Гунди

Най-известната снимка на Гунди

 Снощи с Малкото Кате от шоколадовото яйце се оказахме child free в един момент и от нямане какво да правим скокнахме до мол-а да гледаме „Гунди - легенда за любовта“ докато още върви по кината. Малко културна програма, че ми се гледа и „Клас 90“, а и се задава и филм за копането на царичинската дупка (с Мария Бакалова в него), и него искам да видя. 

Гунди е започнал да тренира волейбол първоначално, затова има такъв отскок.

Таблото от онзи мач

Филмът мога да го разделя на две: от едната е играта на актьорите, много добре им се е получила. Актьори, оператори, грим, реквизит - постарали са се, на места даже са се престарали (за престараването в другата половина). Великолепна игра на Павел Иванов в ролята на Гунди, още повече великолепен подбор, приликата с Гунди е поразителна. Александра Свиленова също ми хареса как си играе ролята, до колкото все пак познавам историята на Гунди и Лита. На някои места ми струва, че наблягат излишно на второстепенни детайли, други са пропуснати, но например историята с тайната сватба, провалена от пощенския служител беше много добър епизод. Филмът е наситен от действие, не ти дава да се отпуснеш и като цяло е интересен от първата до последната минута. Хареса ми пресъздаването на мача с ЦДНА от 1968 г (2:7), хареса ми запалянковския фолклор, който вкараха но можеше да пресъздадат сцената от съблекалнята на ЦДНА на почивката с генералът, който слязъл при 1:3 да ги чака, че да им вдигне бойния дух с думите „Сега им вкарвате 3 гола второто полувреме и печелим с 4:3!“. „Ама те ни вкараха четвърти гол, другарю генерал!“ - се обадил някой от армейците. „Е ... значи ще завършите наравно!“ - не останал капо генералът. 

Такива портрети на вожда и учителя на българския народ имаше навремето 
в почти всеки кабинет, портретите на Владимир Илич бяха кът, а на другаря 
Живков пък съвсем!

Едно нещо не мога да разбера обаче: защо колкото повече се отдалечаваме от „ония“ години все по-идиотски ни ги представят на екрана? На стената в онези години висеше портрета на др. Димитров, а не на Тодор Живков. Фен-артикули, и то през 60-те години нямаше, че да ми дават сцена как ученички се редят пред будката да си купуват картички с Гунди и емблемата на Левски. Плакати с размер А0 също трудно се намираха, да не кажа хич, че да ги дават във филма залепени до портрета на др. Живков, един вид „народът го поставя наравно с Първия“. Дисциплинарната комисия на БФФ не заседава под зоркото око на др. Ленин, откъде-накъде, какво общо имат Ленин и нашата федерация? Коментаторите по радиото си коментираха мачовете и не споменуваха дори „социалистическия спорт“, „социалистическата спортна младеж“, грижите на партията за новия социалистически човек и други глупости от филма. Защо въобще го правят? 

Филмът бъка от глупости и неточности и за човек, знаещ историята на Левски и на Гунди има фрапантни пропуски. Лафът „Пазете се от Гунди в последните секунди“ се появява години по-късно, след като Гунди се връща в Левски и то на базата на много голове, отбелязани от Гунди в заключителните минути на мачовете. Всеизвестно е, че Гунди има снимка с екипа на ЦДНА, когато го прибират за да отбива военната си служба, но е също толкова известно, че от „Армията“ го отхвърлят след само един изигран мач, и то контрола. Вестникарското заглавие „Гунди изгонен от ЦДНА със скандал“ или каквото там се опитаха да извадят от филма с чиста ръка може да го пишем на сметката на Иван и Андрей, абсолютна глупост и измишльотина, още повече че на Ботев Пд в онези години му казват „малкия Левски“ заради големия брой футболисти на Левски, каращи военната си служба в Ботев (по онова време Армейско футболно дружество). Периодът на адаптация в пловдивския Ботев също е доста далече от истината, няма как да си пълна дупка, да те псува треньора и в същото време да си в устата на запалянковците с „Гунди-Чико-Тумби-Гол!“. „Вестникарската“ изрезка, която прати „недоказан“ талант в Чили'62 също няма какво да се коментира, Аспарухов е на световното заедно със съотборника си Чико Дерменджиев, 2 години по-голям от него. Не знам интригата с националите от Левски дали наистина е съществувала, но на световното в Чили те са трима - Сашо Костов, Добромир Жечев и Георги Соколов - Соколето. Кой точно от тях се е страхувал, че Гунди ще му изяде хляба не ми е ясно.

Кадрите на Гунди с униформа са тотално неадекватни, едно на ръка, че и прическата му не е от най-казармените. При положение, че си отбиваш военната служба като футболист защо трябва да носиш униформа, това едно, второ пагонът на Гунди няма нищо общо с действителността. Също и заплахите, че ако не се разиграе ще го пратят в бойно поделение, пълни глупости. В Пловдив Гунди има 65 мача за 2 сезона с 35 гола, кое му е толкова проблемното, гол във всеки втори мач?! 

Стадионите по онова време бяха пълни, но пълен стадион на финал на първенството на юношите (и то ако приемем, че се е провеждало по системата с преките елиминации) до 19 години, и то в работен ден си е бая пресилено. Радио-репортажа пък съвсем. То ако почнеше всеки финал тогава да се предава по радиото - юноши до 19 години, юноши до 17 години, юношески групи до 15 години, турнири за средношколци, пък и работническо първенство имаше при една радиостанция по онова време къде ще му излезе края?

Един от най-сериозните моменти в кариерата на Аспарухов е работата му с Рудолф Витлачил през 1965 г. На него Аспарухов дължи много, неслучайно тогава по трибуните на Герена започват да скандират „Левски - Гунди - Витлачил“. Много натагадък минаха през този период, по-скоро усещането е, че щото не можеше да се прескочи (Витлачил има още един период начело на Левски през 1970).

„Черната перла от Мозамбик“, Еузебио, един от най-великите футболисти на XX в. 
Еузебио веднъж разказва, че е шофирал, когато чул по радиото новината, че е избран
за носител на Златната топка за 1965 г. Отбил вдясно на пътя, след което започнал да
анализира кое е натежало в негова полза. Едно от нещата, които са му помогнали според
него, са головете му срещу Левски.
Андрей Аспарухов разказва, че години по-късно се е срещнал с Еузебио в Съединените
щати, мисля че по време на световното първенство. Когато споменал за България и
името Аспарухов Еузебио се сепнал и го попитал има ли нещо общо с Георги Аспарухов?
„Това е баща ми“ - отговорил Андрей. „Тогава вие трябва да ми дадете автограф“ - казал
Еузебио.

Архивните кадри с головете на Аспарухов срещу Белгия, Англия и ЦСКА за 7:2 са хубаво нещо, но липсва въобще във филма информация за сблъсъците на Левски с Бенфика от 1965 г и победата на България над Португалия в квалифициите за ЕП'64 пак срещу Еузебио 2 години по-рано. Няма как „Франс футбол“ да те нареди в 10-та на най-добрите футболисти за 1965 г просто ей така, щото си му много симпатичен. Мачовете на Левски срещу Бенфика навремето са били доста епични, очакванията са за тотален разгром, но напротив, Левски играе като равен с равен срещу Бенфика, която е двукратен европейски шампион по онова време с куп звезди в състава си. Малко повече можете да прочетете тук.

Джани Ривера също е от големите звезди на 60-те години, които скърбят за Георги Аспарухов.
Снимката е направена на мача в София от 1/16-финалите в турнира на КНК. „Или Ривера знае 
български, или Гунди - италиански“ - казва един от запалянковците на трибуните. „Ти не ги
мисли, те големите и без език се разбират“ - му отговаря друг.

Същото важи и за мачовете с Милан. Европейски шампион от 1963 г, предстоящ носител (в същия сезон 1966/67 г) на КНК. Левски има малшанса да се сблъска с европейски гранд още в първия кръг на турнира (1:1 и 1:5) и отново Аспарухов е автор на двата гола в италианската врата. Сцената с преговорите е горе-долу адекватно разказана, няколко пъти съм я гледал разказвана от Величка Маркова, единствено офицерът от ДС не е на място. А като казах ДС - не разбирам защо е тоя напън да се изкара Гунди като преследван от ДС да им стане агент? Той тъй или иначе е бил комсомолски секретар, отделно с всяко излизане на отбор в чужбина с него е пътувал и съответния офицер от ДС за какво точно им е бил Аспарухов така и не става ясно. Само да напомня, че до 1969 г Левски е пощенски отбор, отборът на МВР е Спартак Сф. Там много по-лесно може да се вербува агент. Но да го припиша на простотиите на Иван и Андрей, както винаги.

И още един момент, който е пропуснат, но който Величка Маркова е разказвала. След като от БФФ го спират от участие в прощалния мач на Лев Яшин двамата с Величка излизат в един квартален ресторант и там до унилия Аспарухов се доближава един от посетителите и го моли само да го пипне (ето тук). Само да го пипне, друго не му трябва. Мисля си, това също е вид любов, тя любовта има различни лица.

Като цяло филмът е хубав, все пак е „легенда за любовта“, а не за футболната топка. Можеше и по-добре, но да не му връзвам кусур, давам му 8 от 10, да не кажа 9 от 10.

Адекватност на музикалните вкусове (и не само)

 Имах едно време една съученичка ... Имах ... Беше време, както се казва. Та в един момент се загледах в нея, тя нещо ъ-ъ, на кафе излизахме на по-късен етап, ама до там. Аз след 8-ми клас отидох да уча в техникума, тя беше в Класическата гимназия (къде ще се сравняваме?!), не ни е било писано. Горе долу по това време се появи като певица Еня (говоря за края на 80-те и началото на 90-те) и веднъж я пуснаха по Канал 1, не помня какво беше предаването, не беше българско, разбира се. Еня излезе на сцената и изпя Orinoco flow, ама тогава нямаше Гугъл и интернет веднага да разбереш коя е песента, но на мен ми харесва и аз в един момент почвам да я търся тая песен. А как се търсеше песен по онова време - или я дебнеш да я пуснат по радиото да я запишеш, или направо купуваш касетата, на която я има. Та почвам едно бясно пазаруване на касетки на Еня, две ли, три ли купих, не помня вече, ма я намерих тая песен. И се оказа, че от всичкото творчество на Еня само тая песен става за ядене. Останалото е, кво да ви кажа, все едно да си месояден и да попаднеш на веганска сватба. То едни извивки, едни провиквания, не знам още какво си и това всичкото пробутано като вдъхновено от келтския фолклор.

Минаха години, пораснахме, всеки си хвана пътя, моята съученичка се ориентира към научната кариера, работи в БАН, в института по Български език, пише книги (строго специализирани), има си семейство, но ... Преди няколко години се срещаме, за пръв път след толкова години. Съученичката идва, понапълняла бая, почнала да си боядисва косата рано-рано (едва бяхме минали 40) и първото нещо, което разбираме е, че в работата я набедили, че била правила секс на работното си място! В последствие по време на разговора научаваме, че в гимназията събирала съучениците си у тях, всичко било ОК, обаче след това за нея разправяли, че била гледала порно и не могли да я откъснат от телевизора. Въобще, все интересни неща и аз почвам да се съмнявам в едновремешната си адекватност. И между капките разбирам, че една от любимите и певици е Еня! 

Мдаааааааа, кофти момент да си разбиеш детско-юношеските илюзии!

Quiz time

 

Марка автомобил? - ГАЗ-М1, един от първите съветски автомобили, известен и като „Черният гарван“ заради 
употребата му от НКВД през годините на Големия терор

От около година време участваме с Малкото Кате от шоколадовото яйце в куизове. Случайно разбрахме за тях, веднъж бяхме в един ресторант в центъра на София да се видя с един бивш колега, идва сервитьорката и ни пита: „Вие за куиза ли сте?“ и от там разбрахме, почнах да ги следя във фейса, ама докато се престрашим да отидем доста време мина. Пъки Малкото Кате все мрънкаше, какво било, що било, нямало да и е интересно, не знам още какво си. Първия път бяхме само двамата и заехме последното или предпоследното място от 5 отбора, ама аз не се отказвам. Почнахме да събираме разни познати, по-скоро познати на Катето, що аз толко умни приятели колкото мен нямам 😉, та събрахме се там отбор читанки и в общи линии на няколко пъти ни се изплъзна първото място, за по 1-2 точки. 

После се оказа, че има опция и други хора да водят куизовете и аз се навих. Така вече два пъти водих, съставям въпроси едно от книги, които съм чел, после - от „Какво? Къде? Кога?“ и от „Кой иска да стане милионер?“ на 3 езика. Плюс има разни сайтове, които дават въпроси за куизове (или викторини, както им казваха едно време). Да кажа - въпросите на „Минута е много“ не вървят много-много, поне от първата книга. 

Ето какво съм питал хората досега, част от въпросите:

„Портретът на моя двойник“. Една от най-хубавите новели на Георги Марков, чел съм я с удоволствие

Уловката е да се сетиш, че пръчките на Хари и на Том Риддъл са сестри.

Това е единственият въпрос от „Минута е много“, помня го като го зададоха. Всяка мъжка птица,
иначе - петелът в частния случай.

Рене д'Ербле

Френсис Дрейк е разпространил картофите в Европа

Обувките. Стюардесата няма как да напусне хотела боса.

Трбява да е нещо бяло, например мечка

Орхидеи.

Канада и Дания. Канадците оставят уиски, датчаните - шнапс. Според мен канадците са прецаканите в случая

Търговец на мебели втора ръка

Закопчаването на едноредното сако

Helvetia. А де, и аз не го знаех до скоро!

Ратко №2

Ратко

 Имаше едно време един треньор в Левски, Ратко Достанич. За по-лесно му казваха Кратко Останич, че няма нито един отбор в кариерата си, където да се е задържал повече от 12 месеца. При Ратко Левски играеше по системата „Елате ни бийте“ и то кой не го хвана тогава, той не го би. Тодор Батков го търпя, търпя, ама след 7 мача без победа му духна под опашката.

Пепе

След него се появи един друг такъв, Пепе Мурсия. Пепе издържа само три мача, разкараха след загуба от ЦСКА въпреки, че Наско тогава му се кълнеше в любов и вярност и разправяше как човекът имал хоризонт за работа, бил много в час и само малко време му трябвало, пък загубата от ЦСКА хайде сега, да не е за пръв път.

Сега новото треньорче в Левски едно, че и той няма нещо запомнящо се във визитката, ма и кофти почна с контролите в Турция. Те му бият отбора като тъпан, той имал усещането, че ще се оправят нещата. Вероятно ще им върже по едно червено конче преди първата среща за сезона. И имам едно такова неприятно усещане, че следващата Коледа няма да е треньор на Левски. 

Дони и Момчил - Червило

На времето тази песен беше голяма гъзария - първо, видеото като го снимаха пуснаха Дони и Момчил да снимат в метрото (май на Сердика е снимано). После Дони е в нормалния си период, а не във вегано-вегетарианския си, дeто прилича на сушена скумрия. Момчил и той изглежда нормално, не е плешивия бабанка от последните си изяви. Във видеото участват Кирил Ефремов и Иван Радоев, на китарата е Митко Кърнев, ама тогава не бяха толкова известни, но пък бяха доста по-млади (то и аз покрай тях). Иначе актьорите играят главните герои на 90-те - мутрите, реститутките, юпитата-гейовe, таксиметровата шофьорка-медицинска сестра не разбирам каква точно е ролята и. 

Мацката, дето открива видеото по бельо също е много яка. Дано и до ден днешен да изглежда така. Също така и момчето на клавирите с черното поло много ме кефи как се раздава. 

В края на 90-те, когато почнаха да се нормализират нещата лека-полека това видео беше много вървежно. Ден не минаваше да не го завъртят по телевизия ММ, ма то тогава и нямаше и толкова видеа, то видео-клипа по онова време пари струваше, не че днес е за без пари, ама тогава си беше бая инвестиция. 

Ехааааааа, кога минаха тия години ..? 

Разпореждането на господин премиера

 Ден след основната новина, че България е вече в Шенген от Русе дойде успокояващата новина, че българския бизнес (по-точно сенчесто-охранителната му част) му е намерил цаката на Шенгена и си продължава по старому. Дет се вика, Шенген-Менген, ще си плащаш. Подобна схема изплува преди време и на Дунав мост 2 при Видин, но за нея засега няма данни да продължава да работи и съответно, да се налага да се вземат мерки. 

Премиерът Главчев обаче не спи. Той демонстрира, че държавата бди и пази интересите както на българските граждани, така и на европейските им събратя, зер, у Шенген сме вече и к'вото за нас, такова и за тях, пък те европейците, особено онези от по-назападната част на ЕС нещо не се кефят на такова положение. Демонстрацията на господин премиера се състои в серия от проведени срещи с министъра на вътрешните работи Атанас Илков, регионалния министър Виолета Коритарова, транспортния министър Красимира Стоянова и директора на митниците Георги Димов. Какво са си говорили не е ясно от съобщението, може и да са си честитили Новата година и приемането в Шенген, ако не са се виждали от 31-ви насам. Но си личи, че се е взел сериозно за проблема и вероятно много скоро, къде към Димитровден може и да го реши, евентуално. Ако не успее за Димитровден, то за следващия Великден със сигурност. Все пак зает човек е премиерът Главчев, има и други неща да решава, то не са едно и две, не може за всяка глупост и дреболия да търчи като държавна линейка, ама се старае. Но тук идват едни други въпроси: защо г-н премиерът не се срещнал с вр.и.д. главен прокурор на републиката да попита няма ли престъпление в случая от страна на охранителната фирма? И всеки ли запасал пищов в страната може да събира пари принудително и нерегламентирано от когото му скимне, в случая шофьори на ТИР-ове, но утре ще са преминаващите през тунела на „Тракия“ примерно? Действията на охранителите не са ли лекинко незаконни, няма ли състав на престъпление в случая и защо регионалната ОДВР не се е задействала, къде са арестите, къде са прокурорските проверки и обвиненията? 

Все въпроси, които си струва да се обсъждат с министрите на транспорта и регионалното развитие благоустройството. 

Ако не сте разбрал, г-н Главчев, Хърватия се присъедини към ЕС през 2013 г, дори тогавашният ви (и сегашен) шеф Тъпанарят от Банкя ходи до там да им дава акъл преди присъединяването какъв рахат е в ЕС и да се не бавят, ми да идват веднага (все едно неговите заръки са чакали и от тях само зависи). Същата тая Хърватия, която влезе в ЕС 6 години след нас прие еврото и я приеха в Шенген преди 2 години. Вероятно защото при тях имат осъден за корупция премиер и вероятно по техните граници няма буферни паркинги на наши хора, а ако се появят не премиерът е човекът, който се занимава с тях.

Семейно сравнение

Володимир Зеленски със семейството си

 Да разгледаме малко фотографии. 

Като напишете в Гугъл „Зеленский, семья“ и след това „Путин, семья“ ето какво ви излиза. Снимките на Зеленски и семейството му са от различни периоди - и от преди да стане президент, и от след това. Прави впечатление на нормално семейство, весело, млади хора, които отглеждат децата си с любов и щастие. А, и се набива в очи любовта, с която гледат един на друг Володимир и Олена. Само ги погледнете, на всяка една снимка са усмихнати, лъчезарни, сякаш заразяват със щастие. 

Зеленски със съпругата си в национални одежди

Когато Зеленски стана президент, издаде категорична заповед да не се слагат негови портрети в държавните учреждения (по стара съветска традиция, която все още се спазва в Русия и Беларус, за останалите държави от СНГ не знам, предполагам че в Туркменистан, Таджикистан и останалите на -стан също се спазва). „Вие трябва да държите на бюрата си снимки на семействата си, на тези, които обичате, а не моята“ - цитирам по памет. 

Володимир и Олена като млади, все още само с едно дете

От другата страна е Путин. Негови снимки със семейството му не че няма, има, ама са кът. Основно излизат съвместни снимки с Людмила Путина от времената, когато закръглената тьотка беше първата дама на Русия. Снимки на Путин с дъщерите му, правени през 80-те, черно-бели. И толкова. Няма снимки на Путин с Алина Кабаева. Няма снимки на Путин с децата му от Кабаева, макар че веднъж вече се изпусна за тях, като спомена „малките членове на моето семейство“ - интересно, колко да са малки тези членове в семейството на 72-годишен старец? Двете дъщери на Путин от брака му с Людмила са вече близо 40-годишни жени, но на първо четене не излизат снимки от семейни тържества, в които те (и децата им) да са в компанията на щастливия баща и дядо. 

А тук са снимани сигурно преди 5-6 години, преди да стане президент

Според някои източници освен от Людмила Путина и Алина Кабаева Путин има дъщеря и от Светлана Кривоногих. Пак трудно ще намерите снимка на Путин с любовницата му и с дъщеря си, но да приемем, че са само слухове и Кривоногих наистина е успешна бизнесдама, която не се нуждае от подкрепата на кремълското джудже и всичко това са грозни слухове и инсинуации. Но въпреки това остават въпросите къде изчезна Людмила Путина, кои са „кои са малките членове“ на семейството му, защо въобще е тази секретност на личния живот (то всеки има право на частен живот, ама пък една снимка от време на време не вреди, напротив, помага)? Е, ако всичките снимки от семейни събирания са в стил „90-те години, шарени анцузи“ е разбираемо, но те руснаците от десетилетия си смятат анцуга за официална дреха.

Владимир и Людмила от времената, когато тя беше първата дама, а двамата заедно -

семейство Путини

Путини в щастливите за семейството времена на 80-те и 90-те - с шарените анцузи

Путин можете да го видите заобиколен от деца само на пропагандни снимки - по случай годината на семейството или някаква кампания против демографския срив, но няма да извади снимка със семейството си, как празнува или пък как играе и се радва с децата си. Путин ще го видите заедно с Алина Кабаева на снимка само ако я е наградил за някаква заслуга - реална или имагинерна, ако и е поднесъл цветя по случай 8-ми март в компанията на поне още 50 други дами, коя от коя по-заслужили вниманието му. 

А тук Путин случайно е хванат в кадър с Кабаева преди години

Накрая, като се направи равносметката - единия е женен, с две деца и с два клика можеш да видиш дали е щастлив в семейството си или не. Втория е развеждан, с една тумба метреси, с деца от половината от тях, скрил е бившата си жена, крие и метресите си, но постоянно говори за духовните основи на народа си и как това е нещо, което другите народи нямат и им завиждат постоянно. 

България в Шенген

 Едно от най-хубавите неща, които са ни се случили в последните не само 35, не само 90, но направо от Освобождението насам е приемането ни в ЕС. Не във великия Съветски съюз (за който имаме една неуспешна покана и две неуспешни самопокани), а в Европейския съюз. Дълго време бяхме европейци втора ръка - гледахме отстрани, гледахме през плета. Гледахме как довчерашните ни приятели от страните с народна демокрация ставаха членове и на ЕС, и на НАТО, а ние подсмърчахме отстрани. Аз помня опашките пред посолствата през 90-те. Помня и как Надка Михайлова се разрева в Народното събрание, когато паднаха визите - първоначално за 90 дни в рамките на 180, а после, с влизането ни в ЕС и окончателно. Е да, можехме да пътуваме където си поискаме, но подлежахме на граничен контрол. За тези, които не знаят какво е това, моля, заповядайте на сърбо-унгарската граница да видите какъв кеф е. 

А от вчера мога да се кача в колата си и да отида до Солун без да се притеснявам, че ще утрепя час и половина на границата да чакам. Мога да се кача в колата си и да отида където ми видят очите по белия свят без никой да ме спира, без никой да ме проверява, без никой да ме пита кой съм, какъв съм, откъде съм, за какво се боря. Дали ще отида си е мой проблем, важното е, че имам тази възможност. А само преди 35 години за да излезеш от България трябваше изходна (!!!) виза. 

Колко се промени света!

Домашната пица

Когато има избори и понеделник е неучебен ден, а тати е отпуска, че има доста и трябва да си я ползва, а има две Пупанки за изхранване.

Хайде да си поиграем

 Това са Панайотчо и Харалампи. Харалампи е новобранец у нас, син е на Панайотчо и много иска да си играе. Панайотчо е зает, има да спи на 17 различни места днес, и Харалампи му пречи да се съсредоточи къде точно е спал днес.

Глупостта на един министър

Росен Карадимов е последният председател на Комсомола и първи на БДМ. Живо 
доказателство, че от комсомола нищо не става и нищо хубаво, за съжаление
не излезе.

 Изборите минаха, резултатите гръмнаха. Не за пръв път се появяват кадри (особено откакто въведоха видеонаблюдението) с манипулации по бюлетините. Членове на СИК с необяснима упоритост продължават да фалшифицират бюлетини - гласове се преливат от една партия в друга „по погрешка“, годни бюлетини се маркират като невалидни (това лесно се прави, мацаш си малко мастило на кутрето и опааааа, тук има знак върху бюлетината, тук някой е гласувал контролирано!), празни бюлетини се попълват „както трябва“ в полза на ГЕРБ и ДПС-то на Държавното предприятие. Кадри от въпиюща некадърност заливат нета. И няма обяснение колко тъп трябва да си, да има камера, която записва и ти да тръгнеш баш пред нея да правиш шмекерии!

Но!

Проблемите са само с хартията. Няма проблеми с гласуването с машина. Въпреки, че машините ги направиха на принтери и се броят и разписките от гласуване. Въпреки, че в България от над 30 години има банкови карти, има електронно банкиране хората, разбирате ли, си искали хартията, щото нямали доверие на машината. Въпреки, че за толкова избори с машини у нас случаите с изборни нарушения при гласуването с машина се броят на пръстите на едната ръка всеки пъти. 

Само че Роската Карадимов, точно оня Росен Карадимов, последният комсомолец и първият демократичен младеж, който, утрепете ме, но не мога да разбера какво общо има с иновациите и растежа, че чак и министър го направиха, та точно тоя Росен Кардимов свика пресконференция, на която 45 минути обяснява заедно с министъра на електронното управление (същото това управление, което от ГЕРБ въвеждаха 12 години за над 1 млрд лв и нъцки) някой си Мурдаров или как там се казва, че проблемът бил: а) машините се съхранявали в складовете на две частни фирми и б) от министър Мурдаров разбрахме, че фирмите били организирали нощно инсталиране, пък държавните служители не работили нощем.

Много ми е чудно, какви точно иновации и растеж очакваме от човек, в чиято глава очевидно все още са Петимата от РМС и частна фирма е синоним на нещо съмнително, нечисто и подло? С кого точно преговаря за иновации? Например, идват от Самсунг да отворят завод за телевизори или монитори у нас, ама Росен ги връща с думите: „Ааааааа, не, вие сте частници, вие ще правите шмекерии!“? Въобще, как може да си министър, когато и за тъпанар не ставаш - при 99,99% от машинациите и фалшификациите да са на хартия, а ти да обясняваш за машините и софтуера? Тип тъп ли си или да?

Същото се отнася и за приятелчето му, министър Мурдаров. Държавните служители, разбирате ли, имали 8-часов работен ден. Господин министъра очевидно не си е задавал въпроса абе как може частната фирма да организира работа нощно време, а неговите служители да не могат? Вярно, че според справката на сайта на МС господин Мурдаров е работил основно в държавната администрация и държавни фирми, а опита му от частния сектор нещо са го смъцафръцали. И е доста странно какво точно организира правителството (което, да припомня, има една-единствена задача, да организира изборите) след като не може да въведе плаващо работно време за съответните служители, така че да не изпада господин министъра в такива неудобни положения.

Все съм си мислил, че най-тъпите министри бяха на Боце, ама тия двамата направо счупиха тъпомера!

Засада при автогол

От над 20 години любима дъвка на чорбарите е отмененият автогол на Бисер Иванов - Легендата в дербито с ЦСКА. То не бяха обвинения, то не беше вой до небесата, каква засада при автогол, кой е в засада, не знам още какво си. 

Правилата на засадата може да прочетете тук, но аз нямам намерение в момента да тълкувам имаше ли засада тогава или не. Свирил го е съдията, така го е решил, минала работа. Нещо друго обаче искам да покажа, щото на чорбетата като не им изнася не се обаждат. 

Няколко месеца по-късно след мача между Левски и ЦСКА в Англия, в мач от Висшата лига между Лийдс Юн и Манчестер Юн съдията отменя автогол на Уес Браун (Ман Ю) с мотив засада на Марк Видука (Лийдс). Това става в заключителните минути на мача, при резултат 1:1, и то минути след като Лийдс е изравнил резултата в 84 мин с гол точно на Видука, а допълнително напрежение носи и пропусната от Лийдс дузпа в последните минути на първото полувреме. Видео може да видите по-надолу. 
   

Скандалът е доста голям, настроенията са „Манчестер Юн пак се спаси със съдията“, но обвинения срещу съдията няма. Или поне са в минимален обем. Естествено, пресата в Йоркшир (откъдето е Лийдс) обвинява съдията, но повече от любов към спорта, отколкото плод на някакви сериозни съмнения. 

Мисля, че е крайно време чорбетата да млъкнат. Не за друго, а просто няма за какво да се оплакват. Всъщност има - изгряващата им звездичка Димитър Бербатов тогава изпусна 3-4 чисти положения, като последното беше очи в очи с Иванков минута преди Гонзо да им вкара прословутия си „кървав“ гол. Ама то е така, като не си вкараш положенията, съдията ти е виновен.

Ей този циганин най-много рева тогава, реве и сега. Ако не беше Левски щеше  поредния циганин,
играл в Славия и толкова. Нито в чужбина стана нещо от него, нито в ЦСКА. 

Играта

 Топката още летеше към прозореца на директора, а децата вече играеха на криеница.

Последният печели 4

Всяко нещо си има начало и край, включително и моето участие в Последният печели.

Преди всичко, трябва да кажа, че имам доста сериозни съмнения относно честността на победата в случая. Много съмнения ми останаха, свързани основно с факта, че победителят (Йордан) реши да отиде до тоалетната секунди преди да влезем в студиото. А когато влязохме в студиото и започнахме играта се почна триумфът на логиката: „Не го знам какво точно е написал Димитър Димов, ама той е единственият ветеринар сред писателите!" - и това още на първия въпрос, за 40 т, свързан с пиесата „Почивка в Арко Ирис"; „Ми то за Тереза Маринова казхте коя е олимпиадата, колко е скочила, годината казахте, то какво остава? Кой е треньорът!“ - желязна логика, аз например се сещам поне 5 въпроса от това видео - кои подред са Олимпийските игри в Сидни, колко златни медала имаме от тези игри, от коя политическа сила беше кандидат-депутат Т. Маринова, мога и още да продължавам. Казвам го това, защото има доста неща, които се казват в студиото, но не влизат в предаването. На въпроса за моста в Кюстендил, Камен Воденичаров го пита този (след като даде верен отговор): „Ти бил ли си в Кюстендил, откъде го познаваш този мост?“ - „Ми не, не съм бил, ама имам приятели, чувал съм за този мост, даже има и друго име, ма е нецензурно.“. Дай, Боже, всекиму такива приятели! Още повече, че съм цял ден там, цял ден гледам как хора бързат с бутона и дават не само грешен отговор, но и отговор, който няма нищо общо с въпроса след като го чуят (и аз се опарих така в пръвия запис и до там бях със сватбарските отговори).

Върхът обаче беше темата за Европейския съюз. Явно му бяха казали, че ще има въпрос с Маастрихт, ама или не го беше запомнил, или не го беше разбрал, скъса се да натиска предварително, да стреля сватбарската и не уцели. То като нямаш у главата колкото и да ти наливат, не става. Много елегантно прибрах едни точки с Робер Шуман, таман на време, че оная майна беше почнала да напиня да ме настига. 

Във втория кръг златния дъжд за Данчо продължи, изпревари ме с бутона за моста на Арда (то пък какъв въпрос за 40 т, на коя река се намира?), изложи се като кифладжия на въпроса за „Танц със саби“. Натиска нашия бутона още докато върви видеото, решава, че ще питат „Как се казва произведението?“ - Sabre dance или Танц с ножове, който бил играл (е, в някаква пародия сигурно по морето). Нито на английски го уцели, нито на български, ама пък с какъв кеф ги прибрах и тия точки, само изчаках да почне въпроса да се ориентирам за балета ли ще питат или за националността на автора. И като казвам „Гаяне“ и Камен не може да повярва на ушите си. И това го знам, бе Камене!

Нещата си лъснаха в третия кръг. Аз във всяко състезание, включително и ония двете преди 2 години, в третия кръг увеличавам точките си, не губя. Този едва изчака в последната тема да даде 2 верни отговора да ме мине и почна с пасовете. Тук е момента да призная, че въпросите за Литекс и Оланд ги знаех, но ми излязоха от главата в момента и изстрелях първото, което ми дойде на устата. Що казах Левски, като знам, че не е Левски, не знам. Яд ме е за въпроса за Джералд Форд, че не стигнах до него, щото дадох верен отговор, а отговора на Данчо беше „Абе онзи там, смотания“ - според мен го обърка с Джими Картър най-малкото, ама не се наемам да определям кого от американските президенти Данчо смята за смотан. И за Александър Сано знаех верния отговор, и за „Дом на дракони“, но не бях на 100% сигурен и затова ги пасувах. Това са едни 50 т за мен, които щяха да свалят и без това стопения аванс на Данчо с още 50 т и нещата щяха да стоят по друг начин. 

Но има и нещо друго - това ми беше 4-ти запис за деня, вече бях уморен и едва ли щях да съм толкова свеж в следващия запис. Гледам се на записа, и обувките ми убиват, и очите ми са уморени, и с бутона не съм достатъчно бърз. Да обобщя - не ме е яд, начесах си крастата с 3-те победи, стига ми толкова. 6 пъти съм влизал в това студио, 6 пъти съм стигал финал и 4 пъти съм излизал победител. А двата пъти, когато съм губил, е било с бой до последно. Ако има нещо, за което да съжалявам е, че не го отстраних тоя да му кажа накрая едно Vamos a la plaja от мен, но нейсе. Както се срещнахме с Методий в пърия запис, така и с него можем да се срещнем отново един ден, не се знае.

 

Последният печели 3

Третото ми участие спокойно може да се нарече "Баташкото клане". 

Този път подборът на категориите очевидно ме компенсира за гредите в предните две участия. Не знам за нивото на участниците, но жената (Ралица) направо се скъсах да я троля с бутона, а не съм го търсил нарочно - според мен и бяха малко по-бавни реакциите. В един момент тя започна да рискува да отговаря преди да е чула въпроса, и въпреки че Камен на няколко пъти и намекна, че това не е правилната стратегия до последно рискуваше (безуспешно). В интерес на истината при последния въпрос от втори кръг, за годината на първите съвременни олимпийски игри леко закъснях с бутона - исках да им дам шанс, ама нито един от двамата не реагира бързо и накрая си ги взех и тези точки. А и, да си призная, предпочитах жената да не стига до финала, знаеше повече според мен и не се знае какво щеше да направи там. Пак имаше въпроси, на които знаех отговора (за Михаил Вешим и "Английския пациент" и Хаим Оливер и "Фалшификаторът от Черния кос") ама, пусто, изключих. За Мадагаскар знаех, че там съществува държава Малгашка република, но не знаех, че има малгашки език. И въпреки, че креолите живеят в други части на света, покрай френския реших, че и креолския е пренесен там и заложих на него, но не уцелих. 

За сметка на това обаче в третия кръг отново бях като риба във вода. Много въпроси пасувах, на които дадох верен отговор впоследствие, на разбора след завъртането - просто за да дам верния отговор трябва да губя време, а предпочитам да не го правя. 

А накрая и книгата прибрах, за трети път!

Последният печели 2

Второто участие в "Последният печели", вече бях малко по-освободен психически, въпреки, че във всеки един момент можеше да отпадна, не ги знам тия двамата колко знаят. Но пък някак си бях сигурен, че няма да се дам без бой.

И така, започваме да играем, пак темите са ми малко мъгла и като цяло Тодор ми дръпна. Аз после като се гледах на записа и като видях, че ми води с 20 т след първия кръг направо се шашнах. Дагееца също знаеше, ама много бързаше и за капак нещо крака го болеше, та не му се играеше много-много. 

Иначе беше интересно. Падна се някаква тема "Кестени", аз бях сигурен, че ще има някакъв въпрос, свързан със София, все пак в казармата на софиянци "кестени" им казват, та не мислех много-много. И в тема "Булевардът" знаех, че Миряна Башева е автор на текста на "Булевардът", но заложих на грешния кон, както се казва. В темата "Германия" също трябваше да взема точките за Виктор Пасков, спомням си как преди няколко месеца покрай новината за "Германия, мръсна приказка" търсех негови книги за сваляне. В същата категория ме подпряха, при въпроса "Кой е настоящият канцлер на Германия?" бях най-бърз, но в момента, в който натиснах бутона малкото име ми изскочи от главата, та се опитах да мина с "хер Шолц". Първоначално Камен поиска да му кажа и малкото му име, но после очевидно му се обадиха от апаратната в слушалката, та ми го призна. 

Във втория кръг принципно ми е силата, но пък като видяхме темите беше пълен ужас - какви са тия "Тракийски гробници", какви са тя "Диригенти", да не говоря за "Неореализъма". Там имах късмета да съм достатъчно бърз с отговора за астероида, просто логиката е че или е комета, или е астероид, но кометите обикновено ги кръщават на откривателите им, този диригент едва ли е открил комета. Въпроса за Чудомир и Казанлъшката гробница го карах на логика, знам, че Чудомир е от онзи край. С въпроса за Страсбург изпреварих Тодор с части от секундата, като го гледах после на записа бая се ядоса, очевидно и той се беше сетил. 

В третия кръг да влезеш със 120 т преднина не е зле и макар че след първото завъртане Тодор ми свали 20 т, във второто го намачках, а в третото някои въпроси (за Мойсей например) ги пропуснах, то нямаше и значение, но пък някои бяха абсолютно неизвестни за мен, а объркването на Китай с Япония не трябваше да то правя, знаех го. 

Но пък надминах предното си участие и си гарантирах още едно.

   

Последният печели 1

Преди около две години се регистрирах за участие в "Последният печели". Няма и седмица по-късно ми се обадиха, отидох, участвах, спечелих (по-нататък ще постна видео от тогава). За мое огромно съжаление спечелих само един път, при второто състезание ме отстраниха, а имах много голямо желание да играя поне 5-6 пъти. И потенциал имам, айде да не се правя на скромен.

Предаването обаче очевидно страда от липса на желаещи да играят и преди известно време започнаха да канят еднократни победители да играят един срещу друг. На мен обаче не ми се обадиха до сега, вероятно има доста преди мен, но в края на краищата дойде и моя ред.

Във въпросния ден отивам в уречения час в студиото, минавам портала и докато търся място да паркирам гледам от една кола слиза някакъв мъж с детето си (може да си водиш публика в студиото). Заглеждам се и мъжът ми се вижда познат: "Симеончо - казвам - този го отстраних предния път, той беше шампион тогава като играх". "Вярно, казва Симеончо, Методий се казваше!". "Абе не го помня как се казваше, ама ми прилича на него!".

Верно се оказа въпросният шампион и пак играх срещу него. И пак го бих. Тоя Методий, нищо против него нямам, ама е направо готов за Карък на годината - два пъти играе, и двата срещу мене, и двата пъти го отстранявам. А за капак в това предаване а-ха да се класира за финала и с последния въпрос го изхвърлиха, и то само с 10 точки. А и какъв е тоя куц късмет да се наниже и този път на мен, не знам.

Разликата обаче е, че докато по стария регламент играеш само срещу един шампион, този път всички срещу теб са шампиони, няма лабаво. И колкото и да са имали късмет като са ставали шампиони, толкова съм имал и аз.

Иначе състезанието мина като по вода, и клипа от него съм качил, който иска, може да гледа. Много добре ми дойде темата с цитатите от филми, влязоха ми в кръвната група. Иначе на другите места ме няма, макар че трябваше да се сетя за Вилхем Пик, това го знаех. В мой стил стрелях точно в десятката с въпроса за "Мъжки времена", само аз знаех отговора и реагирах много на време. 

Във втория кръг обаче се опарих много жестоко. Променили са малко регламента, вече сватбарската стрелба при Орлин Горанов не върви, трябва по-конкретни отговори. Така изгорях с въпроса за Антарктида, а за Нина Добрев не го чух добре и реших, че става въпрос за Мария Бакалова. Останалите теми бяха terra incognita не само за мен и като цяло много малко точки се взеха. 

В третия кръг в бързината вместо Ружа Игнатова казах Ружа Райчева, ама то щото Ружето бая цици е вързала, па Ружа Игнатова не я знам какви са и. Там лека-полека започнах да увеличавам разликата, влязохме със 155:110 (аз си мислех, че е повече, а то само 45 т), Димитър не знам защо блокира, като го гледам на записа започва да дава грешни отговори, да се бави в отговорите, а накрая в темата "Зевзеци" направо го разбих. И го занулих.

Така си осигурих още едно участие.

   

Как спечелих слушалки Jabra Elite 3

 Лятото ходихме на почивка в Гърция с едни приятели. 

Сядаме в една таверна и питаме кое им е най-хубавото узо принципно. "Мини", отговаря сервитьорът. Добре, донеси от него - казваме ние. Носи ни той, дали е най-хубавото или не, но го изпихме, 2х200 гр (двамата с Пешето, че така на алкохолик излизам). 

Прибирам се вкъщи и като разтоварвам торбите, вадя узото и виждам, че има някакво картонче отгоре. Викам си "Тия па сега с какви глупости ме занимават?", а то било QR код за сканиране и участие в игра. Ако се регистрирам на сайта им мога да играя за наград - слушалки, смарт-часовник или портивна колонка. И аз правя една елементарна сметка, че се разиграват 60 награди, а едва ли ще има толкова участници, снимам QR-кода, пращам го и voila, месец по-късно ми се обаждат, ама едно такова международно: "Добър ден, печелите награда от узо Мини, слушалки, къде да ви ги изпратим?".

Прибираме се в България, ма лято, жега, та аз решавам да продължа с узото, отивам до Фантастико и почвам да си избирам. Па се двуомя, дали да е узо или мастика, що мастиката какво е по-долу от узото? Гледам едно, гледам второ, пък накрая виждам "Мини" и си казвам хайде това да е, продължавам по инерция от Гърция. 

Наградите

И след 10 дни наистина ми ги пращат, с куриер, че така трябвало, подписвам там разни декларации, и си ги вземам. И решавам да ги проверя в нета колко вървят - те били от скъпите, от 120 до 140 лв, зависи от сайта, не са некви утрепани евтинджоси. Ползвам си ги с кеф, дръпнал съм си разни радио приложения и така е, раздавам го модерен.

Върви ми късмета по някога. 

Jabra Elite 3

Онова мокро нещо

Котейшеството напоследък има ново забавление, интересна му е водната струя. Като порасне още мъничко, и ще я хване и ще види тя, дето само го мокри, а не може да я хване!

 

Каква незабравима футболна евровечер!

Какви са тия торбички бе, Гоше?

С тия играчи и този треньор толкоз

 Българските отбори все са губили в Европа, всичко се е случвало, и от слаби отбори сме отпадали (справка Левски от ония малтийци преди 2 години), губили сме с катастрофални резултати: аз лично помня как Славия загуби 2 пъти с по 5:0 от Партизан Белград, Литекс навремето също загуби от Спартак М с 0:5 в Ловеч и 6:2 в Москва, ма такъв резил като снощния никога не съм виждал. То и рекордът за домакинска загуба е 1:6 на Локомотив Сф, ама от Андерлехт. Къде е Андерлехт, къде е Карабах?

Не е натам, Гоше

Срам, резил и позор

Оооооо, той и Житния бегач се появил акъл да дава!

Та с купени съдии, уредени мачове и късмет - толкоз. И с този треньор също. Лудогорец е единственият отбор в света, който може и чистачката да сложи за треньор, а шофьора на автобуса да е център-нападател и пак ще стане шампион, при тях празно няма. Лани ги биха навън който ги хване, то се почна от Балкани (Косово), после Астана (Казахстан), та да се стигне до драмата с Олимпия (ама Десподов как я профука оная дузпа в последната минута!) и шамарите от Нодшерланд. За да се стигне до снощната незабравима футболна евровечер!

А жалко, като погледнеш, чичо Гошо е три пъти шампион с Лудогорец, отделно беше треньор и на Левски, и на националния, ма нито на едното, нито на другото място го запомниха с нещо. Как може такъв опитен треньор да спечели мача навън с 2:1, а да се издъни така свирепо у дома логиката няма отговор. Или има, ама правилата на евротурнирите не позволяват да му свирят Кабаков или Чинков. 

Няма страшно, момчета, не сте сами. И миналата година след 7:1 и сега не сте!