Миналата седмица Софи беше на домашно отглеждане заради боледуване. Оздравя, за което сериозни заслуги имат двете баби, на които беше поверена. 
 |
| Едната близначка (тази с двете плитки) му направи реми. |
През тази една година Симеончо се научи да си седи на дупето и да мисли преди да му вземат фигура, а не след като му я вземат да се чуди какво да прави. Едночасова контрола не го плаши, почва да придобива разни състезателни навици, започна да се опитва да прилага наученото в школата на практика.
Минусите: липсва му увереност, че може да побеждава по-силните играчи. Аз не му казвах кой колко е силен (преди кръга проверявах рейтинга на противниците му), за да не се гипсира излишно и имаше ефект. По-рано като му кажеш, че някой е градиран, и той търсеше къде да се скрие, сега напротив, търси победата. След първите 3 кръга Симеончо беше най-напред в класирането в сравнение с останалите деца от неговата школа, игра много освободено, без напрежение, без притеснение, че ще сгреши, че няма да види нещо, че нещо не знае или че ще го хванат с някакъв дебют, който не знае - въобще не мислеше така. Победите рано или късно щяха да го сблъскат с някой от силните играчи на турнира и това се случи в четвъртия кръг - съперникът му го хвана на къс пас и не му даде никаква свобода на действие, доминираше през цялата партия.
Има още хляб да яде Врабчо! Мен повече ме беше яд за допуснатото реми, с пешка в повече срещу едно непретенциозно момиченце (сестра му е по-силна), отколкото за загубата.
На референдума на Слави "За" са гласували 2,5 млн българи.
Или нещо не съм разбрал?
 |
| Роналд Рейгън в Будапеща |
Навремето Роналд Рейгън бе известен и с това: беше враг №1 на селищата от Тутраканската селищна система. Този лозунг стана известен едва в годините на демокрацията и предизвиква единствено усмивки. Самият Рейгън едва ли да се е притеснил навремето за реномето си в Тутракан и селищната му система.
Но Студената война свърши, Рейгън (заедно с Маргарет Тачър) се оказа победител и благодарните източноевропейци започнаха тук-там да наричат на негово име я улици, я площади, я паметници и статуи да му издигат. Не са една и две, аз лично съм виждал статуята му в Будапеща (в първия момент не разбрах на кого е и си помислих "Гледай ги тия, каква статуя сложили тук, тоя толкова да прилича пък на Рейгън!").
В България обаче нещата стават винаги с известно закъснение, но ето че и ние се включихме в световната демократична съвест и си открихме паметник на Роналд Рейгън и у нас. А някои отидоха и по-далече и по стар гъзолизнически обичай предложиха Южния парк да се преименува на името на Рейгън (сетих се за онзи виц, "извършва се сложна хирургическа операция, отделят езика на другаря Живков от гъза на другаря Брежнев", само дето главният герой от наша страна е Дебелата варненска свиня). И кога го откриха паметника на Рейгън у нас, кога се намериха комунисти да го заливат с боя?
Така де, след като едни могат да боядисват Паметникът на Съветската армия, защо други да не могат да боядисват този на Рейгън?
Въпросът в случая обаче не е "за" или "против" боядисването на паметници, а има ли изобщо място в София паметникът на Роналд Рейгън? Не за друго, но по онова време бяхме хайде, да не сме били врагове, но противници мога да го кажа. Или ние - тях, или те - нас, средно положение нямаше. Ние специално (пък и цяла Източна Европа) се озовахме в Източния блок не по собствено желание, а благодарение на предшествениците на Рейгън Рузвелт и Труман. "Желязната завеса" се спусна от Балтика до Черно море след една реч на Уинстън Чърчил, друга евроатлантическа икона, на кого пък му беше все едно дали България ще съществува като държава или не (можем и на него да издигнем паметник, какво ни пречи) и който смяташе да срине София със земята и да насади на мястото и картофи.
Рейгън беше насочил ракети "Пършинг 2" срещу нас, ако не сте забравили, Рейгън ни стовари КОКОМ, да не би случайно да вземем някоя технология от тях и да ги настигнем.
С други думи, Роналд Рейгън беше ръководител на вража нам държава по онова време, човек, който ни желаеше злото. По същата логика можем да сложим в София паметник на Адолф Хитлер, защото с негова помощ сме си върнали Южна Добруджа, съборили сме Ньойския договор и сме си върнали Македония и Беломорска Тракия. Нищо лошо от Хитлер не сме видели, не е ли така, дори евреите си спасихме?
Дали в Берлин има паметник на Сталин или на Труман в Хирошима?
Дали има паметник на генерал Гурко във Варшава, за нас той е герой, за поляците е палач и убиец?
Дали в завладените от Османската империя земи има паметници на Баязид Светкавицата или Сюлейман Великолепни?
Ако пък е за слагане на паметник на освободителите от комунизма, Горбачов е къде-къде по-подходящ от Рейгън и Тачър взети заедно, няма какво да се лъжем.
Иначе колкото до самия паметник на Рейгън, направен е вече, но мястото му по-скоро е в Тутракан, а не в Южния парк, не мислите ли?
 |
| ... мамин-татин Ганьо с девствени мустачки |
Георги Марков ми е любимец от зората на демокрацията.
Най-вече заради външния си вид: шкембенце, кабриолет и мустачки ("мамин-татин Ганьо с девствени мустачки", както биха се изразили Ъпсурт). И онази приказка, дето се бил напикавал в дантелени пелени.
После заради глупостите си, които ръсеше безплатно и на килограм - те хората нямаха какво да ядат в ония години, неговите съпартийци се ояждаха и се окопаваха във властта, него и от сън да го бутнеш, пуска латерната там за комунизма и изборите до дупка.
Сега се пише капацитет по изборно мажоритарно законодателство и как още през 1993 г. бил казал, бил внесъл, разбирате ли, как бил предвидил, обаче те не го слушали, не го послушали, а и да не забравяме комунистите какви са гадни и още се мотаме с пропорционалната система!
Тоя същия, ако не беше инвалидната количка на ГЕРБ на последните избори още щеше да гледа Народното събрание откъм външната фасада. Не вярвате ли? Че той Гошко още преди 10 години се кандидатира за президент, по-мажоритарни избори от тези здраве му кажи, щеше да взема обратно мандата на Тройната коалиция.
И к`во стана, 75 000 гласа на първия тур, няма и 3%, основно в София и по-големите градове, от реститутките. Преброяване на дивите зайци в редиците на "автентичните" седесари, той Жорко тогава се обяви за единсгтвения автентичен седесар сред кандидатите, все едно имаше някакво значение, ма колкото там да каже нещо.
Сегашния закон разрешава мажоритарните кандидатури и нищо не го е спирало Георги Марков да се кандидатира мажоритарно на последните избори, що не се е кандидатирал? Вместо сега да обикаля като цветарка по телевизиите и да обяснява какъв рахат са мажоритарните избори, излизаш мажоритарно, печелиш и казваш: "Ей така се прави!" и си готов отвсякъде, той живият пример говори много повече от гастролите по телевизията.
Глупак с глупаците, че се не видиш какъв тъпунгер си ...
А, сега се сетих на кого ми прилича: на Хоумър Симпсън!
- Как се казваш?
Ъпсурт и Mr. Punch и стила ти е познат
Вашите не те ли виждат бе, гангстерю Иванов, оакан сте!
...(по песен на година) стига им, работлив си като млад циганин
Нема такава сатира брато, какво направи с тебе тая радиация?
... пила си бая, говори на кирилица ...
Как па да му еба маиката не ти спре устата да ми ги говори тия глупости?
БАЙ ХУЙ ! (Нямаш елемeнтарно възпитание!)
Разните му там Мишо Шамара, Колумбиеца и М`глата, да не говоря за новата вълна от Криско, Павел и Венци Венц (тия двамата верно са като чичковците от Макарена, не знаеш кой точно той е) могат само да им дишат прахта.
Продължаваме, продължаваме, продължаваме!
Тя: - Аз съм побъркана.
Веднъж вече писах за жените на фронта, сега обаче ще пиша за една жена от друга категория.
Людмила Павличенко е руска снайперистка, най-успешната жена-снайперист в световната история. По официални данни е убила 309 немски войници, включително 26 снайперисти. По време на войната е изпратена на обиколка в съюзните държави с цел по-бързото отваряне на втори фронт срещу германците. На среща в Чикаго в края на 1942 г. тя излязла на трибуната и казала пред присъстващите: "Господа, аз съм на 25 години и до тук съм убила 309 фашистки завоевателя. На мен ми се струва, че вие се криете зад гърба ми!"
След завръщането си в СССР до края на войната Павличенко е била инструктор на снайперисти, а след края и се е дипломирала като историк в Киевския университет.
На нея е посветена песента Miss Pavlichenko.
Но!
9-ти Май и Парада на победата е празник на хората като нея.
И това е добре да се знае от от онези, които мерят кой, кога, къде и какво е подписал и на коя дата баш точно е било.
Най-сетне Симеончо си взе първото място!
В третия кръг пак игра с момиче, този път с Елена Павлова (тя стана първа при момичетата, а в генералното класиране остана втора след Симеончо), която хич не е слаба, стига да играе внимателно. Симеончо принципно има положителен баланс срещу нея, не е губил от доста време от нея, но в началото, когато почна да ходи на турнири тя си го биеше от време на време, или пък изпускаше мат (веднъж обърка ходовете, вместо да го матира, му даде шах, той прикри и на следващия ход той я матира). Не е случайно момичето, играе доста сериозно, а и този път очевидно беше във форма и съсредоточена. В един момент минах да видя какви ги върши Врабчо - топ и офицер срещу топ и офицер (офицерите бяха разноцветни), Симеончо имаше 2 пешки предимство, които в последствие му донесоха победата.
В четвъртия кръг жребият го изпрати срещу Денис Димитров, той обикновено влиза в четворката тази година, диша му във врата. В третия кръг Денис направи услуга на Симеончо, победи Боби, който спечели последните два турнира. Симеончо и с него е играл често тази година и досега никога не му е бил лесен противник. Абе въобще, колкото и слаб да беше турнирът (13 деца), на него все сериозни играчи му се падаха. Та Симеончо и сега си взе своето, 4/4 и вървеше добре. |
| Победата в последния кръг позволи на Боби да вземе медал, а Денис остана втори въпреки загубата от Елена. |
