Неравната битка

Година след епичната битка днес водих втора серия с Гугъл пакета.

Не знам какво точно се разсърди бай Тръмп на Китай, то, дето каза адмирал генерал Аладин, Америка е построена от негрите и принадлежи на китайците, то толко кредити са им наляли, че ако си ги поискат утре сигурно бай Байдън ще дърпа шалтера, но да не се отплесвам.

Първата лампичка ми светна преди 3-4 дни, когато на тати Пинцесата ревна, че и няма приказките на телефона (тя ползва стария ми Хуавей, който е отпреди бай Тръмп да се сдърпа с китайците и който нямаше проблеми с Гугъл пакета). Позачудих се, ама после реших, че нещо ъпдейтите на телефона са му дошли в повече, той си е старичък, паметта му е ограничена, та нормално да изчезнат приложенията.

После обаче решавам да си инсталирам Гугъл Пей, да си плащам с телефона чат-пат. Следва проверка за сигурност от страна на Гугъл Стор, и опааааааааааа - вашият телефон не е сертифициран за Гугъл.

Ми не е бе, ваш`та мама, нали се скарахте с китайците. 

Аре почвам горната операция отначало, ама нъцки, не става, софтуера на телефона е ъпдейтнат много висока версия, трябва да връщам на по-долна версия. 

Е да де, ама като не знам как?

Как, как, аре почвам да ровя по форуми, по клипове (в youtube има доста добър набор от клипчета, които обясняват как се решават и двата проблема, и с даунгрейда, и с инсталирането на Гугъл пакета). Аз някакси се изхитрих да комбинирам инфото от клипчето за даунгрейда със съветите на моите приятели от mobility.bg, но в крайна сметка успях за около час да се справя с всичко. Имаше и вариант с едно приложение, през него да се изтегли целия набор на Гугъл пакета, ама нещо не ми хареса, много дърводелски ми стоеше. Та си заложих на по-сигурното, викам си, ще се боря, ама ще се справя. Върнах до първичната версия на фирмуера, после почнах едно по едно инсталацията на приложенията, накрая инсталацията и тръгването на Гугъл Плей не стана като по вода както преди година, но все пак стана.

И сега си знам, няма да плащам с телефона си.

Суровата сила на гравитацията

 Гравитацията не прощава на никого.

Да знаеш кога да спреш

Леда Тасева едно време, в "Да обичаш на инат" викаше на героя на Велко Кънев (Радо Пешев) "Не искам да остарея! Няма да остарея!" и се оплакваше, че висяла 4 часа на стоп и и спрял само един "дедик". С други думи, лирическата героиня беше открила топлата вода, че всяко си има времето, а нейното е отлетяло. Ние тоя филм сме го гледали, ма баба Мадона няма как да е. Иначе нямаше да се излага като пенсионирана гювендия на селски събор оня ден по американската телевизия.

Ма била много секси - била си друг път, едно време, пък и то твоето секси е бая относитетло - циците ти бяха безформени, краката ти са къси и тазът ти е бая широк. То да се изтипосаш дибидюс гола във видеоклип или да имитираш секс не те прави нито много оригинален, нито много скандален, нито гениален творец. Прави те комплексирано лайно, па било то и в Америка. Но докато си на 20-30 и молива ти пада номера минава, ама цял живот с един и същи номер ли ще минаваш?
Пък и то да имаш да покажеш нещо, дето не си го показвала досега, да е интересно, ама то пусто, хем и другите жени имат същото, хем и твоето не го виждаме за пръв път. Пък и да се плъзнеш по бюрото на водещия все едно слизаш от пилона когато си на 63 не е върха на еротиката. Задникът на 63-годишната Мадона не е като задника на 23-годишната Мадона, има голяма целулитна разлика. Иначе у инстаграм можеш да пишеш и да бришеш, да триеш и филтрираш, ама годините ти ги знаем, а за килограмите се досещаме.
Просто трябва да знаеш кога да спреш. Виж, Лурдес-Мария да го направи тоя номер с бюрото и гащите разбирам, ама баба ти Мадона вече ми идва в повече.

Медалите

 За Симеончо и шахматните му приключения съм писал доста в блога си. Той си расте, вече не ходи на Флорините на ЦСКА, той тази година беше и кандидат-гимназист, та само до шах му беше, но въпреки това го викат на състезания, особено отборните (играе на първа дъска в отбора на ЦСКА в неговата възрастова група). В индивидуалните му е доста трудно, че там има разни хиени, окупирали са първите пет-шест места и само си мешат капите, Симеончо там няма как да пробие. 
Тази година обаче, след като му минаха кандидат-гимназистките изпити Симеончо си седна на задника много сериозно и започна всеки ден да играе по няколко часа шах. Както съм му наливал в главата толкова години без особен успех, но този път сам се хвана. Дори на село като го пратих при баба и дядо и там намираше време да играе шах. Така в края на август замина за Варна за два турнира - Морско конче (индивидуален) и Държавното отборно първенство. На отборното всъщност бяха три турнира, класически шах, ускорен и блиц. Та заминава Симеончо и казва преди да се качи "Аз отивам за медал". 

Ай да видим!

Турнира му почна добре, първите два кръга имаше победа и реми, като за ремито го беше яд, казва "Аз бях в по-добра позиция, онзи се спаси с шахове и трикратно повторение на позицията". После направи още 2 победи и се залепи за първите в класирането, вървеше трети-четвърти според коефициента си. Така излезе в петия и шестия кръг срещу двама от най-силните играчи в турнира, направи им реми (едното беше особено ценно, че беше с фигура по-малко), но в последния кръг се наниза на победителя в турнира. Оня нямаше за какво собствено да се напъва, можеше да го даде леко ларж и да му пусне половин точка, ама Симеончо нема късмет, падна. Падна, но досега такъв турнир не е имал, +3 =3-1, 4,5 точки, които му стигнаха за бронзов медал в неговата категория. Ако беше успял да излъже Кънов и да му вземе поне половин точка в последния кръг можеше и втори да е, но ако трябва да съжалява за нещо то е за ремито във втория, а не за загубата в последния. Както и да е, Симеончо от години играе на Морското конче и все нещо не му достига, досега има едно четвърто и едно пето място, все нещо малко го отделяше от медал.

Отборното е интересно с това, че там няма значение колко силен играч си, важен е крайният резултат на отбора. И това много ясно се видя на класическия шах, победителите от Ивис+ имаха двама от най-силните състезатели в България за тази възрастова категория, но останите двама не бяха нещо особено. Симеончо и там почна добре, но треньорът им го въртеше през кръг и то срещу силни играчи и личните му резултати не бяха толкова блестящи, колкото на Морското конче. Въпреки това ЦСКА I се въртяха в тройката през цялото време. В предпоследния кръг играха с Ивис + и според мен там можеха да направят нещо повече от почетна загуба, стига треньорът им да беше направил една елементарна уловка, която доста често се прилага в такива случаи (и която беше прилагана от доста от отборите на този турнир) - ЦСКА можеше да играе ако не за победа, то поне за равен, 2:2. В крайното класиране точно тази една точка ги лиши от напълно заслужен златен медал, Ивис събраха 9 точки, ЦСКА останаха втори с 8. Яд ме е просто защото Симеончо си се готви напълно сериозно и задълбочено за тези турнири и си заслужаваше медалите.

Но както и да е, и среброто не е малко. Другите два турнира, ускорения и блица не ги броя, особено блица е едно пердашене на часовници, те не знаят какво става на дъската. Та от там каквото падне, в този случай нищо.

Доставка на пица

 Пицата дойде

Така се прави

 Досега бях абонат на НЕТ 1 и бях много доволен от услугата - интернет и телевизия. На месец ми струваше около 22 лв, отделно интернетът беше адски бърз и не съм имал проблеми с връзката. Но, за мое съжаление, първо НЕТ 1 бяха закупени от Виваком преди около месец, и второ - вкъщи правихме ремонт и в следствие на ремонта минахме на интерактивна телевизия. И нея щях да си я поръчам от НЕТ 1, но докато станат нещата Виваком ме изпревариха и когато стигнах до окабеляване и свързване трябваше да преговарям с вивакомците. 

Та така, отиваме с Малкото Кате в офис на Виваком, така и така, абонати сме на НЕТ 1, искаме да сменим плана си (има опция да ти предоставят същата услуга, каквато досега си ползвал от НЕТ 1, просто плащаш за нея на Виваком) и да имаме интерактивна телевизия, от другата страна служителката е много любезна, толкова канали, такъв трафик с такава скорост, едно устройство, едно приложение, останалото се плаща, ще ви струва малко над 30 лв. Казваме добре, стискаме си ръцете, девойката печата договори, подпишете тук, подпишете там, готово.

- Кога ще дойде да ни окабели ваш служител? 

 Ами кога ви е удобно? 

- Петък, става ли? 

- Става, записвам петък, между 8 и 12 сутринта, те ще ви се обадят половин час преди да са на адреса.

Добре, в петък съм се строил в две редици, към 9:30 ми звъни телефона, техника пристига около 11, почва да рови по кутиите на Виваком, след около 15-20 минути ми звъни на вратата и казва "Няма да стане днес". 

- Що бе?

- Абе и двете кутии са пълни, трябва да се постави нова кутия, да се тегли кабел от нея, че от тия двете много трудно ще стане. 

- Добре, кога ще ме вържете? 

- Ами то кутиите ги поставя външна фирма, аз ще предам в офиса, от там вече те поемат.

Така, минават събота и неделя, минава и понеделника и аз във вторник по някое време се присещам, че никой от Виваком не се е свързал с мен да се разберем кога ще ме свържат, звъня им аз, така и така, обяснявам им случая, от отстрещната страна се отнасят с разбиране, обещават да проверят и да ми върнат обаждане, но ме предупреждават, че тая с външните фирми, дето слагат кутиите е много тегава работа, щото те били много заети и там бавно ставали нещата. 

Минават още два дни, аз в четвъртъка бях отпуска, че имах една работа да си свърша и следобеда ми беше свободен, та решавам да отскоча до офиса на Виваком в Ринг мола, да видя какво става с моето свързване. Отивам, добър ден - добър ден, с какво мога да ви помогна? - Така и така, трябва да ме вържете, договор имам, чакам да дойде външна фирма да ви инсталира нова кутия (щото вероятно трябва лицензирана площадка като за атомна централа), четири дни вече никой не се обажда, аз съм този, който ви търси, та ме интересува до Нова година ще станат ли нещата? Девойката не губи самообладание, сега ще проверя, проверява - ми то, господине, нещо са се загубили по трасето нещата, но работим по въпроса, ще ви потърсим в най-скоро време.

Така ли? Кръгом, от другата страна на етажа е офиса на А1. 

- За колко време ще ме вържете?

- За два дни.

- Сигурни ли сте? Подписваме договор и след два дни е дошъл техник, сложил си е кутията, прекарал ми е кабел и имам сигнал в телевизора и рутера?

- Да, работим и в събота. Като подпишете договор ще получите смс, в него вече можете да си договорите удобен за вас ден и час.

Пак кръгом, в офиса на Виваком. Там пък девойката, дето ме обслужваше допреди малко очевидно е в почивка, нейна колежка: - С какво мога да ви помогна? 

- Ми да прекратим едно договорче.

- Ама защо?

- Абе дълго е за обяснение, ей там колежката ви, като се върне от паузата си ще ви обясни.

Раз, два, прекратихме договора, връщам се в А1, подписвам, докато изляза от мола и се кача в колата получавам смс, часът е за другия ден, но не става (на работа съм), първата възможност е след 5 дни, в сряда. ОК, пиша се хоум офис и чакам. Първо, във вторник ми пратиха смс с напомняне, че на другия ден ще бъда посетен от техен техник между 15:30 и 17:30. Второ, във въпросната сряда техникът ми звънна около 11 с въпрос може ли да мине по-рано, че има един адрес близо до моя и после съм аз. Няма проблем, заповядай, човекът пристигна към 12:30, започна работа, за около час беше готов. Имах сигнал в телевизора, пусна ми и интернет, айде довиждане.

Ся, А1 са ми дали достатъчно поводи да ги псувам, но в случая реагираха много бързо и професионално за разлика от бившето БТК, което вероятно живее със заблудата, че абонатите на НЕТ 1 им се полагат по право и преминават към тях априори, като крепостни селяни в Средновековието. 

Сривът на Фейсбук

 След вчерашния срив на Фейсбук реших да се държа абсолютно нормално, все едно нищо не се е случило. Реших да правя ежедневните си неща извън мрежата, все едно Фейсбук има. 

Сутринта взех със себе си един албум със снимки и го показах на непознати хора в метрото с молба да кажат коя снимка най-много им харесва. Докато те разглеждаха албума се обърнах към двете жени, които седяха срещу мен и направих няколко коментара на разговора им. Когато излязох от метрото се обърнах към няколко непознати за мен с покана да станем приятели. Дори вече имам последователи - двама санитари и един полицай, но все пак е някакво начало.

It's on Zlatan

Редя си се, значи, на опашка в "Билла", държа в себе си една кола без захар 1л и едни пуканки за микровълнова. Пред мен един юнак с пълна кошница: две замразени пици, 4 кена "Загорка", отделно 2л пластмаса пак "Загорка", два мега-пакета чипс, две консерви риба-тон "Клевър" (баш пък "Клевър" ли намери?), бутилка бяло вино и разни други нещица, които не успях да видя. Касиерката му смята сметката, 49 лв и стотинки.

Пичът стиска 45 лв, очевидно някъде е развалил 50 лв банкнота и или не си е направил добре сметката, или е мислил, че има 50 лв нацяло. Както и да е, беше принуден да върне нещо, какво, какво ще връша - едната пица (то аз бих върнал и двете, замразена пица от "Билла", ама айде), свали малко над 4 лв от сметката, стигнаха му парите, плати си и почна да си ги прибира. 

И тук дойде момента на Златан - 4 лв, къде не съм ги дал, пък момченцето хем си брои стотинките в случая, хем очевидно нещо планира с гаджето си (две замразени пици, бяло вино, бира, два пакета чипс, на романтика отива ситуацията). Чука ми касиерката пуканките и колата, няма и 5 лв, казвам и: "Дай му пицата на момчето, аз плащам", тя я маркира, онзи си загуби граматиката, като се юрна да ми благодари  (не беше българин, май нещо французин беше, те са такива отвеяни).

Така де, ще пропуснеш мача - Златан черпи!