... просо сънува

Гладната кокошка ...

Инженерният гений

Краят на 80-те.

Случи се най-страшното! Главният счетоводител научи съкровената тайна на инженерния отдел, който освен всичко друго поддържа и ултрамодерните компютри IBM PC XT, закупени наскоро (2-3 години преди описаните събития).

Естествено, за обслужване и почистване на пистите и контактите на буржоазната техника се изписваше спирт, в количество около един литър на бройка на месец. Тайната беше, че в родината на тези машини за поддръжка никой не използва алкохол!!! Как е могла да разбере, кой враг на народа я е просветил, не се разбра, но следващата планьорка въпросът беше поставен директно - за чий ... им се дава алкохол, и то в такова количество.

Естествено, началникът на този инженерен отдел е призован да даде показания.

Следва спектакълът:

Главният счетоводител: ......... !!!!!!

Началникът на отдела: Да! На Запад не използват алкохол, за да поддържат тази техника!

(Мърморене в залата, озадачени погледи...)

Началникът на отдела: Дори ще кажа повече, никой не държи такъв персонал от инженери, за да обслужва това оборудване!

(Погледите на тези, които са близки до алкохола не се наемам да опиша, вероятно дори роднините на Павлик Морозов не са гледали по този начин. Още по-голямо изумление предизвикваше и фактът, че самият ръководител на отдела по понятни причини беше сред най-приближените до алкохола).

Началникът на отдела: На Запад тази техника не се обслужва по този начин, а работи 1,5 - 2 години, след което се изписва и се купува нова.

(последвано от пауза според Станиславски, красноречиво обръщане към главния счетоводител, пълно мълчание)

Началникът на отдела: Имаме ли възможност и валута да отпишем съществуващото оборудване и да закупим ново?

(Главният счетоводител се сдухва, случаят е приключен)

Да ти е*а и щафетата

 Онуй шведско недоразумение на природата е решило да се кротне. Щяла да "предава щафетата". Освен някоя щафета шпек-салам да предаде, друго не се сещам. Така и не разбрах и каква е, и за какво се бори, и къде я сърби. Ноооо ... лошо няма, както се казва.

Лошо няма. 

И без това освен разни мемета друго не се получи. 

Как Горбачов научи за Чернобил

Горбачов с жена си на посещение в ЧАЕЦ

Статията е от тук, преводът е мой.

 Президентът Горбачов не е гледал сериала "Чернобил", но много се интересуваше от него. И той ме попита няколко пъти: „Как ме играят и какво интересно има там?“ А на мен, напротив, ми беше интересно да разбера какво си спомня самият Горбачов за Чернобил, как е научил за катастрофата и как е реагирал на нея.

Президентът с възмущение отхвърли предложението ми да гледаме сериала заедно с думите: „Аз да не съм ти малко момче, че да седиш с мен?“ Но въпреки това погледнах снимките и трейлърите. На въпроса ми как е разбрал и защо веднага не са взети мерки хората да разберат за това и да бъдат евакуирани, отговорът беше буквално следният: „Льоша, мамка му, ти не разбираш ли как работим ? Сутринта ми донесоха обичайната сводка, в която пише, че има пожар в атомна централа. Какво съм аз, пожарникар ли, или какво? Е, ако има пожар, гасете. Ако нямате достатъчно ресурси, поискайте.“

И като цяло, през целия първи ден, или по-скоро половин ден, Горбачов и ръководството на страната бяха сигурни, че там има пожар. „И тогава“, казва Горбачов, „започнаха да идват съобщения от КГБ, че западните медии, позовавайки се на данни на ЦРУ, говорят за експлозия в атомната електроцентрала в Чернобил. Е, на кого да вярвам - на себе си или на тези копелета от ЦРУ, дето винаги пишеха лоши неща за нас? Следобед дойде при мен акад. Александров, ако си спомням добре. Помниш ли го, онзи, плешивия? Три звезди, едно-друго, Герой на социалистическия труд, шеф на Академията на науките и автор на същите тези чернобилски реактори, които бяха в Чернобил. И той ми каза: „Моите реактори не експлодират. Това е невъзможно". На кого да вярвам: на трикратния Герой на социалистическия труд, на плешивия академик Александров, или на онези копелета от ЦРУ, които продължаваха да твърдят, според съобщенията, че там е имало взрив? И едва, според мен, вечерта на първия ден или на следващия ден, когато отново в докладите, които ми бяха предоставени, се появи информация, че радиоактивният облак, според Радио Швеция, се движи към Скандинавския полуостров, разбрахме, че не всичко е толкова просто - и всички необходими команди бяха дадени. И сами виждате, че на втория ден правителствената комисия започна да се занимава с това и започнахме да прехвърляме войски там, за да гасим реактора. И тогава ми пращаха доклади два пъти на ден.

Така разбрах. И какво си помислихте, че работата на главния секретар - знаете всичко веднага? Прорицател ли съм за теб или какво?“ Ето как Михаил Сергеевич Горбачов говори за това как е разбрал за Чернобил. Мисля, че когато гледа сериала Чернобил, ще получим по-обширен преглед от президента на СССР.

Липсата на знамето

Скъпи Ганчо Цончо, 

Аз съм собственик на къща за гости в с. Горен Шушляк. Като истински патриот не може да не си го чувал. Да мина обаче директно на въпроса: не те знам откога си председател на комисията по туризъма, не те знам кога точно си свалил знамето на омразния Европейски съюз в кабинета си, но да ти кажа, от няколко часа туристопотокът в Горен Шушляк се вдигна осезаемо. Засега само на книга, валят заявки. До преди няколко дни нямаше жива душа да дойде тука, ма сега валят заявки, да си ебе мамата. Вярно, само от Русия са, ма ние тука нали сме си русофили. Прадядо не е могъл навремето, че е бил зает, ма дядо е посрещал руските освободители през 1944 г. с хляб и сол. 

Сега, русначетата обаче питат може ли без пари да дойдат у нас, специално в моята къща за гости. Чули били, че украинците бягали от войната и тук без пари ги настанявали. Викат ми, ми то и ние бягаме от войната. В Грузия и Казахстан много ги биели, питали ги "Чий е Крим?", пък те чули, че у нас Крим бил руски, какъв да е? И тук мобилизация не ги ловяла, макар че Путин каза, че мобилизацията приключвала, ма те притеснени, завалийчетата, той Путин навремето и пенсионната възраст обещал, че няма да пипа, ма после нъцки, вдигнал им я. Та сега много-много не му вярват - що така, не знам? Ган .. Цончо, пиша ти да те питам - аз русначетата ще ги приютя, то до Горен Шушляк от ония украинските гювендии, къде само гледат да докопат българските мъже и да ни развалят семействата никоя не дойде, че да се облажа и аз, ама на братушките ще помогна, иска ли питане. Само да попитам, ти можеш ли да уредиш неко лев така, да взема, зер за наши хора да помогнеш. Пак ти казвам, не знам от тебе ли е, от знамето ли е, ма досега никой не искаше да дойде у Горен Шушляк, дет се вика дори пътя нямаше кой да обърка, сега наведнъж цели 3 запитвания! 

Мисли, Ган ... Цончо, мисли и отговаряй бързо!

Еволюция

Едно време и постове съм пускал против Хелоуин.

Американски празник, какво толко му празнуваме.

Обаче ги гледам бате Арни и Силвестър Сталоун от едната страна и гледам кой е от другата - Копейката, Расате, разните му там Контрера, Сиди, Джамбазки. Все радетели за българските традиции и българщината. Не че знаят какво се крие зад това де, но определено не е Хелоуин.

Обаче аз гледам колко е доволна дъщеря ми. Затова догодина аз лично ще и купя костюма.

THE BRIDGE IS OUT

Най-новият филм в Крим.

Разочарованието

Всеки път, когато президентът Радев заяви, че изпращането на оръжия в Украйна ще въвлече България във войната - та значи всеки път се замислям: "Добре бе, Полша, Словакия, Германия, САЩ и кой ли още не официално декларираха, че ще подкрепят Украйна, те не се ли чувстват заплашени от въвличане във войната? Защо дори държави като Албания и Северна Македония подкрепят присъединяването на Украйна към НАТО, а ти единствен смяташ, че това е невъзможно, защото в Украйна има действащ военен конфликт в момента (все едно ръководството на НАТО не знае)?".

После се замислих как държави като Словакия и Румъния си прочистиха арсеналите от изостаналото съветско въоръжение още в първите дни на войната и ги замениха с по-съвременни западни образци, а ние още се влачим със сагата "Кой ще ни ремонтира двигателите на безценните съветски МиГ-ове?".

А накрая идва Сана Марин, къде е 50 кила с мокри дрехи, която е премиер-министър на страна, която дори не е член на НАТО все още, с население от 5,2 млн души (не по-далеч от нашето) и отгоре на всичко съсед на Русия и тая Сана Марин директно ти казва: "Войната ще свърши когато Русия се изтегли от Украйна!". И точка, няма никой да и мрънка "Ама това ще ни въвлече в конфликта, ама има етнически финландци в Русия, те сега ще пострадат, ама мрън-мрън ...". 

Навремето, в ония години бяхме най-верния сателит на СССР. Толкова верен, че 2 пъти се опитвахме доброволно да станем съветска република. Толкова верен, че идеята за нахлуването в Чехословакия през 68-ма е на др. Живков, да не би някой да го изпревари? И тогава се писахме по-тарикати от останалите, и сега с пишем.  

Г-н Радев, много съм разочарован от вас!

.@MarinSanna: “The way out of the conflict is for Russia to leave Ukraine.”

pic.twitter.com/JEVONTAW0Y

— Paul Massaro (@apmassaro3) October 7, 2022

Я вас правильно понял?

 Един виц, пускам го на руски, по-добре ми звучи:

- Рабинович дома? 

- Нет.

- На работе? 

- Нет. 

- В командировке? 

- Нет. 

- Я Вас правильно понял? 

- Да.

Днес звънях на едни приятели в Русия. Нещата там вървят към вица.

Фатмашки изпълнения

 Миналата седмица служебният министър на отбраната забрани консумацията на алкохол и дрогирането на военнослужещите в работно време. Естествено, първият въпрос, който възникна беше: „А те досега разрешени ли бяха?“. Но така и така е започнал, военният министър (или както правилно го нарекоха в туитър овенният) няма защо да се ограничава само с това. Би могъл да забрани и още някои неща - например, пътуването до Луната в работно време, ловът на покемони в работно време; барането на макарите в работно време... Въобще, много неща могат са се забранят, само че служебният министър не се е сетил за репликата „Като е забранено да не е отменено?". 

Освен с издаването на дебилни заповеди, г-н служебният министър тия дни се е загрижил и за областта на енергетиката, по-специално за опасността при евентуален арбитраж с Газпром България да бъде осъдена да плати неустойка в размер на 1 млрд евро. Вероятно в областта на отбраната вече всичко ни е наред, армията е превъоръжена, численият състав позволява формирането на 5 армии в мирно време, техниката ни е ниво, за каквото нашите съседи не са и чували и въобще, от нямане какво да прави г-н министърът помага на останалите си колеги, в случая на министърът на енергетиката (оня юнак дето си беше таргетирал по-възрастните туристки). Вицовете от времето на соц-а за това колко са тъпи военните очевидно не са били само вицове, след като на тоя шушляк не му минава през главата мисълта, че Газпром едностранно спря подаването на газ към България на 1. април т.г и че всеки един арбитраж по света ще отсъди в полза на България в това дело. Да, на масата може и да са 1 млрд евро, да, теоретично има шанс България да го загуби, но както има шанс да загуби, така има и шанс да спечели и той съвсем не е 50:50 а да не казвам голяма цифра, ама едно 99% в наша полза като минимум. Всичко това му е толкова чуждо на тоя фатмак, че съвсем се е отплеснал по темата: преговорите с Газпром били в името на човека, за наше добро, за наше благо.

Абе, пръдльо нещастен: 

1. Ти член ли си на ЕС или не си? Има ли обща европейска позиция относно Газпром и плащането в рубли или не? Ти ли си по-умен от всички в ЕС?
2. Не ти ли е неудобно руснаците да ни наричат "Нашият троянски кон в ЕС" и ти първи да търчиш да подновяваш доставките на газ?
3. Не си ли сбъркал малко ресорите, нерде отбрана, нерде енергетика?
4. Що не си гледаш зелените чорапи и смотаното руско въоръжение вместо да се правиш на геостратег?
5. Държавите от Източна Европа досега използваха войната с Украйна в няколко направления - предоставиха на украинците остарялото си съветско въоръжение, замениха го със западно (било то ново или втора ръка), договориха си изграждането на допълнителни отбранителни съоръжения или увеличаване на военното присъствие на НАТО в близост до тях, доставят оръжие на украинците. Ти като министър на отбраната какво можеш да кажеш по въпроса?

Тотално се разочаровах от президента Радев - толкова зависимо правителство, толкова сламени хора не съм и очаквал. 

Ох, Левски, Левски, Левски ...

... само от малтийци не бяхме отпадали досега.

Против бил

 

Баба ми казваше: "Стани военен! Докато те разберат, че си идиот ще станеш майор. Докато се чудят какво да те правят, ще се пенсионираш." 

Горното е виц, ама като във всеки виц има доза истина, а в конкретния случай си е чиста 100%-ова истина. Ей го сега Димитър Стоянов, съветник на президента Радев, който в момента го играе служебен министър на отбраната бил против да изпращаме тежко въоръжение в Украйна. 

Защо бе, г-н министре? Какво ще стане? Ако ви е страх, че ще разсърдим руснаците питайте поляците и словаците как става тая работа и тях що не ги страх. Ако до там не можете да стигнете питайте комшиите, румънците, а най-добре питайте макетата, че с тях един език говорим. Питайте ги как те могат да предоставят остарялата си съветска техника на украинците - самолети, танкове, системи за залпов огън и не ги е страх от руснаците. Питайте ги как става така, че те предоставят остарялото си оръжие на украинците и получават по-съвременно - може и втора ръка да е, ама не е модел от 70-те години на ХХ-и век. Ако не можете да свържете нещата, това се нарича модернизация на армията, прави се постоянно по белия свят - богатите държави продават остарялото си въоръжение на по-бедни държави от Третия свят, освобождават си място в арсеналите и купуват по-модерно и по-съвременно оръжие. След 10-20 години пак - я ракети, я самолети, я танкове. Ние навремето харизахме 50 танка на македонците, те ги нарязаха за скрап, все едно  ние не можем да го направим сами. Преди да влезем в НАТО ревахме като улави за ракетите С-300, с които смятахме да изпепелим Истанбул в случай на нужда, без да си даваме сметка, че вероятно турците не само че знаят колко и къде са ни въпросните ракети, но и имат къде-къде по-съвременно ПВО, което ще се разправи с тях много по-лесно и бързо. Но остана въпроса: добре, ние ще ги нарежем тия системи, а не е ли по-добре да вземем някакъв западен аналог на тяхно място? 

За какво са ви тия съветски изтребители? Имаме 8 МиГ-29 и ги пазим като че ли само ние на света ги имаме и докато ги имаме никой не смее да ни нападне. Освен да играят "лошите" при съюзни учения друга файда не виждам. Па мине се - не мине година-две и се почва сагата с ремонта на двигателите им - в Русия ли ще е, у нас ли ще е, в Полша ли ще е, па колко ще струва, па лицензи, па не знам още какво си. И в същото време 20 години говорихме как ще си купим нови, модерни самолети, говорихме, спестявахме, по-евтини оферти дирихме и накрая какво - купихме си 8 (осем) Ф-16. Ма не били най-последния модел, то дори и Ф-16 си е бая старичък самолет, не е като Ф-18 и съвсем не е като Ф-35, но сравнен с нашите МиГ-ове е все едно да сравнявате Москвич Алеко с Тойота Авенсис от първите. Е да де, ама съседите румънци купуват и те Ф-16, ама тях са ги учили да броят и над 10. Ся, втора ръка били, не знам какво си - ама имат ли 32 самолета, имат! Това са 4 ескадрили, нашите 2, дето ги поръчваме на час по лъжичка докато станат, ония ще намерят пари за още 4, нищо че са втора ръка. А ние можехме да направим една вътрешна ротация в алианса, да дадем самолети за Украйна и да получим по-евтино някой и друг Фантом втора ръка. А поляците направо Ф-35 си договарят, при тях няма лабаво. Ще каже някой "Ма 4,6$ млрд са много пари, ние нямаме толкова." Напротив, имаме - 3 млрд лева заровихме в земята за тръбата на Путин, ето ви 1,6$ млрд, като отрежем малко щата на родния Пентагон, като пратим малко шапкари в пенсия, ето ви още половин милиард долара - ми ще вземем наполовина на поляците, ама ще имаме и 2 ескадрили Ф-35, нови. Сегашните МиГ-29 да не са повече?

Същото важи и за останалата техника - нова ли ще е, втора ръка ли ще е, войната в Украйна беше златен момент (и все още е) да се модернизира армията ни с по-съвременно натовско въоръжение. Че ставаме за смях на гергьовденския парад да минават джипове Мерцедес с картечници ПК-47 на покрива. И това да ни е най-модерното в армията.

А как пък във всичките тия държави не се намери един шапкар, дето да каже че е нещо го е срам, че нещо е против, че нещо го е страх? Как пък само нашите военни при полагането на клетвата им режат топките бе, цялата армия ли е пълна с такива кастрати? Като се почне от президента Радев и се мине през предишния служебен министър-председател Стефан Янев, през ЗПКЧ-то бай Гълъб и се стигне до Митко Полковника - вие военни ли сте бе, вашата мама, не сте ли се клели да защитавате тая държава? Че то вас ако ви е страх какво остава за мене в такъв случай? Или ще използваме старата живковска стратегия "Да се снишим да мине бурята"?

И още нещо - тия всичките - и президента Радев, и генералите Янев и Стоянов са изградили своята кариера в последните 30 години. По едно съвпадение в същите 30 години армията ни ставаше от ден на ден все по-малобройна и все по-зле въоръжена. Не се знае при евентуален конфликт не само колко самолета ще излетят, но и колко танка ще тръгнат, дали ще има гориво за всички тях, колко радара ще сработят, колко ракети ще излетят. 30 години армията ни върви надолу, 30 години тия юнаци рапортуват бодро за успехи и растат в кариерата. Раздават си генералски пагони един на друг. Мен  щеше много да ме е срам, ако съм генерал на такава армия.

Страхотен Левски!

 Страхотен Левски снощи!

Страхотен!

За пръв път от толкова години отборът играе голям мач в Европа, без мъка, без треперене, без опълчение. Много грамотно наредени, много удачна тактика, великолепно изпълнение. В нападение почти 100% ефективност, 3 положения - 2 гола. Няма кюскане на топката, няма да чакаш дузпица от съдията, няма - с тоя осакатен състав си взехме нашето. Не е като други години, с Марибор например, когато стадионът ти е пълен, имаш желание, ама само до там. А като казах Марибор - снощи нашите все едно Люпко ги беше наредил, толкова грамотно наредени в защита и всеки знае какво да прави. 

Браво на Левски! Браво на играчите, браво и на Мъри! 

Не ме интересува какво ще стане в Солун - ще минем ли, няма ли да минем. Снощи изиграхме един от най-хубавите си мачове в Европа. 

 

Красота

Тази красота е снимана с дрон, в Сен Мало, Франция. За Сен Мало научих за пръв път преди 35 години от книгата на Кир Буличов "В Индийския океан", в нея имаше глава, посветена на Робер Сюркуф, френски корсар.

 

Слабичка ви е пропагандата

 Има един образ, Сергей Миронов. Руснак, както се вижда по името му, политик. Председател на странното образувание, наречено Социалистическа партия "Справедлива Русия - за правдата". Какъв точно го играе не мога да кажа, трудно се ориентирам в политическия живот на руснаците. Сергей Миронов обаче напълно и безусловно подкрепя Владимир Владимирович и неговата Специална военна операция с всички произтичащи от това последствия. Срещу Сергей Михайлович още преди 8 години са наложени санкции, така че няма кой знае къде да ходи (извън Русия де) и какво друго да прави, освен да плюе по прогнилия Запад. Като му погледнеш профила в туитър, то са постове по адрес на Лех Валенса, който обяви преди дни, че Русия трябва да се раздели на няколко отделни държави, или по адрес на правителството на Норвегия, което решило да свали възрастта за сключване на граждански брак (официално все още е 18 години, както навсякъде по света) и Миронов се страхува това да не даде тласък на педофилията (явление вънкашно и непознато за Русия). Сергей Михайлович туитва за срещи на лидерите на парламентарните партии с Владимир Путин, на които демонстрират единство и сплотеност около вожда на народа в тези трудни за страната дни. 

Сергей Михайлович не пропуска и случай да уязви разглезения Запад за зависимостта му от руските газ и нефт, на за съжаление пропагандата му е слабичка. Пича е постнал снимка от Германия, с коментар как немските власти вземат мерки от рано за зимъска, когато няма да има газ и нефт и подготвят убежища за десетките хиляди възрастни немци, които инак ще умрат от студ по тротоарите на Германия. В Русия нефт и газ с лопата да ги ринеш, но въпреки това няма тълпи от желаещи да прекарат зимата на светло и топло.

Снимката обаче наистина се оказва от Германия, от градчето Лудвигсхавен, но е от времената на Ковид-пандемията е всъщност е подготвен център в случай на пандемичен взрив. Със сепарирани легла, изолирани с паравани. Това Сергей Михайлович няма как да го знае, а и да го е знаел, масовият руснак едва ли ще седне да прави проверки. Както винаги, пропагандата на руснаците е насочена не толкова да убеди Запада, че те са (руснаците) са прави, тя тая няма как да стане, колкото да затвърди у алкохолика Ваня в Мухосранск чувството на превъзходство и че те (руснаците) са прави. 

Ето всъщност как работят фалшивите новини. В случая, създадени от фалшив политик.

Готвач със специално предназначение

 Понеже тьотка Митрофанова се жалва, че лошите българи се престарали да угодят на американските си господари и изгонили дори готвача и шофьора и (да им се чудиш на дипломатическата служба на руснаците, сигурно на посланика е забранено да готви да не би да мирише на лучец и манджичка ако спешно се наложи да го извикат във Външно) се сетих за два вица: 

Американците ще изстрелват совалка, последни минути преди старта. На оградата на космодрума са кацнали две гарги. 

Първата поглежда към совалката и казва: 

- Тая совалка няма да полети!

- Защо да не полети, ще полети. - отговорила втората.

 - Няма да полети!

- Ще полети!

И така докато се карали совалката литнала, набрала височина и се взривила.

- Е, налетя се! - въздъхнала втората.

- Служа на Съветския съюз! - гордо рапортувала първата.

А вторият:

Лежат си два крокодила на брега на Нил. Африка, лято, голяма жега е. 

- Ех, като се сетя за прохладните води на Волга! - казал първият.

- Недей така бе, другарю майор, че ми късаш сърцето! - ревнал вторият. 

Вицовете са си вицове,  но едно изследване на изгонените от Белгия по-рано тази година руски дипломати показва, че всичките са свързани с руските тайни служби. Било като предишна месторабота, било като адресна регистрация, било като завършено образование - до един хора от спецслужбите. Иначе казано, гледаш го прост готвач, ама може да сглоби бомба с продуктите за мусаката, минал е курсове за снайперист и има черен колан по карате. 

Сюжет

 В нито едно порно няма толкова завързан сюжет, колкото в главата на жена, чийто мъж не вдига телефона.

Ще гласуваш ли за Путин?

Стои си враната на клона със сиренето в клюна. Под нея минава лисицата:

- Абе, врано, ти ще гласуваш ли за Путин?

Враната мълчи.

- Абе, врано, ти чуваш ли какво те питам, ще гласуваш ли за Путин?

Враната продължава да мълчи.

- Абе, врано, не ми се прави на глуха! За последен път те питам, за Путин ще гласуваш ли?

- Не! - казала враната, сиренето паднало от устата и и лисицата го отнесла. Враната продължава да си стои на клона и си мисли:

- Интересно, ако бях казала Да дали нещо щеше да се промени?

Киро Харварда и стойността на образованието

Кирил Петков разсейва съмненията на Ива Николова относно своята 
диплома от Харвард. Ива Николова не беше толкова любопитна преди
години, когато Голямата носовка изкара двуседмичен курс в Харвард
за нови лидери и с гордост си написа в CV-то, че е харвардски възпитаник.

 Един от митовете за нас като народ е любовта на българина към образованието, към знанието и науката. Неслучайно едно време във всяко село първите хора са били кмета, даскала и попа. За кмета и попа може и да е така, ама за даскала едва ли да е бил сред първенците, просто историческите извори и литературата ни друго казват. 

Смениха вече и от назначените кметове в селото. Юрталана опита да се сближи с втория, но той беше един мълчалив и саможив момък. Той ходеше по полето като занесен, връщаше се в квартирата си уморен, затваряше се и лежеше с часове. Отначало хората го гледаха със страхопочитание, но полека-лека започнаха да го закачат, да го разпитват откъде е и какво е работил по-рано.

— Учих в София — отговаряше той на всички.

— А за какво си учил? — опъна веднъж, врат глуховатият дядо Георги Сапунджията.

— Математика.

— Владика ли? — не доразбра дядо Георги.

Кметът се усмихна снизходително.

— Ма-те-ма-ти-ка! — натърти той.

— Не разбирам учението ти, синко — сви се старецът. — Едно време учеха само за даскали и за попове и светът беше по-инак нареден, и по-лесно се живееше… Сега… сега… не знаем…

— Пак си е същото, пак! — подвикна му кметът.

— Не е ки! — заклати решително глава дядо Георги. — Не е.

Горното е цитат от "Снаха" на Георги Караславов. Ето ви го образът на образования, който трябва да застане начело на (в случая) селото. Математика бил учил, че то това наука ли е? Не е ли за даскал или за поп не ми го хвали! Целия ни народ е като този глух старец, цял живот свикнал с остарелите си порядки и това, което не може да си го обясни не го възприема.

Та същото е отношението към Кирил Петков у нас. Киро Харварда му викат за по-картко, за по-ясно, за по-така нашенски. Оня льохман, дето е избумкал една торба пари за една хартийка, дето можеш да я получиш и в ЮЗУ-то ли НБУ, че и по-малко ще ти струва. Ма това, че има успешен бизнес, че е основал печеливши компании и не в България с неоценимата помощ на почетния председател на ДПС или другарят Луканов. Не е като да ти дадат някакъв -строй да си го управляваш и ти за 3 години да го докараш до фалит, напротив, точно обратното е - почнал е от нулата и е създал толкова успешен бизнес, че вече е милионер. 

Но Ганьо не го интересува това. Просто той на 3 ракии вече знае, че тоя не става. Учил бил ... Не става и точка!

Съветската дипломация и помощта на Големия брат

 В онези години, както много все още добре си спомнят, българският слон беше по-малък брат на съветския слон. И не беше само при слоновете, навсякъде беше така. 

Ето ви откъс от книгата на Асен Марчевски "Италиански потайности" за един епизод от дипломатическото поведение на Големия брат във времето около атентатът срещу Папата и по-точно, в годините, когато вече се е появила "българската следа" и България е официално обвинена за вдъхновител, организатор и изпълнител на атентата.

Непонятно за нас, българите в Рим, беше странното поведение на другите социалистически страни начело с руснаците, след тях чехите, унгарците, поляците и прочие. Аз съм присъствал на среща на посланиците на социалистическите страни в съветското посолство в Рим, по онова време „братушките“ често организираха такива събирания. На една от тези срещи бях и аз, нашите ме вземаха като най-печен в "случая", можеше да се наложи да отговаряме на въпроси. Кратък доклад по "българската следа" изнесе Петър Вълков опитен и интелигентен наш дипломат. В края на изказването си помоли другите социалистически страни да ни помогнат, да ни защитят, да обяснят пред западните средства за масова информация, че България не би могла да има никакъв интерес да убива папата. Думите му предизвикаха само пълно мълчание. А на съвещанието присъстваха посланиците на Чехия, Унгария, Куба, Румъния… Тръгвахме си, когато до групата българи приближи съветският посланик. Някой от нашите (струва ми се, Петър Вълков) се опита да изкопчи няколко думи от посланика по "случая". Аз стоях малко настрани, не чух точно отговора на „братушката“, но долових думите: „… където има тероризъм, ние не се намесваме“… Аз се ядосах и въпреки че пред мен стоеше посланикът на СССР, пристъпих крачка напред: отворих уста да кажа нещо… За щастие, заместникът на военния аташе на съветското посолство беше до мен един от онези руснаци, които понякога идваха при мен в нашето посолство за консултации по трудни и непреводими италиански думи. Той силно ме ръгна с лакът в ребрата, така че почти загубих дъх, и ми прошепна: „Асенка, нельзя!“ И добави шепнешком: „Излишно е да обяснявате на посланика, такива са инструкциите от „Центъра“.“

Замълчах си. Щом пък чак такива са инструкциите от „Центъра“, какво да се месим в голямата политика…

Накратко, през цялото време на "българската писта" нито една от социалистическите страни, с изключение на ГДР, не отвори уста да ни защити. Подобно беше поведението на Италианската компартия: пълно мълчание по непричастността на българите в атентата срещу папата, включително и на органа на ИКП "Унита". Този комунистически вестник отразяваше събитията само като хроника, без какъвто и да било коментар в наша полза, и въобще в интерес на истината около случая. По-обширна статия в "Унита" се появи чак след оправдаването на българите.

Аз и на други места съм чел, че единствено Източна Германия ни помага в онзи момент. За съветската страна е по-удобно във фокуса да е малката България, а не великата Съветска страна, в която всичко е по мед и масло и всички народи живеят мирно и по братски. С други думи, бяхме накиснати с любезното съдействие на съветските другари - на тях доста им се събра тогава, и Брежнев умря, и южнокорейския боинг свалиха, сега и за папата ако трябваше да отговарят много щеше да им дойде. Да се оправят там българите ...

Та не ми говорете, че госпожа Митрофанова мисли доброто на нашата страна и гледа най-доброто за двустранните отношения. То на тоя свят всеки гледа първо себе си, какво остава за Русия в този момент? 

Изводите от международния икономически форум

 Имам си няколко източника на информация какво става с руската икономика - в един сайт следя цените на дребно, в туитър в няколко профила гледам клипчета, когато качат как руснаците се оплакват от поскъпването на стоките, гледам и клипчета в youtube като това например, отделно следя и руската секция на ВВС и разни руски вестници и сайтове, макар че те са много ненадежни заради вихрещата се там цензура. С цензура или без обаче руснаците не могат да скрият проблемите си в икономиката: прословутото им "импортозамещение" от 2014 г не проработи, няма как да смениш ементалът и гаудата с "Российский сыр", шампанското Moet&Chadon със "Советское шампанское", Ауди с Лада Гранта и Филипс с Витяз и да си мислиш, че всичко ще е както преди и няма да усетиш разликата. Повярвайте ми, и шоколад Кума Лиса се ядеше, ама някакси предпочитам тези на Милка и Сушард. 

Откакто започна войната и въведоха новите санкции ония балъци съвсем изгубиха връзка с реалността. Едно на ръка, че световни брендове се изтеглиха от пазара им, отделно започна да им куца икономиката веднага - тук спираме производство заради липса на части, там ограничаваме експлоатацията заради липса на резервни части, в Аэрофлот стюардесите вече следят за консумацията на тоалетна хартия по време на полет, в първите дни след началото на войната копирната хартия първо поскъпна, после и поизчезна - примери много. 

Делът на руската икономика от световната такава се сви от 2,5% за миналата година до 1,5% в момента. 1,5% за страната, която има най-големите запаси от всичко на света, от всичко, за което се сетите. И която би трябвало да може да изхранва и изнася, а не да гладува и да внася. Стъпвайки на тези 1,5% руският президент Путин организира в Санкт Петербург ежегодния Международен икономически форум, на който този път присъстваха представители само на приятелските на Русия страни - Беларус, Армения, Казахстан, Сирия (сигурно пропускам някого) и най-екзотичните - гости от ДНР, ЛНР и афганистанските талибани. Няма какво да се лъжем, целта на тазгодишното издание на форума е да излъже руснаците и света, че руската икономика не е леко умряла, само временно неразположена. Че Русия има приятели, има откъде да внесе, ако и се налага нещо. 

Има дръжки.

В заключителната си реч Путин надълго и нашироко обяснява как санкциите не проработиха, как трудностите се преодоляват, как е въпрос на време руската икономика отново да стане водеща в света (каквато никога не е била), как ръководителите на западните държави наказват на първо място собствените си избиратели и икономики. Липсват само новините за небивалия трудов ентусиазъм, обхванал руските трудещи се, нови стахановци и примери за трудови подвизи и героизъм. 

И тук се сетих за един друг бункерен герой, който до последно също не вярваше в колапса и рухването на неговия си свят. Докато руските бомби падаха на 100 м от бункера му, той преместваше несъществуващи армии и контраатакуваше с вече ликвидирани подразделения. Докато се водеха ожесточени боеве в улиците около бункера му, той се срещаше с дечица от Хитлерюгенд и ги ободряваше, че трябва да издържат съвсем малко, колкото да дойде помощ отнякъде. А него всички го помним как свърши.

Новата течност за чистачки и председателят на Народното събрание

 Преди няколко години, когато купих сегашната си кола (ей тази, на снимката) и колегите в тогавашната ми работа (нормално) поискаха да я разгледат на паркинга. Нормално, те масово карат коли втора ръка, всъщност за толкова години не познавам друг човек, който да си е купил нова кола като мен, да не говоря два пъти. Отиваме в обедната почивка, отварям капака, вратите, ония гледат и цъкат. Имах един колега тогава, да го нарека Жорката, който беше специалист по въпросите и беше компетентен отвсякъде. Та Жорката казва на един от работниците: "Иване, хайде да идем да видим как изглежда чисто нова спирачна течност". Щото техните коли все втора ръка, спирачната течност кой я знае откога е, и да я сменят с нова файда никаква, казанчето е старо и прашно. 

Нещо такова наблюдавах в Народното събрание тия дни. Разбираемо е желанието на ГЕРБ да се представят като нормална демократична партия, която не може да търпи потъването и разграбването на България и час по-скоро иска да свали това пагубно за родината ни правителство. Неслучайно всяко изказване на Десислава Атанасова (що и викат Свирката на тая женица не знам?) завършва с "Оставка, аматьори!" - това един професионалист, който 12 години е бил в управлението на страната не може да го търпи. Но това, което искрено ме изуми е искането от страна на ГЕРБ за оставката на Никола Минчев от председателското място на Народното събрание - аз на тяхно място нямаше да го подкрепям. Никола Минчев за ГЕРБ е като спирачната течност за моите колеги. Само си помислете кой стоеше начело на парламента в годините на ГЕРБ - тетка Цецка, кърджалийската поцинкована кофа, Димитър Главчев. Тоя последния се раздели с председателския стол след една визита на Тъпанаря от Банкя в Народното събрание (както каза президента Радев "Отиде да пие кафе и си тръгна с оставката на шефа на Народното събрание"). Та при положение, че си свалял собствения си председател на НС след височайша визита, на която са ти казали какво да правиш и защо, сега да демонстрираш характер и демократични принципи нещо не е така.

Но едно друго сравнение ми се набива в очите, по юридическа линия. И тетка Цецка беше юрист, и Никола Минчев е юрист. Само че тетка Цецка беше завършила задочно рабфак, а Никола Минчев е завършил редовно. Тетка Цецка през цялата си политическа кариера отричаше да е била партиен секретар, на Никола Минчев не му се е налагало. На тетка Цецка трудовия стаж е минал като юрисконсулт в Община Плевен, от другата страна е Никола Минчев, който е работил в една от най-големите и солидни юридически фирми у нас (е не са като в Америка, но ...). Дядото на Никола Минчев също е бил народен представител преди 1944-та година, дядото на тетка Цецка се оказа убит от комунистите николапетковист, а сина и внучката му впоследствие се оказаха членове на Партията. Неслучайно започнах поста с историята за спирачната течност, сравнението е като между нова и доста стара кола.

Въобще, ГЕРБ трябваше да си водят записки вместо да напъват да свалят Минчев. Трябваше да го държат за председател, защото при тях такъв председател е нещо непознато, такова животно нема. Те за 12 години гласуваха за когото им посочи Тиквата, а че това е по-малка тиква ни най-малко не ги вълнуваше.

До

 Феминизмът е до първия достоен мъж.

Комунизмът - до първия собствен капитал.

Атеизмът - до първото друсане на самолета.

Антиваксърството - до първото вдишване на кислород в инфекциозното.

Категориите

Това е Оскар Писториус. Оскар е роден с малформации и на 11-месечна възраст краката му са ампутирани. Това не му попречва след години да се занимава с лека атлетика - Оскар бяга със специални пружинни протези. Първоначално се състезава в като параолимпиец, в игри за хора с неравностойно положение, но с течение на времето започва да се състезава с нормалните атлети и дори участва в олимпийските игри в Лондон през 2012 година. Скоро след това обаче ИААФ забранява на Оскар да участва наравно с нормалните атлети, отчитайки мнението на германския професор Брюгеман, според когото пружиниращите му протези му дават предимство пред останалите участници в състезанията. Оскар оспорва в съда решението на ИААФ и печели правото отново да се състезава наравно с нормалните атлети. Един от доводите на Писториус е, че той никога не се е възприемал като инвалид, след като от най-ранна детска възраст се е придвижвал с протези. Дали протезите на Писториус действително му дават предимство или не е доста спорен въпрос и аз не съм човекът, който ще го реши, но е факт, че един инвалид (или човек в неравностойно положение) участва наравно с нормалните здрави хора в състезание по бягане. 

От друга страна, в Съединените щати все повече зачестяват случаите на трансгендерни спортисти, които се състезават в новите си полови категории. Казано с други думи: спортисти, родени като мъже след операция за смяна на пола се състезават с биологично родени жени (дебилно звучи, но да го кажа така) и печелят без проблемно. Последният пример са Лия Томас и Ицхак Хенинг, шампиони в щатското първенство по плуване за студенти. Лия е родена като мъж, до преди няколко сезона се е състезавала в първенството за юноши, а Ицхак пък е роден като жена, оперирал се е, но все още не е започнал хормонална терапия и затова все ще плува при жените. Подобни случаи имаше и при щангистите преди време, едни китайки вдигаха много по-големи тежести от другите състезатели. 

Наскоро при връчването на британските музикални награди Адел спечели статуетката в категорията "Най-добър изпълнител". За пръв път няма разделение мъже/жени, категорията е полово неутрална. Причината за това се оказал Сам Смит, който още не бил решил какво точно е, мъж или жена и поради тази причина лани не участвал в конкурса. Да си призная честно, ако не беше този му проблем така и нямаше да науча за него, една негова песен не съм чул през живота си досега и не го смятам за голяма загуба, но благодарение на Сам сега изпълнителите са само в една категория. 

И тук идва въпросът, който обединява трите истории: защо бе, вместо да изпадате в такива изродщини, вместо да пускате жени да се състезават като мъже, мъже като жени; вместо да режете категории, защо не пуснете транджендърите и всичките му там ЛГБТИ+ в отделна категория? Пуснете заедно да се състезават Кончита Вурст и Адел, никога няма да изглеждат като Писториус и Юсеин Болт. В единия случай единия е известен с това, че е "жена" с брада, който/която се опитва да пее, а в другия имаме лекоатлет с ампутирани крайници, който откакто се помни се занимава с тичане и се е приспособил идеално към условията на нормалните, на здравите. Защо не оставите категориите "Най-добър изпълнител" за мъж и жена и не добавите нова категория за трансджендърите? Защо вместо да пускате мъже да се състезават с жени не им направите отделна категория и да се състезават заедно само трансджендъри там? 

Що го пиша това ли? Ами защото пак сме юни, пак ще има гей-паради и пак ще ни надуват главите за права и свободи, за равенство и дискриминация. А ето ви конкретни стъпки, които може да се предприемат към равенството на геювете и лесбийките по света, но никой не им обръща внимание. Специално у нас пак ще реват как не им разрешаваме да се женят и осиновяват деца, как не могат да се наследяват и да получават информация в болниците за партньорите си, пак ще разнасят случая с убития студент Михаил Стоянов като насрани гащи из медиите, но за нещо конкретно не ги търсете. Важното е едни пари да се вземат.

14-та икономика в света

Покрай книгите на Андрей Ланков (за тях ще имам отделен пост някой ден) научих доста неща за Корея и корейците - и за Севера, и за Юга. От всички далекоизточни народи корейците са най-вманиачените на тема образование - повече от китайците, повече от японците дори, а народите от Индокитай дори не ги слагам в списъка. Специално южнокорейската образователна система е много жестока към учениците, те почти нямат никакво свободно време, постоянно са заети в учене, проекти, упражнения, домашни. Колкото и странно да е, 5-те години университет след това са много по-свободни в сравнение с 12-те години средно образование. За сметка на това вече много по-често се наблюдават южнокорейски студенти, аспиранти и докторанти в сложни науки като молекулярна биология, физика, някои клонове на медицината в университетите в САЩ, Канада и Япония. 12-годишния терор на южнокорейското средно образование има една-единствена цел - да подготви бъдещия абитуриент за матурите, от чийто резултат зависи в какъв университет ще попадне той. От това зависи бъдещето на абитуриента - дали ще отиде да работи в Самсунг, Деу, Хюндай, LG или друг промишлен гигант зависи от това в кой университет ще бъде приет, а в кой университет ще бъде приет зависи от резултата от матурата му. Това се отнася не само до престижните частни фирми, същото важи и за администрацията. Ако трябва да пренеса примера в България, дипломата от юридическия факултет на СУ винаги ще бие дипломата на юридическия факултет на ВТУ, дипломата за юрист от НБУ или от ЮЗУ ще гледа нервно отстрани, а дипломата от НБУ дори няма да я има в списъка.

Да се върнем в Южна Корея обаче. Както казах, хората там гледат на средното образование много сериозно, изходът от него ти отваря или затваря вратите към бъдещето. До толкова сериозно гледат на матурите (като краен резултат от 12-те години средно образование), че в деня на зрелостните изпити всички фирми в Южна Корея, повтарям всички, без изключение започват работа с 2 часа по-късно. Това е, за да може всички зрелостници да отидат овреме на изпит и да няма някой закъснял, щот не могъл да се качи в метрото или щото имало задръстване някъде си. Всички отиват 2 часа по-късно на работа - това Макдоналдс, Самсунг, Деу, кина, театри, ресторанти, куриерски фирми, шивашки ателиета, пощенски офиси, общинска и държавна администрация, всичко отива с 2 часа по-късно на работа. 

И това е едно от нещата, които правят икономиката на Южна Корея 14-та в света.

А у нас в деня на матурите транспортните фирми, таксиметровите шофьори и автобусните шофьори в София решиха да протестират. Призивите да отложат протеста си за друг ден, да не съвпада с матурите и да не създава пречки пред зрелостниците не бяха чути. Може би затова не сме 14-та икономика в света. Дори и 114-та не сме. Може би затова у нас транспортните фирми наемат международни шофьори за 3500 евро заплата с уточнението, че това са пари когато е на път, иначе като си е в България заплатата му е 1200 лв и върху нея му вървят осигуровките (да им се чудиш на корейците как не са се сетили за тази гимнастика), а до 3500 евра му се водят командировъчни. Тези фирми си имат достатъчно проблеми с плана Макрон за европейска мобилност, насочен точно срещу такива гимнастики и подбиването на цените от страна на източноевропейските фирми, сега и правителството им налага да си плащат ТОЛ-таксите, само до зрелостниците и техните матури им е. А на тези фирми точно им трябват такива служители, с тройка на матурата.