БГ вата-роднини

 Седим си на семейно събиране тия дни по празниците и телефонът звъни. Майка ми търсят, оказва се неин първи братовчед, бате Стоянчо (тя баба имаше 2 сестри и 4 братя, голяма рода, не мога им фана спатиите на всички роднини). Бате Стоянчо от години живее в Съединените щати. Принципно, в Щатите имам доста роднини по майчина линия, моя втора братовчедка замина със Зелена карта преди години, пък изтегли майка си и баща си там да и помагат в отглеждането на дъщеря и (че междувременно се разведе); отделно кумовете на мама и тате също живеят в Щатите, те заминаха покрай дъщеря им, която навремето се омъжи за американец. Сега има някакъв бизнес с чистене на къщи, чичо Боби и леля Мима също се бяха хванали в семейната манифактура. Та не е като да няма.

Нагледно описание на психологията на ватниците -
много е лошо на Запад, но там живеем, там ще се
лекуваме.

Майка ми говори каквото си говори, връща се, казва ни, че бил бате Стоянчо. Стоял в Щатите само щото трябвало някаква операция да му се направи, иначе всеки път и се оплаквал колко тъпи и прости били американците. Ма много тъпи и прости били (не случайно Задорнов им казваше "Ну тупые!"), едва ги изтрайвал.

Защо бате Стоянчо не иде в Русия да си я направи тая операция не разбрах. 

Защо майка ми има сума ти роднини в Щатите, които се оплакват колко гадно било там и колко били тъпи и прости американците, но никой не се е върнал също не разбрах.

Защо майка ми няма нито един роднина или познат, който да е емигрирал в Русия също не разбрах.

Майка ми през живота си жив американец не е виждала. Но мисля, че и навик от годините на комунизма, когато партийният секретар обясняваше какво е искал да каже другарят Живков и колко е гадно на Запад.

А срещу майка ми седи жена ми, която два пъти е пътувала и работила в Щатите по програмата Work&Travel и по-добре от нея знае кой е тъп и кой не в Щатите.

Какво да се прави, както казват в "Шейново" - човек не си избира родините.