Петък следобед

Една история, намерена в нета. 

Както казват италианците, se non e vero e bene trovato.

Един мой познат, топмениджър в голяма компания се озова в болницата с някаква неясна травма. На посетилите го приятели в болницата разказваше, че е пострадал, докато е карал ски. Приятелите му съчувстваха, носиха му портокали и го посещаваха всеки ден, защото той през цялото време беше начумерен и депресиран. И ето че един ден, в часа за посещение, с огромен букет в ръце на вратата му се появи атлетично сложена девойка.

За всеобщо удивление горкият пациент изпадна в истерия - изби му пяна на устата, започна да се мята в кревата, хвърли системата към девойката, заплашваше я с юмрук и сипеше проклятия по неин адрес.

Момичето се разплака и избяга в коридора, където, ридаеща, приятелите на пострадалия я разпитаха.

Заливайки се от смях те се върнаха в стаята му, където пострадалият, прикован към леглото, беше принуден да разкаже на приятелите си страшната истина.

В общи линии той имал мечта да съблазни жена-културистка. Истинска културистка, от онези, които се снимат в списанията за куртуристи - с глупав бански върху гръдните мускули, фон-дьо-тен "Индийска земя", тестостерон във вените, бутилка с протеини в мускулестата ръка и така нататък.

Понякога мъжете имат странни фантазии.

С цел да съблазни, той се записал във фитнес-клуб, където било пълно с жени-културистки. И една от тях в скоро време го поразила право в сърцето.

Тя била къдрава биволица, с мощен гръб, добре разработени делтоиди, стоманени ръце и походка на статуя. Навикът да напряга всеки достъпен мускул и обилната белтъчна храна и позволили да напомпа абсолютно всеки един известен на човека мускул, включително и мускулите на лицето, от което на устата и се появили характерни мускулни гънки.

Което, между другото, на нея и отиваше, особено, когато се усмихваше.

Останалите жени-културистки също били амазонки до някаква степен, но тази се отличавала от другите по това, че пъшкала. Под щангата, с дъмбелите, на тренажорите - тя винаги пъшкала. Отначало тихо, а след това все по-яростно и високо.

Най-силно пъшкала при упражненията на пресата - затваряла очи и напълно се отдавала на процеса. 150-200 пъти, с постепенно повишаваща се сила, плавно достигайки до горно "до" при последните повторения.

И въобще не я интересували останалите.

В общи линии всичко изглеждало многообещаващо.

Приятелят ми се повъртял около нея няколко месеца. През цялото време се оглеждал и планирал как да се залепи за нея.

В крайна сметка не измислил нищо оригинално и решил да я атакува като обикновена девойка - поканил я някъде на кафе, донесъл цветя и бонбони, почнал да и прави комплименти.

И амазонката, тази желязна биволица, тази квартална Желязна девица хлътнала като десетокласничка.

Контрастът между външният образ на жената с щангата и откритата в нея девойка бил впечатляващ. Жената, решила да не отбива атаката, се развълнувала, изчервявала, задъхвала.

До кревата се оказала по-малко от крачка.

Още в антрето тя започнала да пъшка.

Когато работата стигнала до секса, той разбрал, че не напразно е мечтал за този момент. Заради това си струвало да си купува клубната карта и няколко месеца да се поти с тежести в ръце. Нейната физическа сила, умножена с темперамента и довели до зашеметяващ резултат.

И ето че в най-важния момент, когато биволицата стигнала до горно "до" и се задържала там, а той разбрал, че финалът е близко и за двама им, в точно този момент той почуствал, че стоманените и ръце са хванали задника му и го стискат все по-силно и по-силно.

Той дори не успял да извика, когато тялото и се затресло в конвулсии, тя свалила регистъра с 2 октави и завила на пълна мощност подобно на противовъздушна сирена. Стоманените и ръце му стискали "бузките" и с едно рязко движение му разпрала задника по шевовете.

Както се казва, от ухо до ухо.

От Атлантика до Урал.

Просто наполовина.

Викове, кръв, Бърза помощ - пълна програма.

Търсил си приключения моят приятел и ги получил.