23 януари 2010

Тоз пък сега Сингапур!

Господин министре, вижте сега,
Волнистый флаг. Изображения и иконки флагов, СингапурРедно е да ви се обяснят някои неща, да не се излагате като кифладжия. Не знам защо ги не знаете, би трябвало да са ви известни, но или сте тъпичък, или нещо са ви подвели, или не се ориентирате бързо в обстановката. Не за друго, ми язък ви за висшото образование.
Сингапур не знам кога е бил по-беден от Ангола, но и двете държави са били колонии. Едната португалска, а другата британска. Развитието и икономическото благосъстояние и на двете метрополии е коренно различно - португалците са първите колонизатори на Новия свят, като имат колонии в Индия, Индокитай, Южна Америка, Африка. От Азия ги изгонват холандците и англичаните, после Бразилия обявава независимост, и накрая им остават африканските им колонии. Те получават независимост едва през 70-те години на ХХ в. От Югоизточна Азия португалците са изгонени пак от холандци и англичани. Те владеят Сингапур и страните около него до началото на Втората световна война, когато са изгонени от там от японците, а след края на войната се разгръщат мощни националистически движения, които си поставят за цел получаването на независимост от метрополиите (Холандия, Великобритания и Франция).
В крайна сметка можета сам да видите разликата в икономическото и културно развитие на бившите колонии в зависимост от техните метрополии. Г-н министре, ама вие с какво сте се занимавали досега, маркетинг на краставичарското производство? Я вижте как живеят бившите френски и бившите англиски колонии. Я сравнете колониите на Австрия (Австро-Унгарската империя) и колониите на Османската и Руската империя примерно. Сравнете къде има повече москвичи на глава от населението.
В същото време България имаше развита високотехнологична промишленост по време на комунизма. Ако нещо ви съмнава и ви не ви се верва, проверете историята от посещението на Горбачов в ДЗУ през 1984 г - да разберете какво се нарича "благородна" завист. Вижте Завода за печатни платки в Ботевград, част от ЕПИК в момента. Може "Правец" 16 да е символ на смешен, бавен и немощен компютър (особено спрямо днешните компютри), но се създаваше изцял тук, у нас, и го изнасяхме в чужбина. А сега разни тъпунгери, г-н министре, останаха да обясняват колко калпаво и не знам к`во си било социалистическото производство. Чунким не са гледали "Да обичаш на инат" - кои години още имахме компютри по училищата, още в "Младост" имаше царевични блокове.
Абе г-н министре, да ви питам - вие знаете ли, че още през 1999 г. правителството на Иван Костов прие Национална стратегия за развитие на високите технологии в Република България? В смисъл, ако не знаете, питай го, той понеже нещо като подкрепа на кабината (на вас, зер) се явява. Верно, то прилича повече на инструкция за борба с колорадските бръмбари, ама хвана дикиш - постла ви килимче да дойдете и вие да откриете топлата вода.
А да ви питам, г-н министре - знаете ли колко от произведеното в Сингапур е излязло изпод ръцете на деца под 16 години? И колко от тях въобще някога са стъпили в училище, дори на път за работа?
Абе г-н министре, вие, и другите вицепрезиденти на всичките Световни и Европейски банки, какво разбирате под високи технологии? Щото моето понятие е да се произвеждат в България не само GSM- и и лаптопи. за мен високите технологии са последно поколение технологично оборудване, впрегнато да създава продукти за кратко време при висока себестойност - и консерва боб дет` се вика да е, но да струва скъпо, и да се търси на пазарите.
Да завърша, г-н министре.
Преди вас имаше едни, дето бяха много умни, национални богаства и прочие. Дойдоха си от Лондон и от Америка с царя, поокрадоха к`вото им бяха оставили, и си заминаха. Е, не всички де - Милен Велчев и брат му си построиха едно хотелче някъде към Златните; Никиту Василев се скъса да влиза с детски билети в кино "Арена" и изкара 2 мандата министерстване (ей, тва се вика ценен кадър - 12 години трудов стаж, от тях 4 като финансист и 8 като министър). И те дойдоха да ни правят Сингапур на Балканите, на Югоизточна Европа, на Европа, на Евразия, на целия свят. Верно, докараха ни по-скоро към Ангола, дето и вие я споменувате, но може да са били слаби по география. По преди имаше пък един Марио Тагарински ли беше, Тарио Магарински ли беше, не помня, но той се размотаваше из Министерския съвет с един лаптоп - зер, станахме Сингапур на Балканите ехеееееееее ..., още преди Новия век.
Скъпи ми г-н министре! На въпроса ви "Защо да не станем богати като Сингапур?" ще ви отговоря - ми хайде де. Е колко преди вас не можаха, белким вие успеете да ни направите богати.
А, да не забравя - абе вие знаете ли в Ангола колко диамантени мини има? Май и те не са толкова бедни и изостанали, колкото си мислите.

22 януари 2010

Емигранти

Ами, ето ме и мен, вече съм емигрант.
Никога не съм си представял, че и аз ще съм емигрант един ден, но ето, че наистина станах. И както казах в предния постинг (макар и по друг повод), какво колело е животът!
От една страна се надявам, да съм взел правилното решение, от друга - то май няма друга. Въпросът дали си струва, дали не съм сбъркал винаги ще ме дълбае, но едва ли има човек, който да може толкова бързо да даде отговор.
Знам от баща ми, че неговият прадядо навремто е ходил аргатин из Тракия лятно време, и е стигал чак до Бургас. Знам, че един ден не е пуснал дядо ми да ходи аргатин, защото "чуждият хляб горчи". Знам, че на майка ми и баща ми сърцата им се свиха, като им казах, че заминавам. Най-лошото е, че ми е мъчно и за родителите ми, и за жена ми, и за Симеончето.
Всъщност, не знам дали такава е съдбата българска, да се скитаме по света и да се топим от мъка по родните си. Не съм нито първият, нито последният емигрант, не съм единственият, който изпитва носталгия по родните си места, но все пак съм един от тях. Не знам другите как са тръгнали, не знам как са тръгвали преди 50 или 100 години, но днес не е по-леко. Имало интернет, имало телефони - глупости, нищо няма. Няма я жена ми до мен, няма го детето ми, няма ги приятелите и родните ми.
Защо сме емигранти?
Защо си оставяме огнището и най-близките хора и се запиляваме по света?
Такава ли ни е орисията още времето на Вазов и "Немили - недраги"?
Защо 2 милиона българи напуснаха България за 20 години, и сега Отечеството ни се гърчи в агония - най-бързо застаряваща нация, най-бедна в ЕС, най-, най-, най- ...

14 януари 2010

За лошия човешки материал


Какво колело е животът!
Какъв бумеранг е Историята!
Само преди година Бойко Борисов се оплака пред емигрантската общност в Чикаго от лошият човешки материал в България. Ще го цитирам:

Материалът, дето се явява на избори или от който можем да избираме като кадри, никак не е голям. Лесно е да се каже: "На тебе разчитаме". Ако така ще разчитаме, значи след 1 година ще се издъня и аз
И както са казали хората - внимавай какво си пожелаваш!
Само за една година камъните на Бойко се стовариха с пълна сила върху неговата глава. И най-лошото е, че не е един, много са, и падат върху яката му глава от всички посоки, а Бойко прилича на анимационен герой, разтворил чадър за да се предпази от падаща скала.
Че си прав за лошият човешки материал, си знаехме, но не го признавахме гласно. Докато не видяхме изпълнението на Румяна Желева в Брюксел онзи ден.
Е, верен на принципа "Ние ги хващаме, те ги пускат", на Бойко пак други са му виновни - в случая БСП и НДСВ (ДПС сигурно е резервен вариант). Били се обадили. Били наклеветили доброто си другарче. Били скроили подъл номер на жена. Били орезилили България.
Хайде холан!
Нали ти избираше най-добрите кадри, които да заменят корумпираните чиновници на тройната коалиция. Нали май ти гарантираше лично за всеки един от тях?
И какво се получи? Още не започнал работа в Парламента, рапарът Маниака трябваше да се отказва от мястото си там, защото не върви някак си законите и редът в страната да ги определя човек, изрекъл сакралните слова "Бум, мадафака, ще те гръмна със патлака!".
А тия дни от Брюксел дойде поредният шамар върху перфектната му професионална ориентация. И отгоре на всичко политическо-милицонерският гьонсуратлък най-нагло ни пробутва изтърканият виц за българския казан в Ада.
И то при положение, че всеки нормално грамотен човек може да провери в интернет дали Румяна Желева е била в конфликт на интереси по време на мандата си като евродепутат.
Трябва да си голям гьонсурат, за да кажеш на черното бяло в този случай. И да твърдиш, че лошите са ти подляли вода. И да твърдиш, че не си заложил на грешни кон. А грешни коне дал Господ, само като погледнеш откъде е тръгнала тази женица (ОБТ на Кръстьо Петков) за да се приземи при теб - ех, че политическа кариера е това. И че била идеална за еврокомисар, щото говорила перфектен немски!
А проблемът съвсем не е в подлите БСП и НДСВ. Проблемът е в балканската мисъл "Абе знаем, че не е редно, ама ако мине - мине". И тази тактика се прилага пред Европа, в Европарламента. Проблемът е там, че не се намери един, който да я провери Желева от А до Я месеци преди изборите за европарламент у нас през юни.
Ама то какъвто Генералът, такива и офицерите, такива и войниците.
Лош човешки материал, няма как.

01 януари 2010

Де е България?

Не знам колко хора помнят, но през 1990 г., когато се обсъждаше новата конституция на България, имаше предложение за национален химн да бъде приета песента "Де е България?", по стихове на Иван Вазов. В крайна сметка остана "Горда Стара планина", като отпадна куплета с възхвалата на БКП и Москва.
Въпреки всичко смятам, че тази песен наистина заслужава да бъде химн на България. 



ДЕ Е БЪЛГАРИЯ?
Питат ли ме де зората ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.
Тамо, аз щь отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;
тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,
там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.
Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик.
Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.
До чукарите Карпатски
е стигнала тяхна власт
и стените Цариградски
треперали са тогаз.
Вижте Търново, Преслава-
тие жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!
Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!
Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;
твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.
Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.