Липсата на лакеите

Този човек е лидер. Лидер на Европа. Дали ви харесва или не няма никакво значение, той ще поведе
Европа напред.

 Липсата на покана към България от страна на френския президент Еманюел Макрон за срещата на върха на ЕС говори достатъчно ясно за мнението на Европа за нас. Не че сме някакъв незаобиколим фактор в европейската политика; не, че имаме някаква значителна тежест и от нас зависи накъде ще се наклонят везните в дадения момент; не че великото ни стратегическо географско положение държи ключа към разрешението на украинската криза; нито пък военните ни заводи бълват продукция, жизнено важна за линията на фронта - не, далече сме от това. Не е нито 1915-та, нито 1941-ва. 

Но присъствието ни в Париж на масата за преговори около Макрон би било важен знак, че усилията на България от началото на войната не са били напразни и незабелязани. Присъствието ни в Париж би било ясен знак, че България е заела своето място сред останалите европейски народи - или да цитирам Апостола „... да бъдем равни с другите европейски народи“; щеше да е ясен знак, че вече не ни смятат за троянския кон на Русия в ЕС. 

За мое и за наше общо огромно съжаление няма за какво Макрон да ни кани в Париж. Не че ни е калпава военната индустрия; нито пък ни е чак толкова калпаво географското положение - е къде е Русия. Лошото е, че липсата на български представител показва недоверието към нас. Няма как да има покана към България, когато последната служебна пионка се чудеше какви пируети и аксели да върти само и само да не се ангажира с подкрепа за Украйна; сегашният премиер по същия йезуитски начин хързулна споразумението на Народното събрание, пък там обединените сили на лумпенпролетариата с любезното съдействие на евроатлантиците от ГЕРБ го отхвърлиха. 

Продължаваш да осираш пейзажа

Няма как да ни поканят, когато лидерът на основната управляваща партия е евроатлантик според-зависи и който смята, че подкрепата за Украйна в момента е като да си купиш фабрика на 9-ти септември. Който е толкова тъп, че не знае, че всъщност в израза датата е 8-ми септември. На 9-ти, Бойко, никой не си е купувал фабрики.

Когато имаш подобни снимки с ген. Гоцев и Митьо Гестапото трудно ще те вземат на сериозно в Европа. 

Няма как да ни поканят, когато имаме (дебилно е като цяло да имаме такъв пост в държавата, но какво да се прави, отговорните другари през 1991 г имаха други виждания за устройството на България) вицепрезидент, който (която) три години се държи като обикновена руска пача, а днес се чуди защо Макрон ни е зачеркнал. Не, не ни е зачеркнал, просто е поканил тези, които ще вършат работа - Полша, Дания, Холандия, Германия. Тези, които имат топки, Илиянче. Ти и мъж да беше, пак нямаше да имаш.

Мунчо, Мунчо, колко си далече от онзи на стената ...

Няма как да ни поканят, когато имаме за президент ... то дори не знам как да го нарека. Да кажеш, че е натовски генерал, не е - натовски генерал е например чешкият президент генерал Павел. Тоест, имаме натовски генерал от Алиекспрес. И съветски генерал не е, че когато СССР се разпадна нашия шапкар е бил максимум старши лейтенант. И съветския ни генерал е от Алиекспрес. Няма как да очакваме покана за президент, който само преди няколко дни изсра такова лайно, че няма толкова голяма ролка тоалетна хартия, която да го изчисти. Няма как да поканиш човек, според когото да работиш за военното поражение на Русия е предателство, абсурд, волунтаризъм и какво ви дойде на акъла. 

Няма как. Липсата на покана към България показва колко натовски генерал е президентът ни и колко евроатлантически са управляващите. Просто Макрон е поканил хората, които ще вършат работа. Руските лакеи - не.

Notre Dame de Paris - La cour des miracles

С Малкото Кате от шоколадовото яйце имахме малко културен живот - ходихме да гледаме „Парижката Света Богородица“. На френски е, да съм хванал една-две думи от целия спектакъл, нямаше екрани отстрани с превод, нямаше диалози, всичко се пее, всяка една сцена. Обаче беше много яко, много ми хареса! 

А това е една от песните, които най-много ми харесаха, та си постнах тука в блога. 

Великият бойкот на хранителните вериги

Дами и господа бойкотиращи и проверяващи!

Цената на една стока в условията на пазарната икономика се определя от две основни неща: търсене и предлагане. Точка. Харесва ви, не ви харесва, това е положението. В ценообразуването на една стока влизат различни компоненти, като цена на суровините, цена на енергията, цена на труда на този, който я изработва, разни непреки данъци като акцизите, транспортните разходи - веднъж да се доставят суровините и втори път, да се транспортира стоката. Може и да пропускам нещо, инженер съм все пак, не съм икономист, но в основни линии мисля че е това. 

Ако една стока ви е скъпа, не я купувате. И чакате, ако има още такива като вас, на които им е скъпа и те не я купуват, да и падне цената. Или си намирате нещо по джоба, което не ви е скъпо. Е, вероятно няма да е със същото качество, но ... пазарна икономика! Не е като при бай Тошо - сиренето струваше 2,60 лв в цялата страна и ни стотинка повече. 

Работата на държавата е да следи за няколко неща: първо, да не се образуват картели и монополи, които да определят цените помежду си (това второто понякога не може да се избегне). Второ - да си прибира всичките дължими данъци от търговците. Трето - да създаде органи и механизми за контрол върху дейността на търговците без да се намесва и без да влияе. Органите за контрол всъщност са тези, които (би трябвало да) не позволяват произволното формиране на цените на стоките по простата причина, че в един момент ще трябва данъци да се плащат, а за целта трябва да имате данъчни на място и читави закони.

Не е работа на министър-председателя да ходи да по пазарите и да проверява колко струват чушките и доматите. Нито на вицепрезидента на страната да рови колко пари чини киселото мляко в Билла и в Кауфланд и що е толко скъпо? А, честно да ви кажа, мен повече ме интересуват цените на колите например, на битовата техника, на жилищата - там всичко наред ли е? Нормално ли е цената на кв.м. жилищна площ в Младост да гони вече 2 500 €? Да не мислите, че ми е приятно да плащам една торба пари за частното образование на сина ми? 

Министър-председателят вместо да се занимава с глупости по-добре да се притеснява от тези протести. Не за друго, а защото ако е вярно, че магазините са с 8 млн назад, това са 1,6 млн лв изгубено ДДС. И в такъв случай бих започнал доста сериозно да се замислям за последствията от подобни глупости, още повече че бюджета едва го връзваме и всяко левче е важно. Да не говоря, че хора като Мая Манолова и Велизар Енчев много трудно биха могли да ми дават наклон на оная работа и да ми казват кога да пазарувам и кога не и откъде да си купувам сиренето. Още повече с такъв дебилен призив да се пазарува от кварталното магазинче - само за сведение, кварталното магазинче ще купи една каса кисело мляко, докато големият магазин ще вземе 50. Кварталното магазинче ще зареди 10 кг домати, големият магазин ще поръча един бус. Вафлата в кварталното магазинче винаги ми е била с 5 или 10 стотинки отгоре; киселото мляко винаги ми е било по-скъпо в малкото квартално магазинче, отколкото в големия магазин. Извинете, но какво целите в такъв случай с този призив да пазарувам от там?

 А ако съм на мястото пък на големите вериги, примерно - управител съм на Кауфланд, Билла, Лидъл и Фонтастико - в деня на бойкота обявавам едни яки промоции, само в този ден. 20% примерно! Това задължително. После в дните след бойкота затварям и казвам „Сега аз ви бойкотирам, аре довиждане, пазарувайте си в кварталното магазинче като толко ви е скъпо тука при мен!". И трето - разлепвам снимките на Майя Манолова, Велизар Енчев, разните други бойкотопризоваващи на входа на магазините с любезния надпис „Запазваме си правото да ви откажем обслужване“. И без това са хора без работа, които драпат ли драпат да влязат в НС, таман ще се поразтъпчат малко повече по пазарите да ги видят хората.

А всъщност защо се ограничаваме само до хранителните стоки? Цените на дрехите не са ли високи? 100 лв за риза нормално ли е? Или 80 лв за дънки? 3,00 лв/л за бензин нормално ли е? Защо не бойкотираме моловете, търговците на маркови дрехи, бензиностанциите? Защо Ганю не смята, че там му е скъпо, защото в Гърция или Сърбия не бойкотират, затова ли? Ми хайде вместо да вървим все отзад този път да ги изпреварим! Те бойкотират храните, ние ще бойкотираме и храните, и бензиностанциите; те се оплакват от цените на бензина, ние ще бойкотираме и храните, и бензина, и самолетните билети! 

А защо нито вицепрезидентката, нито новоизлюпения премиер, нито Маяма не си направиха труда да отидат до един производител на храни - на сирене, на кисело мляко, на брашно и хляб и не го попитаха „А защо не си продавате стоката по-евтино?" като толкова са се загрижили за цените в магазините? Защо не отидохте на пазарите, да видите как се продават турски домати, египетски картофи, македонски краставици и всякакъв чуждоземен зарзават защото отдавна нямаме достатъчно български производители, това едно, и второ - цените на пазара зависят от цената на борсата, а цената на борсата е зависи от цената на производителя и транспортните му разходи?

И друго, което забелязвам - призоваващите за бойкот в социалните мрежи масово са некви маргинали - фенове на Възраждане, Атака или някой друг национален спасител; обикновено с лъв и мечка (плюс комбинация от българското и руското или само руското знаме), паметника на Съветската армия или някоя патриотарска татуировка в профилите; бокотът основно е минал в провинцията, където доходите са по-ниски; принципът „Другари, дайте да дадем!“ е по-жив отвсякога и мечтата на Ганьо някой да му поднесе някакъв келепирец на тепсия без той да става от дивана е по-жива отвсякога. 

Глухата министърка

 Госпожа министърката, която се оказа, че и от финанси разбира (дялан камък) Теменужка Петкова лично е назначила прясно уволнената си бивша заместничка обратно във финансовото министерство като ръководител на Агенцията за държавен финансов надзор. 

Вероятно въпросната Людмила Петкова също е дялан камък. Още повече, че според думите на самата Теменужка (първата Петкова) тя не е чула нито една партия да има нещо против втората Петкова.

На глухата госпожа ще припомня, че въпросната незаменима Петкова в качеството си на служебен министър на финансите внесе в НС някакъв толкова абсурден бюджет, че дори собствената партия на глухата теменужка го отхвърли. Отделно въпросната лелка търсеше едни 18 млрд лева да си запълни дупката в бюджета, които първо нито се намериха, и второ - липсата им така и не събори нито борда, нито държавата. И трето - май-май не са 18 млрд. И както се оказа, и 500 млн не са, и не е дефицит, а излишък.

Но глухата госпожа май е забравила как Асен Василев ги направи на бъз и коприва само преди 2 седмици докато незаменимата Петкова все още беше заместник-министър. И докато двете обясняваха в един глас как пари в бюджета няма, че имало дупка и как държавата си е*а майката, ама още не сме си е*ли майката.

Интересно ми е на фона на всичкото това горе, какво ли ще бъде според Глухата Теменужка партиите в НС да имат нещо против Людмила Петкова?

Раздялата

 Най-неподходящият момент да кажете на приятелката си „Съжалявам, но трябва да се разделим“ е когато летите заедно с един парашут

Н - Наглост

 В Беларус миналата седмица имаше избори.

Изборите в Беларус миналата седмица можеше и да не се провеждат - нито някой щеше да забележи, нито резултатът щеше да е различен. Белорусите бяха призвани да отидат до урните и да си изберат президент. Ситуацията беше като във вица за Фидел: ако го изберат ще има нов президент, ако не го изберат ще остане старият. Белорусите с радост предпочетоха да си изберат за седми (!!!) пореден път 70-годишния Александър Лукашенко с резултат 87,7% „За“ (на фона на 87,3% в съседна Русия). Единствено липсват всенародните празненства и ликуващите лица на отруденото население при новината, че единственият кандидат е избран. 

В много блед и посредствен опит за копиране на западните демокрации Александър Григориевич даде пресконференция след съкрушителната си победа. На нея не знам колко са били платените клакьори, казионните журналисти и филтрираните от службите присъстващи, но за миризма беше допуснат и Стивън Розенберг от ББС. Самата пресконференция беше едно издевателство над демокрацията, тържество на дебелашкия хумор и простащината. Честно казано ако аз бях белорусин щеше да ме е срам, ако моят президент, независимо дали съм гласувал за него или не се държи по този начин, ръси плоски и дебелашки шеги и се държи като селски кръчмар. Всъщност, бях точно в такава ситуация когато премиер ни беше Тъпанарят от Банкя, вътрешен министър - Цветан Цветан, председател на НС тетка Цецка и президент Чехлю. И затова съм писал в блога си, че и станах автор и в друг блог.

 

С цялата си наглост на въпроса защо неговите сериозни опоненти са или в изгнание, или в затвора, или не са допуснати до изборите белоруският Пюрер отговаря „Това си е техен личен избор“. Крие се зад „народа“, „закона“ все едно са го избрали за пазач на кооперативния пазар в някой белоруски колхоз, а не за президент. На въпроса що за избори са това, когато единият от противниците му го подкрепя, а другият публично го хвали Лукашенка отговаря „Стив, това за теб е нов опит!“ под бурния смях на клакьорите в залата. 

Нагло, дебелашко, правешко.

Не знам дали му зададоха въпроса стигна ли средната заплата в Беларус еквивалента на 500 $, към което се стреми от над 15 години. Не знам дали му зададоха въпроса дали смята за нормално неговата умряла Беларус да се сравнява със САЩ и с ЕС по отношение на свободата на изборите и демокрацията. Не знам дали въобще има смисъл да му се задават въпроси на Лукашенко, на Тодор Живков навремето му зададоха един въпрос в Германия и се оказа, че си е записал някъде отговора, ма си е забравил листчето в другото сако. 

Въобще, много въпроси биха могли да се зададат на Александър Лукашенко, но за съжаление второто му име е Наглост.

Селското училище в Съединените щати

Селско училище в Съединените щати. Радвам се, че авторите на видеото са руснаци, тъй като в последните години носталгията по съветските времена добива пандемичен размер и спомените за великолепното и уникално съветско образование са под път и над път. Засега не съм видял руско селско училище в този му вид. Всъщност, виждал съм, но са с тоалетна на двора.

 

Проблемите на еднополовите бракове

Проблемите на еднополовите бракове

 Пак съм пропуснал 2-ри февруари и Денят на левите дървари!

Не сте ли забелязали, че всяка жена, дори дебела и грозна, много лесно я приемат за лесбийка, докато дебелия и грозен младеж го приемат за гей с неохота?

**************************************************

Гей е само един - това е великият френски физик Гей-Люсак. Всички останали са обикновени педераси.

**************************************************

Един гей отива на гости на друг. Домакинът го пита: 
- Искаш ли да ти пусна филм на ужасите?
- Как се казва?
- Женкарят!

Спомняте си ...

Имаше едно време, в което и въздухът беше по-свеж, и небето по-синьо, и слънцето по-ярко. Когато ходехме на море за 2 седмици, бензинът беше 60 стотинки, а сиренето 2,60 лв/кг. 

В Русия на хората, които живеят със спомените колко хубаво беше в „онова“ време им казват как ли не - совкодрочери, совки, ватники*. С тях е безполезно да се спори, защото на всеки ваш аргумент, който поставите на масата, подплатен с исторически доказателства или факти, които могат да се проверят сию минуту** те отговарят само със спомена за „лучшее в мире мороженое“ - най-вкусния сладолед в света. 

А всъщност, най-вкусният сладолед в света е произведен по американска технология, внесена в СССР в средата на 30-те години на XX в. от Лазар Каганович, нарком пищепром по онова време след негово посещение в Съединените щати. Както и ред други неща, внесени от Съединените щати (заводи, технологии), така и системата на общественото хранене е copy-paste от там, включително и ход-дога, и сладоледа.

Но не за това е днешния пост. А за това, че покрай евтините колбаси и сладоледа имаше и един друг СССР. Който мнозина помнят, но малцина си спомнят.

Вам помнится дешевка-колбаса
И газировки грушевой глоток…
А я запомнила отцовские глаза
И среди ночи бешеный звонок.

Сосед-алкаш попутал двери
И к нам ломился аки лось,
А мой отец, глазам не веря,
Сказал неслышно: «Началось…»

Отец — шахтер. Он не был трусом,
Но он подумал об одном!!!
Ведь был простым рабочим русским,
Прожившим детство в Чусовом.

Куда ни глянь — кругом пермлаги,
ВОХРа, зэка, колючка, лай,
А в горизонт идут бараки…
Таким он был, советский рай!

К фанатам лжи и колбасы
Давно испытываю злость —
Не приведи Господь, чтоб сын
Сказал средь ночи: «Началось…»

_________________________________________________

*Совкодрочери, совки и ватники (рус.) -  различни термини, с които наричат любителите на най-вкусното в света мороженое, които 35 години след края на най-прогресивния строй в човешката история все още си живеят в „ония“ години.

** сию минуту - (рус.) - на момента

Когато запалката е изгубена

 Когато си загубил запалката, но си внимавал в час по физика навремето.

Двадесет години по-късно

 „Двадесет години по-късно“ е продължението на „Тримата мускетари“. Едно време я прочетох назаем - нямаше я по книжарниците, изведнъж я пуснаха някъде 1988 г, но се изчерпа доста бързо. Аз я взех от Роман - беше ми съученик тогава, майка му беше словачка и работеше в Чехословашкият културен институт в София, предполагам, че имаше някакви връзки с книгоразпространителите по линия на института, та му я беше намерила. Никой друг от приятелите ми я нямаше. С всичкия си акъл като я прочетох реших да я преписвам, да си я имам. До никъде не стигнах, не помня дори дали и първата глава успях да препиша.

Всъщност, първата ми среща с книгата беше малко по-рано, лятото, докато чаках на опашка за хляб в хлебозавода на пазара (обикновено в петък се чакаше около 30-40 мин). Та докато чаках едно момиче пред мен я разказваше на приятелката си, такива бяха времената тогава, разказвахме си филми и книги (филмите бяха или „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“ или пък някоя видео-касета, например „Нечиста наука“ или „Милионите на Брустър“. Разказват ти го и все едно си го гледал, с книгата беше същото). Та така, слушах я тази книга (нещо като далечен дядо на Сторител), главата с бягството на херцог дьо Бофор от Венсанската кула и баниците на наследника на дядо Марто. Слушах каквото слушах, купих си хляб, а после я взех от Роман. 

След години, някъде около 1993-94-та мама като започна работа в училището и ми каза, че в Полиграфическия комбинат отзад сума ти издателства имат щандове и там я имало цялата серия. Отидох и да, имаше я, а също и следващата част, „След още 10 години“ и то цялата - „Виконт дьо Бражелон“ и двете части на „Луиза дьо ла Валиер“. Така с едно отиване купих 4 книги, предвидливо не си взех торба и ги пренасях на ръце с градския транспорт. Прочетох ги една след друга, „Двадесет години по-късно“ с удоволствие, докато „След още 10 години“ е интересна само до възстановяването на Чарлз II на трона, от там нататък е пълна боза, макар че има и интересни моменти, но доста се разводнява. Видимо е, че на Дюма са му плащали на дума след „Тримата мускетари“.

А днес ги имам всичките на четеца си. Имам достъп до тях с едно кликване и с удоволствие ги препрочитам от време на време - какво да се прави, с тези книги съм отраснал.

Гунди

Най-известната снимка на Гунди

 Снощи с Малкото Кате от шоколадовото яйце се оказахме child free в един момент и от нямане какво да правим скокнахме до мол-а да гледаме „Гунди - легенда за любовта“ докато още върви по кината. Малко културна програма, че ми се гледа и „Клас 90“, а и се задава и филм за копането на царичинската дупка (с Мария Бакалова в него), и него искам да видя. 

Гунди е започнал да тренира волейбол първоначално, затова има такъв отскок.

Таблото от онзи мач

Филмът мога да го разделя на две: от едната е играта на актьорите, много добре им се е получила. Актьори, оператори, грим, реквизит - постарали са се, на места даже са се престарали (за престараването в другата половина). Великолепна игра на Павел Иванов в ролята на Гунди, още повече великолепен подбор, приликата с Гунди е поразителна. Александра Свиленова също ми хареса как си играе ролята, до колкото все пак познавам историята на Гунди и Лита. На някои места ми струва, че наблягат излишно на второстепенни детайли, други са пропуснати, но например историята с тайната сватба, провалена от пощенския служител беше много добър епизод. Филмът е наситен от действие, не ти дава да се отпуснеш и като цяло е интересен от първата до последната минута. Хареса ми пресъздаването на мача с ЦДНА от 1968 г (2:7), хареса ми запалянковския фолклор, който вкараха но можеше да пресъздадат сцената от съблекалнята на ЦДНА на почивката с генералът, който слязъл при 1:3 да ги чака, че да им вдигне бойния дух с думите „Сега им вкарвате 3 гола второто полувреме и печелим с 4:3!“. „Ама те ни вкараха четвърти гол, другарю генерал!“ - се обадил някой от армейците. „Е ... значи ще завършите наравно!“ - не останал капо генералът. 

Такива портрети на вожда и учителя на българския народ имаше навремето 
в почти всеки кабинет, портретите на Владимир Илич бяха кът, а на другаря 
Живков пък съвсем!

Едно нещо не мога да разбера обаче: защо колкото повече се отдалечаваме от „ония“ години все по-идиотски ни ги представят на екрана? На стената в онези години висеше портрета на др. Димитров, а не на Тодор Живков. Фен-артикули, и то през 60-те години нямаше, че да ми дават сцена как ученички се редят пред будката да си купуват картички с Гунди и емблемата на Левски. Плакати с размер А0 също трудно се намираха, да не кажа хич, че да ги дават във филма залепени до портрета на др. Живков, един вид „народът го поставя наравно с Първия“. Дисциплинарната комисия на БФФ не заседава под зоркото око на др. Ленин, откъде-накъде, какво общо имат Ленин и нашата федерация? Коментаторите по радиото си коментираха мачовете и не споменуваха дори „социалистическия спорт“, „социалистическата спортна младеж“, грижите на партията за новия социалистически човек и други глупости от филма. Защо въобще го правят? 

Филмът бъка от глупости и неточности и за човек, знаещ историята на Левски и на Гунди има фрапантни пропуски. Лафът „Пазете се от Гунди в последните секунди“ се появява години по-късно, след като Гунди се връща в Левски и то на базата на много голове, отбелязани от Гунди в заключителните минути на мачовете. Всеизвестно е, че Гунди има снимка с екипа на ЦДНА, когато го прибират за да отбива военната си служба, но е също толкова известно, че от „Армията“ го отхвърлят след само един изигран мач, и то контрола. Вестникарското заглавие „Гунди изгонен от ЦДНА със скандал“ или каквото там се опитаха да извадят от филма с чиста ръка може да го пишем на сметката на Иван и Андрей, абсолютна глупост и измишльотина, още повече че на Ботев Пд в онези години му казват „малкия Левски“ заради големия брой футболисти на Левски, каращи военната си служба в Ботев (по онова време Армейско футболно дружество). Периодът на адаптация в пловдивския Ботев също е доста далече от истината, няма как да си пълна дупка, да те псува треньора и в същото време да си в устата на запалянковците с „Гунди-Чико-Тумби-Гол!“. „Вестникарската“ изрезка, която прати „недоказан“ талант в Чили'62 също няма какво да се коментира, Аспарухов е на световното заедно със съотборника си Чико Дерменджиев, 2 години по-голям от него. Не знам интригата с националите от Левски дали наистина е съществувала, но на световното в Чили те са трима - Сашо Костов, Добромир Жечев и Георги Соколов - Соколето. Кой точно от тях се е страхувал, че Гунди ще му изяде хляба не ми е ясно.

Кадрите на Гунди с униформа са тотално неадекватни, едно на ръка, че и прическата му не е от най-казармените. При положение, че си отбиваш военната служба като футболист защо трябва да носиш униформа, това едно, второ пагонът на Гунди няма нищо общо с действителността. Също и заплахите, че ако не се разиграе ще го пратят в бойно поделение, пълни глупости. В Пловдив Гунди има 65 мача за 2 сезона с 35 гола, кое му е толкова проблемното, гол във всеки втори мач?! 

Стадионите по онова време бяха пълни, но пълен стадион на финал на първенството на юношите (и то ако приемем, че се е провеждало по системата с преките елиминации) до 19 години, и то в работен ден си е бая пресилено. Радио-репортажа пък съвсем. То ако почнеше всеки финал тогава да се предава по радиото - юноши до 19 години, юноши до 17 години, юношески групи до 15 години, турнири за средношколци, пък и работническо първенство имаше при една радиостанция по онова време къде ще му излезе края?

Един от най-сериозните моменти в кариерата на Аспарухов е работата му с Рудолф Витлачил през 1965 г. На него Аспарухов дължи много, неслучайно тогава по трибуните на Герена започват да скандират „Левски - Гунди - Витлачил“. Много натагадък минаха през този период, по-скоро усещането е, че щото не можеше да се прескочи (Витлачил има още един период начело на Левски през 1970).

„Черната перла от Мозамбик“, Еузебио, един от най-великите футболисти на XX в. 
Еузебио веднъж разказва, че е шофирал, когато чул по радиото новината, че е избран
за носител на Златната топка за 1965 г. Отбил вдясно на пътя, след което започнал да
анализира кое е натежало в негова полза. Едно от нещата, които са му помогнали според
него, са головете му срещу Левски.
Андрей Аспарухов разказва, че години по-късно се е срещнал с Еузебио в Съединените
щати, мисля че по време на световното първенство. Когато споменал за България и
името Аспарухов Еузебио се сепнал и го попитал има ли нещо общо с Георги Аспарухов?
„Това е баща ми“ - отговорил Андрей. „Тогава вие трябва да ми дадете автограф“ - казал
Еузебио.

Архивните кадри с головете на Аспарухов срещу Белгия, Англия и ЦСКА за 7:2 са хубаво нещо, но липсва въобще във филма информация за сблъсъците на Левски с Бенфика от 1965 г и победата на България над Португалия в квалифициите за ЕП'64 пак срещу Еузебио 2 години по-рано. Няма как „Франс футбол“ да те нареди в 10-та на най-добрите футболисти за 1965 г просто ей така, щото си му много симпатичен. Мачовете на Левски срещу Бенфика навремето са били доста епични, очакванията са за тотален разгром, но напротив, Левски играе като равен с равен срещу Бенфика, която е двукратен европейски шампион по онова време с куп звезди в състава си. Малко повече можете да прочетете тук.

Джани Ривера също е от големите звезди на 60-те години, които скърбят за Георги Аспарухов.
Снимката е направена на мача в София от 1/16-финалите в турнира на КНК. „Или Ривера знае 
български, или Гунди - италиански“ - казва един от запалянковците на трибуните. „Ти не ги
мисли, те големите и без език се разбират“ - му отговаря друг.

Същото важи и за мачовете с Милан. Европейски шампион от 1963 г, предстоящ носител (в същия сезон 1966/67 г) на КНК. Левски има малшанса да се сблъска с европейски гранд още в първия кръг на турнира (1:1 и 1:5) и отново Аспарухов е автор на двата гола в италианската врата. Сцената с преговорите е горе-долу адекватно разказана, няколко пъти съм я гледал разказвана от Величка Маркова, единствено офицерът от ДС не е на място. А като казах ДС - не разбирам защо е тоя напън да се изкара Гунди като преследван от ДС да им стане агент? Той тъй или иначе е бил комсомолски секретар, отделно с всяко излизане на отбор в чужбина с него е пътувал и съответния офицер от ДС за какво точно им е бил Аспарухов така и не става ясно. Само да напомня, че до 1969 г Левски е пощенски отбор, отборът на МВР е Спартак Сф. Там много по-лесно може да се вербува агент. Но да го припиша на простотиите на Иван и Андрей, както винаги.

И още един момент, който е пропуснат, но който Величка Маркова е разказвала. След като от БФФ го спират от участие в прощалния мач на Лев Яшин двамата с Величка излизат в един квартален ресторант и там до унилия Аспарухов се доближава един от посетителите и го моли само да го пипне (ето тук). Само да го пипне, друго не му трябва. Мисля си, това също е вид любов, тя любовта има различни лица.

Като цяло филмът е хубав, все пак е „легенда за любовта“, а не за футболната топка. Можеше и по-добре, но да не му връзвам кусур, давам му 8 от 10, да не кажа 9 от 10.

Адекватност на музикалните вкусове (и не само)

 Имах едно време една съученичка ... Имах ... Беше време, както се казва. Та в един момент се загледах в нея, тя нещо ъ-ъ, на кафе излизахме на по-късен етап, ама до там. Аз след 8-ми клас отидох да уча в техникума, тя беше в Класическата гимназия (къде ще се сравняваме?!), не ни е било писано. Горе долу по това време се появи като певица Еня (говоря за края на 80-те и началото на 90-те) и веднъж я пуснаха по Канал 1, не помня какво беше предаването, не беше българско, разбира се. Еня излезе на сцената и изпя Orinoco flow, ама тогава нямаше Гугъл и интернет веднага да разбереш коя е песента, но на мен ми харесва и аз в един момент почвам да я търся тая песен. А как се търсеше песен по онова време - или я дебнеш да я пуснат по радиото да я запишеш, или направо купуваш касетата, на която я има. Та почвам едно бясно пазаруване на касетки на Еня, две ли, три ли купих, не помня вече, ма я намерих тая песен. И се оказа, че от всичкото творчество на Еня само тая песен става за ядене. Останалото е, кво да ви кажа, все едно да си месояден и да попаднеш на веганска сватба. То едни извивки, едни провиквания, не знам още какво си и това всичкото пробутано като вдъхновено от келтския фолклор.

Минаха години, пораснахме, всеки си хвана пътя, моята съученичка се ориентира към научната кариера, работи в БАН, в института по Български език, пише книги (строго специализирани), има си семейство, но ... Преди няколко години се срещаме, за пръв път след толкова години. Съученичката идва, понапълняла бая, почнала да си боядисва косата рано-рано (едва бяхме минали 40) и първото нещо, което разбираме е, че в работата я набедили, че била правила секс на работното си място! В последствие по време на разговора научаваме, че в гимназията събирала съучениците си у тях, всичко било ОК, обаче след това за нея разправяли, че била гледала порно и не могли да я откъснат от телевизора. Въобще, все интересни неща и аз почвам да се съмнявам в едновремешната си адекватност. И между капките разбирам, че една от любимите и певици е Еня! 

Мдаааааааа, кофти момент да си разбиеш детско-юношеските илюзии!

Quiz time

 

Марка автомобил? - ГАЗ-М1, един от първите съветски автомобили, известен и като „Черният гарван“ заради 
употребата му от НКВД през годините на Големия терор

От около година време участваме с Малкото Кате от шоколадовото яйце в куизове. Случайно разбрахме за тях, веднъж бяхме в един ресторант в центъра на София да се видя с един бивш колега, идва сервитьорката и ни пита: „Вие за куиза ли сте?“ и от там разбрахме, почнах да ги следя във фейса, ама докато се престрашим да отидем доста време мина. Пъки Малкото Кате все мрънкаше, какво било, що било, нямало да и е интересно, не знам още какво си. Първия път бяхме само двамата и заехме последното или предпоследното място от 5 отбора, ама аз не се отказвам. Почнахме да събираме разни познати, по-скоро познати на Катето, що аз толко умни приятели колкото мен нямам 😉, та събрахме се там отбор читанки и в общи линии на няколко пъти ни се изплъзна първото място, за по 1-2 точки. 

После се оказа, че има опция и други хора да водят куизовете и аз се навих. Така вече два пъти водих, съставям въпроси едно от книги, които съм чел, после - от „Какво? Къде? Кога?“ и от „Кой иска да стане милионер?“ на 3 езика. Плюс има разни сайтове, които дават въпроси за куизове (или викторини, както им казваха едно време). Да кажа - въпросите на „Минута е много“ не вървят много-много, поне от първата книга. 

Ето какво съм питал хората досега, част от въпросите:

„Портретът на моя двойник“. Една от най-хубавите новели на Георги Марков, чел съм я с удоволствие

Уловката е да се сетиш, че пръчките на Хари и на Том Риддъл са сестри.

Това е единственият въпрос от „Минута е много“, помня го като го зададоха. Всяка мъжка птица,
иначе - петелът в частния случай.

Рене д'Ербле

Френсис Дрейк е разпространил картофите в Европа

Обувките. Стюардесата няма как да напусне хотела боса.

Трбява да е нещо бяло, например мечка

Орхидеи.

Канада и Дания. Канадците оставят уиски, датчаните - шнапс. Според мен канадците са прецаканите в случая

Търговец на мебели втора ръка

Закопчаването на едноредното сако

Helvetia. А де, и аз не го знаех до скоро!

Ратко №2

Ратко

 Имаше едно време един треньор в Левски, Ратко Достанич. За по-лесно му казваха Кратко Останич, че няма нито един отбор в кариерата си, където да се е задържал повече от 12 месеца. При Ратко Левски играеше по системата „Елате ни бийте“ и то кой не го хвана тогава, той не го би. Тодор Батков го търпя, търпя, ама след 7 мача без победа му духна под опашката.

Пепе

След него се появи един друг такъв, Пепе Мурсия. Пепе издържа само три мача, разкараха след загуба от ЦСКА въпреки, че Наско тогава му се кълнеше в любов и вярност и разправяше как човекът имал хоризонт за работа, бил много в час и само малко време му трябвало, пък загубата от ЦСКА хайде сега, да не е за пръв път.

Сега новото треньорче в Левски едно, че и той няма нещо запомнящо се във визитката, ма и кофти почна с контролите в Турция. Те му бият отбора като тъпан, той имал усещането, че ще се оправят нещата. Вероятно ще им върже по едно червено конче преди първата среща за сезона. И имам едно такова неприятно усещане, че следващата Коледа няма да е треньор на Левски. 

Дони и Момчил - Червило

На времето тази песен беше голяма гъзария - първо, видеото като го снимаха пуснаха Дони и Момчил да снимат в метрото (май на Сердика е снимано). После Дони е в нормалния си период, а не във вегано-вегетарианския си, дeто прилича на сушена скумрия. Момчил и той изглежда нормално, не е плешивия бабанка от последните си изяви. Във видеото участват Кирил Ефремов и Иван Радоев, на китарата е Митко Кърнев, ама тогава не бяха толкова известни, но пък бяха доста по-млади (то и аз покрай тях). Иначе актьорите играят главните герои на 90-те - мутрите, реститутките, юпитата-гейовe, таксиметровата шофьорка-медицинска сестра не разбирам каква точно е ролята и. 

Мацката, дето открива видеото по бельо също е много яка. Дано и до ден днешен да изглежда така. Също така и момчето на клавирите с черното поло много ме кефи как се раздава. 

В края на 90-те, когато почнаха да се нормализират нещата лека-полека това видео беше много вървежно. Ден не минаваше да не го завъртят по телевизия ММ, ма то тогава и нямаше и толкова видеа, то видео-клипа по онова време пари струваше, не че днес е за без пари, ама тогава си беше бая инвестиция. 

Ехааааааа, кога минаха тия години ..? 

Разпореждането на господин премиера

 Ден след основната новина, че България е вече в Шенген от Русе дойде успокояващата новина, че българския бизнес (по-точно сенчесто-охранителната му част) му е намерил цаката на Шенгена и си продължава по старому. Дет се вика, Шенген-Менген, ще си плащаш. Подобна схема изплува преди време и на Дунав мост 2 при Видин, но за нея засега няма данни да продължава да работи и съответно, да се налага да се вземат мерки. 

Премиерът Главчев обаче не спи. Той демонстрира, че държавата бди и пази интересите както на българските граждани, така и на европейските им събратя, зер, у Шенген сме вече и к'вото за нас, такова и за тях, пък те европейците, особено онези от по-назападната част на ЕС нещо не се кефят на такова положение. Демонстрацията на господин премиера се състои в серия от проведени срещи с министъра на вътрешните работи Атанас Илков, регионалния министър Виолета Коритарова, транспортния министър Красимира Стоянова и директора на митниците Георги Димов. Какво са си говорили не е ясно от съобщението, може и да са си честитили Новата година и приемането в Шенген, ако не са се виждали от 31-ви насам. Но си личи, че се е взел сериозно за проблема и вероятно много скоро, къде към Димитровден може и да го реши, евентуално. Ако не успее за Димитровден, то за следващия Великден със сигурност. Все пак зает човек е премиерът Главчев, има и други неща да решава, то не са едно и две, не може за всяка глупост и дреболия да търчи като държавна линейка, ама се старае. Но тук идват едни други въпроси: защо г-н премиерът не се срещнал с вр.и.д. главен прокурор на републиката да попита няма ли престъпление в случая от страна на охранителната фирма? И всеки ли запасал пищов в страната може да събира пари принудително и нерегламентирано от когото му скимне, в случая шофьори на ТИР-ове, но утре ще са преминаващите през тунела на „Тракия“ примерно? Действията на охранителите не са ли лекинко незаконни, няма ли състав на престъпление в случая и защо регионалната ОДВР не се е задействала, къде са арестите, къде са прокурорските проверки и обвиненията? 

Все въпроси, които си струва да се обсъждат с министрите на транспорта и регионалното развитие благоустройството. 

Ако не сте разбрал, г-н Главчев, Хърватия се присъедини към ЕС през 2013 г, дори тогавашният ви (и сегашен) шеф Тъпанарят от Банкя ходи до там да им дава акъл преди присъединяването какъв рахат е в ЕС и да се не бавят, ми да идват веднага (все едно неговите заръки са чакали и от тях само зависи). Същата тая Хърватия, която влезе в ЕС 6 години след нас прие еврото и я приеха в Шенген преди 2 години. Вероятно защото при тях имат осъден за корупция премиер и вероятно по техните граници няма буферни паркинги на наши хора, а ако се появят не премиерът е човекът, който се занимава с тях.

Семейно сравнение

Володимир Зеленски със семейството си

 Да разгледаме малко фотографии. 

Като напишете в Гугъл „Зеленский, семья“ и след това „Путин, семья“ ето какво ви излиза. Снимките на Зеленски и семейството му са от различни периоди - и от преди да стане президент, и от след това. Прави впечатление на нормално семейство, весело, млади хора, които отглеждат децата си с любов и щастие. А, и се набива в очи любовта, с която гледат един на друг Володимир и Олена. Само ги погледнете, на всяка една снимка са усмихнати, лъчезарни, сякаш заразяват със щастие. 

Зеленски със съпругата си в национални одежди

Когато Зеленски стана президент, издаде категорична заповед да не се слагат негови портрети в държавните учреждения (по стара съветска традиция, която все още се спазва в Русия и Беларус, за останалите държави от СНГ не знам, предполагам че в Туркменистан, Таджикистан и останалите на -стан също се спазва). „Вие трябва да държите на бюрата си снимки на семействата си, на тези, които обичате, а не моята“ - цитирам по памет. 

Володимир и Олена като млади, все още само с едно дете

От другата страна е Путин. Негови снимки със семейството му не че няма, има, ама са кът. Основно излизат съвместни снимки с Людмила Путина от времената, когато закръглената тьотка беше първата дама на Русия. Снимки на Путин с дъщерите му, правени през 80-те, черно-бели. И толкова. Няма снимки на Путин с Алина Кабаева. Няма снимки на Путин с децата му от Кабаева, макар че веднъж вече се изпусна за тях, като спомена „малките членове на моето семейство“ - интересно, колко да са малки тези членове в семейството на 72-годишен старец? Двете дъщери на Путин от брака му с Людмила са вече близо 40-годишни жени, но на първо четене не излизат снимки от семейни тържества, в които те (и децата им) да са в компанията на щастливия баща и дядо. 

А тук са снимани сигурно преди 5-6 години, преди да стане президент

Според някои източници освен от Людмила Путина и Алина Кабаева Путин има дъщеря и от Светлана Кривоногих. Пак трудно ще намерите снимка на Путин с любовницата му и с дъщеря си, но да приемем, че са само слухове и Кривоногих наистина е успешна бизнесдама, която не се нуждае от подкрепата на кремълското джудже и всичко това са грозни слухове и инсинуации. Но въпреки това остават въпросите къде изчезна Людмила Путина, кои са „кои са малките членове“ на семейството му, защо въобще е тази секретност на личния живот (то всеки има право на частен живот, ама пък една снимка от време на време не вреди, напротив, помага)? Е, ако всичките снимки от семейни събирания са в стил „90-те години, шарени анцузи“ е разбираемо, но те руснаците от десетилетия си смятат анцуга за официална дреха.

Владимир и Людмила от времената, когато тя беше първата дама, а двамата заедно -

семейство Путини

Путини в щастливите за семейството времена на 80-те и 90-те - с шарените анцузи

Путин можете да го видите заобиколен от деца само на пропагандни снимки - по случай годината на семейството или някаква кампания против демографския срив, но няма да извади снимка със семейството си, как празнува или пък как играе и се радва с децата си. Путин ще го видите заедно с Алина Кабаева на снимка само ако я е наградил за някаква заслуга - реална или имагинерна, ако и е поднесъл цветя по случай 8-ми март в компанията на поне още 50 други дами, коя от коя по-заслужили вниманието му. 

А тук Путин случайно е хванат в кадър с Кабаева преди години

Накрая, като се направи равносметката - единия е женен, с две деца и с два клика можеш да видиш дали е щастлив в семейството си или не. Втория е развеждан, с една тумба метреси, с деца от половината от тях, скрил е бившата си жена, крие и метресите си, но постоянно говори за духовните основи на народа си и как това е нещо, което другите народи нямат и им завиждат постоянно.