Antique - Dinata Dinata

Еха, а беше време, когато тъкмо бяхме сменили парите, Костов си мислеше, че ще управлява дълго, Левски имаше приличен отбор и аз бях студент. 

Галина Брежнева и кръстниците на диамантената мафия в СССР

Сватбата на Брежнева с Юрий Чурбанов

През 70-те години на ХХ-ти век много от гражданите на Съветския съюз, особено близките до властта и столичните творчески кръгове знаели, че в страната много неща се правят специално за Галя. Галя си имала име, презиме и фамилия, тя се казвала Галина Леонидовна Брежнева и била дъщеря на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Илич Брежнев. Високопоставеният родител отдавна махнал с ръка на възпитанието на разглезената си дъщеря. За нейния бурен живот и екстравагантни изпълнения по целия Съветски съюз се разнасяли легенди.
Още през 1951 г. 22-годишната дъщеря на първия секретар на ЦК на Молдовската комунистическа партия напуснала филологическия факултет на университета и се омъжила за цирковия акробат Евгений Милаев, който бил по-възрастен от нея с цели 20 години. Галина и мъжа и водели скитнически живот по съветските циркове, докато тъста на акробата не бил преместен на работа в ЦК на КПСС. Тогава кариерата на Милаев рязко тръгнала нагорец За няколко години той станал Герой на социалистическия труд и директор на Московския цирк. Придобивките обаче не удържали артиста в семейното ложе. През 1961 Галина хванала мъжа си в изневяра и се развела с него. Сълзливите писма на изоставения съпруг до високопоставения тъст не успели да възстановят семейството.
Следващия брак на Галина с 18-годишния илюзионист Игор Кио продължил всичко на всичко 10 дни. Когато Леонид Илич разбрал, че дъщеря му тайно се е разписала с някакъв фокусник, той изпратил след щастливата двойка няколко агента на КГБ. Те намерили щастливата двойка и отнели от съпруга и жена му, и паспорта с печата. Върнали му само паспорта, при това нов и без никакви следи от бракосъчетанието. Двойката продължила да се среща тайно няколко години след това.
През 1971 година, за радост на родителите си, Галина се омъжила за подполковника от службите Юрий Чурбанов, който заради този брак оставил семейството си. Новият зет се харесал на Генералния секретар и подполковникът стремително достигнал до генерал-полковник и заместник-министър на вътрешните работи. Няколко години съпрузите живели щастливо, но след това Галина започнала да скучае: мъжът и бил постоянно зает в службата. Тогава в живота на Галина Брежнева се появили две нови увлечения: диамантите и Борис Буярце.

Неудачна шега, храна за кучета и 6 милиона долара

 В един прекрасен ден през октомври 2004 година един взвод пожарникари от V-ти пожарен участък на Уинчестер (Лос Анджелис) си почивал весело, играейки плажен волейбол. Връщайки се в участъка, двама от капитаните-пожарникари решили да се пошегуват с 51-годишния си колега-негър Тени Пиърс, който след победата си в играта се нарекъл "Голямо куче" (Big dog, в смисъл на шампион). Те му сложили в спагетите храна за кучета. Пиърс заподозрял нещо едва след третата хапка, а когато шегаджиите през сълзи му разказали за какво става въпрос, той страшно се разсърдил и излязъл, трясвайки вратата и без да обръща внимание на извиненията.

Пожарникарят си намерил добър адвокат и завел дело срещу Противопожарната служба на Лос Анджелис, искайки компенсация за расова дискриминация. Съдът признал неудачната шега за расова дискриминация и присъдил компенсация на Пиърс в размер на 2,7 млн долара.

От своя страна, Противопожарната служба на Лос Анджелис била принудена да приложи дисциплинарни наказания срещу пишман-шегаджиите и ги глобило с по 10 000 долара. Те, от своя страна, се обидили, и също завели дело срещу Противопожарната служба на Лос Анджелис, заявявайки, че са подложени на расова дискриминация поради принадлежността им към бялата раса.

Съдът също признал това за дискриминация и присъдил компенсация в размер на 2,5 млн долара. 

В крайна сметка кучешката храна коствала на Лос Анджелис около 6 млн долара.

Шибаната София

Пиленце, София може да е далече от Париж, Ню Йорк, Милано или Белград и Букурещ дори, но си е нашата София, която се задъхва от амбициозни селянчета като тебе, дошли да си изкарват хляба тук с лайтмотива "Ей ся ша им еба мамата на софиянци и ше им покажа кой/коя съм!".

С нетърпение чакаме да ни покажеш, но докато стане това, докато живееш тук, докато безценното ти отроче заема място в софийско училище, а друго дете заради това трябва всяка сутрин да става в 6:30 и да пътува от Овча купел до Люлин 10 (примерно), докато вземаш една торба пари тук, в София, не се напъвай да наричаш града "Шибаната София". 

Първо, защото не е шибана.

Воро, като не ти харесва ... чемодан, вокзал, Шумен. Ако не знаеш къде да отидеш в почивните си дни, ако не се постараеш да опознаеш града си проблемът си е твой. Милион и половина живеят постоянно тук и не се оплакват, и не го наричат "Шибан" въпреки задръстванията, корупцията, мръсотията, разбитите улици и тротоари и мръсния въздух зиме. Ако в Шумен и региона сте имали 5 заведения на кръст и постоянните посетители се знаете поименно, тук не е така. Градът си има своя атмосфера, трябва само да се напънеш и да я намериш.

Трето - с всичките си минуси, с Фандъкова отгоре на всичко, с мафията и мръсотията, това е нашата София. Повтарям, нашата, не твоята. 

Твоя няма.

И никой не те е викал с телеграма тук.

Смърт под разпятието

Немски войник, убит край Сома, 1916 година.

И едно руско стихотворение, посветено на войната, по случая:

Мой товарищ, в смертельной агонии
Не зови понапрасну друзей.
Дай–ка лучше согрею ладони я
Над дымящейся кровью твоей.
Ты не плачь, не стони, ты не маленький,
Ты не ранен, ты просто убит.
Дай на память сниму с тебя валенки.

Нам еще наступать предстоит.