По - Тарзан и от Рамбо

Вече съм имал възможност да споделя, че поговорката "Българинът е по - католик от папата и по - турчин от султана" важи и в днешно време с пълна сила. И не само това - продължаваме да стремим да обезличаваме българското. Нашите традиции вече са само нещо, за което пише в разни книги, ама никой не ги чете. Изворите на традициите ни са ограничени единствено в читалищата, които пък тихо умират. Децата ни вече са Денис, Никол, Катрин, Ребека и Елизабет; Сашко отдавна е Алекс, а Петко и Ваньо са пенсионери още от началото на демокрацията. Да им се чуди човек на акъла на моите прадеди, кръстили децата си Мико и Пело (моите дядовци)  - че то от днешна гледна точка това имена ли са? Народните празници и обичаи са сведени до репортажи по телевизията "от мястото на събитието", където камерата показва дечица, събрани от читалищата, да тропкат хорце и да пеят народни песни за пред камерата.

Май все повече не знаем кои сме и къде е България за нас?

Поводът за този пост е вчерашният материал "Благодарност по американски в България", излъчен по БТВ. Поводът  е тоталната ... не само американизация, но като цяло чуждопоклонничество, заливащо ни вече 20 години. Че и повече - преди 1989 беше русификация, сега е американизация. Преди беше по заповед от Москва, днес е доброволно, по наша воля. Преди славословехме 8 Март, 1 Май и 1 Юни, днес пак ги славословим, че всичко е въпрос на бизнес (я питайте цветарите какво става на 7 Март и 14 Септември), но за да увеличим дните, в които се храни годината, привнесохме си малко ценен американски опит.

Не ми пука, че в Америка било Ден на благодарността. Въобще не ме интересува какво е и за какво са благодарни. И не ме интересува колко им е вкусен тиквеният пай.
А мислите, че е само бТВ ли? Не разбира се, и БНТ тичка, припка да не изостане.

Не ме интересува, че преди 20 дни било Хелоуин. И не ми е приятно да ме заливате с реклами и покани да дойда еди къде си и заедно да го отпразнуваме. 

Утре китайците ще се усетят, че досега само са яли гарнитурата. Ще дръпнат и индийците с тях и какво правим тогава - заменяме тиквения пай с мляко с ориз и започваме да пригласяме "Харе, Кришна, Харе, Кришна, Кришна, Кришна - Харе, Харе"?

И точно защото не се знаят кои са народните будители, какво представляват и защо ги наричаме така, затова днес празнуваме Свети Валентин, Хелоуин и попоглеждаме и с едно око към Денят на благодарността, а че сме православни християни и православната Коледа е на 7 Януари, а не на 25 Декември ... хайде, холан, само ние ли ще изоставаме от "белите" страни? Да се оправят там руснаци, сърби, арменци и гърци, ние сме прегърнали евроатлантическите ценности.

Само че, когато трябва да демонстрираме малко благодарност, нещо не ни се получава - дори онова "благодаря" към Русия, към загиналите руски войници за Освобождението ни от турско робство - дори него казваме с половин уста. За сметка на това се намират достатъчно гарвани, които надълго и широко обясняват какви са имперските интереси на Русия и как всъщност руснаците подло са ни освободили от турците, за да сменят фесът с калпак. И заради които днес новата вълна от руски национализъм, която залива Русия дава основание на руснаците да кажат: "Ако не бяхме ние, още щяхте да говорите на турски". 

Та какво ме интересува, с какво ме обогатяват и материално, и духовно мотивите на американци и западноевропейци да празнуват  Свети Валентин? Че ние за 500 години не сме приели да празнуваме мюсюлманските светии, опазили сме нашите - толкова евтино и бързо ли ги продадохме? Та нима Св. Трифон Зарезан струва едно плюшено сърце с надпис "I love you", произведено в Китай? 

И май съвсем криворазбрахме цивилизацията.

Юруш на маслините!

Днес сутринта, след няколкодневна подготовка, славните части на Българската армия превзеха укрепленията на Лидл! Над гордите и  непревземаеми щандове на веригата магазини днес вече се развява знамето на храбрите български пенсионери и социално слаби. Сигналът за атака бе даден в точно в 8:00 сутринта, когато лично министрите на Регионалното развитие и благоустройството и на Социалните грижи, както и лично кметицата на София проведоха (поради очевидна липса на други задачи) кратък брифинг, чрез който отвлякоха основните сили на врага. През това време славните части на Втори Надежденски пенсионерски полк, Трети Пенсионеркавалерийски ескадрон, Артилерийският дивизион на пенсионерите от Дружба, както и пехотните роти от Седми, Десети и Единадесети бабунгерски полкове се предислоцираха, заеха изходни позиции и се подготвиха за атака. Как само пламъкът в тях разкриваше жаждата за скорошната среща с врага! Как само горяха очите им! Как само мечтаеха за момента, когато Сливница, Дойран, Чаталджа, Булаир и Одрин щяха да отстъпят място на новите чутовни подвизи на храбрите български пенсионери! "Чух,че ходжата на Лидъл нарочно призовал за свещен джихад срещу нас - олиото да не е по - евтино от 1.49" прошепна един от бойците до мен. "От две седмици се чува шум от месарския цех, кайма ли правят, колбаси ли им докарват - ама и те нямало да са скъпи!" - тихо се включи в разговора ветеран в обикалянето на магазините. Погледнах го - тъмните му очи са бяха спрели на щанда с колбасите и мрачно светеха. Слабата светлина, идваща от укрепленията на противника осветяваше слабо лицето му, на което ясно личеше пресният белег от вилица - като спомен от последната му среща с врага.От другата страна на паркинга, използвайки прикритието на брифинга на министрите, частите на Седма Овчакупелска механизирана бригада, въоръжени с последен модел самоходни леко бронирани колички   

 (СЛБК) - 12 зае изходни позиции. Поради липсата на авиация (самолетите на храброто пенсионерство бяха заети с бомбардировки на позициите в Дружба 2) върху тях щеше да падне най-тежката част от щурма. Погледът ми се спря върху редиците им - суровите пенсионерски лица не помръдваха. Нямаше страх в очите им, само нетърпение щурмът да почне. Редиците на СЛБК - 12 стигаха до хоризонта. Достатъчно беше само един поглед, за да вдъхне увереност и на най-лековерните. О, геройски час! О, ти хладна стомана, свидетел на не една атака и донесла толкова радост на нашите воини! Всички очакваха само едно: командата"За бой! Напред! В атака!" 

И тя не закъсня!
Колоните от пенсионери се втурнаха към указаните им цели. Пехотните части бързаха към своят звезден миг, и тихо подвикваха един на друг: "Смелост, братя! Кураж! Олиото наистина е по 1.49, но пък бананите са по  70 стотинки.", "Дръжте фронта отляво, каймата е на убийство ниски цени!". Сапьорните и разузнавателните роти отваряха проходи в минните полета от евтина кола Freeway и топено сирене по 1.39.  Специално доведени за целта подразделения от провинцията извършиха сложна маневра и в обход излязоха в тила на продавачките от Лидъл.

Противникът беше добре подготвен. Имаше ограничения в броя на стоките, които можеше да се изнесат от един човек и въпреки това нашите части бяха отлично екипирани и не допуснаха петното на позора да падне върху тях! Торбичките, найлоновите торбички, този техен верен приятел и този път не ги изостави. Те се пълнеха бързо, сякаш бездънно, мълчаливо поглъщаха подадените им салами, кисели млека, сирена и кашкавали. Та нима можеше да се допусне да гръмне по света новината за празната торбичка на българския пенсионер след посещение в Лидъл? 

Съпротивата не трая дълго - тя беше повече от безсмислена. Славните части на българското пенсионерство написаха нова страница в аналите на световното пазаруване. Тактиката "Яжте, братя, докато има!" и новото и приложение "Юруш на маслините!" хвърли нова светлина. Невижданото до този момент опоскване на Лидъл, непознато в нито една страна по света, днес вече е факт. Името на България за пореден път гърми по света! Откриването на Лидъл в България вече се нарежда рамо до рамо с откриването на Макдоналдс в Москва.

За съжаление, дадохме и свидни жертви  ... но те паднаха с надени ...песен на уста! Тяхната саможертва не бе напразна и ние ще ги славим в песните си!

И днес йощ Балканът ...

Специални благодарности към БГНЕС за направените снимки. Видео от откриването може да видите тук.

Сериите 3000

Сериите "3000" са много приятна хумористична серия, пародия на WS Teleshop. Авторите са братя Гроен, холандци са. За повече смях можете да посетите сайта им.

Sumsing Xi 3000 Multitask

Carpet Invisible 3000

Laservision 3000

Starwars Musquito Defence System

Nanobreeze 3000

Anti terrorist suit

Литовски дневници: Каменният град

Паркът в докторската градина

Дома на доктора

Е, разбира се, Мошедис не е тотално каменен град. Така му казват, защото там има музей на камъните, нещо подобно на нашият "Земята и хората". Само че този е открит, под открито небе. Има камъни откъде ли не, но основните са от Балтийският регион и Скандинавия. Музеят е създаден от един лекар (не ме карайте да ви кажа името му, не го помня), който е направил доста интересни композиции в двора на дома си. Разхождайки се в него виждаш странните композиции, които са изградени от камъните и е удивително какви интересен вид добива един парк от тези композиции. Странното бе, че там видях един надгробен надпис, достатъчно изтрит, но все пак се виждаше еврейската звезда на него - всъщност литовците във всяка брошурка отделят внимание на отношенията си с евреите - кога са се появили по съответните земи, как са се развивали като общност, какви връзки са имали с тях и т.н.; естествено и военните времена не са подминати, но за тях се споменава с половин уста - все пак тук са дошли германците и не са оставили кой знае колко живи евреи.  Не зная дали докторът е бил евреин, всъщност това няма значение, просто ме удиви факта, от наличието на този камък в двора на къщата.

Градината на докторския дом 

А като заговорих за евреи и религия, друго, което ми е направило впечатление са огромните им църкви. Аз трудно и ще нарека техните населени места "градове", тоест - това, на което литовците казват "град" за мен е град от селски тип - Пирдоп, Челопеч, Годеч, Павликени. Трудно бих намерил град са размерите на Плевен или Перник например, за Варна, Бургас или пък Пловдив да не говоря. Изключвам Каунас и Вилнюс. Въпреки че в Плунге живеят около 20 000 жители по официални данни, и има и градски транспорт дори, това трудно бих го нарекъл град, но пък имат огромна катедрала недалеч от завода (която ще снимам и постна по-нататък). Направо си е село, ама хайд, кето му казват град, нека е град.

Градският парк

Но да се върнем на Мошедис (то какво да му се чудя на еврейският паметник, само като му чуеш името на градчето и ти става ясно за какво иде реч). Малко градче, чисто и спокойно, много чисто и с огромен парк в средата на градчето, разбира се, в парка - камъни колкото искаш - от Централна Балтия, от дъното на Финския залив, от Средна Финландия, от Северна Финландия, от Литва, от Исландия, от не знам още откъде си. Само дето не видях един македонец да припява "Луно, Луно, земьо македонска, пак ке те делат!", но то и камък от Луната нямаше. За сметка на това паркът е страхотен, и тъй като Мошедис е малко градче, нямаше жива душа в него, като изключим няколко рибари. Да, в парка минава рекичка, че и мелница са построили хората, ама за мелницата не остана време (вътре има ресторант), че бързахме за мача на Левски със Славия. Абе хубав и ме парка, чистичък, просторен, то да ти е кеф да си играеш на "Дръж Симеончо" в него (снимките от парка са по-надолу). И чисто, чисто навсякъде - няма да има обелки от вафли, чипсове, банани, портокали, сокчета, найлонови торбички, фасове... Шумата от дърветата местните я събират на купчини, после в чувала и хайде, пред къщата - като мине колата на чистотата, да я вдигне. Какво им пречи да си поддържат града чист? Нищо, и затова е чист. Ама най-хубавото нещо е мелницата - много хубаво са я направили. И самата къщичка, и водния бент, и всичко. През парка минава една рекичка, в която сигурно и риба има, защото клечат рибарите, не е като да няма. Пък като ги видях, се сетих поне за два вица за рибари,  и двата са приятни, може и да ги постна тук ако има интерес към тях. Дали са хванали нещо, не зная, не съм им надничал в кошчетата. Важното е, че хората си прекарват времето нормално. Особено като за неделен ден. До колкото ми обясниха, литовците не отстъпват по алкохолни подвизи на руснаците и поляците, така че и риболовът им е по сърце.

Мелницата. В дясно от оранжевият парапет е фирмата на кръчмата, но Левски си 

е Левски и Литва - другия път.

Идиотско дърво в градския парк

Ама паркът е голяма работа - широк, спокоен, тихичък,  камъняк навсякъде и чисто, чисто ... няма кучешки лайна, няма чипсове и сокчета Куинс и други боклуци (повтарям се, ама си прави впечатление веднага). То шума по тревата няма, какво остава за друго. И да ти е кеф да се разхождаш, да ти е кеф да се опънеш на пейката да се погрееш на ноемврийското балтийско слънчице (абе не е като в България 25 градуса, ама е приятно топло).

И се чудя, такава малка държава е Литва, а как стегнато си я поддържат литовците. Е верно, и те залитат по разни кичозни изпълнения - в парка, точно пред Мелницата изтипосали една дърворезба, то не беше дърворезба, а чудо - ама не ми хареса, ми гозноватичко е. Ама нали си го харесват, пък и речеш автора да не се обиди - а те са алкохолици повечето, обидчиви са - и са го оставили.

А по средата на парка, както написах вече, минава една рекичка, и като всяка една такава малка рекичка, и на нея местните са поставили едно дърво напреки, мост да бъде. Не че няма мостове - таман три преброих, че и по два минах, но не, и дърво мост трябва да има. И отгоре на всичко, минавайки по него, трябва да си намислиш желание и да минеш със затворени очи. Ако успееш - желанието ти ще се сбъдне. Аз не минах, разбира се, но Иван мина, и то със затворени очи.

Шегувам се, разбира се.

Църквите са им интересни на литовците, както вече казах - огромни са дори в малките села и градчета. И архитектурата също им е интересна, постройките им повече приличат на сеновали, отколкото на къщи, но за тях може би ще пусна отделна тема след някой и друг ден, да направя няколко снимки и от Плунге.

Мелницата

Бента при мелницата

Еврейският надгробен камък

Дървото - мост. Трябва да преминеш по него със затворени очи и 

желанието ти ще се сбъдне.

Камък

Този камък беше с много интересна структура - от централния регион на Балтика.

Паркът в Мошедис

Тройка камъни

Прекалено елементарната математика

Основно математиката се разделя на две групи: Елементарна и Висша.

Само че днес ...аха, днес господин министърът на Народната милици... пардон, полиция, та днес з.м.ф.к. Цветан Цветанов ни вкара в една съвършено нова математическа област - Прекалено Елементарната математика.

Господин министърът (чудя се, дали да не започна да го изписвам само и единствено с главни букви) лично обясни от парламентарната трибуна какви доходи е получавал. Вярно, само за изминалите 5 години, ама нейсе, да не бъдем дребнави.

И какво излиза?

За има - няма 5 години 362 000 (триста шестдесет и две хиляди лева!!!) суха пара надиплил. И на 45 години с 26 години трудов стаж.

Хайде де.

Това уравнение не мож го реши ни Висшата, ни Елементарната математика (просто неизвестните са повече от броя на уравненията). За Прекалено Елементарната обаче няма проблем - всичко е чисто и просто като къпан милиционер. Или министърът му, все тая.

Цецко, хайде сега да хванем калемчето и са направим едни Прекалено Елементарни сметки, а?

Ти си на 45 години с 26 години трудов стаж. Според уикипедията, почнал си да работиш в системата на МВР още по времето на соц-а, през 1987. Още си нямал висше образование (в твоя случай: Висшо) и сигурно си бил старшина. Или бъркам? Офицер ли беше по негово време или прост старшина, за когото разправяха вицове? И сигурно още тогаз си почнал да заделяш по някой лев настрана. А как си станал офицер от полицията без да си завършил Школата в Симеоново? Май май пак си минал по тънката лайсна - висше физкултурно и понеже си в системата на МВР, хайде и ти офицер. По бай Тошово време, към което толкоз си спомняте с бат Бойко с умиление, такива като теб повече от капитан, максимум майор не растяха. Как си стигнал до полковник, толкоз ли си умен или си "наше" момче, упорит тъпчо?

Толкоз с трудовия ти стаж, Цецко. От тук се получи система от две уравнения с Х неизвестни. И по-скоро - с нито едно известно.

А я да погледнем как си с аритметиката. За 5 години имаш надиплени 362 000 лв (триста шестдесет и две хиляди лв). Цецко, първи въпрос - а преди 2004 г доходи нямаш ли? Или те не са за пред хората? И изниква фундаменталният въпрос, абе пич, като си спестил едно 280 - 300 000 по времето на Станишев, защо ти трябваше да се намесваш в политиката, да сваляш Тройната коалиция? Че аз да бях, щях не само да си трая и да си гледам рахатлъка, но и щях да го подкрепям това правителство до дупка. 300 000 са това бе, ей, за има - няма 4 години. Кой ти ги дава?

Цецко, знаеш ли, странното е, че преди да навлезе в политиката, всеки политик е беден като църковна мишка, но като се влее в редиците на работещите на ползу роду, и изведнъж почват заплати по 4 -5 000 лв, доходи по 50 -60 000 годишно, че и големи консултанти се извъдихте. Все консултации давате.

Цецко, а след като по закон е забранено политическите партии да имат стопанска дейност и единствените им доходи са от дарения, откъде пари у ПП ГЕРБ да ти плати за каквото и да ти е било възложено? 32 000 са това, сериозно сума е, нищо че е за 2-3 години. Същото е и за Сдружението "Граждани за Европейско Развитие на България" - абе как пък все на теб ти ги възлагат тия консултации, пък и все некви доходни бе! Как пък една консултация не ти струва 5-600 лв бе?!

Цецко, а ако ми обясниш как тъста ти е купил апартамент на бул. "Г.М. Димитров" от 65 кв. м за 26 000 лв при положение, че по него време кв. м в района беше поне 800 евра, да не говорим, че това е минимума, това ще е равносилно на нов световен рекорд в която и област си избереш на леката атлетика.

Та така, Цецко. С Висшата математика си скаран, с Елементарната си на "Вие", но с Прекалено Елементарната си в свои води. Само дето ние, останалите, трева не пасем, и ако ти си надиплил 360 000 лв за 5 години въпросите са - откъде?