Защо обичате другаря Живков?

Тези дни се навърши 1 година откакто ГЕРБ упралява България. Естествено, социологическите агенции направиха допитване до населението, попитаха го за неговата оценка на събитията и на управлението и ето - резултатът е Добър 4. 

Повече ме забавляват коментарите на получените резултати. Играта с разпределението на резултатите е толкова комична и забавна, че ме умилява. Начинът на представяне на резултатите си е един и същ още от Юни 1990, когато за пръв път след 45 г. комунизъм България гласува. И постоянно в тези 20 години се прилага известният Сталинов принцип "Не е важно кой как гласува, важно е кой как брои гласовете".

А също и подсъзнателно се залага и на разделението на "добри" и "лоши", на "наши" и "ваши", на "ние сме добрите, а който не е с нас, е против нас и е лош".

Елементарно, евтино, банално. Изтъркано.

Най-високо е одобрението сред младите, сред образованите и сред живеещите добре българи. Сред възрастните над 60 години и сред нискообразованите отрицателните оценки са повече от положителните. Общо 79 процента от симпатизантите на ГЕРБ определят управлението на партията като успешно, а 11 на сто - като неуспешно.

НЦИОМ отбелязва, че симпатизантите на ГЕРБ дават сходна оценка на управлението и на премиера - "Много добър" /4.50/. Средната оценка на пълнолетните българи за работата на правителството е "Добър" /3.80/.

Две трети от младите хора на възраст под 30 години пишат оценки 4 и 5 на правителството. Подобни са оценките и на 60 на сто от интервюираните на възраст между 50 и 60 години, както и на висшистите.

Най-често жителите на София дават оценка за работата на правителството "Добър" /4/ - 42 процента от тях. Общо девет процента от симпатизантите на ГЕРБ пишат на правителството отлична оценка, 39 на сто - много добра, а 42 процента - добра. Десет на сто от симпатизантите на управляващата партия са на мнение, че управлението заслужава по-ниска оценка.

Общо 76 процента от избирателите на БСП пишат оценки 2 или 3 за работата на правителството. Подобни са оценките и на избирателите на ДПС.

Това е цитат от http://dariknews.bg .За 20 години демокрация социологията така и не се научи да не търчи след победителите (а в интерес на истината днес няма избор), но все пак не мога да разбира - 20 години едно и също - не ви ли писва? Не си ли научихте урока от 2001 г., когато бодро рапортувахте на Иван Костов, че ще спечели изборите, докато Царят не ви четеше прогнозите и затова ви обърка сметките?

Хайде докато четем резултатите да ги поразтълкуваме - колко тежи мнението на човек на 25 и на човек на 35 години? Първият или е студент, или работи някъде - разходите му са малки, да не говорим, че обикновено мама и тате го подпомагат; често сменя работата си. Вторият в масовият случай е семеен, с установена професия, с по-големи доходи и по-голяма тежест в обществото. Вероятността да е собственик на фирма, т.е. да бъде работодател е по-голяма при избирателя на 35 и повече години, отколкото при младите от 20 до 30 годишни хора. Съответно повишаването или намаляването на данъци касае по-скоро втория избирател (35 годишният), а не първият. По - възрастният избирател по - вероятно дава хляб а по-младия, той формира по-голяма част от БВП отколкото по-малдото момченце, което работи в кафене, вместо да ходи на лекции. 

Е тогава знаете ли колко ме интересува колко от избирателите в категорията 20-30 години одобряват бат Бойковия кабинет? Тия, на които вече им казваме "чалга" поколението. Преди няколко седмици един рядък екземпляр на младите хора ме застреля в един от форумите на Гонг с изречение,  в което каза приблизително следното: " ... правата на личността, записани в конституцията на ООН". Ако този подкрепя кабинета и го оценява положително - аз не бих бил горд с подкрепата точно на толкова "образован" млад човек.

И като цяло картинката е следната - противопоставяме млади срещу стари. Младите са за нас, старите не са (за БСП са, мръсните комунисти). Добре живеещите са за нас, бедните са против нас. В големите градове са за нас, малките градове и селата - не съвсем (малките градове и селата са основен производител и доставчик на селяни в големите градове).

Възрастните хора не са ли хора?

Хората от малките градове и селата не са ли хора? 

Циганите не са ли хора? 

Все се чудя, що не питат (питаха ли го?) оня митничар Бранков ли беше, дето изяде на Лъчко Иванов главата - той каква оценка дава на кабинета? И по-специално в борбата против корупцията.

Прави впечетление в изтеклата статистика, че не се споменават конкретни успехи на ГЕРБ за изминалата година. Е да, хората още се напасват, както спомена премиер-пожарникарят в интервю за Стандарт в понеделник. То на нашите географски ширини 1 година напасване си е дори бързо - на Станишев за някои неща 5 години да беше мандата, пак щяха да му трябват 2 още. Но все пак, като се питат хората как оценявате управлението на ГЕРБ, да ги бахме попитали и защо? Или може би сме ги питали, ама отговорите не са за публикуване, знам ли? Може шефът на някоя социологическа агенция (Мира Янева например) да се е обадил на Бойко Борисов с въпроса "Да ги публикуваме ли резултатите?" както е модерно напоследък да се иска разрешение от най-високо място да си свършиш работата. 

Преди години един социолог издаде само един от похватите на манипулиране на отговори - не се пита "Обичате ли другаря Живков?", а "Защо обичате другаря Живков?". 

Май друго няма да научите