте кои бяха хората, които пълнеха площадите по време на първите митинги на СДС – хора с искрени демократични убеждения и романтично настроени студенти(примерно 10%), хора, движени от материален интерес – т.нар „реститути” (около 5%), а останалите… Те бяха от средите на онези 90%, които някога бяха искали да станат членове на БКП, но на никого и през ум не му бе минало да ги направи. Тоест, това бяха хората с по-ниски професионални умения, които в борбата за премахване на тоталитарното общество видяха възможността да поискат реванш от колегите си, които ги бяха изпреварили в кариерата. Според тях – понеже били комунисти…

Трябва да си призная, напълно съм съгласен с написаното. И затова аз не се присъединих навремето към "синята идея". А политическата кончина на СДС е напълно логична от тази гледна точка. 

Въпреки това вкъщи имам един диск "Спомени от бъдещето" с всички седесарски песни от 90-та и 97-ма година - и "Времето е наше", и "Последен валс", и още, и още. Част от историята, какво да се прави (чудно ми е, дали Филип Димитров и Иван Костов го имат тоя диск?).

Що го обяснявам това ли?

Ами защото научих, че ямболското цигане ще се нанесе в сградата на Раковски 134. И не само се нанася, ами и надписа "СДС" от фасада ще смени. 

Викам си, напълно заслужен завършек на тази история - навремето там бяха хора като Александър Йорданов, Свободка Стефанова, Васил Гоцев, Светослав Лучников, Георги Марков - сега ще е Валери Симеонов, също толкова прост и нагъл.

А Валерката е новодомец - ще трябва да почерпи.

Брежнев и Картър

Отива Брежнев на посещение при Картър. 

Картър, като добър домакин, почва да го развежда из Белия дом, показва му разните му забележителности и накрая влизат малка стая, на стената на която стърчи панелче, на него два бутона - бял и черен.

Картър се обръща към Брежнев:

- Ето, погледнете, Леонид Илич: имам два бутона, бял и черен. Ако натисна белия бутон, върху Съветския съюз ще падне атомна бомба, а ако натисна черния - ще ви пуснем водородна. 

Казал го Картър, и внимателно погледнал Брежнев, да види какво впечатление ще произведат думите му.

Брежнев се замислил и отговорил:

- Знаете ли, г-н президент, по време на войната в Полша имах една моя позната. В дома си имаше две тоалетни, една светлосиня и една розова ... Но когато във Варшава влязоха съветските танкове тя се насра в коридора!

Грешната пресконференция

Преди има-няма двайсетина дни нашия Тъпчо даде специална пресконференция, посветена на иновативните технологии в данъчното облагане и ровенето по кофите. На въпросната пресконференция не пропусна да метне камъни по лошите западноевропейци, които виждали нашите рекордни успехи в борбата с контрабандата и от завист само ни държели извън Шенген.

Да ви припомня, преди години само една стая трябваше да измажем само, не помня на кое КПП, за да влезем в Шенген.

Та на въпросната пресконференция въпросният тъпчо всъщност се опита да ни убеди нас, българските данъкоплатци и избиратели, че у нас всичко е цветя, рози и карамфилчета, ма онези от Шенген си измислят причини за да не ни вземат.

Лошото е, че онези от Шенген ги интересуват неща като функционираща съдебна система и върховенство на закона, ненамеса на изпълнителната власт в съдебната и други такива изгъзици. И в този смисъл, колкото и да им пее Бокича за нивата на контрабандата и Великата българска стена, ония си знаят тяхното. А западноевропейците, това от собствен опит го знам, като искат да ти кажат, че една работа няма да стане, ти се усмихват любезно, правят ти някакъв евтин комплимент ("много се стараете", "оценяваме усилията ви"), но със съжаление те режат от важната част.

Мисълта ми е, че Бойко свика една пресконференция да ни обяснява как ровили по кофите да броят цигарени кутии с бандерол и без, да ни обяснява как толкова цигари контрабанда били влезли в България, пък еди колко си във Франция и Германия, да ни разправя какви задници са холандците и белгийците (например), дето ни не пускат където трябва. 

Въобще, грешна пресконференция даде Бокича. Не фана дикиш.

По-ще фане ако Бойко сега вземе, та даде една пресконференция заедно със Сотир и да обясни какви са тия икономически чудеса в България, какъв е тоя чуден бизнес-климат, който позволява на фирма, създадена преди няма и половин година и с годишен оборот от къде 50 млн лв да придобие бизнес за няколко милиарда; да обясни защо министъра на енергетиката подава оставка, след като това е бизнес-сделка между две частни фирми и е изцяло под контрола на чешкото законодателство; да обясни каква е тая практика у нас да си уреждаш познатите, пък като се размирише работата, да подаваш оставка с цел "запазване на доброто име", но да не връщаш парите и да не ставаш интересен на прокуратурата; да обясни и каква е тая прокуратура, която законът "само го мирише".

Ще фане, ама на Бойко не му изнася. 

Жабешко квакане

Чл. 93 от Търновската конституция гласи:

Всекой членъ на Събранието (Народното събрание - бел. моя) има право да исказва свободно своето мнение, и да дава гласъ по свое убеждение и съвестъ.
Никой не може да иска отъ него за исказаното мнение сметка, или да подига за това срещу него гонение.

Този член е еволюирал до днешния чл. 69 от настоящата конституция:

Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание

Без да съм юрист тук за мен важната дума "наказателна". Наказателна отговорност може и да не носиш, но можеш да носиш морална. Ако, например, не се изправиш да почетеш с едноминутно мълчание убитите на 1 февруари 1945 г. или пък ако вземеш да изразиш мнение, че Народният съд е бил исторически неизбежен и закономерен. Или пък смяташ, че правителството се държи като пазарски търгаш в отношенията с Македония.

Абе въобще, лош е Жаблянов, и по едната, и по другата, и по третата линия все е вътре.

Макар че им обясни човекът, има си право на мнение, разрешено му е от Конституцията на страната. И то за разлика от едни други времена, когато тогавашната конституция разрешаваше правото на различното мнение, но мнозина не го ползваха по лични причини.

Ми не смята Жаблянов, че трябва да почита паметта на определени хора, не е станал. Ми смята, че Народният съд е бил нещо закономерно и исторически справедливо, казал го е. Негово мнение е,  има право. Никъде не е написано, че заместник-председателят на НС е длъжен да споделя или да не споделя дадено мнение.

Десните обаче скочиха като жабета да квакат по адрес на Жаблянов. 

Цецко например, видя в Жаблянов нов лидер на БСП. Не знам какво го е притеснило, нито какво му влиза в работата лидерския пост в БСП, да бях на негово място щях да си гледам в своята градинка, че там лидерът се избира баш като Тодор Живков навремето.  Или въобще, депутатите от ГЕРБ би трябвало да се притесняват, че са неговите депутати, които гласуват каквото му трябва, че не смеят и да пръднат без негово разрешение, че са част от играта на демокрация на Тъпанаря от Банкя, че измежду тях има достатъчно членове на БКП от ония години, които са набивали крак по площадите, мазнили са се на партийните секретари, ревали са "Ура!" и "С БКП напред!" по деветосептемврийските манифестации, вярвали са в победата на комунизма и светлото социалистическо бъдеще.

И май затова сега са толкова гласовити.

А иначе ценностите са днес едни, утре други. Едни бяха у нас 45 години, други бяха преди това, от 1939 до 1944, трети са днес, четвърти ще са утре. 

Понякога си мисля, ако се случи някакъв социален катаклизъм и ги изправим до стената тия всичките от последните 25 години, дали един ден след 50 години пак ще се говори за нов елит на нацията? 

Дали ще са елит Филип Димитров, Георги Марков, Тедосий Симеонов, Искра Фидосова, да не отварям уста за Яне Янев, Ахмед Доган, Данчо Ментата и Христо Бисеров, Делян Пеевски, Цецко, Цецка ... дали?

Отклоних се, за това друг път.

Циганите го правят безплатно

Официалната заплата на Бойко Борисов е 2 225 лв на месец. 

На Владислав Горанов, Валентин Радев и Сотир Цацаров е някъде там, плюс-минус.

Сега разбирам, че тия четиримата ходят по кофите за боклук, ровят ги и броят цигарените кутии с бандерол и без. 

Нищо чудно, навремето Цветанов ходеше с един багер  да изравя трупове. 

Та, да се върна на темата, нашия Тъпчо ни обясни как държавата бори контрабандата на цигари. В белите държави едва ли са се сетили да ходят да броят цигарените кутии по кофите с боклук, те сигурно си имат други методи, като например работещи полиция, митници, съдебна система, но ние сме напред с материала.

Не ми е ясно само това изявление за кого се отнася, кой трябва да му повярва: ние ли или онези от белите държави, дето не искат да ни пускат в Шенген и еврозоната? Меркел и Рюте например, за тях ли се отнася? 

Те според вас дали са му повярвали на нашия Тъпчо?

Заплатата на Бокича и компания на месец сигурно се връзва към 10 - 12 00 лв суха пара. Нали беше там средно за страната, па от депутатите някакъв процент, не помня, то няма и особено значение.

Плащаме по 10 000 лв на месец за нещо, което циганите правят безплатно.

Какво казва Хоумър

Опа-а-а-а, пак е втори февруари!

Да си пожелаем нещо на днешния ден - вижте, например, желанието на Хоумър.

И няколко вица по случай празника:

В еднополово (♂♂) семейство:
 - Ох, миличко, искам те!
- Не мога, в "онези" дни съм.
- Уф ... какво си ял?

Две момченца си говорят:
- Знаеш ли, мисля че единият от моите татковци е гей!
- А при мен и двамата са нормални.