Една седмица до изборите

Крайно време е бандата нагли неграмотници да си ходи вкъщи. Какъв по-удобен момент за това?

И он че изока някой ден!

12 дни преди президентските избори и 3 месеца преди изтичането на пълномощията си държавният глава Росен Плевнелиев събра смелост да опонира остро на Бойко Борисов, провокиран от думите на премиера. „Всяко негово интервю е предпоследно, в следващото може би ще чуем нещо по-различно“

Росен Плевнелиев, 25.Х.2016

Вместо мой коментар, ще копи-пейстна един разказ на Чудомир.

Часът наближаваше шест. Чиновниците от стая № 5 отдавна бяха престанали да работят. Младшият писар, скрил между преписките една картичка, изобразяваща гола жена, жадно я разглеждаше. Деловодителят, отмахнал стъклото на старовремския си часовник, от един час почистваше циферблата с една кибритена клечка и се мъчеше да разплете увития около оста на минутника голям косъм. Архиварят, зинал срещу едно кръгло огледалце, голямо колкото кръпката на панталона му, диреше причините за непоносимите болки, които му причиняваше единственият му мъдрец; а машинописката, наведена, се мъчеше да залови изпусната бримка на чорапа под коляното. Само кроткият и акуратен старши писар бай Мильо Епитропов, без да дига глава, продължаваше да вписва още някакви решения. Когато големият часовник в коридора удари отмерено шест пъти и всички почнаха да се обличат, той стана бързо, погледна си часовника, да се увери окончателно, че работният ден е минал, изгледа свирепо наоколо, тупна светкавично с юмрук по масата, така че мастилницата отхвръкна като топка, а папките се строполиха от масата, и изрева с цяло гърло:

— Корупция! Корупция и повсеместно разхищение царува в това ведомство! Това не е управление, това е хаос! Анархия! Това е вертеп!

Колегите му останаха поразени. В първия момент никой не се помръдна от мястото си. Само младшият писар мигновено мушна картичката по голо в пазвата си, а машинописката подскочи от страх.

— Това не е ред — продължаваше бай Мильо, — това не е работа! Оценка на способности няма! Справедливост няма! Няма уважение към персонала! Гаврят се с мене, с тебе, с него! С жизнените интереси на националността се гаврят! Как се назначава персоналът? Защо са толкова писарки? Искам да знам, защо са? Искам да знам и знам! Знам! Взятки има! Рушвети има! Мръсотии има! Но няма да мълча вече! Няма да мълча!

Грабна шапката си и излезе като вятър.

Чиновниците се изгледаха плахо. Деловодителят, като мушна часовника си в джоба, прошепна:

— Полудя бе, полудя човекът и това си е!

— От горещините трябва да е — обади се архиварят. — От толкова години го помня: дума против началството не е продумал.

— Е, натупала го жена му на обед, па сега се люти — рече машинописката. — Ще му мине като на пес!

— А, няма да го бъде — поде пак архиварят. — Лудост е това! Ясно е като бял ден. Не видяхте ли очите му какви са мътни? И пяна имаше по устата!

— Да не го е ухапало пък бясно куче, хей? Трябва да се обади и на полицията, може да стори някоя пакост из града.

Само бай Йото разсилният, опрял гръб на ръба на вратата, се подсмиваше и като избърса с ръкав големите си мустаци, продума бавно:

— Нищо му нема на човеко, не берете гайле! Здрав си е бай Миле като юнец. Току вчера навърши години за пълна пенсия, та оттам му дойде куражо. Че послужим, кай, бай Йото, още един ден, да не съм сбъркал нещо у изчисленията, па че си направим байрамо, да ми олекне. И направи си го човеко, па това си е!

След това бай Йото подигна панталона си, премести каиша с една дупка по-навътре и продължи като на себе си:

— Море и менека ми остават още малко. Че накарам бай Миле да изчисли харно сметката, па и я, аллалем, че изокам, колко можем, некой ден, ама де да видим кога че е!

Та така, Роската пет години събира смелост, събира, събира, и накрая изока и той, и той си направи байряма. 

Дано само да не е сбъркал нещо у изчисленията!

За доброто на България!

Изборът на президент е сериозна работа, все пак не избираме квартален месар или отговорник по физкултурната дейност. 

Не очаквах БСП да застане зад ген. Радев, по-ми се вярваше, че ще намерят някаква неясна тяснопартийна кандидатура, която трудно ще се разпознае от обществото - дори бях готов да гласувам за Маргарита Попова, стига да се беше кандидатирала. Генерал Радев приятно ме изненада, най-малкото, защото за разлика от паркетните генерали от десницата (Атанасов и Борисов), той е спроеви генерал и е произведен в генералски чин в съответствие със законите на страната, а не за престиж и от куртоазия.

За разлика от паркетния генерал-лейтенант Борисов, който веднъж преди години се качи на хеликоптер и след това обясняваше надълго и нашироко какъв риск за живота си е поел, понеже хеликоптерите нямали система против обледеняване, щото Станишев толко е разбирал и такива ги е купил, калпави, Румен Радев е летял, като собственоръчно е пилотирал и е излагал живота си на риск всеки път (както се казва в един виц, гледай броят на излитанията да ти е равен на броя на кацанията), пък не се е обаждал да разправя колко е смел и как за малко да стане зян.

Забелязвам, че ген. Радев има много конкретни послания - строим ограда против бежанците, но те си влизат безнаказано у нас; сръбската ни граница се охранява къде-къде по-добре, отколкото турската, и то от сръбска страна, не от наша; ЕС ни подготвя за бежански център, за гето; Борисов е сол-ташак на Ердоган, прави някакви малоумни совалки между Анкара и Берлин и файда никаква; споразуменията ТПТИ и CETA  не ни изнасят, не са за нас, обслужват мултикомпаниите, а не обикновения човек. 

Та затова, народе, мисли като гласуваш, мисли като влезеш в тъмната стаичка, мисли каква е разликата между ежедневните ти проблеми и партийните клишета.

... не ги чакай изобщо!

Ако на 20 години не си бил социалист, значи нямаш сърце. Но ако на 40 години все още си социалист - нямаш мозък.

Автор на горната фраза е не никой друг, а тетка Цецка. Не Бърнард Шоу, не Уинстън Чърчил, не феланкишията! В желанието си да демонстрира остроумие и интелект (и двете и липсват в огромни количества) нещо не уцели ваксата. И така вместо да цитира Бърнард Шоу/Уинстън Чърчил или не знам още кой си, тетка Цецка се записа като оригинален автор на оригинална мисъл.

Чудя се, на самата тетка Цецка кога и е дошъл мозъка в главата, че тя нали е била и тя партиец на времето?

Та по този повод се сещам за една друга мисъл: 

"Акъл и мензис ако не ти дойдат до 30 години, не ги чакай изобщо". 

Ама де генерал Радев да я знаеше онзи ден!

Котешки вицове

Споменавал съм, че съм cat person (кошатник на руски, коткар на български). Интернет е пълен с вицове за котки, ето малко от тях:

Спомням си, в детството си много се страхувах, че нощно време под кревата ми се крие някой, който може да ме хване за произволна част от тялото ми, която стърчи извън леглото. 

После пораснах. Взех си котка.

Сега детският ми кошмар се превърна в сурова реалност!

************************

Искам да съм котка! Дебелееш и всички ти се радват!
 ************************

- Защо не сте чел за изпита, колега?

- Ами знаете ли, котката сама със себе си няма да си поиграе.

************************
Само мъжете и котките по рождение, на генетично ниво имат умението да лежат на дивана със сериозен вид.

************************
Котката може да спи по 16 часа в денонощие. При това страничните звуци и шума от улицата въобще не и пречат. Шумът от работещ перфоратор за нея е като приспивателно. Но само леко да хлопнете вратата от хладилника или косматата твар моментално се понася към кухнята!
************************ 

Всеки път, когато отказваш среща на някой симпатичен младеж някъде по света се ражда едно коте, което ще живее при теб след като минеш 40.

************************

Един зъл черен котарак четири часа преследваше много суеверен пешеходец на кръстовището.

Ваня Щерева - Дъждът

Капките дъжд навън ме карат да си мисля за чай с мед, препечени филийки с масло, чубрица и сиренце, топло одеяло и книга за четене.

Но за съжаление ще трябва да се задоволя с Ваня Щерева ...

Тетка Цецка и колелетата

Чудя се, какво ли им е на тези хора, които работят в "Крос" Монтана и произвеждат велосипеди - някои може да са имали потенциала и желанието да станат я лекари, я инженери или пък артисти, писатели може да има сред тях, но, да кажем, не са имали финансовата възможност или е трябвало да се грижат за болен роднина или семейство да издържат ... абе с две думи, влели са се от рано в редовете на работническата класа, сглобяват велосипеди по цял ден и в един момент им се изтъпани една такава пред тях, дето ни английски говори, руски и немски там от училище каквото е научила, ни компютър знае откъде да си пусне, ни нещо да кажеш да е някакъв голям капацитет в областта на правото и законодателството, ама не е, някакво висше взела навремето, ама и то по тънката лайсна, задочно, и цял живот била на някакви партийносекретарски длъжности; и до нея Цветаний и той същата история, и той едно тъпунгерче и тарикатче, та седнали тия двамата да им обясняват за реките от мед и масло, дето ще потекат след изборите и си мисля дали някой от работниците не си е казал следното: "Бе аз велосипедите за днес ще си ги сглобя, и утре ще сглобявам велосипеди, и вдругиден, то това ми е работата, ами вие двамата що не сглобявате велосипеди?"

Оставка!

Слушам го Тъпанарят от Банкя как се обяснява като пут*а за Кристалина Георгиева, слушам го и онова педерастче Даниел Митов, и той в режим на обяснение, гледам и доволния сурат на Кристалинка (хем насрана, хем засмяна), слушам му глупостите и на Цецерон, и на Роската.

Айде стига толкова!
По-унизена България не я помня! 

А нашия Гаспачо все едно сме паднали със 7:2 от японците за "Кирин къп", ще мине, ще го забравим, какво толкова е станало.

Няма какво да изреждам и работата на правителството срещу Бокова, и мераците на Кристалина за високата позиция, и резилът за България (стругари и фрезисти не ни достигат, но кандидати за шеф на ООН имаме в изобилие) - който има глава на раменете си, ще разбере.

Не знам само къде са умните и красивите, защо не са на жълтите павета да искат оставки. Сигурно са заети ...

Затова аз го казвам, оставка на това правителство, оставка веднага, незабавна.

И понеже дебилът си е дебил и няма да се трогне, идват избори след месец, да си го пратим в Банкя да си чули царевичка, да си храни зайчетата и да яде филии с мас и захар, за друго не става.

Оставка!

Къде са кайсиите?

Не знам дали момчето е учило някъде хинди, но очевидно превода му е перфектен!

Още веднъж сребро

Симеончо пак взе сребро на турнира на Флорина вчера, този път раздели първото място с Божидар, но отстъпи по коефициент.

В първия кръг на Симеончо се падна някакво момиченце, не очаквах проблем и така се получи, Симеончо си я разби без да си дава особен зор.

Във втория кръг на Симеончо му се падна едно момченце, Сергей, от неговата школа, заедно ходят на тренировки, но онзи е по-голям с две години и доста по-опитен, както се оказа. Сергей го матира, Симеон сгреши и взе една пешка вместо да избяга от матова атака. В противен случай губеше пешка, но пък Сергей щеше да остане с крайна пешка, която трудно би излязла. Както и да е, Сергей си го надхитри, спечели си партията.

Ако има нещо, за което ме е яд, е партията в третия кръг. На Симеончо му се падна някакво момченце, видимо по-голямо от него, с очила и шапка, която му стоеше като тенджера на главата. Та Тенджерата го би, а беше се свил в началото, не очакваше очевидно да спечели, голяма радост беше след партията. Симеон уж стоеше добре, не знам какво се разсея и какво не видя, но крайният резултат не беше в негова полза. Лошото на тази загуба беше, че го изпрати срещу по-слаби противници в следващите кръгове и, съответно, му свали коефициента.

В четвъртия кръг на Симеончо му пратиха едно момченце с анцуг на ЦСКА (онова, дето фалира), съответно имаше бой, шамари и сръбска музика, Симеон много бързо го приключи, просто беше паднал много назад в класирането и му идваха слаби играчи. Така беше и в петия кръг, едно момиченце този път игра срещу него, Симеон после каза, че тя е играла много бързо, без да мисли, раздавала си е фигурите по две за лев. 

Когато играеш с по-слаби от теб, така е, понякога имаш чувството, че си губиш времето, но пък от такива играчи най-лесно се губи.

И така стигнахме до шестия кръг, където му се падна някаква девойка на 13-14 години, викам си "Тая сега ще го разнищи!", по едно време гледам другите партии свършват, Симеон още играе, отидох да надникна какви ги върши, доста добре се представяше, в един момент почна да прибира къде пешка, къде офицер, остана с топ и офицер срещу топ, смени топовете, произведе дама и я матира без проблем.

Накрая обаче се оказаха двамата с Божидар с по 4 т. в категорията си, но коефициентът на Симеон беше по-лош и съответно, остана на второ място.

Нищо, другия път!

Сестрата - близначка

Чували ли сте за онази девойка, която била много срамежлива, но имала сестра-близначка, която пък обичала да се снима гола и да качва снимките в Инстаграм?