I want to know ...

Днес ми е някакво особено - блогва ми се, ама не знам точно за какво. Искам да разбера...

И така се сетих за тая песен, после естествено я намерих в youtube, пускам я цяла сутрин (имам този навик, да въртя една и съща песен до втръсване, само дето не ми втръсва) и се замислих - музиката днес е не океан, ами вселена, само че читавата музика я няма и май трябва да се вкара в Червената книга. Къде останаха музикантите, които сами пишеха музиката си и текстовете си, които свиреха на по няколко инструмента, но обикновено бяха под 10 (а не като Принс, известен още и като "Артиста, известен като Символ", който свиреше на цели 22) и чиято музика беше от истински китари, а не от синтезатори. Къде изчезнаха нормалните клипове, които показваха нормални истории на фона на песента и в които спецефектите не засенчваха Терминатор 2? И където да видиш балет да се кълчи зад изпълнителите беше рядко срещано изключение. Да не споменавам и за цвета на изпълнителите - не съм расист, ама "почерняването" на музиката ме дразни вече.

Както и да е, Форинър са много яка група и тая песен е само една от многото, които имат.

Хубави времена бяха в музикално отношение 80-те години. А музика като тази звучеше на доста места, независимо от мрънкането на разни маргинали за тежестта на тоталитарния режим - все пак се знаеше кои са Форинър. Помня я тази и някои други песни - набили са ми се в главата от ледените пързалки на Септември и стадион Дружба - помни ли ги някой? Пред стадион Дружба дори имаше и паметник на хокеист - какво ли стана с него сега?

Хубави музика беше това. Нямаше разни Бритнита, Риани и прочие избити електрони; Мадона беше едва в началото си и не беше толкова противна, същото важи и за Майкъл Джексън, Елтън Джон и Джордж Майкъл. 

Ех ...