Мотивация

Една история от нета, преводът е мой.

Беше миналото лято, един уикенд отидох да си почина от петък вечерта до неделя вечерта в някаква туристическа база. Шишчета, къпане, гъби. Базата официално е затворена, а неофициално - идвай, евтино е. Жена ми в събота следобед иска да спи, на мен ми е скучно, отворил съм си бира, покрай нас мина директора на базата и го поканих и му се оплаквам:

- Нещо ми е скучно, тенис на маса няма с кого да играя, за шишчета е рано.

- А карти играеш ли?

- А не, карти не играя, но пък играя шах (преди 15 години спечелих трето място на един градски турнир, в училище съм печелил 1-во място, капитан на отбора на училището даже бях, в университета също във втори курс бях първи, накратко - сигурен съм в себе си).

- Ами тогава отивай при чичо Ваня, пазача, той е заклет шахматист. 

И за да убия времето до вечерта запасих се с още бира и тръгнах към кабината на пазача. Така и така, почерпих го бира, той извади дъска и фигури. Първите две партии ги загубих набързо, тъй като въобще не очаквах съпротива. След това започнах да мисля ходовете, смятах комбинации и около 20-25-ия ход разбирах, че партията е загубена, а на чичо Ваня му е скучно да играе с мен. Отдадох всичко на бирата, извиних се, че от алкохола не мога да мисля и се разбрах за реванш в неделя на обяд.

На другия ден смело се запътих да се реванширам. Но се повтори вчерашното, след 15-20 хода разбирах, че няма да стане. След 4 партии разбрах, че не съм в категорията на чичо Ваня и предложих да минем на бира. На което получих отговор:

- Олег, не си лошо момче, но шахматист не си!

Аз започнах да му обяснявам, че играя шах в интернет, в този и онзи сайт, хората са с такъв и такъв рейтинг и т.н.

- Олег, аз 16 години съм лежал в затвора, време имах предостатъчно. Всяка загубена партия по 10 пъти съм я анализирал. Шахът е спорт, с него трябва всекидневно да се занимаваш!