Sofia street food

По улиците на София се разхождат и Ягуари. За сватби

От известно време насам с Малкото Кате и Малкото чудовище всеки уикенд се спускаме в центъра на града и откриваме доста интересни места. Хем да се разходим, хем Софи да си поиграе и да се пораздвижи, хем да видим нещо ново. А ново има, вървим и си спомняме къде какво е имало едно време, през 90-те, после като бяхме студенти, пък и след това. 

Дърпаното свинско. Сервират го много оригинално

Доста се промени градът за толкова години, но промяната, това трябва да го уточня, не е някаква драстична. Не, по-скоро откривам магазини там, където едно време имаше заведение, барове на местата, където имаше ресторанти, ресторанти на мястото на едновремешни книжарници. Нещо в тоя ред.

Бирата на Барбекю брадърс

Едно много арно местенце е винарната Гарафа, на "Шишман". Не съм някакъв разбирач или сомелиер, че да почна да обяснявам какви вина има, вината са основно български, бели, червени, розета. Мястото е готино, приятно, и най-важното - посетителите са приятни хора, персоналът е отзивчив и забавен. Ако искате да пиете чаша вино в неделния следобед, това е мястото.

Друго местенце, което е на две крачки от Гарафа, е Скапто Бургер. Бургерите не са като на Макдоналдс, яки бургери са от типа "не мож` го изя`". Моята грешка беше, че не отчетох маринования лук в моя бургер, но това си е моя вина, да съм чел внимателно. За Малкото чудовище поръчахме и бургер, и пържени картофи, че то само с това може да се рани, ама като донесоха бургера се уплаши, а порцията пържени картофи стига за трима и ще остане. И ги заливат със сос по желание, ние си избрахме "Чедър". Не пестят от соса.

Със Скапто бургерите имахме още една среща седмица по-късно, когато имаха съвместно изпълнение с Барбекю брадърс. Там ме замъкна Малкото Кате и да си призная, не помня някога да съм харчил без да се замислям и с такова удоволствие. И тук работата не е в храната, то месо могат навсякъде да ти приготвят. Заведението е в двора на някаква кооперация, като повечето заведения на "Графа", готви ви истински американец от Ню Йорк, имат собствена бира, която се прави заедно със собствената бира на Скапто бургерите (има много тънка разлика между двете), като си поръчаш голям бърбън, ти сипват наистина голям бърбън, без да го мерят с мярка (за тия пари е нормално). Отделно имат и "Бъзонада" за дечицата, има и маса за деца с книжки за оцветяване, абе общо взето, има мн

Prima pala

ого плюсове. Един минус, цените - ама пак повтарям, не мислех за пари. Та във въпросния ресторант имаше съвместно представяне със Скаптото, аз си взех бургер от гофрети, с бира в тестото, беше много як. Малкото Кате си поръча някакво "Дърпано свинско", прилагам фотография как изглежда. Толкова за храната там, интересен се оказа някакъв пич там, не го знам какъв го играеше, управител, собственик, съдружник, ама беше голям чешит - завършил математическа гимназия в Пловдив, после Американски университет в Благоевград, после малко се мотал по Обединеното кралство и накрая се върнал в България. Ама не само той, почти цели персонал на Барбекю брадърс + Скапто бургерите. А той не бил баш ресторантьор, ами режисьор, ресторантът му бил между другото, докато чакал да стане някакъв филм. Или нещо такова, не помня точно каква му беше историята. "Гледай, казвам на Катето, тези са десетина години по-малки от нас, но гледай колко повече писти имат в живота си, колко повече възможности, и как не са ограничени като нас само в една сфера". Да си призная, това откритие за мен беше много по-важно от храната в заведението.

Малкото чудовище може само с пица да се изхранва

На последно място ще поставя пицарията Prima pala, на ъгъла на "Графа" и "Дякон Игнатий".  Тестото им е специално, по италианска рецепта (то всички в България, а и не само приготвят пиците си по оригинална италианска рецепта, ама тук поне са се постарали). Да си призная, много са обрани в размерите и количествата, но за сметка на това пицата е много вкусна и не се чувстваш надут след това. Поне се стараят момчетата.

Това е пицата на Prima pala, струва си да се опита

Та това е. Може представянето да не отговаря напълно на понятието street food, но пък дано да е полезно на някого.

Французойката

Гледам я Ализе и разбирам защо рекламата продава. 

То не всички французойки (тя е корсиканка, те не са баш французи, ама нищо) са като нея на външен вид, от собствен опит говоря, но пък ех, ако бяха ... 

Та това е, столетия традиции в храненето и в модела на живот видят до това. А и може да пее момичето, отгоре на всичко!

Елмаз и Стъкло

Ех, а беше време, когато бях младо момченце, и когато тази песен таман беше нова-новеничка, и още става, и още я слушам, и като си я пусна и си спомням за курсови проекти, за задачи по съпромат, за чертежи и за пресмятания, за скитосвания по Студентски град, за разпивки с колегите ...
Ех, а беше време!

Ще видим

Ако жена ти каже "Ще видим" ... нищо няма да видиш!

Да построиш комунизма

Като цяло не успяхме да построим комунизма. Нито у нас, нито в СССР. 

Е, някои успяха да го построят за себе си, в лично качество, в ония години. Къща, вила и кола, тлъста заплата, висока позиция, връзки с още по-нависоко, пътувания в чужбина, пазаруване в Кореком. Децата на онези малцина щастливци формираха т.нар. "златна младеж" на комунизма.

Това обаче беше в ония години.

Има и хора, които построиха комунизма и след 1989 г., например семейство Ненкови. Бащата, старият Ненков си отлежа 9 години рахатлък в Конституционния съд, гласува становища по закони, гласувани от сина му (кой ще ти гледа за конфликт на интереси), па накрая взе, че рече в едно интервю "Голям комфорт е това Конституционния съд". Разбирай, 9 години тлъста заплата, служебна кола, кой знае какви други благинки има за конституционните съдии, работа от дъжд на вятър. 

Госпожа Ненкова пък да вземе да се окаже заместник на Бойко Борисов в Столичната община по времето, когато Бойко го раздаваше general-leutenant meyr. Случайно вероятно, или пък е ултра- хипер- мега специалист и просто общината аха да пропадне без нея. 

Синът им пък, младият Ненков навремето беше най-младият депутат в Народното събрание, и като влезе в това Народно събрание, та не излезе 9 години. За 9 години дослужи до заместник-председател на ПГ на ГЕРБ, което си е постижение, на 36 години все пак е момчето, още малко и за президент може да се кандидатира, да не говорим за опциите в чужбина. Съпругата му пък, младата госпожа Ненкова, се оказа много висококвалифициран специалист в областта на газопроводите, газоснабдяването и газопренасянето и съвсем случайно малко след вземането на властта от ГЕРБ се паркира в Булгартрансгаз. Още по-случайно шефът и извън работно време се е явявал неин кум, ама това извън работно време, по време на работа човекът е строг, но справедлив. Госпожа Ненкова, може да не се съмнявате, е била на висока заплата, в БТГ ниски заплати няма. До колкото знам, в момента в БТГ ситуацията е "роднина-милиционер, роднина - милиционер", като роднините до един са свързани с ГЕРБ, а милиционерите са все бивши борци от тихия фронт. Е, чат-пат и някой бачкатор, все някой трябва да бачка. Но не очаквайте да видите някъде Пламена Ненкова с каска на главата да полага тръби или да смята дебити на помпените станции, не, тя е по проектите. Е, вярно, изгоря и службицата преди време, но, вярвам, с нейните способности и квалификации вероятно се е пласирана на по-интересно място.

Та да му се чудиш на младия Александър Ненков, след като така успешно е построил комунизма едва на 36 години, защо не му се живее в България?