05 октомври 2014

Още от Гришам


Доста съм занемарил споделянето на прочетените от мен книги, до известна степен оправдание ми е, че "Дива"-та се счупи баш преди почивката и ходи на ремонт извънредно. След като си я взех, първото нещо, което направих, е да си дръпна малко литература от нета, основно от руските библиотеки (щото у нас си имаме само Читанка.инфо основно, ама на оня галфон и тя му беше много).
Първата книга беше "Обжалването". Хубавото на книгата е, че избягва от сладникавия сюжет "Давид срещу Голиат" с гарантирана победа на "малкия човек" накрая. Напротив - Голиат си печели така, както е в реалния живот; Давид ... е, Давид определено не печели, въпреки че новелата започва с победа в съдебната зала.
Голиат е собственикът на химически концерн (Крейн кемикълс), който с години е тровил водата и почвата в малък град, а Давид са адвокатите на една жена, която е изгубила мъжа си и детето си от рак. Съдът присъжда в нейна полза огромно обезщетение, което собственикът на Крейн кемикълс Карл Трюдо няма намерение да плати. Окончателното решение трябва да го вземе Върховният съд на щата Мисисипи, и всъщност около него се върти цялата история. 
От едната страна са малките хора от малкия град, които трябва да работят нещо, за да преживяват. От другата страна лъскавият свят на парите, на борбата за надмощие и на властта. И (много подходящо за България) Гришам описва как г-н Трюдо слага ръка върху Върховният съд на щата Мисисипи - с намирането на подходящите хора, подходящите машинации и подходящия човек, когото да спуснат там и да гласува "правилно". На практика изборът на съдия във Върховния съд на щата Мисисипи се оказва една огромна машинация, в която се наливат няколко милиона долара, за да не стигнат едни други милиони до хората от Баумор. 
В историята има и губещ - и това именно е новоизбраният съдия във Върховния съд на Мисисипи. Хубавото е, че го разбира, но за съжаление - късно и по неприятен повод.
Другата новела e "Да играеш за пица" - кратка история на куотърбек от НФЛ, който се дъни свирепо на финален мач в Америка и неговият агент му намира отбор в Италия. Да, оказва се, че в Европа също се играе американски футбол (то и в Америка се играе сокър, така че нещата са фифти-фифти). Джон Гришам не е само адвокатски истории и съдебни зали, но въпросната новела е леко и приятно четиво, което не те кара да се замислиш толкова сериозно, колкото предното произведение. Тук вече е има happy end, и той е достатъчно предсказуем - американският неудачник си сяда на задника и играе основната роля в спечелването на Суперкупата в Италия. Не е нещо особено като сюжет или като герои, но е доста приятна и неангажираща за четене. 
Подобна история е и "Трибуните", но тя е посветена на треньор по американски футбол в малко градче в Средния Запад. Новелата е кратка, и описва влиянието на един най-обикновен треньор по американски футбол върху "малкия град". Град, който всъщност живее с победите на местния отбор в първенството на щата, със съдбата на играчите си, със звездите на отбора и който очевидно няма нищо друго пред себе си. И в един момент си казва "Ами накъде сега?".
Интересни истории пише Гришам, дори да не отнасят за съдебни зали, казуси и милиони долари обезщетение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!