Освиркването

Томичката

Ако Томичката си направи труда да си напъне мозъчето, може и да си спомни, че освиркването на политици на 19 февруари не е за пръв път. Ако пък не се сети за какво иде реч, може да се огледа около себе си и да се допита до Жоро Дантелата, той може да му припомни как през далечната 1993 година родният седесариат освирка премиера Любен Беров отново пред паметника на Васил Левски в София.

Е да, ще каже някой, ама той Беров беше министър-председател на мутрите, на мафията, тогава се източваше България и беше справедливо освиркан. 

Точно де. Те хората знаят кого да освиркат, спокойно. 

Може Томичката, ама не му изнася, нали в ролята си на булонка трябва да джафка, не да мисли. А все пак, като имаме предвид политическата му биография, можем с голяма степен на достоверност да предположим, че Томичката, бидейки все още подрастващ в онези години все пак е споделял идеите на демократичните сили в България. В крайна сметка, като погледнем, вчерашните ДБГ и Реформаторски блок са производни на онзиденшното СДС. Костовото, Филипдимитровото, Желевото, все тая как ще го наречете, на онова СДС от 90-те години. За кого е гласувал Томичката преди появата на ГЕРБ и РФ преди това, а?

Тогава, в онези времена родните сини питекантропи освиркваха всичко живо, което не вдигаше двата пръста - и професор Беров, и президента Желев, и Катрин Лалюмиер покрай последния. Въобще, голямо освиркване падаше в онези години. Сигурно Томичката сега го яд, че в онези времена е вегетирал в родния Бургас вместо да твори история по барикадите в София, па макар и фонетична. 

Нищо, сега си наваксва.