Усойницата

Този юнак беше онзи ден пред фабриката. Ей така, излизаш на въздух и хоп - познай какво има пред вратата? Според мен е усойница. Беше навит/а на колелце и беше готов/а да напада в един момент. 

Преди години видях пепелянка, ама усойница за пръв път виждам, надявам се да е за последен. Тази животинка беше малка, ама първо и тя ще порасне и второ - сигурно не е единствено дете, а вероятно наблизо е и мама.

Вълнуващо назначение

Хубаво нещо са социалните мрежи.

Там можеш да съобщиш новина, която иначе ако чакаш на традиционните медии може и да не дочакаш, или пък да събудиш неудобни въпроси. Ако все още са останали читави журналисти де.

От тази възможност се възползва Лили Павлова, която днес в профила си във фейсбук първа съобщи радостната новина, че отива като вицепрезидент в Европейската Инвестиционна банка в Люксембург. За тези, които все пак не знаят какво е Люксембург, това е държавата в Европа с най-висок доход на глава от населението, не че имат нефт или диаманти, не че произвеждат нещо, просто там са концентрирани централите на сума ти банки. Махни ги и Люксембург няма да се отличава по нищо като доходи от нас, ама на, късмет.

Та Лилето се вълнува, че отива там.

За вълнуване си е, не са малко пари, пък и позицията си е престижна, вицепрезидент. Вярно, по времето на царя, като се появиха юпитата от Западна Европа (Любка Качакова, Милен Велчев, Ники Василев и др., да не ги изреждам всичките) и всички вкупом се оказаха я вицепрезиденти, я други такива успешни мениджъри, та не помня кой коментира, че в съвременния бизнес вицепрезидентите в разните банки управляват секретарката, чистачката и двама-трима стажанти.

Е, това за Лилето не важи, тя науката доста напредна в последните години в областта на финансите, тя няма да е някакъв фикус там Люксембург, можете да бъдете сигурни. Пък и Лилето, да не забравяме, е завършила някакви финанси все пак, нищо, че беше министър на строителството и ходеше с един багер да разчиства камъните по пътищата когато трябваше. Дето се казва, има СV момичето. Пък и от друга страна, какво да му връзваме кусур на Лилето, че се е откъснала от сферата на финансите и е изостанала, и че назначението и е повече политическо, отколкото необходимо на фона на назначението на Пламен Георгиев за консул в Испания? 

Както вече казах, на времето ги изпращаха в чужбина, защото застрашаваха мястото на Първия, днес им намират топло местенце. А и очевидно Лилето на интервюто не са я питали кога за последно е работила в сферата на финансите и като е такъв специалист какво е правила като министър на строителството, как да не се развълнува човек при толкова много късмет?

Уморените от вярност

Особено добри в леглото са уморените да са верни жени.

50 лева от едно време

Разговор в работата.

Участници: Сашо (20 год.), Дани (35 год.), Георги (34 год.) и аз.

Стана въпрос за Сливен и се сещам за републиканското по шах 94-та година.

- Ей, да ви разправям, тогава намерихме едно капанче в градската градина на Сливен, та там продаваха сандвичи, ама на място ги правеха и можеше да си сложиш каквото си искаш - салати 5 вида, пържени картофи, луканки, суджуци, филета, кюфтета, отделно домати, краставици, зеле с майонеза, само зеле, абе каквото ти душа иска, па ние къде бяхме виждали такива нещица в ония години и това всичкото за 50 лева, евтиния, една германска марка по онова време беше някъде там, около 40-45 лева! 

Сашо стои и гледа като гръмнат.

- Как 50 лв бе?

И тогава разбрах, че расте поколение, което не знае какво е хиперинфлация, какво е курс на долара, какво е нова банкнота, нови пари, че Сашо тия 50 лв на снимката не ги е виждал и не ги знае ... 

Призракът на Богдан Дочев

Богдан Дочев, Али Бенасьор, Марадона и Питър Шилтън преди мача в Мексико 86

Единственото ми обяснение за расистката истерия на Острова е някакъв закъснял реваншизъм за Божията ръка на Марадона и участието на Богдан Дочев в нея. Не виждам нищо друго. 
Мили мои англичанчета!
Не ми обяснявайте, че сме расисти.
Не ми обяснявайте, че расистите у нас са Х% от населението и всичките едновременно и организирано ходят на мачове на националния отбор по едно и също време.
Не ми обяснявайте, че българската публика на мача Англия - България е била съставена само от расисти. Не ми обяснявайте, и че английската публика на същия мач е била съставена от чистокръвни джентълмени. 
Не виждам къде е разликата между това да издаваш маймунски звуци и да наричаш противника си "шибани цигани". Не разбирам защо да издаваш маймунски звуци, намеквайки за животинския произход на чернокожите е расизъм, а да пуснеш заглавие Животни - 0, Лъвове - 6 - не е? Вероятно има значение дали си българин или англичанин, за едните не може, за другите - може. 
Не разбирам защо треньорът ви Гарет Саутгейт започна да крои планове какво ще бъде поведението на англичаните в София още на пресконференцията след първия мач в Лондон в случай на расизъм. Толкова сигурен ли е бил, че ще има такива провокации? Въобще, щом излизаме извън Англия другите са расисти, Прага, София, няма значение, расисти са, така ли?

Тоя обаче не е нацист, сбъркал е нещо, грешки на растежа.

Не разбирам Тайрън Мингс да играе ли е излязъл на терена или да слуша публиката? Не разбирам как от 20 000 на стадиона, които говорят на език, който той не разбира той е успял да разбере кое подвикване е расистко? Не разбирам, нали дойдохте да ни биете, бихте ни като маче у дирек, какво повече искате?

Любопитен съм дали ще си позволите подобни циркове на стадиона в Берлин, Рим или в Париж? Или искате да ми кажете, че когато сте на стадиона в Берлин, Рим или Париж няма нито един фен, който да скандира нещо расистко?

Вие ли ще ми сочите шепа фенове с нацистки вдигнати ръце, когато родния ви принц Хари го има с нацистка риза и свастика на ръката?

Англичанчета ненагледни!

Що не дойдете да си видите дечицата по морето, и у нас, и в Турция, да ги видите как се наливат с евтин алкохол и след това повръщат по масите? Да ви наричаме нация от алкохолици след това? Що не си видите футболните хулигани, дето от 35 години са ужас за всеки един европейски град, в който се появят - само си спомнете Хейзъл, спомнете си шамарите, дето ги ядоха от руснаците преди 3 години във Франция? Да ви лепваме някакви генерални епитети от това?

Чак пък толкова ли се обидихте от 10-20 балкански келеши?

Чак пък толкова ли са нежни душите ви? Нямате ли си #MeToo в Англия за такива случаи? 

Чак пък толкова ли не можете да го преглътнете Богдан Дочев за толкова години?

Rosalia alpina

Ей това на снимката е Алпийска розалия, и ако звучи като растение, не е - бръмбар е. Снимката направих в Румъния, в националния парк Нереи-Беушница. Снимката е от едно от таблата, които указват растителните и животинските видове, които се срещат в парка. Конкретно самия бръмбар не съм го видял, че да го снимам, затова се ограничих със снимката от таблото.

Що съм го снимал ли? Ми защото едно време ей такива бръмбари имаше на село, катереха се по оградата на къщата, по липата пред нея, къде ли не. Имаше ги, виждал съм ги, пипал съм ги. И това беше отдавна, още не ходех на училище. А като тръгнах на училище, в първи или втори клас, не помня в кой учебник (Родинознание или Природознание, такива предмети имах една време) имаше подобна снимка на Алпийска розалия с обяснение, че това е застрашен от изчезване вид. А аз станах и казах "Другарко, аз на село съм виждал такъв бръмбар". И, съответно, всички мои съученици (тъпунгерчета малки) почнаха да ми се смеят, че си измислям, че се правя на интересен, как пък на село съм го видял. Тъпунгерчета с тъпунгерчетата, не си измислях, виждал съм го, пипал съм го даже, ама нали е по-лесно да се присмиваш и да се подиграваш. Бръмбарът наистина се оказа изчезващ, щото от тогава, приблизително 35 години по-късно, все още не съм го виждал. Едно време го имаше, после наистина изчезна. Изчезна и не се появи повече. 

Та затова го написах този пост, да се оплача. Толкова години все още не мога да докажа, че съм бил прав.

Хемингуей и СССР

Из спомените на Хемингуей от посещението му в СССР.

Минах през гастронома да видя какво продават. Докато стоях към мен се приближи един човек и започна да ми говори нещо. Аз руски не говоря, той разбра това, вдигна един пръст и каза "рубла, рубла". Аз разбрах, че му трябва една рубла и му дадох. Той ми направи знак с ръка, стой тука един вид, изчезна някъде и после бързо се върна с бутилка водка и ми направи знак да го последвам. Излязохме от магазина, влязохме в един вход, където го чакаше още един човек. Той извади от джоба си чаша, моят отвори бутилката и напълни чашата до ръба без да разлее и капка, вдигна я като за поздрав и я изпи на екс. След това я напълни отново и ми я подаде. Аз последвах примера му. После той я напълни и я подаде на третия, който също я изпи. След това пак ми показа пръста си и каза "рубла". Аз му дадох, той излезе от входа, след три минути се появи с нова бутилка. Повторихме цялата процедура и се разделихме като приятели. Аз излязох на улицата, не знам къде се намирам, седнах отстрани. В този момент се приближи руски полицай и започна да ми говори нещо. Очевидно, не може да се седи на улицата. Аз станах и му казах единственото изречение, което знаех на руски: "Аз съм американски писател". Той ме погледна, усмихна се и се хвърли да ме прегръща, като викаше "Хемингуей!". Вашата страна е единствената, в която полицаите са чели Хемингуей.

Два водопада и едно езеро

Честно казано, не предполагах, че в Румъния има такива интересни места за посещаване.

Водопадът Въйоага

Нашите приятели ни заведоха в Националния парк Кеиле Нереи, ако съм го запомнил правилно, където пролетно време има повече вода и, съответно, водопадите там са по-живописни. Но и есенно време не е за изпускане, пътят до там е тотална развалина, така че не е от най-посетените туристически дестинации. А и бяхме в работен ден и затова нямаше много посетители, всъщност, бяхме ние и едно чешко семейство с бебе на около 6-8 месеца. 

В общи линии, беше място за снимане.

Пътят от времето на Австро-Унгария

Първо минахме през водопада Въйоага, който поне имаше вода. Пътят до там беше една теснотия, един разбит, сигурно не е асфалтиран и ремонтиран от времето на Чаушеску. То такива пътища са нож с две остриета, от една страна има път, от друга състоянието му не позволява масови посещения, макар че и това се е случвало по думите на нашите домакини. Самата река е пълна с паднали в нея дървета, които никой не почиства, защото се намира в национален парк и достъпът на автомобили е ограничен, а и очевидно и местното горско управление не си дава много-много зор. Пък може и да нямат проблеми с наводненията, а и то там в националния парк нямаше никакви постройки, за които да се притесняват в случай на наводнения. 

Очите на бея от един ъгъл ...

... и снимани от другата страна.

Пътят в парка е от времето на Австро-унгарската империя, имах чувството, че не е виждал асфалт или някаква поддръжка откакто е направен. С една дума, камънак, ако си с нещо различно от маратонки/туристически обувки зор ще видиш. Но по този път лека-полека стигнахме до Очите на бея, езеро. Отилия ни обясни, че в различните сезони на годината водата в езерото има различен цвят, този път я уцелихме синя, но пролетно време не била толкова синя, ми по-различно синя, да сме дошли и пролетно време да я видим. Пък то некъв гьол, ще използвам израза на нашия Тъпанар. В езерото имаше и пъстърви, те всъщност си живееха в цялата река, която течеше там, имаше и рибарник, построен по времето на Чаушеску, но сега приватизиран и от който рибарник работеха само едно или две отделения от построени 8, тъй като ако работят всичките 8, ще се развъди много риба, а тъй като е национален парк, достъпът на транспортни камиони е ограничен, пътят е кофти и рибата се задушавала от дългото таралянкане.

И ей така в Румъния реклама на влак в
Уелс

Втория водопад, който посетихме, беше Бигър. Признавам, беше по-красивият от двата, които видяхме, в зависимост от мястото, от което се гледаше водата пречупваше светлината и имаше 2-3 дъги едновременно, красиво беше. И туристите бяха много повече, видях и една двойка амиши. Отилия дори се изненада как така са ги пуснали до Европа, но го оправда с младостта им. Водопадът е разположен точно на 45-ия паралел, той е отбелязан и според Отилия по време на комунизма там е имало повече туристи заради паралела, а не заради водопада. В последните години нещата са се обърнали.
Като цяло нашите водопади в Крушуна са къде-къде по-красиви, че и по-уреден е достъпа до тях, но това имат румънците, на това се радват. Иначе ей къде е Румъния, интересни местенца има там, просто трябва да знае човек.  

Легендата за езерото, откъде е произлязло названието му, на румънски

Разбира се, трябваше да уважим местното производство на бира.

Нашите домакини ни предложиха пържена пъстърва. Аз, да си призная, за пръв път ядох пъстърва, приготвена по този начин, 
принципно не съм фен на речната риба. У нас са ми я поднасяли печена, на скара, така не. 
Белия сос отстрани е с хрян.

Водопадът Бигър отпред

Двамата с Мишльо пред Бигър

Водопадът Бигър отгоре

45-ия паралел

Настоятел

Писна ми, ще отида в манастир!

Женски.

Ще стана отец-настоятел. 

Монахините ще викат "Не, не!", а аз ще настоявам.

Авери по демокрация

В зората на демокрацията Волен Сидеров беше главен редактор на в-к "Демокрация", а Емил Кошлуков беше лидер на студентите-седесари. Волен не изкара дълго като главен редактор, докато Колшлучето беше сред гладуващите 39, после замина за Щатите да се дообразова (щото комунистите, нали разбирате, го вардили с полиция да не влезе в университета, па и затвора, и баса там с учителката по история ...), върна се в един момент, когато СДС-то вече беше бита карта, ориентира се в обстановката, мина към НДСВ, ама не съвсем, после си направи парламентарна група "Новото време", която изненадващо за всички спаси положението, като се отцепи от НДСВ и получи министерски пост в лицето на откровения тъпак Мирослав Севлиевски. Волен през това време се затри, после изплува някъде в началото на века начело на партия "Атака", писа се националист, появи се на екрана на СКАТ с вечното си кожено яке да громи съвременния американски империализъм. Така я докараха до 2005 година, когато Кошлучето с "Новото време" се разминаха с Народното събрание, докато Волен се намърда в него с "Атака", че дори и стигна до балотаж на президентските избори през 2006-та. По-нататък Волен не излезе от Народното събрание вече 15 години почти, докато Кошлучето гледа тъжно отвън, независимо че аха-аха да стане евродепутат с партията на Христо Ковачки през 2009-та. За сметка на това Волен вече не се изявява като телевизионен водещ, докато Колшука първо го игра Фактор, та ръсеше глупости как "Новото време" много искали да направят нещата у нас да текат по мед и масло, ама не им позволили, а после премина в директорския стол на ТВ7, която по някакво случайно стечение на обстоятелствата беше контролирана от дясната ръка на добрия приятел на Кошлуков Ахмед Доган и финансирана с парите на Цветан Василев. Телевизионерството на Кошлуков продължи в Канал 3 и в партийната телевизия на партия "Атака" Алфа.

Ти да видиш! 

Пътищата на двамата авери по демокрация ту се преплитат, ту се разделят, но се срещат винаги в едни и същи пресечни точки - там, дето има келепир. И двамата бяха депутати, и двамата се правиха на телевизионери, и двамата се напъваха и за Народното събрание и за Европарламента, и двамата имат разни тъмни петна в биографиите си, които не са за показване и за които и двамата не го говорят. 

Само че сега Кошлука, който, да не забравяме, е много печен и готин след толкова години и ни е кеф, че е директор на Националната телевизия, та Кошлука реши да се прави на мъж и обяви Волен за персона нон грата за територията на БНТ. 

Ако не сте забелязали, Кошлуков е много смел когато е безопасно. Не забелязах да е толкова смел, когато беше директор в телевизия Алфа. Не забелязах и да е толкова достоен. Но както и да е.

Жалкото е, че нашата демокрация я започнаха хора като Кошлуков и Сидеров - гладни и бедни, търсещи келепира. Които в името на келепира не се посвениха да продадат довчерашния си авер. Ей такива хора заченаха нашата демокрация преди 30 години.