Страхотен Левски!

 Страхотен Левски снощи!

Страхотен!

За пръв път от толкова години отборът играе голям мач в Европа, без мъка, без треперене, без опълчение. Много грамотно наредени, много удачна тактика, великолепно изпълнение. В нападение почти 100% ефективност, 3 положения - 2 гола. Няма кюскане на топката, няма да чакаш дузпица от съдията, няма - с тоя осакатен състав си взехме нашето. Не е като други години, с Марибор например, когато стадионът ти е пълен, имаш желание, ама само до там. А като казах Марибор - снощи нашите все едно Люпко ги беше наредил, толкова грамотно наредени в защита и всеки знае какво да прави. 

Браво на Левски! Браво на играчите, браво и на Мъри! 

Не ме интересува какво ще стане в Солун - ще минем ли, няма ли да минем. Снощи изиграхме един от най-хубавите си мачове в Европа. 

 

Красота

Тази красота е снимана с дрон, в Сен Мало, Франция. За Сен Мало научих за пръв път преди 35 години от книгата на Кир Буличов "В Индийския океан", в нея имаше глава, посветена на Робер Сюркуф, френски корсар.

 

Слабичка ви е пропагандата

 Има един образ, Сергей Миронов. Руснак, както се вижда по името му, политик. Председател на странното образувание, наречено Социалистическа партия "Справедлива Русия - за правдата". Какъв точно го играе не мога да кажа, трудно се ориентирам в политическия живот на руснаците. Сергей Миронов обаче напълно и безусловно подкрепя Владимир Владимирович и неговата Специална военна операция с всички произтичащи от това последствия. Срещу Сергей Михайлович още преди 8 години са наложени санкции, така че няма кой знае къде да ходи (извън Русия де) и какво друго да прави, освен да плюе по прогнилия Запад. Като му погледнеш профила в туитър, то са постове по адрес на Лех Валенса, който обяви преди дни, че Русия трябва да се раздели на няколко отделни държави, или по адрес на правителството на Норвегия, което решило да свали възрастта за сключване на граждански брак (официално все още е 18 години, както навсякъде по света) и Миронов се страхува това да не даде тласък на педофилията (явление вънкашно и непознато за Русия). Сергей Михайлович туитва за срещи на лидерите на парламентарните партии с Владимир Путин, на които демонстрират единство и сплотеност около вожда на народа в тези трудни за страната дни. 

Сергей Михайлович не пропуска и случай да уязви разглезения Запад за зависимостта му от руските газ и нефт, на за съжаление пропагандата му е слабичка. Пича е постнал снимка от Германия, с коментар как немските власти вземат мерки от рано за зимъска, когато няма да има газ и нефт и подготвят убежища за десетките хиляди възрастни немци, които инак ще умрат от студ по тротоарите на Германия. В Русия нефт и газ с лопата да ги ринеш, но въпреки това няма тълпи от желаещи да прекарат зимата на светло и топло.

Снимката обаче наистина се оказва от Германия, от градчето Лудвигсхавен, но е от времената на Ковид-пандемията е всъщност е подготвен център в случай на пандемичен взрив. Със сепарирани легла, изолирани с паравани. Това Сергей Михайлович няма как да го знае, а и да го е знаел, масовият руснак едва ли ще седне да прави проверки. Както винаги, пропагандата на руснаците е насочена не толкова да убеди Запада, че те са (руснаците) са прави, тя тая няма как да стане, колкото да затвърди у алкохолика Ваня в Мухосранск чувството на превъзходство и че те (руснаците) са прави. 

Ето всъщност как работят фалшивите новини. В случая, създадени от фалшив политик.

Готвач със специално предназначение

 Понеже тьотка Митрофанова се жалва, че лошите българи се престарали да угодят на американските си господари и изгонили дори готвача и шофьора и (да им се чудиш на дипломатическата служба на руснаците, сигурно на посланика е забранено да готви да не би да мирише на лучец и манджичка ако спешно се наложи да го извикат във Външно) се сетих за два вица: 

Американците ще изстрелват совалка, последни минути преди старта. На оградата на космодрума са кацнали две гарги. 

Първата поглежда към совалката и казва: 

- Тая совалка няма да полети!

- Защо да не полети, ще полети. - отговорила втората.

 - Няма да полети!

- Ще полети!

И така докато се карали совалката литнала, набрала височина и се взривила.

- Е, налетя се! - въздъхнала втората.

- Служа на Съветския съюз! - гордо рапортувала първата.

А вторият:

Лежат си два крокодила на брега на Нил. Африка, лято, голяма жега е. 

- Ех, като се сетя за прохладните води на Волга! - казал първият.

- Недей така бе, другарю майор, че ми късаш сърцето! - ревнал вторият. 

Вицовете са си вицове,  но едно изследване на изгонените от Белгия по-рано тази година руски дипломати показва, че всичките са свързани с руските тайни служби. Било като предишна месторабота, било като адресна регистрация, било като завършено образование - до един хора от спецслужбите. Иначе казано, гледаш го прост готвач, ама може да сглоби бомба с продуктите за мусаката, минал е курсове за снайперист и има черен колан по карате. 

Сюжет

 В нито едно порно няма толкова завързан сюжет, колкото в главата на жена, чийто мъж не вдига телефона.

Ще гласуваш ли за Путин?

Стои си враната на клона със сиренето в клюна. Под нея минава лисицата:

- Абе, врано, ти ще гласуваш ли за Путин?

Враната мълчи.

- Абе, врано, ти чуваш ли какво те питам, ще гласуваш ли за Путин?

Враната продължава да мълчи.

- Абе, врано, не ми се прави на глуха! За последен път те питам, за Путин ще гласуваш ли?

- Не! - казала враната, сиренето паднало от устата и и лисицата го отнесла. Враната продължава да си стои на клона и си мисли:

- Интересно, ако бях казала Да дали нещо щеше да се промени?

Киро Харварда и стойността на образованието

Кирил Петков разсейва съмненията на Ива Николова относно своята 
диплома от Харвард. Ива Николова не беше толкова любопитна преди
години, когато Голямата носовка изкара двуседмичен курс в Харвард
за нови лидери и с гордост си написа в CV-то, че е харвардски възпитаник.

 Един от митовете за нас като народ е любовта на българина към образованието, към знанието и науката. Неслучайно едно време във всяко село първите хора са били кмета, даскала и попа. За кмета и попа може и да е така, ама за даскала едва ли да е бил сред първенците, просто историческите извори и литературата ни друго казват. 

Смениха вече и от назначените кметове в селото. Юрталана опита да се сближи с втория, но той беше един мълчалив и саможив момък. Той ходеше по полето като занесен, връщаше се в квартирата си уморен, затваряше се и лежеше с часове. Отначало хората го гледаха със страхопочитание, но полека-лека започнаха да го закачат, да го разпитват откъде е и какво е работил по-рано.

— Учих в София — отговаряше той на всички.

— А за какво си учил? — опъна веднъж, врат глуховатият дядо Георги Сапунджията.

— Математика.

— Владика ли? — не доразбра дядо Георги.

Кметът се усмихна снизходително.

— Ма-те-ма-ти-ка! — натърти той.

— Не разбирам учението ти, синко — сви се старецът. — Едно време учеха само за даскали и за попове и светът беше по-инак нареден, и по-лесно се живееше… Сега… сега… не знаем…

— Пак си е същото, пак! — подвикна му кметът.

— Не е ки! — заклати решително глава дядо Георги. — Не е.

Горното е цитат от "Снаха" на Георги Караславов. Ето ви го образът на образования, който трябва да застане начело на (в случая) селото. Математика бил учил, че то това наука ли е? Не е ли за даскал или за поп не ми го хвали! Целия ни народ е като този глух старец, цял живот свикнал с остарелите си порядки и това, което не може да си го обясни не го възприема.

Та същото е отношението към Кирил Петков у нас. Киро Харварда му викат за по-картко, за по-ясно, за по-така нашенски. Оня льохман, дето е избумкал една торба пари за една хартийка, дето можеш да я получиш и в ЮЗУ-то ли НБУ, че и по-малко ще ти струва. Ма това, че има успешен бизнес, че е основал печеливши компании и не в България с неоценимата помощ на почетния председател на ДПС или другарят Луканов. Не е като да ти дадат някакъв -строй да си го управляваш и ти за 3 години да го докараш до фалит, напротив, точно обратното е - почнал е от нулата и е създал толкова успешен бизнес, че вече е милионер. 

Но Ганьо не го интересува това. Просто той на 3 ракии вече знае, че тоя не става. Учил бил ... Не става и точка!

Съветската дипломация и помощта на Големия брат

 В онези години, както много все още добре си спомнят, българският слон беше по-малък брат на съветския слон. И не беше само при слоновете, навсякъде беше така. 

Ето ви откъс от книгата на Асен Марчевски "Италиански потайности" за един епизод от дипломатическото поведение на Големия брат във времето около атентатът срещу Папата и по-точно, в годините, когато вече се е появила "българската следа" и България е официално обвинена за вдъхновител, организатор и изпълнител на атентата.

Непонятно за нас, българите в Рим, беше странното поведение на другите социалистически страни начело с руснаците, след тях чехите, унгарците, поляците и прочие. Аз съм присъствал на среща на посланиците на социалистическите страни в съветското посолство в Рим, по онова време „братушките“ често организираха такива събирания. На една от тези срещи бях и аз, нашите ме вземаха като най-печен в "случая", можеше да се наложи да отговаряме на въпроси. Кратък доклад по "българската следа" изнесе Петър Вълков опитен и интелигентен наш дипломат. В края на изказването си помоли другите социалистически страни да ни помогнат, да ни защитят, да обяснят пред западните средства за масова информация, че България не би могла да има никакъв интерес да убива папата. Думите му предизвикаха само пълно мълчание. А на съвещанието присъстваха посланиците на Чехия, Унгария, Куба, Румъния… Тръгвахме си, когато до групата българи приближи съветският посланик. Някой от нашите (струва ми се, Петър Вълков) се опита да изкопчи няколко думи от посланика по "случая". Аз стоях малко настрани, не чух точно отговора на „братушката“, но долових думите: „… където има тероризъм, ние не се намесваме“… Аз се ядосах и въпреки че пред мен стоеше посланикът на СССР, пристъпих крачка напред: отворих уста да кажа нещо… За щастие, заместникът на военния аташе на съветското посолство беше до мен един от онези руснаци, които понякога идваха при мен в нашето посолство за консултации по трудни и непреводими италиански думи. Той силно ме ръгна с лакът в ребрата, така че почти загубих дъх, и ми прошепна: „Асенка, нельзя!“ И добави шепнешком: „Излишно е да обяснявате на посланика, такива са инструкциите от „Центъра“.“

Замълчах си. Щом пък чак такива са инструкциите от „Центъра“, какво да се месим в голямата политика…

Накратко, през цялото време на "българската писта" нито една от социалистическите страни, с изключение на ГДР, не отвори уста да ни защити. Подобно беше поведението на Италианската компартия: пълно мълчание по непричастността на българите в атентата срещу папата, включително и на органа на ИКП "Унита". Този комунистически вестник отразяваше събитията само като хроника, без какъвто и да било коментар в наша полза, и въобще в интерес на истината около случая. По-обширна статия в "Унита" се появи чак след оправдаването на българите.

Аз и на други места съм чел, че единствено Източна Германия ни помага в онзи момент. За съветската страна е по-удобно във фокуса да е малката България, а не великата Съветска страна, в която всичко е по мед и масло и всички народи живеят мирно и по братски. С други думи, бяхме накиснати с любезното съдействие на съветските другари - на тях доста им се събра тогава, и Брежнев умря, и южнокорейския боинг свалиха, сега и за папата ако трябваше да отговарят много щеше да им дойде. Да се оправят там българите ...

Та не ми говорете, че госпожа Митрофанова мисли доброто на нашата страна и гледа най-доброто за двустранните отношения. То на тоя свят всеки гледа първо себе си, какво остава за Русия в този момент?