Адекватност на музикалните вкусове (и не само)

 Имах едно време една съученичка ... Имах ... Беше време, както се казва. Та в един момент се загледах в нея, тя нещо ъ-ъ, на кафе излизахме на по-късен етап, ама до там. Аз след 8-ми клас отидох да уча в техникума, тя беше в Класическата гимназия (къде ще се сравняваме?!), не ни е било писано. Горе долу по това време се появи като певица Еня (говоря за края на 80-те и началото на 90-те) и веднъж я пуснаха по Канал 1, не помня какво беше предаването, не беше българско, разбира се. Еня излезе на сцената и изпя Orinoco flow, ама тогава нямаше Гугъл и интернет веднага да разбереш коя е песента, но на мен ми харесва и аз в един момент почвам да я търся тая песен. А как се търсеше песен по онова време - или я дебнеш да я пуснат по радиото да я запишеш, или направо купуваш касетата, на която я има. Та почвам едно бясно пазаруване на касетки на Еня, две ли, три ли купих, не помня вече, ма я намерих тая песен. И се оказа, че от всичкото творчество на Еня само тая песен става за ядене. Останалото е, кво да ви кажа, все едно да си месояден и да попаднеш на веганска сватба. То едни извивки, едни провиквания, не знам още какво си и това всичкото пробутано като вдъхновено от келтския фолклор.

Минаха години, пораснахме, всеки си хвана пътя, моята съученичка се ориентира към научната кариера, работи в БАН, в института по Български език, пише книги (строго специализирани), има си семейство, но ... Преди няколко години се срещаме, за пръв път след толкова години. Съученичката идва, понапълняла бая, почнала да си боядисва косата рано-рано (едва бяхме минали 40) и първото нещо, което разбираме е, че в работата я набедили, че била правила секс на работното си място! В последствие по време на разговора научаваме, че в гимназията събирала съучениците си у тях, всичко било ОК, обаче след това за нея разправяли, че била гледала порно и не могли да я откъснат от телевизора. Въобще, все интересни неща и аз почвам да се съмнявам в едновремешната си адекватност. И между капките разбирам, че една от любимите и певици е Еня! 

Мдаааааааа, кофти момент да си разбиеш детско-юношеските илюзии!

Quiz time

 

Марка автомобил? - ГАЗ-М1, един от първите съветски автомобили, известен и като „Черният гарван“ заради 
употребата му от НКВД през годините на Големия терор

От около година време участваме с Малкото Кате от шоколадовото яйце в куизове. Случайно разбрахме за тях, веднъж бяхме в един ресторант в центъра на София да се видя с един бивш колега, идва сервитьорката и ни пита: „Вие за куиза ли сте?“ и от там разбрахме, почнах да ги следя във фейса, ама докато се престрашим да отидем доста време мина. Пъки Малкото Кате все мрънкаше, какво било, що било, нямало да и е интересно, не знам още какво си. Първия път бяхме само двамата и заехме последното или предпоследното място от 5 отбора, ама аз не се отказвам. Почнахме да събираме разни познати, по-скоро познати на Катето, що аз толко умни приятели колкото мен нямам 😉, та събрахме се там отбор читанки и в общи линии на няколко пъти ни се изплъзна първото място, за по 1-2 точки. 

После се оказа, че има опция и други хора да водят куизовете и аз се навих. Така вече два пъти водих, съставям въпроси едно от книги, които съм чел, после - от „Какво? Къде? Кога?“ и от „Кой иска да стане милионер?“ на 3 езика. Плюс има разни сайтове, които дават въпроси за куизове (или викторини, както им казваха едно време). Да кажа - въпросите на „Минута е много“ не вървят много-много, поне от първата книга. 

Ето какво съм питал хората досега, част от въпросите:

„Портретът на моя двойник“. Една от най-хубавите новели на Георги Марков, чел съм я с удоволствие

Уловката е да се сетиш, че пръчките на Хари и на Том Риддъл са сестри.

Това е единственият въпрос от „Минута е много“, помня го като го зададоха. Всяка мъжка птица,
иначе - петелът в частния случай.

Рене д'Ербле

Френсис Дрейк е разпространил картофите в Европа

Обувките. Стюардесата няма как да напусне хотела боса.

Трбява да е нещо бяло, например мечка

Орхидеи.

Канада и Дания. Канадците оставят уиски, датчаните - шнапс. Според мен канадците са прецаканите в случая

Търговец на мебели втора ръка

Закопчаването на едноредното сако

Helvetia. А де, и аз не го знаех до скоро!

Ратко №2

Ратко

 Имаше едно време един треньор в Левски, Ратко Достанич. За по-лесно му казваха Кратко Останич, че няма нито един отбор в кариерата си, където да се е задържал повече от 12 месеца. При Ратко Левски играеше по системата „Елате ни бийте“ и то кой не го хвана тогава, той не го би. Тодор Батков го търпя, търпя, ама след 7 мача без победа му духна под опашката.

Пепе

След него се появи един друг такъв, Пепе Мурсия. Пепе издържа само три мача, разкараха след загуба от ЦСКА въпреки, че Наско тогава му се кълнеше в любов и вярност и разправяше как човекът имал хоризонт за работа, бил много в час и само малко време му трябвало, пък загубата от ЦСКА хайде сега, да не е за пръв път.

Сега новото треньорче в Левски едно, че и той няма нещо запомнящо се във визитката, ма и кофти почна с контролите в Турция. Те му бият отбора като тъпан, той имал усещането, че ще се оправят нещата. Вероятно ще им върже по едно червено конче преди първата среща за сезона. И имам едно такова неприятно усещане, че следващата Коледа няма да е треньор на Левски. 

Дони и Момчил - Червило

На времето тази песен беше голяма гъзария - първо, видеото като го снимаха пуснаха Дони и Момчил да снимат в метрото (май на Сердика е снимано). После Дони е в нормалния си период, а не във вегано-вегетарианския си, дeто прилича на сушена скумрия. Момчил и той изглежда нормално, не е плешивия бабанка от последните си изяви. Във видеото участват Кирил Ефремов и Иван Радоев, на китарата е Митко Кърнев, ама тогава не бяха толкова известни, но пък бяха доста по-млади (то и аз покрай тях). Иначе актьорите играят главните герои на 90-те - мутрите, реститутките, юпитата-гейовe, таксиметровата шофьорка-медицинска сестра не разбирам каква точно е ролята и. 

Мацката, дето открива видеото по бельо също е много яка. Дано и до ден днешен да изглежда така. Също така и момчето на клавирите с черното поло много ме кефи как се раздава. 

В края на 90-те, когато почнаха да се нормализират нещата лека-полека това видео беше много вървежно. Ден не минаваше да не го завъртят по телевизия ММ, ма то тогава и нямаше и толкова видеа, то видео-клипа по онова време пари струваше, не че днес е за без пари, ама тогава си беше бая инвестиция. 

Ехааааааа, кога минаха тия години ..? 

Разпореждането на господин премиера

 Ден след основната новина, че България е вече в Шенген от Русе дойде успокояващата новина, че българския бизнес (по-точно сенчесто-охранителната му част) му е намерил цаката на Шенгена и си продължава по старому. Дет се вика, Шенген-Менген, ще си плащаш. Подобна схема изплува преди време и на Дунав мост 2 при Видин, но за нея засега няма данни да продължава да работи и съответно, да се налага да се вземат мерки. 

Премиерът Главчев обаче не спи. Той демонстрира, че държавата бди и пази интересите както на българските граждани, така и на европейските им събратя, зер, у Шенген сме вече и к'вото за нас, такова и за тях, пък те европейците, особено онези от по-назападната част на ЕС нещо не се кефят на такова положение. Демонстрацията на господин премиера се състои в серия от проведени срещи с министъра на вътрешните работи Атанас Илков, регионалния министър Виолета Коритарова, транспортния министър Красимира Стоянова и директора на митниците Георги Димов. Какво са си говорили не е ясно от съобщението, може и да са си честитили Новата година и приемането в Шенген, ако не са се виждали от 31-ви насам. Но си личи, че се е взел сериозно за проблема и вероятно много скоро, къде към Димитровден може и да го реши, евентуално. Ако не успее за Димитровден, то за следващия Великден със сигурност. Все пак зает човек е премиерът Главчев, има и други неща да решава, то не са едно и две, не може за всяка глупост и дреболия да търчи като държавна линейка, ама се старае. Но тук идват едни други въпроси: защо г-н премиерът не се срещнал с вр.и.д. главен прокурор на републиката да попита няма ли престъпление в случая от страна на охранителната фирма? И всеки ли запасал пищов в страната може да събира пари принудително и нерегламентирано от когото му скимне, в случая шофьори на ТИР-ове, но утре ще са преминаващите през тунела на „Тракия“ примерно? Действията на охранителите не са ли лекинко незаконни, няма ли състав на престъпление в случая и защо регионалната ОДВР не се е задействала, къде са арестите, къде са прокурорските проверки и обвиненията? 

Все въпроси, които си струва да се обсъждат с министрите на транспорта и регионалното развитие благоустройството. 

Ако не сте разбрал, г-н Главчев, Хърватия се присъедини към ЕС през 2013 г, дори тогавашният ви (и сегашен) шеф Тъпанарят от Банкя ходи до там да им дава акъл преди присъединяването какъв рахат е в ЕС и да се не бавят, ми да идват веднага (все едно неговите заръки са чакали и от тях само зависи). Същата тая Хърватия, която влезе в ЕС 6 години след нас прие еврото и я приеха в Шенген преди 2 години. Вероятно защото при тях имат осъден за корупция премиер и вероятно по техните граници няма буферни паркинги на наши хора, а ако се появят не премиерът е човекът, който се занимава с тях.

Семейно сравнение

Володимир Зеленски със семейството си

 Да разгледаме малко фотографии. 

Като напишете в Гугъл „Зеленский, семья“ и след това „Путин, семья“ ето какво ви излиза. Снимките на Зеленски и семейството му са от различни периоди - и от преди да стане президент, и от след това. Прави впечатление на нормално семейство, весело, млади хора, които отглеждат децата си с любов и щастие. А, и се набива в очи любовта, с която гледат един на друг Володимир и Олена. Само ги погледнете, на всяка една снимка са усмихнати, лъчезарни, сякаш заразяват със щастие. 

Зеленски със съпругата си в национални одежди

Когато Зеленски стана президент, издаде категорична заповед да не се слагат негови портрети в държавните учреждения (по стара съветска традиция, която все още се спазва в Русия и Беларус, за останалите държави от СНГ не знам, предполагам че в Туркменистан, Таджикистан и останалите на -стан също се спазва). „Вие трябва да държите на бюрата си снимки на семействата си, на тези, които обичате, а не моята“ - цитирам по памет. 

Володимир и Олена като млади, все още само с едно дете

От другата страна е Путин. Негови снимки със семейството му не че няма, има, ама са кът. Основно излизат съвместни снимки с Людмила Путина от времената, когато закръглената тьотка беше първата дама на Русия. Снимки на Путин с дъщерите му, правени през 80-те, черно-бели. И толкова. Няма снимки на Путин с Алина Кабаева. Няма снимки на Путин с децата му от Кабаева, макар че веднъж вече се изпусна за тях, като спомена „малките членове на моето семейство“ - интересно, колко да са малки тези членове в семейството на 72-годишен старец? Двете дъщери на Путин от брака му с Людмила са вече близо 40-годишни жени, но на първо четене не излизат снимки от семейни тържества, в които те (и децата им) да са в компанията на щастливия баща и дядо. 

А тук са снимани сигурно преди 5-6 години, преди да стане президент

Според някои източници освен от Людмила Путина и Алина Кабаева Путин има дъщеря и от Светлана Кривоногих. Пак трудно ще намерите снимка на Путин с любовницата му и с дъщеря си, но да приемем, че са само слухове и Кривоногих наистина е успешна бизнесдама, която не се нуждае от подкрепата на кремълското джудже и всичко това са грозни слухове и инсинуации. Но въпреки това остават въпросите къде изчезна Людмила Путина, кои са „кои са малките членове“ на семейството му, защо въобще е тази секретност на личния живот (то всеки има право на частен живот, ама пък една снимка от време на време не вреди, напротив, помага)? Е, ако всичките снимки от семейни събирания са в стил „90-те години, шарени анцузи“ е разбираемо, но те руснаците от десетилетия си смятат анцуга за официална дреха.

Владимир и Людмила от времената, когато тя беше първата дама, а двамата заедно -

семейство Путини

Путини в щастливите за семейството времена на 80-те и 90-те - с шарените анцузи

Путин можете да го видите заобиколен от деца само на пропагандни снимки - по случай годината на семейството или някаква кампания против демографския срив, но няма да извади снимка със семейството си, как празнува или пък как играе и се радва с децата си. Путин ще го видите заедно с Алина Кабаева на снимка само ако я е наградил за някаква заслуга - реална или имагинерна, ако и е поднесъл цветя по случай 8-ми март в компанията на поне още 50 други дами, коя от коя по-заслужили вниманието му. 

А тук Путин случайно е хванат в кадър с Кабаева преди години

Накрая, като се направи равносметката - единия е женен, с две деца и с два клика можеш да видиш дали е щастлив в семейството си или не. Втория е развеждан, с една тумба метреси, с деца от половината от тях, скрил е бившата си жена, крие и метресите си, но постоянно говори за духовните основи на народа си и как това е нещо, което другите народи нямат и им завиждат постоянно. 

България в Шенген

 Едно от най-хубавите неща, които са ни се случили в последните не само 35, не само 90, но направо от Освобождението насам е приемането ни в ЕС. Не във великия Съветски съюз (за който имаме една неуспешна покана и две неуспешни самопокани), а в Европейския съюз. Дълго време бяхме европейци втора ръка - гледахме отстрани, гледахме през плета. Гледахме как довчерашните ни приятели от страните с народна демокрация ставаха членове и на ЕС, и на НАТО, а ние подсмърчахме отстрани. Аз помня опашките пред посолствата през 90-те. Помня и как Надка Михайлова се разрева в Народното събрание, когато паднаха визите - първоначално за 90 дни в рамките на 180, а после, с влизането ни в ЕС и окончателно. Е да, можехме да пътуваме където си поискаме, но подлежахме на граничен контрол. За тези, които не знаят какво е това, моля, заповядайте на сърбо-унгарската граница да видите какъв кеф е. 

А от вчера мога да се кача в колата си и да отида до Солун без да се притеснявам, че ще утрепя час и половина на границата да чакам. Мога да се кача в колата си и да отида където ми видят очите по белия свят без никой да ме спира, без никой да ме проверява, без никой да ме пита кой съм, какъв съм, откъде съм, за какво се боря. Дали ще отида си е мой проблем, важното е, че имам тази възможност. А само преди 35 години за да излезеш от България трябваше изходна (!!!) виза. 

Колко се промени света!