31 юли 2014

Професорчета разни, кой ли ви слуша?

Новина №1 от вчера е поредното напускане на Народното събрание на ГЕРБ, този път вече завинаги! За тези, които помнят как Пожарната пуска водата на езерото "Ариана" 3-4 пъти и как всяка зима чистеше София "до асфалт" по 10 пъти на ден това не е новина. 
След като взе съдбоносното за бъдещето на България решение (един ден ще го пишат в учебниците), Тъпанарят от Банкя се спря пред медиите и надълго и нашироко се обяснява колко била зле държавата, как аха-аха да банкрутираме, как той ни предупреждавал още преди месеци, пък БСП, пък Орешарски, пък кой бил мандатоносителят, и как той го бил предвидил и т.н.
В същото време, в предаването на БНТ "Още от деня" проф. Христина Вучева много кратко и ясно обясни защо не е необходима актуализация на бюджета в момента и защо не са необходими извънредни пълномощия на служебното правителство (цялото интервю тук). И също така кратко и ясно обясни, че след като един господин, известен с познанията си в областта на националната сигурност се изказва за бюджета, тя не смее да се обади. 
Само че казаното от професор Вучева си остана в предаването на БНТ, а вечерта Бойко беше във всички новинарски емисии - със загрижения си вид, с обясненията си, с предсказанията си отпреди месеци. Не и е за пръв път на госпожата професор да опровергава специалиста по всички въпроси от Банкя, но кел файда. То пък и какво да му слушаш на някакво си професорче там?
И в крайна сметка познайте чие мнение се тиражира днес из медиите и чие мнение ще е меродавно за населението? За онази част от него, която след 2 месеца ще определи кой и как да управлява в следващите 4 години. 
И после се чудим що все нещо не ни е наред.

29 юли 2014

Le Petit Nicolas


Когато бях малък, "Малкият Никола" беше една от любимите ми книги. Аз имам вредния навик (за мен не е вреден) да чета, докато ям и въпросната книжка доста често ми правеше компания на обед, след училище.
Вкъщи имам изданието на издателство "Отечество", което обаче се оказа непълно. Пълното го прочетох едва преди няколко години, докато бях в Чехия. То бая бързо се чете, хуморът на Рене Госини е много приятен, нещо от типа на братя Мормареви, а илюстрациите на Семпе го допълват великолепно.
Нали съм ви казвал, книжно дете съм. 
Та онзи ден случайно открих, че книжлето е филмирано. Е, не са филмирали пълната книга, то няма как да стане, но все пак се е получил много приятен филм. Час и половина мина много приятно - като се почна от момчешките номера в училище и се свърши до вечерята с г-н Мушбум, шефът на таткото на Никола.
Малко бяха спестили ролята на съседа, г-н Бледюр, сведен е до второстепенно присъствие в няколко кадъра. Би било добре, ако бяха вкарали епизодът с колелото на Никола във филма, но нейсе, и на това съм доволен. Липсват и ваканциите на Никола, почивката му на море и на лагер, но пък то не може всичко да набутат във филма, иначе по-добре да снимат сериал.
Накратко - ако не сте гледали филма, дръпнете си го от нета или го потърсете онлайн и го гледайте. А ако не сте си купили книгата (има ново издание отпреди 3-4 години), това вече наистина е голям пропуск. 



27 юли 2014

Надявам се

В проведения днес избор на председател на БСП бях на страната на Михаил Миков. Не че е от особено значение, нито съм член на партията, нито са ме викали да ме питат и да гласувам. И не че имам нещо против останалите кандидати (с малки изключения, и то не относно Майя Манолова).
За разлика от предния път, когато Георги Първанов посочи наследника си и за разлика от ерата на Станишев начело на БСП, когато кандидатите срещу него бяха просто за цвят и миризма, този път имаше реален избор. Не само като брой, но и като авторитети. Е вярно, не е началото на 90-те, когато в БСП имаше изобилие от разпознаваеми лица, а тогава и беше партия-мастодонт - менят се времената, но важното е, че БСП не е ГЕРБ, не е ББЦ, не е РЗС, НДСВ или някое от останалите политически ГМО-та, където лидерът е един-единствен, лидер с главно "Л" и след него - край, партията престава да съществува.
За разлика от вече бившият председател на БСП, Миков не е расъл под стъклен похлупак и едва ли дипломната му работа е за ролята на униформата в съветската армия.
Адски е прав Миков, когато казва, че партиите-еднодневки не могат да бъдат тенденция. А за съжаление у нас те са мейнстрийм от доста време - днешният електорат на ГЕРБ е бившият електорат на НДСВ и още по-бившият електорат на СДС. А къде са днес тези славни от миналото?
Има и нещо друго, което ми прави впечатление.
В настоящето Народно събрание, на което Михаил Миков е председател, той се стреми да се придържа към буквата на закона. Е вярно, понякога е в полза на различни процедурни хватки, но такъв беше отиващият си парламент. В крайна сметка, не е виновен, че юридическият капацитет на ГЕРБ е ограничен до Цецко, Цецка и Фидоошу. Щото, извинявайте, ама от проваления избор на Венета Марковска за конституционен съдия до настоящите щения на г-н Президента Народното събрание да делегира допълнителни пълномощия на служебното правителство, което то (събранието) няма право да прави (в Конституцията точно и ясно си е казано какво прави едно служебно правителство, за какво се назначава и какво трябва да свърши) - който откъдето свърне и дърпа законите към себе си и ги гласи както на него му е удобно.
Не си правя илюзии, че като си смени лидерът, БСП веднага ще стане харесвана партия. Нито, че ще постигне някакви чудеса на предстоящите избори. 
Но поне се надявам това да е избор в правилната посока.

25 юли 2014

Петък следобед

Павката ме попита с колко мъже съм била преди него, и аз му казах: с четири. Относно количеството не излъгах, но си премълчах, че бяха заедно ...

****************************************
Когато се оказах на нудисткия плаж за пръв път, удивлението ми нямаше край: аз толкова много спаднали не бях виждала ...
****************************************
Секс върху есенните листа - това е прекалено тъжна история ...

22 юли 2014

Наглост Vs. Справедливост


По мои скромни сметки, ако общината постави един полицейски патрул веднъж
седмично на тази алея за един месец само от глоби ще събере пари, за да асфалтира
цялата Борисова градина.
Един малък душевен оргазъм за моята дребна и злобна душичка.
Мястото е алеята покрай тенис-кортовете до парк-хотел "Москва". Въпреки, че на входа на Борисовата градина откъм кв. "Изток" има знак "Забранено влизането", от години наблюдавам как разни баровци и мутри най-редовно си го игнорират, отивайки да играят тенис. Така де, то законите за балъците, дето нямат пари да си купят Ауди или БМВ втора ръка.
Наглостта на новоизлюпените баровци винаги ме е дразнила. Дразни ме как ми обясняват, че "никога няма да се оправим", докато се правят на разсеяни относно такива дреболии като пътни знаци и правила за движение. Дразни ме и това, че само преди месец и половина в Стара Загора джип помете детенце в пешеходна зона, но ние в София очевидно сме на друга планета и на нас няма как да ни се случи.
А този баровец се усети овреме, обърна и се изнесе по терлички. 
Затова няма как да не злорадствам и да не се радвам, когато вчера видях с очите си как полицията поне веднъж си свърши работата.
Шофьорът на бялата "Мазда" се опита да мине метър, като почна да обяснява на спрелия го полицай с кой от шефовете му се познава, дори предложи да му даде визитна картичка, мило обясни как е влязъл в алеята само за малко щото незнамквоси и др. сърцераздирателни обяснения. Чест му прави на полицейския сержант, че не се трогна, изкара го от колата, провери му документите и си го глоби. 
Днес не че нямаше автомобили около корта, но бяха видимо по-малко.
В неравната битка с Наглостта Справедливостта вчера отбеляза един гол.
Хора, не всичко е загубено у нас. И не е Пеевски или Борисов, или Бареков, или Орешарски най-важното. Най-важното са ей тия, дребните неща. Като почнем да едно по едно да ги слагаме в ред, ще дойде момента и за по-големите.

21 юли 2014

Über alles

Въведение
В Германия има огромно количество турци - няколко милиона. За да си представите по-лесно ситуацията ето ви два факта:

  1. Берлин е вторият след Истанбул град в света по брой лица от турски произход;
  2. В мнозинството градове в Германия на всеки Макдоналдс се падат 3-5 турски закусвални (дюнерджийници).

Турците се срещат във всички слоеве на населението, но общо взето класическият образ на младия турчин в Германия е разпасан, нахален субект, за когото опитът да скочи от височината на егото си до височината на своето IQ по-скоро би завършил с тежки увреждания за него - ще лети дълго време ...

Историята:
Франкфурт на Майн, градски автобус ... седи в него компания от 5-6 такива млади турци и на достатъчно висок глас обсъжда демографската ситуация в Германия ... един вид "а в нашия град вече има еди-колко си стотин хиляди, а в еди-кой си малко по-малко", "... ама ние тук сме вече няколко милиона! Ето как плътно населяваме тази Германия! Още малко и ще изтикаме немците от тук!" и т.н.
Автобусът наближава спирка и от една от седалките става една баба - типична германска баба: с бастунче в ръка, чисто и спретнато облечена, сиви коси, прибрани в прическа, строги черти на лицето, сини очи. Бабата се приближава към изхода, по пътя си се спира пред компанията на турците и спокойно им казва:
- А едно време в Германия имало 6 милиона евреи ...
След което спокойно слиза на спирката си.

18 юли 2014

Петък следобед

Ние се разведохме заради една-единствена моя реплика: по време на семеен скандал Иван ме заплаши, че ще ми развали живота, а аз му казах, че той може да развали единствено атмосферата ...
***********************************
Докато правихме секс постоянно ни гледаше нейното куче. А аз, особено след затвора, не мога да търпя свидетели!
***********************************
Към секса аз се отнасям много сериозно и затова на мъжа си съм изневерявала само два пъти: веднъж с шефа и веднъж с някакъв пиян ...

13 юли 2014

Висша форма на доверие

На море сме; Симеончо си намери приятелчета, две братчета - Ванко и Васко, в общи линии на неговите години.
Приятели, приятели, но на плажа между Симеончо и Ванко се провежда следният диалог:
- Къде ми е пистолета?
- Брат ми го взе, на брега е.
- Да не го счупи?
- Как ще го счупи, нали ми е брат?
- ... Наблюдавай го!
Висша форма на доверие...

11 юли 2014

Петък следобед

Не е важно прави ли орален секс новата ви приятелка или не прави. 
Важното е да е умна!
А умната - прави ...
*****************************************
Остарявам!
Все по-често ми се появяват мисли от типа: "Цици ... Е, и какво от това, цици като цици ..."
*****************************************
"Никога не съм пробвала анален секс и повече никога няма да пробвам!"

09 юли 2014

Мъжете на Георги Марков


Първата ми среща с Георги Марков беше през 80-те, когато попаднах на романа му "Победителите на Аякс" - наивна научно-фантастична история (за деца и юноши, бих добавил в духа на онези години), случайно забравена в библиотеката на мама. Хареса ми, но когато попитах мама "Имаме ли други книги от него?", тя много изненадано ми каза "Не ... ти пък?". 
Ами тогава още не знаех, че е "избягал", че книгите му са иззети от библиотеките, не го печатат и въобще е "забранен". Къде ти такива неща в главата на едно дете тогава?
Когато дойде демокрацията пропуснах "Задочните репортажи" и аз не знам защо и ги прочетох чак след двайсетина години, в читанка.инфо. А благодарение на Читанката попаднах и на "Портретът на моя двойник" - новела, която чета всеки път, когато имам малко време за губене, но не искам да започвам нова книга (и до ден днешен не мога да проумея как въобще се е промъкнала през цензурата - новела за игра на покер по времето на социализма, че и с бивш партизанин за цвят в нея).
А днес стигнах и до "Мъже". Първоначално смятах да я чета само на плажа, но както често става, като те грабне една книга, и я прочиташ до край. Така и с тази, не мирясах, докато не я прочетох.
Тези произведения не ги изреждам с цел да правя дисекция на творчеството на Георги Марков - има си критици за това, пък и най-верният критик е пазарът. Но-о-о-о ... не мога да отрека едно - Георги Марков изгражда уникални образи.
Чета и се чудя как, откъде, наистина ли? 
Как се е сетил? Откъде му е хрумнало? Наистина ли го е мислил така?
Хубавото при Георги Марков е, че образите в произведенията му са максимално доближени до онези хора, които живееха по онова време в България. Нещо като социалистически реализъм в действие. Щото, говоря конкретно за героите в "Мъже" - такива си бяха хората при комунизма. Имаше кариеристи, нагаждачи, мижитурки (Младен, проф. Хаджикостов, Неделев), но имаше и честни хора, които не винаги си затваряха очите, които работеха според силите си, които вярваха в нещо (хайде, да не е било комунизма, ама все пак в нещо) и за които животът не се измерваше в кариера, апартамент и кола (Иван, Сашо, Капитанът, Марта). Имаше мъже, които се целеха ниско, имаше мъже, които мечтаеха да стъпят на други планети. Имаше мъже, които живееха в охолство и душевна бедност, имаше и такива, които бяха надраснали боя си в пъти. Имаше и жени, които бяха по-мъже и от мъжете.
Въобще, всякакви хора имаше - и хубавото на Георги Марков е, че при него е като в живота, не винаги доброто побеждава.
Не че тези мъже ги няма и днес де, но мерилото на обществото ни е тотално занижено и познайте кои са ни героите? Дали въобще може да се търсят подобни на Този отдясно, Иван Дойчинов, Сашо, Капитанът хора в реалния живот, или всичко вече у нас е "Азис"-марка + Кобрата и Багата?
И дори в момента обаче, когато пиша, все още съм смаян от образите, които Георги Марков е описал, от характерите на героите, които е избрал, от житейските им съдби и перипетиите, през които ги прекарва. Пък нека да е наивно и глупаво. 

08 юли 2014

Така ли минават годините?


Преди време попаднах случайно ей на това местенце. Зачетох се, хареса ми. 
Онзи ден навърших 37 и си спомних за него. Замислих се - къде бях преди 10 години, къде преди 5; как гледах на живота когато бях подрастващ, как гледам сега, а как ли ще гледам след 5 години?
Кога бях подрастващ тийнейджър, кога бях голобрадо студентче, кога се ожених, кога ...?
Наистина, така ли минават годините?

05 юли 2014

Изцеление

Все си мисля, че предложението в дясно е в състояние да реши огромната част от проблемите на парадиращите днес.
Парадирайте, скъпи мои, парадирайте и бъдете благодарни, че навремето тати е обичал мама.
Иначе нямаше да парадирате днес.

04 юли 2014

Петък следобед

За да не ви вика на главата жена ви през деня, трябва да се постараете тя да се навика през нощта ...
*********************************
Жена на кораба е на нещастие, кораб без жени - на хомосексуализъм ...
*********************************
Тя беше от онези жени, за които ме предупреждаваше мама и които ми така силно ми препоръчваше тате.

03 юли 2014

Паметник на Спасителя

Имам една идея за паметника пред НДК - да го префасонираме в Паметник на Спасителя.
Новият паметник ще бъде един sms "Моля те да се чуеш с Искров", скрит зад нещо като плащ (защото никой не го е виждал), бронзовите силуети на няколко експерта, а пред тях една черна кутия като резултат от дейността им (защото никой не знае какво точно са свършили) и върху нея издълбани имената "Менда", "Делян", "Ивайло" и "Владислав"; на заден план бронзови пластики на по-малките фигурки на Иван Искров, Петър Чобанов, Пламен Орешарски и (евентуално) Сергей Станишев, молещи за помощ и надпис "Некадърници", а Орешарски допълнително с надпис "Псевдоексперт" на гърдите, а отзад, като фон, една надигаща се вълна на финансовата криза и нестабилност.
Над всички обаче фигурата на Спасителят, на този, без чиято неоценима помощ сега щяхме да се въртим в спиралата на хиперинфлацията. Знаете за кого говоря.
Идеята ми едва ли ще мине, защото новият паметник вместо да изглежда като статуята на Христос Спасител в Рио - по-скоро ще е като монумента на Великия кормчия и Любимия ръководител в Северна Корея.