Yo soy Maradona

Не знам в историята на футбола да е имало друг такъв играч. 

Играч, който играеше футбол заради самия футбол. Заради магията на играта. Играч, който правеше магията на играта. 

Има играчи, които сами са печелили мачове. Марадона сам спечели едно световно първенство, Мондиал`86. 

Най-яркият ми спомен от Марадона обаче не е фамозният гол срещу англичаните в Мексико, а 4 години по-късно, от италианския мондиал. Тогава на 1/8-финала аржентинците се изправиха срещу Бразилия. Аржентина едва се промъкна от групата, загуби откриването срещу Камерун, после срещу Румъния направиха равен, а Марадона спря топката с ръка пред голлинията (тогава излезе лафа, че лявата ръка му е да вкарва голове с нея, а дясната - да ги спасява), въобще играта на аржентинците не вървеше, промъкнаха се напред по терлички, като един от най-добрите трети отбори. А бразилците нямаха проблеми в групата, три победи от три мача -  въобще, гласяха се да стигнат до финала. Почти целият мач се игра пред вратата на аржентинците, Гойкоечея спаси всичко, което трябваше да се спаси, и когато всички очакваха продължения топката попадна у Марадона, той дръпна напред, почна да разминава бразилците и пред наказателното им поле срещу него се хвърлиха всичките четирима защитници, а Диего само чукна наляво към непокрития Каниджа - шах и мат! Всички очакваха повторение на парада срещу англичаните 4 години по-рано, ама за Марадона беше по-важно Аржентина да продължи, а не той да вкара топката заедно с половината отбор на Бразилия във вратата. Между другото, всички говорят за мексиканския мондиал като за мондиала на Марадона, и с основание, но италианският мондиал заслужава не по-малко внимание: както вече споменах, аржентинците загубиха на откриването от Камерун, направиха равен с Румъния, продължиха напред само заради тогавашните правила да продължават първите 2 отбора + 4 от най-добрите трети (отпадаха петия и шестия трети отбор от групите. Ние излязохме по-същия начин от групата си в Мексико). Срещу СССР се контузи Нери Пумпидо, титулярният им вратар, световен шампион от Мексико`86. Смени го Гойкоечея, който освен, че спаси Аржентина срещу Бразилия на 1/8-финала имаше решителен принос за достигането на аржентинците до финала, спасявайки дузпи срещу Югославия на 1/4-финала и срещу Италия на 1/2-финала - и двата мача стигнаха до дузпи след 1:1 в редовното време. Така с един Марадона и един Гойкоечея Аржентина стигна до финал с Германия, повторение на финала от 86-та, който загуби заради мексиканеца Кордесал, който единствен видя дузпата, от която Бреме отбеляза 5 минути преди края на мача. 

Друг силен момент, който съм запомнил, е последният гол на Марадона за Аржентина - вкара го на американския мондиал, срещу Гърция. Тогава вече се беше забъркал в разни скандали, бяха му открили кокаин в пробата години преди това, беше стрелял по папараци, някаква неаполитанка го съдеше за бащинство, за капак беше на 34 години - колкото и да не е, все пак има значение. Та онзи гол срещу гърците му дойде точно на време - ето ме, аз съм Марадона, може да говорите каквото искате за мен, но на терена аз съм Марадона, аз съм на терена да побеждавам!

Yo soy Maradona!

Не знам колко деца днес се карат кой да е Меси и кой - Роналдо, но едно време всички искахме да сме Марадона.