Метастазите на преклонената главица

Нарочно избрах дата за този пост 4 Март.

Вчера за пореден път чествахме 3-ти Март. И за пореден път разни откровени тъпаци се надпреварваха да доказват най-вече на самите себе си, че 3-ти Март не е повод да празнуваме. Че всъщност празнуваме замяната на един поробител с друг. Че българите щели сами да се освободят рано или късно, най-късно до 1912 година като албанците. Че Русия не ни е освободила, ами ни е превърнала в Задунайская губерния. 

Идиоти дал Господ. Инджевци, Сидеровци и Грънчаровци също. Единият забравил времената на активна журналистика в Ливан, когато се оказа, че всички водещи журналисти от онова време са били сътрудници на ДС. И той също. Затова в блога си всеки ден бълва тонове злоба, омраза и жлъч и се обяснява, как не е бил част от системата, а се е бунтувал срещу нея. Май само верните му клакьори му вярват, и то не всички. Вторият, отнемай къде си се изживява като местно фюрерче, на което 10 минути новини на турски му пречат повече от всичко на света, а наскоро ни светна, че лошите цигани замеряли трупа на Левски с камъни. Да се чудиш къде са били тогавашните българи. Да кажем прадедите на Волен, те къде са били и чий са го крепили? За Грънчаров съм коментирал веднъж в блога си, за мен той е болен човек - идиот или шизофреник, да се оправят лекарите с него. 

Смятам, че е много лесно от днешна дата да се философства по адрес на това кой и защо е дошъл на Балканите да ни освобождава. Много е лесно днес, 133 години по-късно, да вадиш вода от 99 кладенеца и да обясняваш каква била ролята на граф Игнатиев, какви грешки било допуснало руското върховно командване, как са се държали руснаците, австрийците, англичаните, турците ...Ама Англия нямало да търпи повече насилията над българите, ама отзвукът от Априлското въстание из цяла Европа накарал европейците да ни погледнат и ...

Глупости.

Може много да се спори по темата. Може много да се дискутира кой какво е щял да направи, кой е щял да обяви война, кой каква нота е написал, може да прескочим и по-напред и да споделим кой кого е подтикнал да нападне, кой кого е покровителствал на Балканите в началото на века. Кой ни е прецакал националното обединение. Можем. Но има един елементарен факт - сал едната Русия изпрати войски да се бият. Тук дойдоха руси, не англичани, не австрийци, не германци. Руснаци. Те си оставиха костите, за да има днес България. 

Но вместо днес за празнуваме възраждането на българската държава, нещо пак сме недоволни. Намират се разни идиоти като тез тримцата по-горе, дето да осмърдят атмосферата и да ни отровят празника. Да съжаляват, че не са дошли американците. Или поне англичаните. Или поне австрийците да бяха дошли. А то - руснаците. И затова май днес дори сме готови да празнуваме Денят на благодарността заедно с американците, само и само да не благодарим на Русия за загиналите руски войници.

Все си мисля, кой ли е оцелял? Кой е строил Третата българска държава? Къде е онзи български дух, който е създавал държави от Предна Азия до Волга и Дунав? Дали последните негови носители не са останали завинаги на Чаталджа, Одрин, Дойран, Добро поле? Не са ли оцелели онези, които са спели на топло докато Ботевите четници са чукали на вратите им? Онези, които са се откупували от башибозуците, докато батачани са се отбранявали в църквицата си? Онези, които са търгували по време на войните от 1912 - 1918 г.?  Онези, чиято главица не я е отсекла сабята... Онези, които като рак са пуснали своите метастази из тялото на България, които сочат на Изток против онзи господар, но са се навели на Запад и са протегнали ръка, в която да получат наградата си. И които ми говорят за "цивилизационен избор" и "евро-атлантически ценности".

Те днес ми казват какво да празнувам, кого да почитам, на кого да съм благодарен и кого да мразя. Заради хора като тях в Русия разни алкохолици и наследници на обикновени крепостни мужици с основание казват "Ако не бяхме ние, още щяхте да говорите турски!".

Не е приятно, нали?

Едно малко отклонение - моят прадядо е участвал в двете балкански и първата световна войни и е оцелял. Добре, че е бил тръбач, та на общите снимки с ротата го зная кой е. И накрая след всичко преживяно се е върнал у дома си за да се труди и да си гледа семейството. Дядо ми беше роден 1915 година, което значи че е правен през 1914, единствената мирна година по онова време. От прадядо ми са останали няколко снимки, правени повече по време на комунизма, малко стари пари от времето на Царството, медали, няколко семейни документа и две оловни чашки за ракия. Нямат и 50 гр по мои преценки. Тези чашки са излети от оловото на куршумите, ранили прадядо ми през войните. Или може би само през Първата световна, тъй като отвън са украсени с птички, цветя и надпис "Спомен от Опщата война". Така го е написал, опщата. Обещавам, при първа възможност, ще ги снимам и ще ги публикувам тук. 

И този човек е преживял Чаталджа и Дойран, за да умре на 90 годишна възраст от пневмония. Какво нещо е съдбата!

Не знам дали е обичал Русия или не е (май е първото). Не зная дали е мислил по въпроса кой е трябвало да дойде да ни освобождава и дали сме щели сами да се освободим. Не го познавам, починал е 6 месеца преди да се родя. Но виждам какъв спомен има от първата световна. И зная, че той е знаел кой ден да празнува своят национален празник.
Не съм нихилист. Зная, че Русия е била водена не само от човеколюбиви чувства, идвайки тук. Но на 3-ти март България се възражда отново. Възкръсва от пепелището на историята. Пак я има. И затова празнувам.