Има една поговорка за ягодите и размера на кошницата, та и със "Сняг" така. Голяма греда се оказа тази книга.
Турчин-емигрант в Германия отива в Карс, където зачестяват самоубийствата сред младите жени. И се започва: самоубийците са млади мюсюлманки, които не искат да свалят кърпите от главите си, едно противопоставяне на ислямистите и секуларистите, на анадолските турци срещу емигрантите, на либералите срещу консерваторите, на Изтока срещу Запада, всеки срещу всеки.
И това всичко пречупено през терзанията на поета Ка, който се разхожда из заснежения Карс, па като му скимне, и вземе та напише некое стихотворение. За капак на всичко Ка се среща с Ипек, негова колежка от университета навремето, в която е влюбен и която убеждава да замине с него за Франкфурт. Тя па се съгласи и аха да заминат, обаче се разбра, че Ипек навремето е имала връзка с Тъмносиния (най-опасният политически ислямист в книгата), с когото сега връзка има сестра и Кадифе. Ипек пък е разведена, била е женена за Мухтар, техен общ колега от университета, който е преоткрил исляма и чистотата на религията, готви се да стане кмет на Карс (има насрочени избори, които военният преврат осуетява). Ах, да, имаше и военен преврат, осъществен от някакъв второразреден театрален актьор. Въобще, някаква тотална турска сапунка, с чайните, със силата на семейството, с какво ли още не, абсолютна боза. Уж ХХІ век, преврати, военни, ма не бил общодържавен преврат, ми някакъв местен, само с участието на 2-3 танка от местните военни, докато трае снеговалежа, па един мобилен телефон не се появи в книгата, за цяр даже.
И до края не разбрах какво точно иска да каже лирическия герой. То, като тегля чертата, Ка се върна от Германия в Карс, помота се 2-3 дни, писа некви стихотворения, аха да му излезе късмета с Ипек ханъм, накрая го качиха на един влак за Езрурум без Ипек и това беше.
И постоянните въпроси: "Има ли Аллах?", "Къде е Аллах?", байгън да му стане на човек.
Нещо не се разбрахме с Орхан бей, а най-лошото е, че съм заредил доста негови книги, които успях да намеря из нета. И негови, и на Елиф Шафак, обаче нещо не ми е ясна съвременната турска литература, нещо не се харесваме.
А на Орхан Памук и Нобел за литература са му дали даже ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!