Букетът

 Приятелката на булката хвана такъв букет на сватбата, че кожно-венерическия диспансер направо ахнаха!

Празникът на книгите

 Тия дни се разрових из книгите и четеца си и попаднах на Петър Бобев. От Петър Бобев съм чел една единствена книга навремето през 80-те - "Гладиаторът", разказва се за Спартак. Доста неща научих от нея, основно за йерархията на римските легиони - какво е манипула, центурия, легион и какъв е численият им състав, какво е децимация, какво е резос (вожд на тракийско племе), но това беше еднократно, през 80-те. А книгата ми е награда от някакво участие в ТНТМ, едно време раздаваха книги в училище за щяло и нещяло, и ако имаш късмет, можеше и нещо читаво да ти се падне. Е, никога не ми се падна "20 години по-късно" (за нея и останалите книги от "Тримата мускетари" може би трябва да разкажа в отделен пост), но от тогавашната детско-юношеска литература имам доста добри попадения, които с години четях. Четях, щото нямаше какво друго да правя - първо, телевизионните канали бяха само 3, нито един не беше целодневен, а лятно време, като ме пращаха при бабите и дядовците тям нямаше особено с кого да си играя и по цял ден четене и четене.

Та за Петър Бобев ми беше думата -

Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието.

първо го публикуват в разни детски списания. И си спомних през 80-те как се абонирахме за разни детски вестници и списания: като се почне от вестниците "Другарче" и "Септемврийче" та се свърши до списанията "Пламъче", "Дружинка", "Славейче" и съветското "Мурзилка". Без значение вестник или списание, винаги имаше отпечатан вътре някакъв разказ или част от произведение, така че ако ти е интересно или да потърсиш и други произведения от автора, или да потърсиш въпросното произведение, от което е отпечатаната част. Да, вярно, че по-голямата част от произведенията бяха комунистическа пропаганда и идеологически правилни, но основното ми идея е, че децата се насърчаваха да четат по този начин. Не всички, разбира се, познавам хора, които за футбола казват "И в хола да ми играят няма да ги гледам" и с четенето са така, но то насила хубост никога няма да стане. Но все пак навремето нямаше интернет, нямаше компютърни игри, нямаше и смартфони и Тик-Ток, та малко или много четяха децата и мислеха, не бяха толкова безмозъчни. Нямаше и разни други тъпизми да търсят талант или да си развиват гласа, напротив, имаше цяло телевизонно предаване за деца, посветено на книгите, което и така и се казваше: "В света на книгите", водеха го Ибиш Орханов и след него Игор Марковски. Представяха драматизирани епизоди от различни детско-юношески произведия и то, щеш-не щеш рано или късно ти става интересно, казваш си "Дай да го намеря това, това е интересно" и честно казано, не помня нито една драматизация да е била посветена на тежката борба на Партията против монархо-фашизма и героичите усилия на българския народ за установяване на народна власт. 

Та така - четях едно време, чета и днес. За мен 24 май наистина е повод за празнуване. 

По адвокатите ще ги познаете

Невинните в България се познават още преди да започне делото. 

По адвоката им ще ги познаете.

Ето, например, Менко Менков - защищаваше навремето Цветан Цветан по делата за "6-те НЕ", по делото за незаконното подслушване и Цецоу беше оправдан. Преди това беше адвокат на братя Галеви, които не бяха оправдани, но братя Галеви в затвора ли са? И Цветан Цветан не е.

Сега Менко е адвокат на Иван Пилето. На Пилето, като се има предвид какви щети нанесе с явяването си пред комисията "Манолова" май и денонощна охрана ще му трябва скоро, не само адвокат, и регулярно медицинско наблюдение, да не го сполети някой неочакван инфаркт като Мишо Бирата или Ваньо Танов, но засега се е ограничил с избор на адвокат. И не кой да е, а Менко. 

То вярно, че според принципите на правото всеки има право на защита, но като видя, че някой е представляван от Менко ми е ясно колко е невинен. Като им видиш само невинните муцини на Цветанчо, на оная шушумига Аврамов, на Иван Пилето, на разните други невинни и набедени, потърсили закрилата на правосъдието или пък привлечени от него, та само като им видиш суратя и кой им е адвокат и ти е ясно, че правосъдие може да чакаш не от Темида, а от Калашников.

Генералът

Но това не приключи, приятелю. Не можах да му покажа как изглежда Стара планина, защото се качи генерал Румен Радев с още два изтребителя и направихме въздушен бой, горе във въздуха, което беше изумително. Фактът, че присъствам на такова нещо, че участвам в такова нещо, че съм част от това и го виждам реално, а не го гледам на филм. Това беше  изключително, невероятно преживяване. Едно от най-изумителните неща, които съм преживявал през живота си. Те разиграха въздушен бой, в който аз съм в единия самолет.

Аз попитах Хоузър: „Какъв е генерал Радев?“. Той се изказа с огромно уважение за генерал Радев. Каза, че е изключителен пилот, с изключителни качества. Това го каза американецът, с който летях. И не го каза от куртоазия. Той се отнасяше с изключително уважение към генерал Радев, което ме накара да се почувствам горд, че има такъв достоен българин с огромен авторитет пред пилотите на HATO.

Слави Трифонов, "За мен е чест"

Храброст

Гергьовден. Денят на армията, на храбростта.

По телевизиите обясняват наред как се готви агне, разни военни обясняват за армията днес, разни интелектуалци разсъждават за храбростта и смелостта, за това къде днес да търсим змея. Абе ден на храбростта е, трябва някой да обяснява какви и къде са ни днешните змейове, които да бъдат убити от Свети Георги. Цяла сутрин следват включвания и от жълтите павета, от трескавата подготовка за военния парад, пак с интервюта с военни, най-вече пилоти, да разясняват каква е разликата между миналогодишия парад, когато знамето се е носело от изтребител и тазгодишния, когато знамето ще го носи боен хеликоптер. 

А вчера един човечец, на който му е писнало да го правят на маймуна взе, че си отвори устата в Народното събрание, пред парламентарна комисия относно корупционните практики на управлението на Бойко Борисов. За изнудвания, за врътки, за кюлчета, за натиск от страна на министри, за заплахи, за поръчкови прокурорски обвинения, за елитна проституция, за снимки. Разказа си го човекът едно към едно както си е. И никаква реакция от елитните телевизии тази сутрин. Те бяха заети да разказват за Свети Георги и змея и за храбростта.  

В белите държави днес сутринта репортери от всички телевизии щяха да са обградили главният прокурор с въпроси дали е образувана прокурорска проверка по изнесената информация, защо споменатите политици не са подследствени и т.н. Телевизиите вместо рецепти за агнешко щяха да предават пряко от прокуратурата, от къщата на споменатия премиер, щяха да искат среща с него да го питат вярно ли е изнесеното, срещал ли се е с въпросния бизнесмен, не се ли притеснява, че го замесват в такива схеми, защо все на него се случва това и още много неща, за които се изисква съвсем малко храброст. Съвсем малко ...