Дипломацията на калориите и подкованата жаба

Странно нещо са навиците, не смятате ли? А някои навици не се променят, няма сила за тях, няма открити бронебойни патрони за това.
Навремето имаше един виц (напоследък с доста вицове започвам), че като пръднат в Москва, в София се насираме. Този виц, в допълнение с поговорката "Видяла жабата, че подковали вола, и тя вдигнала крак" показва новите тенденции в българската дипломация.
Не виждате връзката ли?
Връзката е в реакцията на българският премиер - пожарникар Бойко Борисов от далечна Япония на новината за терористичния акт в Москва. 

"Ние разчитаме на балансираната ни външна политика - с арабския свят, с Палестина, с всички държави там сме в изключително близки, приятелски отношения. Арабският свят прави бизнес в България, на всеки ъгъл има дюнер", каза Борисов.

"Надяваме се в това отношение да го отчитат хората, които взимат тези решения за подобни актове; когато те ги взимат централизирано, се наблюдава и поведението на дадени държави. Затова считам, че България води много добра балансирана и партньорска политика", посочи премиерът.

Това е квинтесенцията, това е солта на дипломацията, това е попадение в десетката от разстояние. А аз си губя времето да отдавам дължимото за усилията на Николай Младенов. Направо да не повярваш колко било просто - вместо да се харчат милиони за системи за сигурност - скенери, обучени кучета, хора, техника, камери за наблюдение, подслушване на потенциални терористи (знаем, че се службите са заети да подслушват всичко друго, но не и престъпниците), връзки с чужди разузнавания и обучения - хоп, отваряме дюнери, арабски ресторанти, ливански фурни, бозаджийници и магазини за наргилета, табла и шафран. 

Как не са се сетили по-рано останалите, не зная. Германия например, там араби дал Господ. В САЩ можеха хем да си спестят 11 Септември (ако приема официалната версия за арабските терористи), хем да дадат мощен тласък на икономиката си с откриването на дюнери на всеки ъгъл и шербетчийници. Очевидно и французите са назад с материала, иначе нямаше да имат онези проблеми с магребиените преди 6-7 години. 

Обаче нашият премиер направо пенсионира тоягата и моркова. Прийомите на британската дипломация от векове се оказаха в запас само с едно махване на ръката, пардон, с една реплика на Бат Бойко. "Дипломацията" на Кисинджър директно отива за претопяване, то това вече не е книга, а похабена хартия. А рециклираната хартия да се използва за дюнерите, за завиване на халва или небет - шекер. Тъй де, що да ходи зян?
Лошото е, че в делегацията не е бил външният министър или поне някой по-начетен (дори Цветанов не е бил там), та да го светне, че бърка понятията. И че атентата в Москва най - вероятно е дело на чеченски бандити, а не на арабски терористи (не че и чеченци нямаме у нас, ама са кът). И намесването, дори само споменаването на арабския свят и палестинците като съпричастни към атентата може да ни докара не само някой атентат за назидание, но и да влоши отношенията ни с арабския свят за втори път след посещението на Филип Димитров в Израел през 1992 г. Да не говорим, че издава неграмотност у говорещия, ама то какво му остава, след като първият му външен министър изпрати Грузия в Близкия Изток. А големите държави може и да имат пропуски в сигурността, но поне имат сигурност - докато у нас и пари няма, и националната сигурност се свежда до екстрадирането на Майкъл Чорни преди 11 години. Емисарите от арабския свят си шетат из Родопа и ни НСС и ДАНС ги плашат, ни дюнерите и бозата на всеки ъгъл ги омилостивяват.
Да не говорим за странното изказване за "...хората, които ги вземат тия решения" - тоя какво си мисли, че някъде в Чечня, Афганистан, Йемен, Судан или където и да е има Министерство на терористичните акции и атентати? И че атентатите се извършват съгласно икономическата изгода на някой терорист?
Сигурно е така, Бойко го казва.

Та така, гърмят в Америка, камикадзета в Русия, ама наш Бойко и той се притеснява - важното е да изглежда разтревожен и загрижен дори в далечна Япония. Видяла жабата, че подковали вола, и тя вдигнала крак. За изтегляне на континтгентите ни от Ирак и Афганистан и дума не се издумва - сигурно и там сме отворили некой дюнер на ъгъла на казармата от гледна точка на безопасността. А атентата в Кербала що е станал - не че ни мразят иракчаните, не че ни слагат в един кюп с американците, англичаните и останалите дето са им в страната - не, не и не! Просто сме се забавили с отварянето на дюнера. 

Сега сериозно - да пази Господ от такива атентати у нас, но мисля, че случи ли се нещо такова, то си заминава цялата държава. И язък ни тогаз за дюнерите, локума, бозата, небет-шекера, арабските магазини и ресторантите, където можеш да хапнеш пилаф.