Цената на яйцетата

Яйцата в Билла, 4 лв редовна цена

 В момента в Билла (примерно) кутия от 6 яйца размер L струва 2,99, намалена от 3,99 лв. Същата кутия яйцета, 6 бр, размер L в британския Теско струва 1,85 паунда. Към днешния ден тези 1,85 британски лири са 4,20 лв. За 20 стотинки проблем няма да правя и мога обобщя, че цената на яйцетата в България и Великобритания е приблизително равна. В Литва, която пък прие еврото преди няколко години, кутия яйцета размер L струва 1,99 евра, абе пиши ги 2 евра или 4 лева, да не навлизам чак в такива детайли. За 10 бр обаче, тоест, в Литва цената на яйцетата идва почти наполовина на българските и британските.

Литовските яйца, 2 евра за десятката

В Русия обаче, в Съветска Русия от една седмица с яйцетата има напреженка. В някои региони цената на 10 яйца стига до 300 рубли (3 евра), което е горе-долу колкото у нас. Вият се опашки, хората за една кора от 30 или 40 бр висят по няколко часа. Е, вярно, на опашките 10 яйцета вървят по 80 рубли за десятка, къде са 80 руски рубли, къде са 2 литовски евра? По официалния курс 80 рубли са 80 евроцента, лев и петдесет. Сега, в Русия ги няма нашите разфасовки, там работят или на десятка, или на кора. Размерите им също са различни от нашите, но може да се ориентира човек, не е като да не може. 

Руските 10 яйца вървят за 136, пиши ги 140 рубли - около 1,4 €

Но! 

10 яйца в Кауфланд, 5 лв редовна цена

Тук идва момента да се замисли човек за цената на яйцетата. Една и съща стока в идеалните пазарни условия би трябвало да струва еднакво навсякъде. Плюс-минус. Има си пазарни закони и те важат навсякъде - цената на един телевизор Филипс примерно, ще се различава в зависимост транспортните разходи, заплатите на продавачите, местните данъци, но генерално е приблизително една и съща. Телефоните и компютрите също. Храните ... е, както и други стоки, зависи една страна дали е производител или нетен вносител. Литва е до Полша, която е един от най-големите производители на яйцета в ЕС, вероятно това обяснява защо за едни и същи пари в България и Великобритания получавате 6 яйца, а в Литва 10. В Русия според експертите и производителите поскъпването на яйцата се дължи на поскъпването на храната за птиците, съкращаването на броя им заради птичия грип, поскъпването на ветеринарните препарати и повишеното търсене.  Само че може да приемем яйцето за универсален обменен курс. Колко струват 6 или 10 яйцета в различните страни, тогава ето ви реалния обменен курс на валутите. 

Размерите на руските яйцета

Е, ако официалният курс на рублата спрямо еврото (оттам и към лева) е 100 рубли за 1 евро, тогава не е ли логично (при приблизително еднакви заплати и еднакъв стандарт в пост-съветското пространство) и цените на яйцата да са еднакви и, съответно, нашите 10 кауфландски яйца за 5 лв да са равни на 10-те яйца в Ашан за 140 рубли. Т.е. или десятката яйца в Ошан трябва да струва 250 рубли, колкото е еквивалентът на 5 лв по официалния курс, или официалният курс е леко позанижен. 

Та така, колко всъщност струват яйцетата в Русия?

Скок

 97-ма година, аз съм в казармата, в ШЗО-то. На развод сме, ние сме последен взвод от нашата рота, отляво ни е първия взвод на съседната. А те са парашутисти-разузнавачи.

Та стоим си ние на развода и ги слушаме какво си говорят - единия бил от Сливен, имал 15 скока с парашут преди казармата. Втория бил от Пловдив, и той скачал преди казармата, имал 12 скока. Третия не помня откъде бил, ма и той имал еди колко си скока. С крило било по-добре отколкото с кръгъл парашут. И т.н.

В един момент решават да се изгъбаркат с нас (ние сме обикновени кашици):

- Абе, кашик, ти колко скока с парашут имаш? - питат един от нашите.

Той обаче не се дава и веднага изстрелва:

- Аз от здрав самолет доброволно не скачам!

Младите надежди

 Покрай мачовете на националния отбор преди десетина дни се сетих за една от най-големите шашми в историята на футбола - класирането на Испания за финалите на Евро'84. Тогава за да се класират на испанците им трябваше победа над Малта с 11 гола разлика и те си я постигнаха. Как и по какъв начин, с какви футболни (и не само) средства - някой друг път ще си говорим за това - има всякакви теории по въпроса - от чист късмет, и футболно майсторство през допинг за испанците, подкуп чак до "специална" лимонада са малтийците, от която те не можели да ходят второто полувреме.

Историята на истина е интересна, но не за нея ще стане въпрос.

Разрових се в Уикипедия, има страница посветена на всяка квалификационна група. Има мачовете по дати, с резултатите, с голмайсторите, има и линк към официалния доклад от мача. Та като разгледах голмайсторите на Холандия в онези квалификации знаете ли какво открих? 

Сред голмайсторите за Холандия са Гулит (5 гола/8 мача), Рийкард (2/2) и ван Бастен (1/2). Забележете, Гулит е роден през 1962 г, Рийкард също през 1962 г, а ван Бастен е с 2 години по-малък, 1964 г. Тоест, в онези квалификации Гулит и Рийкард са били едва на 20-21 г, а ван Бастен дори не е имал навършени 20. И не само играят, но и вкарват - 8 от онези 22 гола за Холандия в онези квалификации са отбелязани от тези тримата. 

Може би затова Холандия от години е име във футбола, не само заради Кройф, Аякс и ерата на тоталния футбол, а защото като са те викнали в националния отбор на 19-20 години вече си футболист на националния отбор. Не си "млада надежда" докъм 25-26 годишна възраст, че обикновено такива млади надежди преминават във "вечна надежда" или "безнадежден случай". Не че не сме имали и ние такива играчи, и то точно в онова време - Наско Сираков е национал и в онези квалификации, и след това и вкарва на тогавашния европейски шампион Франция насред София за победата с 2:0 на 2 май 1985 за да се класираме на Световното в Мексико'86. Наско Сираков също е роден пред 1962 г като Гулит и Рийкард. Така тръгнаха в националния и Стоичков, и Пенев, и Костадинов, и Боби Михайлов. Тях споменавам, че ги помня, иначе през годините едва ли да са били само те - Гунди е 19-годишен на Мондиала в Чили'62, че и е автор на единствения ни гол на онова световно. Жоро Соколов също не са го чакали да остарее.

А днес го гледаш здраво, право момче, на 21-22 години, ма той млад бил, ма неопитен бил - ми дайте да си правим националния отбор от 25+ футболисти? Да натрупат опит пък после да ходят в националния? Толкова години не сме се класирали ни на европейско, ни на световно, ще почакаме още малко. А то лошото е, че ако имаш 2-3-ма опитни футболисти останалите са "млади надежди" и в крайна сметка се радваш на равен с Малта и че момчетата не плачат в съблекалнята. И че време трябва да им дадем - колко време бе, той ако от 10 години тренира футбол и още се стряска и не знае от коя страна се рита топката колко да го чакаш такъв?

Сводката от разузнаването

 Асен Василев, преди два дни:

"... българските служби за сигурност много рядко могат да дадат изпреварваща информация, почти никога не могат да подадат анализ, на базата на който политическата власт да действа и почти винаги информацията, която стига до правителството, можела да бъде прочетена в международната преса няколко дни преди това."

Един друг Асен, Асен Марчевски, в своята книга "Италиански потайности":

Всъщност ставаше дума за обикновени преводи от печата. "Политическият" ме караше да му ги превеждам на ръка, не на машина. Бяха изрезки от вестници, но не от централния печат, а от немного известни политически и икономически списания и ежедневници. В Италия гъмжи от такива вестничета и седмичници: на крайната левица, на извънпарламентарни полулегални организации, на „зелени“ и на „пацифисти“. Добре осведомени издания, с контакти и в парламента, и в Министерство на отбраната, специализирани по компромати и скандални афери, въобще издания, които не се получават в България. Откъде ги намираше, негова си работа. След десетина такива превода ми се изясни как се прави разузнавателна сводка. Трикът се състоеше в следното: дадено специализирано провинциално издание прави политически прогнози или критикува например икономическата стратегия на Италия по отношение на САЩ или Съветския съюз. Ако материалът е преведен от професионален преводач, той лесно се редактира и доукрасява с допълнителни данни, този път от официалния печат. Ако искате сводката да е пълна, провеждате разговор с някой италианец от бранша, без да го разпитвате много, а само му подхвърляте темата. Италианците са безкрайно разговорлив народ. Като почне някой за нещо, после не можеш да му вземеш думата. Може и да не се срещате с никого, вестници и списания в Италия под път и над път, всеки гледа да бие по правителството.

Предполагам, че такава разузнавателна сводка се изготвя така:

На трети август тази година проведох среща с депутата от опозицията г-н Х. У. във връзка с… Италианецът не се оказа много разговорлив по темата, поради което се наложи да му дам вечеря в ресторант Н. След втората бутилка депутатът се оказа по-разговорлив и във връзка с (темата на сводката) същият сподели следното: (следва свободен преразказ на преведеното от провинциалното вестниче). Обаче същият предполага, че евентуално… (следва допълнение по същата тема от официален римски вестник). Разбира се, възможно е… (нещо, за което се предполага, че няма да стане) поради което депутатът счита, че…

За вечерята бяха изразходвани 80 000 италиански лири. За да не възбудя подозрения, след като заплатих сметката, скъсах я пред депутата и я хвърлих в пепелника. Моля да ми бъде признат горният разход.

Естествено, че сумата му я признават.

Излиза, че от десетилетия ние поддържаме скъпоплатени читатели на вестници. 

Разписанието на градския транспорт

 Не знам що за пишман-крадец трябва да си, да тръгнеш да бягаш от местопрестъплението с градския транспорт. Сигурно от Алиекспрес. Но си представям един ден, този заловеният, вкарват го в затвора, влиза в килията и старите кучета го питат:

- Абе, ти за какво си тук?

- Мани бе, дееба и градския транспорт ...

Или пък, бягат нашите от полицията, онези ги гонят и тия решават в бързината:

- Дай от тука през градинките, между блоковете!

- Не, по-добре към мола и после към Витоша!

- Абе пичове, я споко бе, ей го рейса идва след минута!

Бюджетна работа ...

Арест

 История от автобиографията на Майя Плисецкая

Мама, за да има пари да живее (след ареста на баща и - б.м.) започна да разпродава вещите си. Една по една. Тя беше бременна в седмия месец, когато арестуваха татко. Докато аз марширувах под подканващата музика на Дуаневски в летния пионерски лагер, мама през юли роди малкия ми брат. Млякото и пресъхна. Недостигът на пари беше хроничен.

В началото на март 1938 г, точната дата не помня, Мита (сестрата на майка и - б.м.) танцуваше "Спящата красавица". В театралните архиви не е трудно да се намери програмата от онази вечер. Аз не ходех на всички спектакли на лелите ми, но на този се събрахме с мама да отидем. Решихме да купим цветя. По-правилно е да се каже - да намерим, сериозна работа беше, особено през пролетта в Москва. 

И ето, цветята са ни в ръцете, в комуналната ни квартира на Гагарински. Сега мъчително се напрягам да си спомня как така се получи, че вечерта в театъра аз внезапно се оказах съвсем сама. Без мама. С голям букет кримски мимози. Просто ми излезе от паметта. Аз и досега имам в характера си напълно идиотската способност да се потопя напълно в собствените си мисли, да се откъсна от света и да не забелязвам нищо около мен. Аз не обичам тази своя черта. Така беше и в тази мартенска вечер.

Спектакълът завършва, поклони, аплодисменти. А мама къде е? Нали бяхме заедно.

Аз вървя с цветята към дома на Мита. Да я поздравя. Тя живее до театъра, зад него, в Щепкински проезд, в дома на Большой театър. Там, където по-късно в голямата комунална квартира дълги години ще живея и аз. Вземайки цветята Мита внимателно и напрегнато се взира в мен със сериозни, тъмни очи. И внезапно ми предлага да остана да пренощувам. Паралелно с това ми нарежда някаква нелепост, че мама спешно са я извикали при татко и тя незабавно, направо от театъра, без да дочака края на представлението е заминала нанякъде с нощния влак. Аз, разбира се, и вярвам. Аз и сега съм лековерна. А на 12 години ще повярваш на всяка глупост.

Така се преместих да живея у Мита. Аз не разбирах, че майка ми е в затвора. Че също са я арестували. Също в най-неочаквания и неподходящ час. А нима хората са измислили подходящ час за арест? За екзекуция, струва ми се, че има ...

Аз дълго време не разбирах, че телеграмите "от мама" ми ги изпращаше също Мита, от главната поща на Мясницка (тогава още беше улица "Киров", съвсем като Кировския театър, всичко беше преименувано). Кълна се, че много по-късно разбрах, че отвратително остриганите жени, миришещи така силно, че след техните посещения трябваше да отваряме всички прозорци, че да проветрим, идващи у нас и настойчиво, подозрително разпитващи ме за мама и Мита са били от детския дом. Където мен, бездомното сираче, потомъка на "врага на народа" следваше да ме изпратят.

Квартирата ни на "Гагаринска" беше запечатана, а след това конфискувана с всичкото ни оскъдно имущество. Изчезнаха моите сватбени костюми - роклички, чорапчета, панделки, сандалки. Как те, убийците, деляха помежду си вещите, мебелите, съдовете, обувките, приборите на своите жертви? По нощите, сутрин на зазоряване или посред бял ден? Мереха ли на себе си техните дебели жени чуждите носени дрехи или ги мъкнеха на бит-пазарите?

Няколко дълги години аз не знаех цялата истина за моите родители. За останалите ми беше ясно, нещата са зле. Но на мен всичко трябваше да ми се размине, да се оправят нещата. И мама и татко, в празнични костюми, здрави, красиви и усмихнати внезапно ще влязат в тясната Митина стая на Щепкински, ще ме прегърнат, ще ми се зарадват.

Баба, майката на татко, също получаваше лъжливи писма, които и изпращаха дъщерите и, сестрите на моя баща. Писмата бяха все едно написани от сина и, с обръщението "Мила мамо, при мен всичко е наред, скоро ще се върна и ще дойда да те видя в Ленинград. Как си ти? ..."

Колко ли такива благородни лъжи се извършваха тогава на тази нещастна, забравена, проклета от Бога и залята с кръв руска земя ...

Първото място

След толкова години упорит труд, след безброй опити, състезания, турнири Симеончо най-сетне стъпи на върха! След като миналата година първото място им се изплъзна заради неадекватния им треньор, тази година ЦСКА напълно заслужено спечели първото място в класическия и ускорения шах и второ място (по-голова разлика, да го нарека така) на блица. На блица обаче Симеончо направи 6/6 - без грешка, с победи над състезатели, които от години го имаха за абонат и го биеха където го срещнат. 

Най-сетне и първо място!

 

История от магазина

 История от необятния руски интернет, превода е мой.

Все едно няма да повярвате, но не мога да не споделя тази супер-епична история!

Стоя на опашка в магазина. Зад мен е двойка на около 30 години. Ние стоим спокойно и не безпокоим никого, касиерът чекира нечии покупки. Като цяло всичко е болезнено скучно. И в този момент на опашката зад нас се нарежда жена с дете. Момчето е на около 7 години, жената на около 30.

Детето е като отвързано, подобно на майка си, но тя се ограничава да рови в чантата си, докато момченцето крещи нещо на висок тон и рови всякакви дъвки и шоколади от стелажите. Много е шумен. Тя продължава да го дърпа „Петя не може!“. и нервно рови из чантата си, опитвайки се да намери нещо там. Накратко, нарушиха идилията на опашката ни и започнаха страшно да вбесяват всички.

Момчето взема шоколад от рафта. Отваря го и започва да яде като прасе. Изцапа се до ушите, хвърли опаковката някъде на пода и избърса ръцете си... в панталоните на мъжа пред него (двойката, която стои зад мен). Първоначално той, меко казано ахна, а след това каза: „Момченце, защо го направи?!” Мама все още се опитва да намери нещо. Мъжът се обръща към нея и проведоха следния (приблизително) диалог:

М: Госпожо, детето ви си избърса ръцете си в мен, вижте какво направи!!!

Ж (спокойно):  И какво, ще го изперете, не е голяма работа.

М: Какво значи "не е голяма работа"? Защо не следиш за ...  - и в този момент така компетентно я нареди, аз дори не подозирах, че съществуват такива думи досега. 

Ж: Така ли? И какво ще ми правиш!?

В този момент из целия магазин се разнесе звук... не, по-скоро прогърмя, див, пикантен, сочен шамар! Не го видях, защото бях разсеян с нареждането на моите стоки на лентата, но този звук дори накара ушите ми да звъннат и сякаш цареше блажена тишина в магазина. А спътницата на мъжа зад мен каза: 

- Той няма да ти направи нищо, но аз мога да добавя още! 

Общо взето тя и заби такъв шамар, че цялото лице на майката почервеня (едва ли от срам). Никога няма да забравя този звук! Шпяяяяп! И тишина ...

Сегодня ты играешь джаз

 Опитът на Румен Радев да го играе морален стожер на тема ДС не излезе особено успешен. И не защото няма право на мнение, нито пък мнението му е крайно или неуместно, не. Работата е там, че за толкова години като президент пред него и пред обществото имаше достатъчно моменти, в които можеше да се осъди Държавна сигурност. Президентът можеше да отвори темата за лустрацията, за реална оценка на комунизма, за мястото на паметниците на Съветската армия, нацвъкани из страната с повод и без. 

Можеше много неща, но не ги направи. Не ги спомена дори.

Та сега не върви някак да чете морал на Васил Терзиев. Който, без да се отрича от родителите си каза: "Това, което е правила ДС е неприемливо, нечовешко, неморално". Не е едно и също дядо ти де е бил офицер от ДС или ти самият да си бил ченге под прикритие или пък доносник. 

Но най-смешното е аргументът на президента. Досущ като Нона Мордюкова в "Диамантената ръка", като безбройната армия от верни лелки и отрядници, на които се опираше Партията в онези години - днес свириш джаз/играеш рок-енд-рол/слушаш "Бийтълс", а утре непременно ще отърчиш в американското посолство да продадеш Родината.

x

Разоръжаването на армията

Из спомените на Огнян Дойнов:

"... Военната ни продукция беше ефективна, за един лев получавахме два долара. Взехме я от Добри Джуров, от армията. Първоначално Добри Джуров се противопостави: "Вие ме разоръжавате". Но Живков му каза: "Трябват ни пари, за да купим зърното. Няма опасност някой да ни нападне, но има опасност от глад". Продадохме и внесохме 2 млн т зърно ..."

Както виждате, в началото на 80-те години складовете на армията са отворени изгребани. Е да, оръжието не е дадено/подарено на Украйна, а е продадено, за да се купи зърно. Едва ли можем да подозираме Тодор Живков в немарливост към боеспособността на армията. Напротив, продаденото въоръжение впоследствие е сменено с по-ново. 

Както е казано, който иска, намира начин. Който не иска, си намира причини.

Марионетното

 Според Копейката правителството ни е "марионетно" - марионетен режим, поставен от правителството на Съединените щати. 

В сегашни дни в света има само един марионетен режим - това е правителството на Южна Корея според официалната пропаганда на Северна Корея. По стечение на обстоятелствата и то е на подчинение на правителството на Съединените щати. 

В миналите години, в "онези" години по-точно марионетните правителства с лопата да ги ринеш - такива бяха правителствата на западните страни, а кукловодите отново бяха капиталистите от Америка. Марионетка беше и Тито, марионетно беше и правителството на Япония, макар че на нас би трябвало да ни е през оная работа за правителството на Япония (и на Южна Корея покрай него). Марионетни бяха правителствата на бившите колонии, които не протягаха ръка към благините на комунизма, а запазваха топлите си отношения с бившите си метрополии. Марионетни правителства бяха и онези, които идваха в резултат на преврат, за да свалят наложените с преврат марионетни комунистически правителства. 

Иначе казано, в годините на Студената война марионетните правителства никнеха като гъби след дъжд. Официално бяха "онези", но реалността беше леко по-различна, ние тук не смеехме да пръднем дори без разрешение от Москва. Иначе братската помощ идваше на крилете на съветските танкове - я в Чехословакия, я в Унгария или ГДР, че и на други места.

Та след като онези времена първо, не са толкова далеч, второ - има интернет и достатъчно данни за тях да вадиш риториката от онези години показва най-малкото липса на въображение и много ниско интелектуално ниво. Направо е трагикомично да го гледаш Копейката как се пъне да каже нещо умно, но звучи като партиен секретар на селско ТКЗС, който обяснява на кооператорите международното положение. 

А знаете ли кой пръв извади риториката от ония година? Правилно, руснаците. Още от 2014 г, когато Донецк и Луганск обявиха независимост от Украйна те се обявиха за "народни" републики. А за какви други да се обявят? Копейката на всяка втора дума обявява някого за "национален предател", макар че едва ли може да даде точно определение за това какво е национален предател, да не говорим, че никой не го е упълномощил да определя кое е национален интерес и кое не, че да съди в последствие кой е национален предател и кой не. Ако се разровите из руските телеграм канали или пък случайно попаднете на предаването на оня шопар Азарьонок там на всеки втори ред гарантирано има поне един национален предател. Други категории няма - или си с нас, или не си с нас, а щом не си с нас, значи си против нас; а ние сме с народа, значи щом си против нас, си против народа, тогава определено си национален предател! 

В днешната неосъветска пропаганда правителството в Киев в руските официални медии е "престъпно" (какво друго да е), дошло е на власт с преврат и задължително е "фашистко". А сега погледнете какво отношение има Копейката към нашето правителство - неофашистко било, марионетно било, не знам още какво. 

Аз много бих се замислил преди да определя кой точно е марионетката в картинката.

Няма начин

 Около потъналата мини-подводница вече се завъртяха теории на заговора. Руснаците друго да не е, но на такива алабализми са царе.

Значи, на борда на подводницата са:

1. Спонсор на Тръмп;
2. Противник на Байдън;
3. Високопоставен военен, привърженик на идеята за човешки фактор в развитието на КОВИД-19;
4. Генерален директор, произвеждащ дълбоководни съдове и отказал да работи с НАТО.

Интересно, с кого е смятал да работи генералният директор? Че то ако на НАТО не продаваш, на кого тогава?

Зъболечение в Съединените щати

 Тия дни в туитър мернах една дискусия, та се сетих за една история, която ми разказа преди години един колега в Прага. Историята е следната:

Негов приятел емигрира в Съединените щати в началото на 90-те. Намира си жилище, работа, лека-полека се установява и започва да води живот с тамошния ритъм. Един ден, обаче, му се налага да отиде на зъболекар. Зъболекарските услуги, както знаете, в Съединените щати са бая скъпо удоволствие, но нашия човек няма къде да ходи, намира си някакъв зъболекар по джоба и отива да си оправя зъбите. Оправил ги, платил си и си тръгнал, но решил да види какво зъболекарят му е написал в картона.

Нищо особено - направил му преглед на зъбния статус, констатирал няколко стари (разбирай от НРБ) пломби и записал следния коментар: "Използвани са технологии от 40-те - 50-те години."

Съгласувано с посолствата

 Голям проблем е, че Кирил Петков е съгласувал (евентуалните) назначения в службите с посолствата. Или, за да съм точен, с Посолството. Всички се сещаме за кое посолство става въпрос. Преди 30 години беше едно, сега е друго, но във всеки един момент е посолството на Големия брат.

И?

Като погледнете, поне официално, нито Цацаров, нито Гешев бяха съгласувани с което и да било посолство. Делян Пеевски, примерно, едва ли е бил съгласуван с което и да е било посолство за шеф на ДАНС, можете да бъдете сигурни.

Е, доволни ли сте от резултата?

Приказчица

Имало едно време две приятелки: едната красива, а другата - феминистка

В род и потомство

Агрипина Ваганова

 Както споменах вече, чета в момента "Аз, Майя Плисецкая". Та точно вчера сутринта, докато пътувах в метрото, чета една от главите, Плисецкая описва как започва да изучава сериозно балетното изкуство. Една от великите балерини, от които се е учила, е Агрипина Ваганова. За нея Плисецкая казва между другото:

Манол Пейков

Агрипина Яковлевна едва фъфлеше и лепеше на балерините такива прякори, че те им оставаха, казано а ла Гогол - за рода и потомството.

Инч Хуй

Всичко това идва в денят, в който Манол Пейков нарече Копейката Късопишков. 

Гледай само какво съвпадение! Манол Пейков може и да не фъфли, от балет едва ли разбира, тепърва ще видим дали някой ще го споменава в мемоарите си, но според мен от днес нататък Копейката ще си спомня с умиление времената, когато му викаха Копейкин. Иначе народното творчество не закъсня, цял ден бълва мемета по темата. 

Копейкин може и да не му остане, но пък Късопишков ... 

В род и потомство, Копейка, в род и потомство ...

Неутрални

Иван Багрянов

 1944 г., лятото и есента.

В опит да излезе "суха" от войната България прави отчаяни ходове. В Кайро е изпратен Стойчо Мушанов да води преговори с англо-американците, с които официално (макар и "символично" според тогавашните управляващи) сме във война. Целта е сепаративен мир, примирие, каквото и да е, само и само да не навлизат руснаците у нас. 

След като преговорите се провалят, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет по отношение на съветско-германската война. Няма значение, че до вчера сме били съюзници на германците, от днес вече сме неутрални. Малко така селски тарикатлък, ама то удавникът и за сламка се хваща - пък може и да ни се размине.

Първата работа на Сталин е да ни обяви война на 5 септември. 

2023 г.

В София и страната е пълно с разни идиоти, които настояват България да излезе от НАТО (и ЕС) и да обяви неутралитет.

Последния път, когато бяхме неутрални ... е, по-горе съм написал как свърши. А копейките така и не обясняват как, като напуснем НАТО, ще защитаваме границите си? Как и откъде ще се въоръжаваме? 

Някак тъжно е, че за толкова години така и не си написахме домашното. Така и не научихме, че когато светът гори, не върви да се правиш на неутрален. Че никой не уважава страхливия. Че е по-добре да паднеш с чест, отколкото да живееш в безчестие. Че подкрепата на грешната страна излиза солено.

Важното е да сме неутрални! 

Няма как

- Край, от днес съм феминистка!

- Разбери, с 36DD няма как да си феминистка!

Автобиографии

 Чета в момента "Аз, Майя Плисецкая" (за книгата като я прочета ще разправям). Преди години видях, че има и "Аз, Фелини". И филмите на Фелини само съм ги чувал (от друга епоха са все пак), но поне знам, че е световно известен режисьор, оставил диря след себе си. 

Майя Плисецкая пък е име в балета - не в руския, в световния. Нея съм я гледал, преди години пуснаха въпросното видео по-долу по телевизията и мама ме викна да го гледам. С един куршум два заека да ударим, хем Болеро да слушам, хем Плисецкая да гледам, ама аз основно спомени от Болеро-то имам. Но не пречи да знам, че Плисецкая е голяма работа. 

А не е необходимо да и четеш автобиографията, за да разбереш що за живот е водила - достатъчно е да прочетеш страницата и в уикипедия. Баща и разстрелян през 38-ма, майка и изчезва малко след това в А.Л.Ж.И.Р., отгледана от леля си, с лишения и страдания. 

За Фелини не мога да ви кажа дали е имал нещастно детство или какво трудности е преживял, но не това ми е важно в момента. 

Просто от едната страна имаме Майя Плисецкая и Федерико Фелини, които имат 1000% основание да напишат автобиографични книги, озаглавени "Аз, Майя Плисецкая" или "Аз, Фелини". А от другата имаме костинбродския циганин, който преди 15 години написа (написал ли е?) "Аз, Азис".

 

Защитник на българите с ограничена зона на действие

 В началото на руската инвазия на украинска територия Копейката изведнъж силно се загрижи за правата на бесарабските българи. Търча до Украйна да ги защитава, прави пресконференции да се обяснява как нашите спецслужби го нагласили пред украинските, как му ударили украинците черен печат в паспорта и сега в следващите 10 години няма да има кой да ги защитава българите в Бесарабия, как скоро ще изпратим българи на фронта да се бият за Украйна и прочее опасности. Помежду опасността етнически българи украински граждани да бъдат мобилизирани в украинската армия (съгласно законите на всяка една нормална страна) разбрахме, че украинците са забранили българския език за бесарабските българи и че им организират Възродителен процес, но най-голямата заплаха си остана, естествено, опасността да изпратим българи да се бият за украинците. 

Което Копейката няма как да допусне!

В същото време обаче до нас, не толкова далече като Бесарабия, е Македония, където и без война и военни действия можеш да пострадаш, ако си българин. Македония, в която да си българин е престъпление, а омразата към българите е национален спорт. В Македония, където "за българин полиция не се вика". 

Да сте забелязали Копейката да се е засилил да защитава правата на македонските българи? Да сте забелязали да се е изказвал срещу насилието срещу тях и потъпкването на правата им? Да сте забелязали Копейката да прави пресконференции и да се оплаква от македонските граничари? 

Няма и да забележите. Едно е да се правиш на герой на гърба на имагинерни заплахи, друго е да станеш герой, като се бориш срещу реални опасности. 

Проклятието

 Проклет да е онзи мъж, на който първи са му харесали обръснатите женски крака!

Куфарът

 - Дядо, дядо, а когато си служил във ФСБ Путин за какво те е наградил? Да не си ловил шпиони или си ходил на разузнаване в тила на врага?

- Не, внучето ми. Аз служих в най-важното, в най-секретното подразделение на ФСБ ... Аз, внучето ми, на Олимпийските игри в Сочи по секретно задание на самия Путин пишках в пробите на нашите състезатели!

Това беше виц.

Истината се оказа малко по-различна.

Сотрудник ФСО выносит сумку из туалета, где находится Путин, во время саммита нормандской четверки в Париже 9 декабря 2019 годаhttps://t.co/ZPHbqRoxzO pic.twitter.com/Mz007grgu8

— Грани.Ру (@GraniTweet) June 9, 2022

Обяснението

 Съпругът бил сексолог и обяснил на жена си какво е оргазъм. За обясняване - обяснил, но да показва се наложило на съседа.

В помощ на съветските деца

 "Притежателят на този купон е нахранил едно руско сираче за един ден" - Американски сертификат за помощ за гладуващите съветски деца от 1923 г. 

Слави Трифонов

 Когато бях студент имаше един виц в университета - "Студент от МЕИ, последна година, заменя гребенче за очила."

Мен този виц ме настигна след 20 години. 

Сега малката ми вика "Слави Трифонов" като ме види с очилата.

Just kidding

 Песента за Лена е низко, пошло и гнусно творение. 

Има жени с мустак. Има дебели жени. Има жени с голям нос, с брадавици, с всякакви недъзи. Просто отминаваш нататък и не коментираш. Запазваш си мнението за себе си, дори да си Брад Пит или Джордж Клуни. 

Или пък пишеш "Песен за Лена" защото нивото ти е "Ниво Учин дол". На шумния простак от 90-те. На кило и канче ракия, бахур и трушия. Или пък си правиш една тениска Harvard Law Just kidding щото колко му е да се подиграваш на някой, завършил в Харвард от твоята камбанария в Магнаурската школа в Симеоново или в Библиотекарския? 

Само че се оказва, че Лена не си е губила времето напразно в Харвард, поне засега мача върви в нейна полза - заведе си дело, а се вчера е блокирала сметките и на "Седем осми". Вероятно сега още ще я разнасят из славчовата телевизия, но както се казва в Америка "За каквото и да ти говорят знай, че става въпрос за пари". А пари в момента при Славчо няма.

Интересно, дали в момента на Слави и сценаристите му им е толкова смешно? Дали ровят в гардеробите си за ония тениски или са си поръчали нови само с надпис Just kidding? 

А колкото до самата Лена ... завидовать будем!

Елегантно и внимателно

Много леко, елегантно и внимателно.

Слушайте и си помислете за кого и как да гласувате на 2-ри.

🤥 Борисов срещу фактите: мач с предизвестен край.
Гледайте и споделяйте, за да знаят повече хора истината!#ИмаКак с номер 1️⃣2️⃣ на 2 април 🗳️ pic.twitter.com/GBpEwRTvFA

— Продължаваме Промяната / We Continue The Change (@promenibg) March 18, 2023

Краят на инерцията

 Понеже сега чета мемоарите на Осман Октай, та се върнах в началото на прехода, в 1990 г. Тогава, ако си спомняте, имаше две големи партии: БСП и СДС. Това беше времето на масовата изборна активност, на големите парламентарни групи, на тактиките и стратегиите. И на идеологиите. 

В БСП, например, за които доста години гласувах, се формираха различни крила, имаше някакво идеологическо люшкане между социалдемокрация, социализъм, модерна лява партия, че и разни комунистически остатъци имаше. В крайна сметка за 30 години БСП се сви до шепа бивши ченгета, които все още живеят със спомените си от "онези" дни и които 30 години вече са се снишили да мине бурята, но много скоро ще се организират и ще се върнат на бял кон във властта и ще си построим отново комунизма. 

Една я мислеха Лилов и Луканов, друга стана. 

Същата работа се случи и със СДС. Сринаха се два пъти - веднъж при Филип Димитров и след това при Костов. Е, при Костов не беше толкова рязко и надолу, но въпреки това се сринаха. Там вместо милионерите, назначени от Луканов Костов се опита да си създаде свои. До някъде успя, все пак приватизацията мина през неговите ръце. И там се въртяха някакви идеологии, разни теоретици се упражняваха и толкоз.

После за спасители се изредиха и Царят, и Бойко. Техният електорат не падна от небето, това бяха хора които основно гласуваха преди тях за СДС, по-рядко за БСП и за останалите партии. Времената на монолитните абсолютни мнозинства отстъпиха място на шарените парламенти и коалициите. Появиха се партии метеори като РЗС-то на Яне Янев (който обещаваше да вкара Бойко Борисов в затвора и да спре доганизацията, каквото и да означава това. Нито Бойко Борисов е в затвора, нито доганизацията е спряна, Доган си живее в Росенец, държавата си го пази и пак продължава да разпределя финансовите порции в държавата), ББЦ на Колю Капута, партия ЛИДЕР на Ковачки, която за едната бройка да влезе в НС, Атака, ВМРО и НФСБ, които стъпка по стъпка се отнасят в небитието и където ще отиде и Възраждане в един момент. Такива файтон-партии са и АБВ-то на Първанката, а днес е и Български възход на Стефан Янев, която много любопитно повтаря резултатите по места на партия ЛИДЕР. 

Мислите ми са, че се връщаме в едно нормално за България състояние - вижте Народните събрания между след Стамболов и до Стамболийски - раздробени парламенти, шарени коалиции, люспения партиите. С тази разлика, че ако тогава партиите са търсели някакъв идеологически образ, то днес виждаме краят на инерцията от 90-те години. 

Неволите на Влади

Ако не си спомняте, Влади Горанов е онзи, за когото Тъпанарят от Банкя се изцепи през далечната 2014 г., че не можел да си храни децата с депутатската си заплата. Те хората с минималната си хранят и жените, и децата и криво-ляво свързват двата края, но Влади нещо не ги свързва. 

По-късно същата година Влади Горанов стана финансов министър и заплатата му се увеличи с около 5-600 лв. Очевидно ги е изхранил някак, парите са стигнали, но пък не са стигнали за жилище, та се наложи Влади да се приютява където му видят очите, най-вече сред приятели и роднини. Е, оказа се че е случил на приятели (по неговите думи докато той изнемогваше с едната келява депутатска заплата те вече милионери са ставали), че и на кръстник е случил и човекът, какво да прави, човещинка е, помогнал на кумеца си. Дал му там някаква панелка, има-няма 120 квадрата, да си живее момчето, да се не притеснява, че те децата му (на Влади) били много уплашени след Пернишкото земетресение. 

Куция късмет на Влади обаче не свършва до тук: е го, лани тръгна да излиза по чужбина (то Сърбия каква чужбина е, ма пусто, парите не стигат) по празниците, пък на границата да вземат, че да му проверят джипа и той да се окаже издирван от Интерпол. Ся, той Влади вероятно е бил доста зает с държавните финанси, че да обръща внимание на подобни неща, ма може ли все пак да се излага така. То верно, парите не стигат, това вече е ясно, ма бива ли все на Влади да се случват тия неща? Един джип да има да пуснат по-евтинко, че Влади да намаже, и той ще се окаже клониран, е може ли такова нещо? 

Ся, като ги знаем всички тия работи, не може да не се съгласим с о.з. премиерът Борисов, който онзи ден даде пространна пресконференция да ни обясни как е пълен абсурд такъв чист човек като Влади Горанов да е пострадал от законът "Магнитски". Нема начин! Румен Овчаров - да! Николай Малинов - със сигурност! Разни други - може, но Влади ... Не, грешка някаква е станала. Отговорните другари във Вашингтон не може да не са проверили всичко до дупка, те трябва да погледнат още веднъж. 

Интересно, тези три епизода от кариерата на Владислав Горанов бяха съпътствани с телевизионни интервюта, кое от кое по-сладникави и захаросани, при удобни журналистки като Цицанка Ризова например, където Влади без да се изчервява или да се притеснява редеше плоски лъжи една след друга и си мислеше, че след като никой не му задава неудобно въпроси лъжата хваща дикиш. А след като прокуратурата го проверява и го обявява за чист, значи е така. Прокуратурата не може да сбърка!

Само дето тия не им минават на американците. В Русия може и да мине, ама в Америка не. Затова американците са напред с материала.