Голодомор

В последната събота на ноември в Украйна отбелязват Денят на Голодомор. Има и друго име, Украински холокост. Руснаците, естествено, отричат, нормално е, но те отричаха и за Катин, и за много други неща, такава е политиката на Големия брат.

Причините за Голодомор са много - като цяло Съветският съюз изнася евтино зърно, а с получената валута купува оборудване за заводи, за да индустриализира страната. В началото на 30-те години на ХХ-ти век за немския фермер Ханс е по-изгодно да храни прасетата си с руско зърно вместо с немски фураж - цената на руското зърно е в пъти по-евтина. Но това е цената за Ханс, за украинците е доста по-друга.

Реалната причина за Голодомора е разправата на болшевиките с непокорните селяни . украинците не бързали да влизат в колхозите и да живеят по болшевишките закони, за което били унищожени с глад. Най-пострадали от Голодомора били онези украински села, които не изпълнили "плана" по хлебозаготовките - най-често самият план бил изначално неизпълним. Тези села попадали на т.нар. "черни дъски", след което следвала пълна блокада на селото, в което се изсипвали наказателни отряди и вземали селяни за заложници. В блокираните села умирали цели семейства, всички листа по дърветата били изядени, нямало никакви домашни животни и дори плъхове. Хората, обезумели от глад, се превръщали в канибали - много от тях подмамвали съседски деца с надеждата, че могат да ги убият и изядат.

През 1932 г. заедно с жена ми и сина ми Захар изработихме общо 400 трудодни в колхоза, нямах нито един пропуск, за което наесен получих около 5 кг просо и4 кг брашно, което стигна за 4-5 дни и през зимата нямахме никакви средства за съществуване. По-големите ми синове се махнаха от вкъщи, а аз продължавах да работя в колхоза, за което получавах веднъж дневно котлова храна - борщ от зеле и цвекло, без хляб. 

На четвърти април убих малката си дъщеря Христа, която беше толкова изтощена, че не можеше да става вече... Беше само кости, насякох я и я сварих, за два дни я изядох. Давах от месото и на голяма си дъщеря, Настя, а на шести април в 5 сутринта убих и Настя. Мислех, че така ще поддържам себе си, а Настя тъй или иначе щеше да умре от изтощение след ден-два ..

Военните, ходещи по домовете на гладуващите хора отнемали и последното им зърно, отговаряйки на молбите им: "Ако ние ви пожалим утре ще се окажем на ваше място. А на нас също ни се живее." 

Голодоморът в Украйна породил страшно явление, което сега мнозина наричат изтрита памет - от десетките умрели от глад села не останало буквално нищо и никой, нито един човек. Никой не знае какво точно се е случвало в тези села, не е останал никой, който да разкаже. Може да са се случвали и по-страшни неща, от тези, за които сега се знае. След снемането на блокадата подутите трупове просто се извозвали, а в селата се заселвали нови хора, докарани от далечните области на СССР. На тези, които не са преминали през този ужас им било по-лесно да строят комунизма.

Yo soy Maradona

Не знам в историята на футбола да е имало друг такъв играч. 

Играч, който играеше футбол заради самия футбол. Заради магията на играта. Играч, който правеше магията на играта. 

Има играчи, които сами са печелили мачове. Марадона сам спечели едно световно първенство, Мондиал`86. 

Най-яркият ми спомен от Марадона обаче не е фамозният гол срещу англичаните в Мексико, а 4 години по-късно, от италианския мондиал. Тогава на 1/8-финала аржентинците се изправиха срещу Бразилия. Аржентина едва се промъкна от групата, загуби откриването срещу Камерун, после срещу Румъния направиха равен, а Марадона спря топката с ръка пред голлинията (тогава излезе лафа, че лявата ръка му е да вкарва голове с нея, а дясната - да ги спасява), въобще играта на аржентинците не вървеше, промъкнаха се напред по терлички, като един от най-добрите трети отбори. А бразилците нямаха проблеми в групата, три победи от три мача -  въобще, гласяха се да стигнат до финала. Почти целият мач се игра пред вратата на аржентинците, Гойкоечея спаси всичко, което трябваше да се спаси, и когато всички очакваха продължения топката попадна у Марадона, той дръпна напред, почна да разминава бразилците и пред наказателното им поле срещу него се хвърлиха всичките четирима защитници, а Диего само чукна наляво към непокрития Каниджа - шах и мат! Всички очакваха повторение на парада срещу англичаните 4 години по-рано, ама за Марадона беше по-важно Аржентина да продължи, а не той да вкара топката заедно с половината отбор на Бразилия във вратата. Между другото, всички говорят за мексиканския мондиал като за мондиала на Марадона, и с основание, но италианският мондиал заслужава не по-малко внимание: както вече споменах, аржентинците загубиха на откриването от Камерун, направиха равен с Румъния, продължиха напред само заради тогавашните правила да продължават първите 2 отбора + 4 от най-добрите трети (отпадаха петия и шестия трети отбор от групите. Ние излязохме по-същия начин от групата си в Мексико). Срещу СССР се контузи Нери Пумпидо, титулярният им вратар, световен шампион от Мексико`86. Смени го Гойкоечея, който освен, че спаси Аржентина срещу Бразилия на 1/8-финала имаше решителен принос за достигането на аржентинците до финала, спасявайки дузпи срещу Югославия на 1/4-финала и срещу Италия на 1/2-финала - и двата мача стигнаха до дузпи след 1:1 в редовното време. Така с един Марадона и един Гойкоечея Аржентина стигна до финал с Германия, повторение на финала от 86-та, който загуби заради мексиканеца Кордесал, който единствен видя дузпата, от която Бреме отбеляза 5 минути преди края на мача. 

Друг силен момент, който съм запомнил, е последният гол на Марадона за Аржентина - вкара го на американския мондиал, срещу Гърция. Тогава вече се беше забъркал в разни скандали, бяха му открили кокаин в пробата години преди това, беше стрелял по папараци, някаква неаполитанка го съдеше за бащинство, за капак беше на 34 години - колкото и да не е, все пак има значение. Та онзи гол срещу гърците му дойде точно на време - ето ме, аз съм Марадона, може да говорите каквото искате за мен, но на терена аз съм Марадона, аз съм на терена да побеждавам!

Yo soy Maradona!

Не знам колко деца днес се карат кой да е Меси и кой - Роналдо, но едно време всички искахме да сме Марадона.