Младите надежди

 Покрай мачовете на националния отбор преди десетина дни се сетих за една от най-големите шашми в историята на футбола - класирането на Испания за финалите на Евро'84. Тогава за да се класират на испанците им трябваше победа над Малта с 11 гола разлика и те си я постигнаха. Как и по какъв начин, с какви футболни (и не само) средства - някой друг път ще си говорим за това - има всякакви теории по въпроса - от чист късмет, и футболно майсторство през допинг за испанците, подкуп чак до "специална" лимонада са малтийците, от която те не можели да ходят второто полувреме.

Историята на истина е интересна, но не за нея ще стане въпрос.

Разрових се в Уикипедия, има страница посветена на всяка квалификационна група. Има мачовете по дати, с резултатите, с голмайсторите, има и линк към официалния доклад от мача. Та като разгледах голмайсторите на Холандия в онези квалификации знаете ли какво открих? 

Сред голмайсторите за Холандия са Гулит (5 гола/8 мача), Рийкард (2/2) и ван Бастен (1/2). Забележете, Гулит е роден през 1962 г, Рийкард също през 1962 г, а ван Бастен е с 2 години по-малък, 1964 г. Тоест, в онези квалификации Гулит и Рийкард са били едва на 20-21 г, а ван Бастен дори не е имал навършени 20. И не само играят, но и вкарват - 8 от онези 22 гола за Холандия в онези квалификации са отбелязани от тези тримата. 

Може би затова Холандия от години е име във футбола, не само заради Кройф, Аякс и ерата на тоталния футбол, а защото като са те викнали в националния отбор на 19-20 години вече си футболист на националния отбор. Не си "млада надежда" докъм 25-26 годишна възраст, че обикновено такива млади надежди преминават във "вечна надежда" или "безнадежден случай". Не че не сме имали и ние такива играчи, и то точно в онова време - Наско Сираков е национал и в онези квалификации, и след това и вкарва на тогавашния европейски шампион Франция насред София за победата с 2:0 на 2 май 1985 за да се класираме на Световното в Мексико'86. Наско Сираков също е роден пред 1962 г като Гулит и Рийкард. Така тръгнаха в националния и Стоичков, и Пенев, и Костадинов, и Боби Михайлов. Тях споменавам, че ги помня, иначе през годините едва ли да са били само те - Гунди е 19-годишен на Мондиала в Чили'62, че и е автор на единствения ни гол на онова световно. Жоро Соколов също не са го чакали да остарее.

А днес го гледаш здраво, право момче, на 21-22 години, ма той млад бил, ма неопитен бил - ми дайте да си правим националния отбор от 25+ футболисти? Да натрупат опит пък после да ходят в националния? Толкова години не сме се класирали ни на европейско, ни на световно, ще почакаме още малко. А то лошото е, че ако имаш 2-3-ма опитни футболисти останалите са "млади надежди" и в крайна сметка се радваш на равен с Малта и че момчетата не плачат в съблекалнята. И че време трябва да им дадем - колко време бе, той ако от 10 години тренира футбол и още се стряска и не знае от коя страна се рита топката колко да го чакаш такъв?

Сводката от разузнаването

 Асен Василев, преди два дни:

"... българските служби за сигурност много рядко могат да дадат изпреварваща информация, почти никога не могат да подадат анализ, на базата на който политическата власт да действа и почти винаги информацията, която стига до правителството, можела да бъде прочетена в международната преса няколко дни преди това."

Един друг Асен, Асен Марчевски, в своята книга "Италиански потайности":

Всъщност ставаше дума за обикновени преводи от печата. "Политическият" ме караше да му ги превеждам на ръка, не на машина. Бяха изрезки от вестници, но не от централния печат, а от немного известни политически и икономически списания и ежедневници. В Италия гъмжи от такива вестничета и седмичници: на крайната левица, на извънпарламентарни полулегални организации, на „зелени“ и на „пацифисти“. Добре осведомени издания, с контакти и в парламента, и в Министерство на отбраната, специализирани по компромати и скандални афери, въобще издания, които не се получават в България. Откъде ги намираше, негова си работа. След десетина такива превода ми се изясни как се прави разузнавателна сводка. Трикът се състоеше в следното: дадено специализирано провинциално издание прави политически прогнози или критикува например икономическата стратегия на Италия по отношение на САЩ или Съветския съюз. Ако материалът е преведен от професионален преводач, той лесно се редактира и доукрасява с допълнителни данни, този път от официалния печат. Ако искате сводката да е пълна, провеждате разговор с някой италианец от бранша, без да го разпитвате много, а само му подхвърляте темата. Италианците са безкрайно разговорлив народ. Като почне някой за нещо, после не можеш да му вземеш думата. Може и да не се срещате с никого, вестници и списания в Италия под път и над път, всеки гледа да бие по правителството.

Предполагам, че такава разузнавателна сводка се изготвя така:

На трети август тази година проведох среща с депутата от опозицията г-н Х. У. във връзка с… Италианецът не се оказа много разговорлив по темата, поради което се наложи да му дам вечеря в ресторант Н. След втората бутилка депутатът се оказа по-разговорлив и във връзка с (темата на сводката) същият сподели следното: (следва свободен преразказ на преведеното от провинциалното вестниче). Обаче същият предполага, че евентуално… (следва допълнение по същата тема от официален римски вестник). Разбира се, възможно е… (нещо, за което се предполага, че няма да стане) поради което депутатът счита, че…

За вечерята бяха изразходвани 80 000 италиански лири. За да не възбудя подозрения, след като заплатих сметката, скъсах я пред депутата и я хвърлих в пепелника. Моля да ми бъде признат горният разход.

Естествено, че сумата му я признават.

Излиза, че от десетилетия ние поддържаме скъпоплатени читатели на вестници. 

Разписанието на градския транспорт

 Не знам що за пишман-крадец трябва да си, да тръгнеш да бягаш от местопрестъплението с градския транспорт. Сигурно от Алиекспрес. Но си представям един ден, този заловеният, вкарват го в затвора, влиза в килията и старите кучета го питат:

- Абе, ти за какво си тук?

- Мани бе, дееба и градския транспорт ...

Или пък, бягат нашите от полицията, онези ги гонят и тия решават в бързината:

- Дай от тука през градинките, между блоковете!

- Не, по-добре към мола и после към Витоша!

- Абе пичове, я споко бе, ей го рейса идва след минута!

Бюджетна работа ...

Арест

 История от автобиографията на Майя Плисецкая

Мама, за да има пари да живее (след ареста на баща и - б.м.) започна да разпродава вещите си. Една по една. Тя беше бременна в седмия месец, когато арестуваха татко. Докато аз марширувах под подканващата музика на Дуаневски в летния пионерски лагер, мама през юли роди малкия ми брат. Млякото и пресъхна. Недостигът на пари беше хроничен.

В началото на март 1938 г, точната дата не помня, Мита (сестрата на майка и - б.м.) танцуваше "Спящата красавица". В театралните архиви не е трудно да се намери програмата от онази вечер. Аз не ходех на всички спектакли на лелите ми, но на този се събрахме с мама да отидем. Решихме да купим цветя. По-правилно е да се каже - да намерим, сериозна работа беше, особено през пролетта в Москва. 

И ето, цветята са ни в ръцете, в комуналната ни квартира на Гагарински. Сега мъчително се напрягам да си спомня как така се получи, че вечерта в театъра аз внезапно се оказах съвсем сама. Без мама. С голям букет кримски мимози. Просто ми излезе от паметта. Аз и досега имам в характера си напълно идиотската способност да се потопя напълно в собствените си мисли, да се откъсна от света и да не забелязвам нищо около мен. Аз не обичам тази своя черта. Така беше и в тази мартенска вечер.

Спектакълът завършва, поклони, аплодисменти. А мама къде е? Нали бяхме заедно.

Аз вървя с цветята към дома на Мита. Да я поздравя. Тя живее до театъра, зад него, в Щепкински проезд, в дома на Большой театър. Там, където по-късно в голямата комунална квартира дълги години ще живея и аз. Вземайки цветята Мита внимателно и напрегнато се взира в мен със сериозни, тъмни очи. И внезапно ми предлага да остана да пренощувам. Паралелно с това ми нарежда някаква нелепост, че мама спешно са я извикали при татко и тя незабавно, направо от театъра, без да дочака края на представлението е заминала нанякъде с нощния влак. Аз, разбира се, и вярвам. Аз и сега съм лековерна. А на 12 години ще повярваш на всяка глупост.

Така се преместих да живея у Мита. Аз не разбирах, че майка ми е в затвора. Че също са я арестували. Също в най-неочаквания и неподходящ час. А нима хората са измислили подходящ час за арест? За екзекуция, струва ми се, че има ...

Аз дълго време не разбирах, че телеграмите "от мама" ми ги изпращаше също Мита, от главната поща на Мясницка (тогава още беше улица "Киров", съвсем като Кировския театър, всичко беше преименувано). Кълна се, че много по-късно разбрах, че отвратително остриганите жени, миришещи така силно, че след техните посещения трябваше да отваряме всички прозорци, че да проветрим, идващи у нас и настойчиво, подозрително разпитващи ме за мама и Мита са били от детския дом. Където мен, бездомното сираче, потомъка на "врага на народа" следваше да ме изпратят.

Квартирата ни на "Гагаринска" беше запечатана, а след това конфискувана с всичкото ни оскъдно имущество. Изчезнаха моите сватбени костюми - роклички, чорапчета, панделки, сандалки. Как те, убийците, деляха помежду си вещите, мебелите, съдовете, обувките, приборите на своите жертви? По нощите, сутрин на зазоряване или посред бял ден? Мереха ли на себе си техните дебели жени чуждите носени дрехи или ги мъкнеха на бит-пазарите?

Няколко дълги години аз не знаех цялата истина за моите родители. За останалите ми беше ясно, нещата са зле. Но на мен всичко трябваше да ми се размине, да се оправят нещата. И мама и татко, в празнични костюми, здрави, красиви и усмихнати внезапно ще влязат в тясната Митина стая на Щепкински, ще ме прегърнат, ще ми се зарадват.

Баба, майката на татко, също получаваше лъжливи писма, които и изпращаха дъщерите и, сестрите на моя баща. Писмата бяха все едно написани от сина и, с обръщението "Мила мамо, при мен всичко е наред, скоро ще се върна и ще дойда да те видя в Ленинград. Как си ти? ..."

Колко ли такива благородни лъжи се извършваха тогава на тази нещастна, забравена, проклета от Бога и залята с кръв руска земя ...

Първото място

След толкова години упорит труд, след безброй опити, състезания, турнири Симеончо най-сетне стъпи на върха! След като миналата година първото място им се изплъзна заради неадекватния им треньор, тази година ЦСКА напълно заслужено спечели първото място в класическия и ускорения шах и второ място (по-голова разлика, да го нарека така) на блица. На блица обаче Симеончо направи 6/6 - без грешка, с победи над състезатели, които от години го имаха за абонат и го биеха където го срещнат. 

Най-сетне и първо място!

 

История от магазина

 История от необятния руски интернет, превода е мой.

Все едно няма да повярвате, но не мога да не споделя тази супер-епична история!

Стоя на опашка в магазина. Зад мен е двойка на около 30 години. Ние стоим спокойно и не безпокоим никого, касиерът чекира нечии покупки. Като цяло всичко е болезнено скучно. И в този момент на опашката зад нас се нарежда жена с дете. Момчето е на около 7 години, жената на около 30.

Детето е като отвързано, подобно на майка си, но тя се ограничава да рови в чантата си, докато момченцето крещи нещо на висок тон и рови всякакви дъвки и шоколади от стелажите. Много е шумен. Тя продължава да го дърпа „Петя не може!“. и нервно рови из чантата си, опитвайки се да намери нещо там. Накратко, нарушиха идилията на опашката ни и започнаха страшно да вбесяват всички.

Момчето взема шоколад от рафта. Отваря го и започва да яде като прасе. Изцапа се до ушите, хвърли опаковката някъде на пода и избърса ръцете си... в панталоните на мъжа пред него (двойката, която стои зад мен). Първоначално той, меко казано ахна, а след това каза: „Момченце, защо го направи?!” Мама все още се опитва да намери нещо. Мъжът се обръща към нея и проведоха следния (приблизително) диалог:

М: Госпожо, детето ви си избърса ръцете си в мен, вижте какво направи!!!

Ж (спокойно):  И какво, ще го изперете, не е голяма работа.

М: Какво значи "не е голяма работа"? Защо не следиш за ...  - и в този момент така компетентно я нареди, аз дори не подозирах, че съществуват такива думи досега. 

Ж: Така ли? И какво ще ми правиш!?

В този момент из целия магазин се разнесе звук... не, по-скоро прогърмя, див, пикантен, сочен шамар! Не го видях, защото бях разсеян с нареждането на моите стоки на лентата, но този звук дори накара ушите ми да звъннат и сякаш цареше блажена тишина в магазина. А спътницата на мъжа зад мен каза: 

- Той няма да ти направи нищо, но аз мога да добавя още! 

Общо взето тя и заби такъв шамар, че цялото лице на майката почервеня (едва ли от срам). Никога няма да забравя този звук! Шпяяяяп! И тишина ...