Почивка в Турция

Самолета на Пегасус  Еър на летището в Бодрум рано сутринта.

И така, миналата седмица се върнахме от Турция, но сядам да опиша почивката чак сега - все пак доста неща имах да свърша, не това ми беше най-важното, пък и предпочитам да ритам със Симеончото, отколкото да блогърствам активно.

Избрахме Турция поради няколко причини - първо, искахме да сме някъде по- на юг, където водата ще е топла в началото на сезона (което се оказа точно обратното - в Мармарис беше необяснимо студена); второ - от години се говори за превъзходството на турските курорти пред нашите, та решихме да видим на място; трето - можем да си го позволим този път. 

• Транспорт

Симеончо отива на море!

Първо, летяхме с чартърен полет на Пегасус Еър, което не е толкова удобно, колкото звучи. Полетите са нощни, нячаче избор, а на летището трябва да си поне час и половина преди излитане (нищо, че от туристическата агенция посочват в инструкциите си два часа по-рано). От София излетяхме в 4:10 сутринта, от Бодрум летяхме в 1:05 през нощта; сами се сещате, че с малко дете не е най-удобното време. Има и вариант с автобус, но пак се влачиш 20 часа. Просто свикнете, че България не е източник на туристи за Турция и това са оптималните часове за нас. Турция се посещава от 4 милиона руски туристи годишно, горе -долу още толкова английски и немски - дори да им се налага да висят по нощите за чартърите си, пак са в някакви по-нормални часове.

Турските пилоти, или поне тези на Пегасус, определено отстъпват на българските - и двата пъти при приземяването просто ни друснаха, самолета подскочи като топка и след това пак се приземи. Особено на отиване се усети ясно. 

Граничарите на летището в Бодрум (летище Милас) го раздаваха бая "яваш", след като им отне приблизително два часа да обработят нашия самолет и кацналия малко след нас самолет на някакви англичани/шотландци (а тия пък какви раздърпани типове и повлекани се оказаха, не мож го описа!). 

Въпреки ефектния външен вид на продавачите и славата на ориенталските 
сладкиши, сладоледите им отстъпват на българските. Иначе специално 
този продавач знаеше как да достави удоволствие на клиента; сладоледа 
се поставя във фунийка, а фунийката е на края на един прът. Продавачът 
поднася пръта към туриста и в момента, в който онзи посегне да си вземе 
сладоледа, го завърта или го прибира при себе си.

От Бодрум до Мармарис се пътува около два часа с автобус, пътят е нов, добър е, но на места все още се строи и това без Ердоган да виси по пътищата с ножичка в ръка. Ако сте станали в 1 през нощта и сте с малко дете, съветвам ви да спите по пътя.

• Хотел

Симеончо много се радваше на фонтаните, този му беше от
любимите. В Ичмелер и Мармарис има много фонтани, снимах
доста от тях.

Хотел Верде е с 4 звезди, но преди тръгване ни предупредиха, че в Турция 4 звезди понякога отговарят на нашите 3. Освен това се намира в Ичмелер, а Ичмелер не е баш Мармарис, а е някакъв квартал на Мармарис, който отскоро развива туризъм и строи хотели, и на практика е на 10-15 мин с маршрутка от Мармарис. Лично на мен ми беше все едно, в крайна сметка важни са морето и плажът, а не къде точно си. Освен маршрутките, между Мармарис и Ичмелер има и морски таксита, корабчета - само че цената е десетина лири. Не беше не първа линия, но пък е тих. И до тук с положителното за хотела.

Пълно е с котки, и са по-едри от нашите.

Почистването - след обяд, между 1 и 3, когато почивате, дремете или не дай Боже, нещо друго правите.

Интернет - само във фоайето на хотела.

Аниматори - няма. В съседния хотел, Аква, имаше, но той е 5-звезден.

• Храна

Аз имам "мускули" и мога да плувам!

Басейнът на хотела.

Храната се оказа второто ни разочарование след студената морска вода. Еднообразна и бедна - специално в този хотел, няма нищо общо с това, което се разказва по форумите за Турция и курортите и. Салатите бяха 10 вида и не ги смениха цяла седмица. Аз се надявах на чобан салата - нъцки, имаше нещо подобно, но без сиренето и лютото чушле. За сметка на това имаше салати от варени моркови, картофи и майонеза, пак някаква подобна комбинация, но с грах, някакви опити за "Снежанка", ама не съвсем, нещо подобно на кьопоолу или имам-баялдъ - и това всеки ден, на обед и на вечеря. Готвените манджи - обикновено пилешко - бутчета или бяло месо и второ ястие някакъв салам, запечен на скара или пък със сос. Плюс макарони - и като ядене, и като салата. Ако не ви харесва пилешкото в яденето вечерта, на другия ден го ядете като салата. Сутрин за закуска се сервира фасул в доматен сос - кой го яде, така и не разбрах. Единствено телешкото го готвеха много добре, все пак мюсюлманска страна е. Ако едната сутрин има диня за закуска, на другата няма.

Али Реза Ефенди Гюлсарай!

Ако на обед си поискаш да ти донесат сирене, щото в България някои ядат диня и сирене, ти казват, че не може - сирене само на закуска. Ако на закуска свърши прясното мляко и вече минава 9 часа (закуската е до 10) може и да не налеят. Нормално за този хотел беше да липсват чинии, или пък да отидете да си сложите сирене и да няма, да си вземете нещо друго, а по някое време да видите, че изнасят цяла чиния със сирене и вече никой не иска да си вземе от него, но за вас е късно, защото вече сте закусили. С мен беше така. Отгоре на всичко персоналът се движи постоянно и не дай, Боже, да си оставиш току що напълнената чиния без надзор на масата - вдигат ти я и въобще не се церемонят. 

Не така стоят нещата ако се храните навън - опитахме пилешки дюнер - няма нищо общо с мазната калорийна бомба у нас. Без майонеза и без пържени картофи, леко и ненатоварващо стомаха.

• Персонал

Персоналът беше от сезонно наети работници от други краища на Турция, не от местни. Сервитьорите, освен че вдигат всяка попаднала им пред очите чиния, рядко говорят чужди езици и речникът им основно се състои от думите "Можно забрать?" и "Откуда вы?". За английски не ги търсете, то няма и нужда. Рецепционистите говорят прилично руски и английски. С изключение на това, че барманите го раздаваха анадолски гларуси и обслужваха с предимство всяка рускиня, независимо дали е млада или стара, сама или с мъжа си, та за една бира може и да почакаш, като цяло се справиха добре.

• Туристи

Мармарис е пълен с туристи, разбира се. На първо място са англичаните - те са най-многобройни. Мъжете са два вида - първите са татуирани касапи тип "Уейн Рууни", а вторите са кльощави хърбалети тип "Питър Крауч". И ако мъжете все пак се ядват, то жените им направо са отврат - развлечени повлекани, дебели, с безформени лица и отвратителни тела - без талия, с увиснали цици или дебели задници. И това е вярно за поне 85% от английските туристи. А лошото е, че и децата им са такива. Не че няма малки семейни хотели, в които можете да видите албионци да си говорят тихо и да пият по нещо - било то бира или концентрат. Но те са единици. Шумни, нахални, говорещи в почти 100% от случаите само един език, родният английски, и то така, че и Господ трудно би ги разбрал.

Англичаните бяха напълнили ресторанти и барове за мача с Италия и почти всички се бяха издокарали с фланелки на националният им отбор с №10. За разлика от немци и италианци, които стигнаха по-напред и без да демонстрират какви верни фенове са.

Фотоапарата ми има функция за нощни снимки, както и за снимки при сумрак, 
но за мое съжаление е много чувствителен и трябва да е абсолютно неподвижен. 
Иначе стават хубави снимки, но доста размазани.

След англичаните идват руснаците. За тях почивката в Турция днес е точно това, което беше почивката в България преди 30-40 години - нещо, за което да разказват с години като се върнат. Те, подобно на англичаните, също основно говорят само един език, родният им руски, но все пак се намират и такива, които са учили английски, но го говорят с такъв акцент, че веднага се познават откъде са. Специално за рускините е характерен и секс туризма в Турция - обикалят на тълпи по баровете на Мармарис и не подбират много-много, като в почти всички случаи намазват местните или онези, които знаят някоя и друга дума на руски. Русия е голяма страна и туристите и са от всичките и краища - онези, които имат акъл в главата си, съответно печелят повече и не ходят в Мармарис.

Германците са същите, както и у нас - тихи, спокойни, подредени и дисциплинирани до лудост. Идват на плажа под строй, тръгват си общо взето също под строй, хранят се под строй. Гледаха си мачовете на бундесманшафт-а без излишен шум, без помпозността на англичаните и без море от фланелки. Не правиха трагедии от отпадането от Италия.

Това е залива на Ичмелер, снимката пак е правена с функцията за полумрак. 
Честно казано, нямах намерение да увековечавам тази джапанка, ама какво 
да се прави, влязла е в кадър и не мож я махна!

Искам да обърна внимание и върху туристите-мюсюлмани. Някои от тях са местни, други са от арабския свят. Жените носят забрадки и са облечени в дълги дрехи, въпреки, че видяхме и изключения. За пръв път в живота си видях бански за мюсюлманки - странна работа... Мъжете са точно такива, каквито очаквате - шумни, прости, нагли. Един си позволи да снима със смартфона си една доста пищна руска тьотка, докато тя друсаше телеса, влизайки в басейна на хотела, а в същото време жена му (на арабина) седеше на масата до него и се правеше, че не вижда. Арабите се държат като у дома си - тоя същия още първата вечер качи детето си с обувките върху масата, а на другия ден пък се забавляваше да го учи да плува въпреки отчаяните  му писъци и недоумението на западните гости. Това, че детето ти пищи и се дере и с това може да пречи на останалите да почиват са подробности от пейзажа -важното е да го научим да не се бои от водата!

• Заключение

Почивка в Турция пак? Не по-рано от 10 години.

Туй детенце се оказа някакво русначе и въпреки миролюбивия му външен вид, 
имам усещането че у дома го държат в стоманена клетка и го хранят веднъж 
на три дни със сурово месо. Оказа се доста свирепо диване, сумтеше и пръхтеше, 
и всяка игра я обръщаше на война.

Пак залива на Ичмелер, на другата страна обаче. Ако обърнете внимание, хората 
във водата са най-много до кръста  - просто водата беше невероятно студена за 
това време на годината.

Малкото Кате на пристанището на Мармарис.