Хора, които бяха заплаха за Първия.
Посланици станаха и Венелин Коцев, и Огнян Дойнов, и Иван Абаджиев, и Митко Григоров. Те бяха посланици във времена, когато бяха потенциална заплаха за властта на тогавашния Първи. Хора, които в определен момент биха могли да бъдат алтернатива на другаря Живков. И които бяха и по-образовани, и по-умни, и по приемливи от другаря Живков.
Днес очевидно не е така.
Днес в дългата редица на политически посланици се нареди Пламен Георгиев.
Не че е бил реална заплаха за властта на Тъпанаря от Банкя.
Не, че е бил втори човек в партията и държавата.
Просто за да му затворят устата. Според някои слухове онази история с терасата е приятелски огън, имащ за цел да го елиминира от потенциалните кандидати за нов главен прокурор. Същия този Пламен Георгиев, който не ставаше за председател на онази смотаната комисия, но пък става за прокурор. Става и за посланик, очевидно. Интересно, дали Пламен Георгиев въобще говори испански?
А помните ли скандалът с Лила Георгиева? Помните ли, че за един гол задник момичето го отнесе? Значи, за един задник правим проблем, за една далавера - не?
Въобще, дипломацията силно девалвира в последно време.
Съсипаха я тази държава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!