28 март 2018
Леонид Илич и генерал де Гол
27 март 2018
Камерите
В яслата на Малкото чудовище пуснаха анкета до родителите за поставяне на камери.
Написах "Против".
Първо, щото не смятам, че камерите ще оправят каквото и да било. То ако едно детенце има дебилен модел за подражание вкъщи, то го пренася автоматично в социалната среда, където пребивава през деня - детска градина, училище. Камерите нямат нищо общо с това.
Ама вкъщи нямаме камери, там всичко ни е наред.
Второ - смятам, че все още у нас съществува Конституция, в която е записано, че никой не може да бъде сниман без изричното му съгласие. Тия, които дават тази свежа идея що първо не пробват да си поставят камери в техните офиси, да видим как ще работят и какво ще им е самочувствието?
Трето - навсякъде се набутаха камери, на шофьорските изпити, на полицаите, в класните стаи, не знам още къде и файда никаква от това.
Пари за камери ще намерят, пари за заплати на тия женици в градините - не?
Лелките в градината, на които оставяме децата си всяка сутрин, работят за има-няма 500 лв чисто, айде 600 да са. И на главите им са по 15-20, често пъти и повече деца. Деца, които повтарят модела на поведение, който са видели вкъщи. И много често не само го копират, но и го пренасят навън.
В Германия на една учителка/възпитателка в детска градина се падат по 5-6. Не знам групите ли са ми по-малки, възпитателките ли са повече в една група, не разликата в бройката е важна, а важното е, че така възпитателката може да обърне повече внимание на всяко едно дете.
И си има правила.
Детенцето ти се държи като дебилче, щото родителят е дебил - айде марш в ъгъла, изолирано, да се научи. Когато днес има проблеми с възпитанието и утре ще има, и после се чудим що толкова простаци се нароиха в последните години.
Така че хайде да не избързваме с камерите, ако нямаме доверие на възпитателките в детските градини или не си водим децата там, или направо всички да ги уволним.
22 март 2018
Тамерлане, Тамерлане
21 март 2018
Мотив и намерение
16 март 2018
Откъде дойде всичко
После се появи и оня путьо маринин Плевнелиев, дето и на него Русия нещо все му е крива и виновна, та си не гледа Деси Бановата, ми се прави на политик. И на него езика му не се обърна да спомене Русия 5 години.
На патриарха можем много неща да му отговорим - и за кирилицата, и за религията, и за това, че до ден-днешен в църквата си на старобългарски служат, ама му викат "църковно-славянски" език, все едно има църковно-еврейски или църковно-латински в другите църкви, и за намесата на Русия във вътрешните ни работи от Освобождението насам, и за обявяването на война на 5 септември 1944 ... много са, но за друго пиша днес.
15 март 2018
Операция "Ликвидация"
Агенти на НКВД, 30-те години |
Константин Мячин |
В годините на гражданската война болшевикът бил командващ на Самаро-Уралско-Оренбургския фронт и командир на 2-ра армия на Чехословашкия фронт, но скоро след това дезертирал от РККА и се предал на Комитета на членовете на Учредителното събрание. По някои данни той направил това, тъй като се усъмнил в победата на болшевиките, други са склонни да вярват, че това било опит за внедряване на шпионин в редиците на Комитета. След идване на власт на Колчак Мячин бил арестуван, но скоро след освобождаването му под гаранция той избягал в Китай, където живял под името Стоянович. Чекистите скоро установили контакт с него и го използвали като нещатен сътрудник.
През 1927 г, предвиждайки разправата с комунистите в Китай емигрантът избягал в СССР. Веднага бил арестуван и осъден за предишната измяна. Смъртната му присъда била заменена на 10 години лагери (освободили го предсрочно и го взели в органите на НКВД). През 1937 г Мячин бил уволнен от редовете на НКВД, а след година разстрелян като шпионин.
Игнатий Рейс |
През 1927 г на Порецки му възложили създаването на разузнавателна мрежа във Великобритания. В края на 20-те се върнал в Москва, където работил в полската секция на Коминтерна. След това отново го пратили в Европа, до 1937 г се намирал в Париж. Когато НКВД заповядали на РЕЙС да се върне в Москва, той, знаейки за съдбата на мнозина разузнавачи и дипломати, решил да остане във Франция. Рейс знаел съветските шпиони, двойни агенти, пароли и явки. Заради това на СССР му се наложило да отзове почти всички свои агенти от Европа.
Освен това Рейс публикувал във френския печат открито писмо, изобличаващо политиката на Сталин: "Само победата на социализма ще освободи човечеството от капитализма и Съветския съюз от сталинизма." След това се скрил със семейството си в едно швейцарско село, но Сталин не можел да прости такова предателство. Той заповядал на Ежов да организира група за ликвидирането на Рейс. На 4 септември 1937 г. невъзвращенецът решил да се срещне с нелегалната агентка Елизабет Шилдбах в Лозана, тя била негова позната още от времената на работата му в Германия. А на 6 септември жената на Рейс прочела във вестниците, че през нощта на 4 септември на пътя от Лозана за Пул бил намерен труп на мъж с чехословашки паспорт на името на Ханс Еберхард.
Ликвидаторът на Рейс бил агентът на НКВД Борис Афанасиев.
Рудолф Абел |
На следващата година, вече с необходимия документ в ръка, Хейханен се върнал в Русия, пак в багажника на автомобил. Той прекарал 3 седмици в конспиративна квартира в Москва, където получил задание да отиде в САЩ и да работи като помощник на местния резидент на съветското разузнаване, известен под псевдонима "Марк". Хейханен не знаел, че това е агентът Рудолф Абел. Той работил при "Марк" като радист с позивна "Вик", като осигурявал връзката му с Центъра и определял местонахождението на необходимите за съветското разузнаване лица. Заради пристрастието на Хейханен към алкохола и неговите пропуски в работата било решено да бъде заменен от друг агент. През 1957 г. го изпратили в Париж, откъдето той трябвало да се върне в Москва през Западен Берлин. Само че вместо това Хейханен отишъл в посолството на САЩ във Франция и се признал за съветски разузнавач. Като доказателство за това той представил куха никелова монета, в която бил скрил микрофилми. Освен това беглецът предал всичката информация относно своя резидент, което позволило на ФБР да разкрие Абел и още един разузнавач - Михаил Свирин.
Хейханен бил осъден за шпионаж и оставен да живее в Ню Хемпшир под опеката на ЦРУ. На 17 февруари 1964 г. във вестниците бил публикуван некролог, в който се казвало, че Райно Хейханен е катастрофирал на шосе в Пенсилвания. Само че не били намерени никакви следи както от самия Хейханен, така и на предполагаемото място на катастрофата. Има версия, че чекистът е бил отстранен от ликвидатори.
Георгий Агабеков |
През 1930 г. Агабеков се срещнал с военния аташе в британското посолство и поискал политическо убежище. Той разкрил истинската си фамилия и длъжността си, а също така предоставил на Лондон секретни данни за съветското разузнаване. Неговата любима заминала за Франция, а Агабеков я последвал. В Париж той открито заявил за разрива си със СССР и ОГПУ в емигрантската преса. През 1931 г. в Ню Йорк той издава книгата "ОГПУ: руският таен терор", която впоследствие била издадена в Берлин на руски език. Като резултат от публикуването и в Иран били арестувани над 400 човека, някои от които били разстреляни или осъдени на затвор.
В НКВД решили да го отстранят. Първата операция се провалила, както се провалил и опитът за отвличане през 1934 г. След две години Агабеков изпратил на съветските власти писмо, в което се разкайвал и молил за шанс да изправи вината си и да служи на родината. Но Москва не повярвала на бившия си агент и продължила да разработва план за ликвидирането му. През 1938 г. съветските спецслужби използвали слабостта на Агабеков към авантюрите и парите и го подмамили в конспиративна квартира в Париж. С предателя се разправила група агенти на НКВД. По една от версиите го хвърлили в пропаст на френско-испанската граница.