29 ноември 2014

Two and a Half Men: Split the Difference

Чарли се опитва да свали Миа, учителка по балет и за целта използва Джейк като примамка. А за да станат нещата, Чарли трябва да навие Джейк да тренира балет при Миа.
Както винаги, Чарли има план, който работи безупречно!

Чарли: - Ще правиш нещо, което никой от твоя клас не е правил!
Джейк: - Ако е секс, Мишел вече е виждал братовчедка си гола.
Чарли: - Не, това е по-добро от секса!
Алан: - Какво?
Чарли (към Алан):  - Той откъде ще знае? - (към Джейк) Ще се научиш да танцуваш балет!
Джейк: - Да се обзаложим ли?
Чарли: - Добре, нека го кажа по този начин: колко трябва да ти платя, за да вземаш уроци по балет?
Джейк: - Ами ... 10 долара.
Алан: - ... Момент!
Джейк: - Искам 1000 долара!
Чарли: - Това наистина е неетично!
Алан: - О да, аз съм неморалият!
Чарли: - ... Добре! Ще ти дам 500 долара.
Алан (към Джейк): - Раздели разликата!
Джейк: - Добре - 250!
Чарли: - Дадено!

28 ноември 2014

Петък следобед

- Извинете, госпожице, така хубаво сте гримирана ... Не ви ли е топло?
*****************

Тя не умееше да се целува и затова на първата среща и се наложи да прави секс.
****************

Тя смени номерата на всичките си телефони ... Продаде колата си ... Смени адреса си ... С две думи, направи всичко, за да не може той да я намери.
А той дори нямаше намерение да я търси!

26 ноември 2014

Избор на папа

Полша, Септември 1939 г.
Немците влизат в малко полско градче и започват да го прочистват. Обрали евреите, после подгонили поляците. Млад полски свещеник се усетил накъде духа вятърът и хукнал да бяга. След него се спуснал да го гони СС-овец, горе-долу на неговите години.
Бягал полякът, търсил къде да се скрие, но в един момент се набутал в някаква задънена улица, от която няма изход и разбрал, че това е края му. СС-овецът го настигнал, вдигнал шмайзера да го разстреля и в този момент от небесата се чул сърдит, гръмовен глас:
- СТОЙ! Един ден този поляк ще стане римски папа!
СС-овецът се разтреперил и попитал едва-едва:
- Господи, ти ли си?
- Да, аз съм! Свали автомата!
- Добре. А какво ще стане с мен един ден?
- С теб ... с теб ... Ти ще си папа след него!

23 ноември 2014

Dire Straits - Calling Elvis


Лично за мен Calling Elvis е една от най-страхотните песни на Дайър Стрейтс и определено една от най-успешните от албума им On Every Street. Много си я обичам и с удоволствие си я въртя - да не говорим, че тя си е бая дълга дори в албумната си версия (да не говорим за изпълнение на живо) и много се кефя да си сложа слушалките на ушите и да си слушам солото на Марк Нофлър по цял ден.
Голяма работа е Марк.
Пускам и двете изпълнения на песента - от албума и на живо, от турнето On The Night от 1993 г, което пък влезе в едноименния албум тогава - то да ти е кеф да слушаш. Лично на мен живото изпълнение повече ми харесва, но пък и клипа е хубав.

А не като разните мюзик айдъли, Х-фактори и прочие баклава.

21 ноември 2014

Петък следобед

Исках до лятото да сваля 5 килограма, остават ми още 7!
***********************************
Взех си книжката от петия път ...
***********************************
След бурен, но кратък роман с велотренажора се върнах при бившия си: дивана. Старата любов ръжда не хваща!

18 ноември 2014

Изненадата


- Ама къде ще ходим?
- Изненада е.
- В The Mall ли отиваме?
- Не, стой мирен, ще ти хареса.
- На Playground-а ли отиваме?
- Не, казах ти, не отиваме в мол.
- Къде тогава?
- Стига вече, изненада е!
А през това време се придвижваме натагадък до Дома на киното в София, защото от 11:00 ще дават "Емил от Льонеберя", който му чета всяка вечер, преди да си легне. Когато съм в София де.
И така, пристигаме в Дома на киното, намираме си местата и сядаме и филмът започва. Анимация, дублирана на български. Симеончо обаче още не се усеща.
- А, Симеончо, кой е това там на екрана бе, тате?
- Къде?
- Там, вляво на екрана.
- А ... Емил от Льонеберя!
В този момент обявяват заглавието на филма и на светлината от екрана виждам очите му - още не вярва, че е на кино, да гледа "Емил от Льонеберя", още му се струва, че всичко е сън.
...
- И как таткото на Емил му викаше, когато направи беля?
- Еееееемиле!
Изненадата е успешна!

17 ноември 2014

Нокаут

5 рунда. 

А колко приказки се изприказваха преди това! С месеци и месеци, Пулев можел, Пулев имал сили, Пулев бил убеден, Пулев туй, Пулев онуй.

И накрая - 5 рунда!

Отделно са 3-те нокдауна, два от които още в първия рунд. Коментаторът от Нова няма какво да го коментирам, то ако някой го е слушал без да гледа картината от мача, ще остане с впечатлението, че през цялото време Кличко търсеше дупка, в която да се скрие, но междувременно периодично пращаше нашето момче на земята.

Като го гледах Кличко с каква лекота се разправи с Кубрат Пулев, направо се уплаших: къде въобще се бута нашия? Онзи можеше още в първите два рунда да приключи всичко, без нокдауни, но както и друг път съм казвал, играта на котка и мишка е приятна само на котката. Пък и 5 минути преди да излязат двамата на ринга на първите редове дойдоха някакви украински "бизнесмени" със съответния дългокрак антураж не върви да набиеш Кобрата за 2 рунда и аре, чао - малко шоу за "авторитетите" трябва да има.

Толкова за Кубрат Пулев - има своя шанс, пробва се, до тук. Ако има късмет един ден може пак да му се усмихне щастието отново да играе такъв мач, дано тогава е по-успешен.

Две неща бяха излишни:

Първо, от щаба на Пулев малко прекалиха с играта на нерви преди мача. Кличко бил такъв, онакъв, като малко момиченце бил - ако беше говорил по-малко пич, нямаше да ядеш пердах с толкова злоба. Щото Кличко точно така те би, със злоба. Не за да те победи, не че се е разтревожил, че ще го биеш и ще му вземеш безценният шампионски пояс - не, би те със злоба, с големите шамари.

И второ - не знам що е тая мания да се свири на националната струна. Ние, всички българи, като един трябваше да застанем зад Кобрата, щото той бил българин, щото за България го правел.

Не, пич, правиш го за себе си - това е професионален бокс, днес се биеш срещу украинец, утре срещу американец, вдругиден може и срещу занзибарец да е, зависи от спонсорите. Националната принадлежност няма нищо общо, дори се изненадах като пуснаха химните на България и Украйна преди мача. Не разбирам какво общо имат България и българите с един боксов мач. Би имало значение ако беше финал на Олимпийски игри или Световно първенство. 

Кличко си заслужи снимката с украинския флаг на раменете - би се като шампион.

Преди години България имаше своите световни шампиони в шахмата - Веско Топалов и Антоанета Стефанова; Петър Стойчев постави рекорд в преплуването на Ламанша, спечели световният плувен маратон в Шанхай, но такава кампания "Сега или никога!" нямаше. А повярвайте ми, Веско Топалов в шахмата е много повече, отколкото е Кубрат Пулев в бокса. Е вярно, парите в бокса не са като в шаха, но пък и онези, които разбират красотата на една шахматна комбинация са много по-малко от онези, за които животът е ляв-десен-ляв, кроше и нокаут.

Така че ... 5 рунда и нокаут. 

Може би защото сме на Балканите. Може би затова за нас е важно нашето момче да е баш бабаита тук. Да няма кой да го бие и сега, и в следващите 10 години, а ако се намери, пак да е от нашите. Моят да е с ей толкова по-голям от на комшията. Нашето момче може да не е умно като комшийското, ма ако го фане да го нашамари, онуй нема да мое да гъкне! Нашите футболисти са най-добрите, ма все или нямат късмет, или съдията е педераст.

Толкоз!

14 ноември 2014

Петък следобед

Денем пред огледалото:
- Уф, трябва да отслабна!
Нощем пред хладилника:
- Ще ме обича такава, каквато съм!
*********************************
Женски истории ...
Звъни се, отварям, а на вратата - един мъж, красив, висок, строен, със сини очи! С торта, шампанско, цветя, плодове ...
А се оказа, че е сбъркал адреса, гадината!
********************************
Жените нямат излишни килограми ... това са допълнителни места за целуване!

13 ноември 2014

История с тефтерчета

В края на 80-те държавата издаде джобното тефтерче на Васил Левски.
Човек можеше да види как Левски е цепил стотинката на две и за всяка похарчена народна пара е държал сметка.
И накрая онова "Народе????", дето и до ден днешен не знаем какво точно иде да ни каже.
За сметка на това днес отново си говорим за тефтерче, само че не за онова на Апостола, ами за онова на Дебила. И вместо да си говорим за някаква свършена работа на ползу роду, както обичаше да казва Жорж Ганчев, ние се занимаваме да проверяваме негов ли бил почеркът в тефтерчето му или на феланкишията, И.Ф, Б.Б. и Ц.Ц дали са тези И.Ф, Б.Б. и Ц.Ц или са други, а неква женица се опитва да се изкара невинна госпожица и да припадне. 
Ма не ми разправяйте как баш на господин съдебния експерт са му разбили колата и са му откраднали чантата и как сега полицията разследва парите ли са му откраднали и покрай тях прословутите тефтерчета дебилови или тефтерчетата са търсили, пък парите като бонус са им дошли. Сега най-вероятно съдът ще го го пусне (Дебила), а бат` Бойко ще му намери някъде някоя сладка службичка затова, че година и кусур време се прави на дебил и олигофрен.
Да-а-а-а, бедни ми народе български, напълно си си заслужил въпросителните в онова, истинското тефтерче.

12 ноември 2014

Като Живков, като Брежнев


Комунистическите лидери от онова време имаха една слабост в биографиите си: не всички имаха подходящия героичен ореол в тях и трябваше да си го изфабрикуват постфактум.
Да вземем другаря Живков например: някъде имало стачка, говорил пред хората някакъв работник, но не се знаело кой и хоп - един ден се оказва, че това бил самият той, другарят Живков (Б. Кастелов,"Тодор Живков, мит и истина"). Това обаче става известно едва след 9 Септември.
 Или пък "дорогой Леонид Илич". Той си изкарва войната като политкомисар и съответно, не върви да се прави на герой с такова военно CV, партийната пропаганда се впряга да му създаде легенда и хоп - веднъж подполковник Брежнев лично заляга зад картечницата, за да спре настъпващите фашисти (Д. Волкогонов, "Седемте вожда"). Оцелели свидетели на героичния му подвиг - йок! 
Роската Плевнелиев и той да не остане по-назад, тия дни се отдал на сладки спомени къде бил по време на 10-ти Ноември. Сетил се, че на връх самия 10-ти правил плакати и ходил на митинг. И както се пееше в една песен, нямаше кой да ни каже, че митингът беше седмица по-късно, на 18-ти.
Звъни Сталин на Жуков:
- Др. Жуков, имате ли план за превземане на Берлин?
- Тъй вярно, др. Сталин!
- А посъветвахте ли се с полк. Брежнев?
Дали наистина ги е имало или ги е нямало въпросните плакати мисля, че въобще не е от съществено значение. Да се пишеш герой с четвърт век постфактум и то при положение, че семейството ти също е било от комунистическата номенклатура е много жалко и недостойно. 
И това, за съжаление, показва какво дребно човече ни е президент в момента.

08 ноември 2014

Житен бегач на годината

Спазвайки традицията да си търсим призови места там, където другите въобще и не подозират, Спортал.бг съобщава радостната вест, че капитанът на Лудогорец Светослав Дяков все още е начело на класацията за най-много пробягани километри в тазгодишното издание на Шампионската лига.
Впечатляващо!  
До колкото разбрах, първото място в дисциплината е почетния плакат "Житен бегач на годината", 2 кг мухи без глави и чисто нови китайски гуменки с каучукови подметки.
Всъщност, следенето на подобни класации е единственото, което ни остава след откровението на Данчо Минев минути след като отбеляза победния гол във вратата на Базел за първата победа на български отбор в групите на Шампионската лига. Играч с малко повече акъл в главата би обяснил как това е тактика, която са тренирали цяла седмица преди мача или пък ценни указания от треньора на почивката, или ще измисли нещо такова, но няма да звучи толкова късметлийски.
На привържениците на Лудогорец и лично на Светльо пожелавам да устиска първото място в престижната класация, което ще му даде пълното основание да нарече Кристиано Роналдо и Лионел Меси "Търтеи!"

07 ноември 2014

Петък следобед


След това тя се премести отгоре и той изведнъж разбра, че с това изнасилване нещо не е наред ...

*******************************
Здравей, скъпи! Аз съм в сауната. Тук наистина е както обикновено казваш: само мъже и никакви жени!
*******************************
Момичета, внимавайте!
Ако се запознаете с идеалния мъж, който ви разбира напълно, не пие, не пуши, не играе хазартни игри, разбира от изкуство, не гледа порно - не бързайте да правите планове за него!
Вероятно жените въобще не го интересуват ...

05 ноември 2014

I'm in the club!

Ровейки в нета открих съществуването на Mile long club.
Членувам в него от 8 години!

03 ноември 2014

Съдба



Лежа си снощи в хотела, пуснал съм Нова ТВ и го гледам "стажанта" Диков как се мота из кулоарите на Народното събрание и се прави на интересен ("Асене, върни малко!"). Разпитва за КТБ и обикаля от депутат на депутат като комар от светулка на светулка и накрая се нахака на Веждичката.
Веждичката пък отдавна реве около КТБ, онзи ден например го слушах по радиото как се оплаква, че не му било ясно, че държавата гарантирала само до 100 000 евро, миличкия.
Га яде кифтетата, не рева, а?
И изведнъж в съзнанието ми изплува споменът за едно интервю на Веждичката, в което той откровеничи на тема "1300 години България" и споделя някои свои съкровени мисли за държавата ни и народа, който живее в нея. И между другото, казва следното:
... Ние ... оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя л...р, на Доган парите да текат
Аудиозапис на интервюто има под статията.
Май Господ си знае работата ...

02 ноември 2014

Кругом пятьсот - Владимир Высоцкий

...Я отпустил, а сам - прилег,-
Мне снился сон про наш "веселый" наворот:
Что будто вновь кругом пятьсот, ищу я выход из ворот,-
Но нет его, есть только вход, и то - не тот.

01 ноември 2014

Не се оглеждай


Линууд Баркли-манията ми продължава с пълна сила - онзи ден завърших "Never Look Away", а сега съм на "Trust Your Eyes".
"Never Look Away" я препоръчвам горещо - много е приятна. Принципно, Линууд Баркли се оказа майстор на трилъра, има добра фантазия и съм склонен да му простя някои дребни опущения. Специално в тази книга действието отново се развива в Промис Фолс, като главен герой е Дейвид Харууд, журналист в местния вестник. Дейвид получава сигнал за корупция в градския съвет, свързан с покупката на гласове от местен бизнесмен, желаещ да построи частен затвор (не си мислете, че ние сме открили топлата вода). Върху Дейвид оказват натиск както собственичката на вестника и редакторът, така и уличеният градси съветник и самият бизнесмен - по различен начин, кой както може.
За капак на всичко от няколко седмици съпругата на Дейвид Джен се държи странно. 
Така тримата (Дейвид, Джен и синът им Итън) решават да отидат до новоткрития атракцион "Петте върха", където последователно изчезват Итън и Джен. И докато все пак Итън се намира, от Джен няма нито следа.
Дейвид започва свое разследване, отделно от това на полицията и много скоро открива, че съпругата му не е тази, за която се представя. 
Полицията също започва разследване и открива много повече неща от Дейвид. Като за начало, открива, че е изчезнала колежката на Джен от магазина, в който са работили; после откриват, че с нейната карта са купени два, а не три билета за вход в атракциона; откриват следи от кръв, косми и тиксо в багажника на колата на Дейвид, които принадлежат на Джен; откриват и тялото на Лиан, заровено в плитък гроб край пътя (а бе въобще, всички улики водят към нашия човек) и детектив Дакуърт вече аха-аха да арестува Дейвид.
А в същото време Джен пътува към Бостън, където ще направи ударът на живота си и ще си осигури живот някъде по Карибите, където е вечно лято. 
Само че не всичко, което блести, е злато.
Накрая в историята се намесват диаманти и наемен убиец с една ръка.
В тази история финалът поне не е толкова по холивуудски, колкото например във "Fear The Worst" (там добрият, първо никога през живота си не беше стрелял с пистолет и не знаеше дори как се използва, а когато се озова в един автосалон с трима мафиоти срещу себе си ги уби и тримата). Всъщност, финалът си е напълно логичен и нормален и именно затова ми хареса книгата.