Домашно по тероризъм

Малко история:

През 1925 г военното крило на БКП извършва атентатът в църквата "Св. Неделя", като целта му е убиването на колкото се може повече държавни и обществени ръководители и започване на революция у нас. За да съберат жертвите си на едно място, два дни преди това комунистите убиват ген. Константин Георгиев и използват траурната служба за осъществяване на замисъла си. Дълги години след това този атентат е бил изучаван от терористите като един от основните им тактически похвати - убийство на високопоставена личност и след това убийството на още повече и по-високопоставени личности на погребението. Изучаван е и от секретните служби на западните държави като елемент от борбата им с тероризма. Нещо повече - в почти всички държави по света има правила кой с кого да не пътува - например, никога не пътуват заедно президент и председател на парламент, тъй като обикновено при смърт на президента функциите му временно се поемат от председателя на парламента. Това правило беше нарушено от поляците при катастрофата при Смоленск - не, че им се разруши държавата, нито пък настъпи анархия, но с едно грешно движение полският пилот обезглави сума ти институции в Полша.

Малко наблюдения:

Гледали ли сте как малки деца играят футбол?

Те не се подреждат по терена, те не знаят какво е това защита и нападение, те не знаят какво е това подаване, движение без топка, пас в коридор, флангове, засада.

Те се разделят така - двама вратари, (евентуално) някой и друг защитник, някое "гюме" и останалото се скупчва около топката и се почва едно ритане, кюскане, блъскане по нея (топката). Двата отбора (без описаните по-горе) се движат около топката като сателити около планета, по-слабите подтичкват в периферията, по-силните пък се мъчат да я изритат към "гюме"-то и така цялата група се движи като хомогенна маса около топката, в зависимост от това накъде отива тя.

Малко действителност:

У нас рядко има хора във властта, които да са си научили уроците и да са си написали домашното.
Днес гръмна автобусът на летище Сарафово и почти цялата държавна власт се събра там. Съгласно информацията, там са министър-председателят, двамата му заместници - министрите на вътрешните работи и на финансите, министърът на външните работи, президентът и министърът на здравеопазването.
Чудя се, какво ли правят там - едва ли министърът на здравеопазването ще оперира пострадалите туристи лично. Едва ли министърът на финансите ще раздава парични компенсации и ще отпуска на място средства за животоспасяващи операции. Едва ли вътрешният министър лично ще регулира движението около летището и болниците в Бургас, или пък ще търси улики с лупа в ръка. Какви ги вършат пък президентът и премиерът на мястото на атентата въобще не ми побира главата - единия вече се изказа колко бил шокиран и ужасен, все едно е президент на Джибути, а не на държава-членка на НАТО; другият пък по-добре да му бутнат един дюнер в устата, но да не се изказва, че тоя път няма да ни се размине. Освен да мигат на парцали, да си плюят в пазвите, да се кръстят и да гледат съчувстващо, да дават гръмки интервюта друга работа няма да свършат.
В общи линии властта ни е като малките деца от горната точка - скупчили са се около топката и се мъчат да отбележат гол.
Това е реакцията у нас на осъществената терористична заплаха, и то на такава, която не е била хипопетична. Само че преди половин година останахме с впечатлението, че официално ни се казва "Няма такова нещо, не се безпокойте", но с половин уста ни признаха "А бе имаше, ама ние сме пичове и се оправихме!". А според някои слухове, и шефът на ЦРУ, който беше у нас преди 10 дни е предупредил за възможна атака на израелски туристи.
И така, са сте пичове, да сте пичове, колко да сте пичове? Май не много. Ей това ни е държавата - въртим се около проблема, искаме да го решим, ама не се получава както на другите.То и стана навик на властта да търчи из страната за щяло и нещяло - язовирът край село Бисер, земетресението в Перник, взривовете край Петолъчката, пожарът на Витоша, сега и атентатът срещу туристите от Израел - властта търчи като онази булка, дето мъжа и я викал от гората с пушката и всичко било наред, докато не почнал ловният сезон. Събират се министрите, слагат едни загрижени физиономии и до следващия път. И нито един отбелязан гол досега. А ако някой от терористите реши следващия път и да си напише и домашното, не ми се мисли!