Едно от най-хубавите неща, които са ни се случили в последните не само 35, не само 90, но направо от Освобождението насам е приемането ни в ЕС. Не във великия Съветски съюз (за който имаме една неуспешна покана и две неуспешни самопокани), а в Европейския съюз. Дълго време бяхме европейци втора ръка - гледахме отстрани, гледахме през плета. Гледахме как довчерашните ни приятели от страните с народна демокрация ставаха членове и на ЕС, и на НАТО, а ние подсмърчахме отстрани. Аз помня опашките пред посолствата през 90-те. Помня и как Надка Михайлова се разрева в Народното събрание, когато паднаха визите - първоначално за 90 дни в рамките на 180, а после, с влизането ни в ЕС и окончателно. Е да, можехме да пътуваме където си поискаме, но подлежахме на граничен контрол. За тези, които не знаят какво е това, моля, заповядайте на сърбо-унгарската граница да видите какъв кеф е.
А от вчера мога да се кача в колата си и да отида до Солун без да се притеснявам, че ще утрепя час и половина на границата да чакам. Мога да се кача в колата си и да отида където ми видят очите по белия свят без никой да ме спира, без никой да ме проверява, без никой да ме пита кой съм, какъв съм, откъде съм, за какво се боря. Дали ще отида си е мой проблем, важното е, че имам тази възможност. А само преди 35 години за да излезеш от България трябваше изходна (!!!) виза.
Колко се промени света!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!