Видях го там в една класация, намерих го, свалих го, и след като "Сага за Форсайтови" ми се видя невероятно скучна (зарязах я с намерение някой ден да я дочета, ама едва ли) се захванах с него.
Действието се развива в някакво относително близко бъдеще, примерно ако книгата е писана през 80-те години на миналия век, то събитията се развиват някъде около 2000 - 2010 година или нещо такова. В бъдещето на територията на САЩ е установена теократична Република Галаад, в която фертилните жени са кът и са им наложени ограничения - не могат да имат собствени авоари, не могат да работят, не могат да имат безразборни връзки, постоянно им набиват Библията в главата, постоянно се контролират, взаимно се следят, подслушват се (Големият брат и тук те гледа). Единствената задача на тези, които могат да родят, е да родят, но и това не е съвсем така - главната героиня в случая живее в семейството на Комодора и трябва да му роди дете, като за целта Комодора прави секс с нея, докато тя е удобно полегнала в скута на съпругата на Комодора (която пък не може да има деца). Така те съставляват едно цяло, според разбиранията на общността в Република Галаад. Доста странна представа за threesome, ако ме питате. Ако служителката ("Фредова", по името на Комодора) зачене и роди, ще се премести при друго правоимащо семейство, на което също ще роди дете (където пък ще смени името си в зависимост от следващия Комодор или който е там) - в общи линии, ходещ инкубатор.
Ако пък не може да роди или нещо кривне от правия път я очаква Колония, в която ще работи с токсични отпадъци и не и остава много.
Подобно на "1984" и тук има масови церемонии, този път религиозни, масови екзекуции, строго разделение на мъже и жени и съблюдаване на минимум контакти между тях, безкрайна война със съседите, дефицит на стоки и пазаруване с купони (и като контрапункт, още в самото начало на книгата се описва сцена, в която Фредова пазарува в един магазин и на излизане я снимат японски туристи и я питат дали е щастлива).
А бе не ми хареса нещо.
Не знам защо, може би защото авторката е описана като активна феминистка (въпреки че е омъжена, но пък феминистка не означава автоматично лесбийка), но нещо не се е получило. То са едни разсъждения, то са едни спомени, безкрайни монолози, байгън да му стане на човек. Заради сцената, в която Комодора изпълнява "съпружеските си задължения" книгата е била забранена от училищен съвет в Тексас, което според мен и е прекалено излишна реклама - то какви по-откровени секс-сцени са били разрешавани през годините, в 80-те да забраняваш за такава постна история си е направо идиотизъм. Има и приятелка-бунтарка-лесбийка, която също е нарочена за инкубатор, но се опитва да избяга и я хващат. Първо и чупят крака, втория път успява, но пак я хващат точно преди да премине в Канада и накрая се озовава в нещо като бардак, където обслужва комодорите и другите властимащи, които могат да си го позволят (в интерес на истината, очаквах такова местенце).
Като плюс мога да спомена края на историята - първо, оказва се че съществува нелегална организация, която все пак се опитва да върне добрите стари времена, но очевидно не е успяла, съдейки по финала на книгата. Фредова обаче привлича вниманието на властите, дали благодарение на жената на Комодора или по друга причина не е ясно, но една вечер за нея пристига микробус на тайните служби, който обаче се оказва маскировка на нелегалните. Предполага се, че Фредова е изведена от страната в Канада (която пък е все още свободна). Казвам "предполага се", защото финалната сцена е някакъв симпозиум през 2175 г, на който професори с фамилни имена като Ясен път или Божествена светлина тълкуват намерени записи на аудиокасети от ранногалаадския период и разсъждават кой евентуално може да е Комодора.
Коя обаче е служителката и какво е станало с нея не знаят. На практика обаче това, което не става ясно в книгата до този момент, става ясно от доклада на професорите, което като за финал ми харесва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!