Понаакване 2

Нищо не разчупва по-добре атмосферата от един виц.

Започвам.

Помните ли старият виц, че когато в Москва пръднат, в София се насират? Има го и в по-мек вариант, с кихане и грип, ама в моя блог ще пиша каквото си искам.

Неприятното е, че у нас за 20 години демокрация тоя виц се оказа част от носталгията по социализма. Хората си спомнят за байтошовото време, въздишат си - ех, хубаво ни беше, добре си живеехме - и продължават да се ослушват откъде духа вятъра и доловят ли някоя по-тоалетна миризмица, бързат да понапълнят гащите. То може и да няма нужда, тъй да се окаже в последствие, че е било напразно, ама нейсе, ще си го държим в актив. И постепенно тази практика се вкорени в манталитета ни.

Що ли ги пиша тия тоалетни отклонения?

Ами защото тия дни у нас пак се размириса, съдейки по загрижените физиономии на Ани Салич и Юксел Кадриев от една страна, и Даниела Тренчева и Николай Дойнов от друга. Дори имам усещането, че вместо кресла още малко ще им сложат по една тоалетна чиния и вместо вода ще им дават Доместос. 

Ама била гръмнала централата в Япония. И то не един реактор, ами цели 3. И то не една, ами две централи. И хайде в централната емисия се показват новинарите ама тъжни, тъжни и загрижени, и се почват едни новини със загрижен вид и строг, официален тон, все едно са ни гръмнали и 6-те реактора на Козлодуй плюс експерименталния на БАН зад ХМС в София. 

Естествено, за да не сме "специалисти по всичко" каним разни експерти, пращаме разни репортери да вземат интервюта с видни наши капацитети. Единия капацитет е ядрен експерт; втория е медицински капацитет, третия е сеизмолог. Че то Япония е къде е - има няма 10 000 км, колко му е да скокне някоя заразена частица? И те обясняват на целокупното овче стадо, че няма проблем, да не се паникьосва и да си седи спокойно вкъщи. Единия дори се впуска в обяснения на каква степен ни е проектирана едната централа и на каква другата, дето още не сме я почнали. Другия пък обяснява какъв йод трябва да се пие и къде, и кога, и какво помагало и какво не. А на края за десерт ни сервират колко е допустимото лъчение и къде да не ходим, за да не се заразим (например в Япония).

От което, по навик, стадото не се успокоява, а напротив, все по нервно става.

Т`ва все едно от "Тойота" или БМВ да обявят, че поради проблем с окачването на предните колела, изтеглят 400 000 бройки от модел еди кой си. Нашите журналя в същото време, като едни борци за информираност на народонаселението, да поканят г-н Иван Иванов, бивш главен инженер на завод "Балкан" Ловеч от времената, когато там се произвеждаше "Булгаррено" и се сглобяваше "Москвич". Да обясни има ли, няма ли опасност за драгите зрители от тоя дефект, да организира един мониторинг на границите за да предотврати проникването на дефектни резервни части и да даде препоръки как да се отстрани дефекта на базата на неговия опит. 

Всъщност, тоя навик да се търси евтина и тъпа сензация специално у журналята у бТВ го забелязах още когато  Ани Цолова разпитваше някакъв военен капацитет какво точно съдържат гръмналите в Челопечене боеприпаси. Ама много и се искаше нещо вредно, нещо отровно да има - ако не зарин/зоман, то поне повишено съдържание на серни окиси.

И овчето стадо гледа, гледа и ... вярва, къде ще ходи?

Само дето днес вече се въртим като ветропоказатели в очакване откъде вятъра ще довее някоя тоалетна миризмица, за да напълним гащите. И очевидно наакването по команда ще се превърне в национален спорт, който да замести и без това нааканият ни национален отбор по футбол.