Литовски дневници - 3

Военното гробище след Салдус. Съжалявам за лошата снимка, още съм новобранец
с този фотоапарат.

И така, наложи се да се разходя до Рига отново, този път служебно. И тъй като самолета на Иван кацаше чак в 12 през нощта, си направих една много приятна разходка из нощна Рига и снимах това, което преди 6 месеца нямах с какво да снимам през деня. 

Замръзналата Даугава. За пръв път виждам през живота си толкова голяма река,
покрита с лед.

Първо, с влизането в Латвия (вече си научих урока) минах през един що-годе по-голям техен град, Салдус, за да си спестя минаването по макадамените им селски пътища. А след Салдус има немско военно гробище - направо е чудо как е оцеляло в годините на СССР. Неприятното е, че вече беше сумрачно и снимките не са от най-хубавите, а и не беше много удобно да газя в снега и да се приближавам, за да снимам. Затова пускам линк към място в нета, където някой е отделил повече време и внимание на това гробище. 

Тук поставям само снимките, които се получиха - въпреки, че фотоапарата има опция за нощни снимки, трябва да си доста неподвижен, като ги правиш - иначе светлините излизат адски размазани - то си личи де. 

Пътуването из Латвия не е от най-приятните, няма магистрала, а както ми казаха, техните полицаи те глобяват дори за 5 км над ограничението. За съжаление, глобите им са доста солидни - един латвийски лат е по-скъп от едно евро, курса е някъде 0,7 цента за едно евро. Само за сведение, ако загубиш билета за паркинг на летището, глобата е 15 лата (20 Евра). Паркинга е 1 лат на половин час.  

Посещението ми съвпадна с 20-та годишнина от барикадите в Прибалтика. В
старата част на Рига бяха поставени огромни пана със снимки от онези дни. Къде
ли са днес тези хора? А като имам предвид пъстрият етнически състав на Латвия,
дали всички по барикадите са били етнически латвийци?

В центъра на Рига, старата Рига, пред една от църквите са поставени пана, посветени на годишнината от януарските събития през 1991 година, когато съветските танкове и подразделенията на ОМОН се опитват да променят хода на историята и да отменят обявената през лятото на 1990 г. независимост. Литовците и латвийците (а предполагам и естонците) са в това отношение много стриктни - годините на съветско управление са издигнати в култ откъм обратната му страна - в центровете на двете столици, Рига и Вилнюс има Музей на окупацията. Само че балтийците не са го ударили на тепегьозлък като у нас, знаят и помнят, че са били част от СССР и доста от нещата, построени от комунистите се ползват от тях и сега - само за сведение, магистралата Вилнюс - Клайпеда е построена през 1987 г. В Латвия няма магистрала, сигурно или не е била предвидена, или не е останало време. Но ето че Латвия е в ЕС и въпреки вече 6 годишното и (вече) членство, не се забелязва да са се напънали да строят. Докато в същото време хърватите се хванаха да строят магистрали веднага след края на войната в Югославия и не само ги построиха, ами и сега цяла Европа им ходи на крака. Не им трябва ЕС, не им трябва нищо. Отделно от това, не знам дали са имали паметник на Съветската армия и дали са го демонтирали (или префасонирали), но в центъра на Рига има огромен паметник на свободата. Лятно време пред него дори има и караул, вероятно заради студа или може би заради късния час сега нямаше. Както и да е, стига с лиричните отклонения.

Това са огледала, запомних ги докато бях тук лятото, но през нощта зимно

време е много по-красиво.

И пак огледалата от друг ъгъл. Покритите сергии работят и нощно време, парите

на туристите трябва да се прибират регулярно.

Друго обаче ми направи впечатление - така, както се разхождам, така както си снимам из нощна Рига - знаете ли каква беше температурата? - 12 градуса по Целзий. И така стигнахме до един бивш ГУМ и настоящ Mall където отвън, на студа, стояха латвийки и пушеха. Ама няма - студено ми е, ама няма не искам. Пушенето в обществени сгради е забранено и толкова. Ако ти харесва. И не се пуши в ресторантите им. И в кафенетата. И пак си има туристи и посетители. А за моя огромна изненада, и Даугава беше замръзнала - аз очаквах да има по-сериозно течение и да не замръзне - не, беше покрита с дебел лед и по него личаха стъпки. Всъщност, всичко беше замръзнало - дори и едно изкуствено езерце. Патиците обаче около него не бяха замръзнали и туристите (доста руснаци има там, или поне руско-говорящи) си ги хранеха, а патиците нямаха нищо против.

Най-накрая снимах и мостче с катинари - всъщност, първото, което видях тук. Очевидно е сериозен бизнес, тъй като някои от катинарите са гравирани. И очевидно идеята не е да се върнеш тук, а е за неразделна връзка (иначе нямаше да бъде Олга и Дмитрий, а щеше да Олга, Дмитрий и Рига). Отделно от това, в градския парк си има и скулптура на млад мъж и неговата госпожица - нещо като дамата с кученцето. Или да го кажем - братя Славейкови в Рига.

А едно от най - странните неща, които видях в Рига беше една скулптура пред една от църквите там. Няма да познаете - аз доста се чудих какво е. Петел, котка, куче и магаре. 

Не е ли странно да видиш Бременските музиканти на скулптура в Рига?

Толкова от мен, приятно разглеждане.

Бременските музиканти. Рига и Бремен се оказаха побратимени градове.

Пушенето в Латвия в ресторантите и кафенетата е забранено ...

... така че, тези жени пушат пред заведението на -25 градуса. Местните вероятно

са свикнали на подобни температури. 

Който се е сетил да освети мостчето по този начин има усет за красивото.

Модата на катинарите по мостовете е заляла цяла Прибалтика - видях го и в 

Клайпеда, и във Вилнюс, и пътувайки през Полша мернах нещо подобно. Като зная

склонността ни да попиваме подобни глупости, няма да се учудя ако в скоро време

цъфне и у нас.

Това е рижкият вариант на Пенчо и Петко Славейкови.

Пак катинари.

Нощна Рига.