Джентълмените

 12 англичани изнасилват германка.

Тя се съпротивлява и крещи:

- Найн! Найн!

Трима англичани се отделят веднага настрани.

Фъстъкът на Зденка

Навремето, като работих в чужбина, имах една колежка, Зденка. Зденка започнала във фирмата като най-обикновена склададжийка на някакъв обект, но впоследствие се издигнала до някаква шефска позиция, май беше административен директор. Преди да започне издигането обаче се беше омъжила за шефа.

Шефът го раздаваше перфекционист, заяждаше се за глупости - то не бяха точки, запетайки, па как си оформил таблицата, па защо със синьо вместо с червено, па не знам още какво си. Зденка гледеше от него и тя го играеше перфекционистка, къде с основание, къде без.

Обаче веднъж си говорим нещо за вътрешен туризъм и шефът споделя:

- А, има един хотел във Велинград, където ходим всяка година и всеки път ни слагат в една и съща стая. Веднъж преди 4-5 години Зденка пусна един фъстък зад един от шкафовете и след това всяка година проверява дали фъстъкът е там и всяка година е там, един път не е имало да го няма. Смятай как чистят!

Бе то и това е така, ама на теб като ти идват на гости едва ли чистиш под гардероба.

Гладко

 В живота на феминистките не винаги всичко е гладко. Особено подмишниците и триъгълника.

То ако ставаше така ...

 Президентът Путин, прясно-прясно инагуриран, подписал указ, с който руската икономика след 6 години трябва да бъде в топ 4 на света. Разбира се, с един указ тая работа няма стане, от днес за утре, но съответните институции вече знаят каква е посоката, в която да работят и какво се очаква от тях като краен резултат.

Веднага ми възникват редица въпроси:

1. Той сериозно ли мисли, че това става с укази?
2. Има ли бяла държава по света, която да измерва силата на икономиката си по т.нар. паритет на покупателната способност?
3. Защо този указ не беше подписан през 2007 г. например?
4. Защо се ограничава до топ 4, а не направо №1?
5. Има ли поне едно обещание на Путин за 24 години, което да се е сбъднало? Досега трябваше да са кацнали на Луната, да са ликвидирали бедността, да са обърнали демографския срив, да са забогатели ...

Всъщност, по белия свят силата на икономиките се измерва основно с БВП на глава от населението. Според последните данни на МВФ руската икномика произвежда едва 14 000 $ на глава от населението им. В България, най-бедната държава от ЕС доходът за тази година е 17 000 $ на калпак. В същото време в прибалтийските държави (които според руснаците нищо не произвеждат и тяхната икономика се гради единствено на услугите) средният доход е 28 000 $ - два пъти над руския. И това са държави без нефт, газ, диаманти, редки и ценни метали. Но пък близо до Русия като доход са две други страни в Европа - Сърбия и Турция, едната с 12, другата с 13 000 $ доход на калпак. Сърбия открай време си е конят, на който залагат руснаците, така че нищо не пречи двете държави да си сформират Коалиция на бедните.

То ако само с указ ставаше тая работа ...

БГ вата-роднини

 Седим си на семейно събиране тия дни по празниците и телефонът звъни. Майка ми търсят, оказва се неин първи братовчед, бате Стоянчо (тя баба имаше 2 сестри и 4 братя, голяма рода, не мога им фана спатиите на всички роднини). Бате Стоянчо от години живее в Съединените щати. Принципно, в Щатите имам доста роднини по майчина линия, моя втора братовчедка замина със Зелена карта преди години, пък изтегли майка си и баща си там да и помагат в отглеждането на дъщеря и (че междувременно се разведе); отделно кумовете на мама и тате също живеят в Щатите, те заминаха покрай дъщеря им, която навремето се омъжи за американец. Сега има някакъв бизнес с чистене на къщи, чичо Боби и леля Мима също се бяха хванали в семейната манифактура. Та не е като да няма.

Нагледно описание на психологията на ватниците -
много е лошо на Запад, но там живеем, там ще се
лекуваме.

Майка ми говори каквото си говори, връща се, казва ни, че бил бате Стоянчо. Стоял в Щатите само щото трябвало някаква операция да му се направи, иначе всеки път и се оплаквал колко тъпи и прости били американците. Ма много тъпи и прости били (не случайно Задорнов им казваше "Ну тупые!"), едва ги изтрайвал.

Защо бате Стоянчо не иде в Русия да си я направи тая операция не разбрах. 

Защо майка ми има сума ти роднини в Щатите, които се оплакват колко гадно било там и колко били тъпи и прости американците, но никой не се е върнал също не разбрах.

Защо майка ми няма нито един роднина или познат, който да е емигрирал в Русия също не разбрах.

Майка ми през живота си жив американец не е виждала. Но мисля, че и навик от годините на комунизма, когато партийният секретар обясняваше какво е искал да каже другарят Живков и колко е гадно на Запад.

А срещу майка ми седи жена ми, която два пъти е пътувала и работила в Щатите по програмата Work&Travel и по-добре от нея знае кой е тъп и кой не в Щатите.

Какво да се прави, както казват в "Шейново" - човек не си избира родините.

Маркетинг

 Дарето с тия цици и пясък на арабите ще продаде.

Рожден ден, мяу

Дундьо има рожден ден! Става на 2.

 

Световният ден на книгата в офиса

Моят подарък е на третия ред, а моите 

подаръци са на първия горе вдясно

 В Световния ден на книгата в офиса предложиха да си разменяме книги. Записваш се като желаещ, посочваш какви жанрове харесваш, после теглиш име на някой от записаните, виждаш кого си изтеглил и какво предпочита да чете и му купуваш нещо за подарък.

Сега, аз малко изтарикатях като се регистрирах, написах само един жанр като предпочитан и той беше "Юридически трилър" по простата причина, че в този жанр първото и най-вероятно единствено име е това на Джон Гришам. Гришам е доста продуктивен писател, продължава да пише и да издава книги всяка година, а аз, благодарение на няколко руски сайта редовно се снабдявам с най-новите му произведения, къде на руски, къде на български. Последните две книги, които издаде, са "Момчетата от Билокси" и "Размяната", която последната към момента не е отразена на страницата му в Уикипедия, нито на българската, нито на руската, нито на английската му страница.

Така, пуснах въдицата и зачаках. Ходът се оказа успешен - не знам кой беше изтеглил моето име, но получих "Размяната" - единствената (засега) книга, която не съм свалил. Шансът да получа нещо, което съм изтеглил и чел не беше малък - я някоя от книгите за остров Камино, я "Момчетата от Билокси", но рискувах и спечелих, както казва Ицата Стоичков.

Аз пък трябваше да подаря книги на една колежка, посочила три жанра - Приключенски, Ужаси, Фентъзи. Аз, като книжно дете, реших да не се ограничавам с един подарък, а с два. 

Какво получих аз

В категорията "Фентъзи" и избрах "Краят на вечността" от Азимов. Една от най-интересните му книги, които съм чел. Доста ми хареса навремето, когато я четох, даже съм си я набелязал за препрочитане тази година, да видя дали ще стигна до нея. Тя си е в класическия жанр "Научна фантастика" или поне едно време така му викахме, тва "Фентъзи" много модерно и педераски ми звучи. За целта даже поръчах антикварно издание от 1981-ва година (библиотека "Галаткика"), новото от след 89-та е изчерпано в книжарниците. Във втората категория "Приключенски" избрах "А планините ехтяха" - къде по-приключенска книга от това, сигурно "Винету" или "Съкровището в сребърното езеро" трябваше да избера. Силно се надявам да ги прочете, книгите си струват.

Та така, оказа се, че не съм единственият четящ книги в тази фирма и съм много доволен, че участвах в подобно нещо - дано се задържа тук и дано тази традиция да продължи и догодина.