Когато си тъп на гъдулка, ама си човек на когото трябва |
Това, че като футболист си стигнал по-далеч от някои други, че си играл в по-титолувани отбори от други, че си се получил признание от световни знаменитости докато другите са ги охулили световно неизвестни треньорчета не означава автоматично, че от теб ще излезе добър футболен треньор или мениджър. Историята познава десетки, да не кажа стотици и хиляди случаи на големи имена на терена, които се провалят с гръм и трясък когато минат от другата страна на тъч-линията. И обратния случай - ти не можеш да го запомниш като играч, той като треньор все едно той я е измислил тая игра.
Примери наистина дал Господ: нито от Стоичков, нито от Балъков, нито от Пенев излязоха читави треньори, нито от Лотар Матеус, нито от Мишел Платини. Джеки Чарлтън през цялата си кариера е бил в сянката на брат си Боби, но като треньор не само че е по-успешен от него, но и слага край на треньорската кариера на Боби.
Ясно ми е, че Гонзо е протекция на онези кръгове, които подкрепяха Боби Михайлов до онзи ден. Ясно ми е, че Гонзо като треньор и мениджър беше айде да не казвам кръгла нула, ама не много далеч от нулата. Не ми е ясно само защо Бербатов ще е нещо повече и по-различно от него? Нещо повече: никога няма да забравя как Бербатов се отказа от националния отбор едва на 29-годишна възраст с мотива "вече съм прекалено стар за националния". И да не го сравнявам сега Бербатов с Меси и Роналдо, но има играчи, които и на 35 да ги викнеш в националния, стават и тръгват, а тоя пръдльо си направи сметката, че с националния я се класира някъде, я не, ама ако го контузят (недай си Боже) в някоя тъпа контрола срещу Албания или Полша (срещу която му беше последния мач в националния) и му изстина местенцето при сър Алекс. За сметка на това се изхвърли на въпросната пресконференция "Викнете ме след 10 години да ви оправя футбола". И това от човек, на когото съдбата 3 пъти даде възможност да играе финал за ШЛ, но игра само веднъж: втория беше резерва, а третия дори не го взеха в групата. Оттам нататък кариерата му беше достойна за съжаление - доиграване и чукане за пенсия - та Фулъм, та Монако, та ПАОК, та Керала и навсякъде по сезон-два максимум, някъде и сезон нямаше.
Така че, не го знам Барбуков какъв избор за президент на БФС очаква, когато своя избор го е направил преди време, сам. Какво очаква сега?
Когато си тръгнал на прасе, а те питат журналята що сме паднали снощи |
И още нещо: преди 18 години когато махнаха Батето и дойдоха четвъртите в света ситуацията беше същата: сега ще го махнем тоя, стария, ще дойдат тия, новите. Те знаят, те могат, тях ги знае целия свят. Боби стана президент, Лечков вице, Костадинов подхвана младежките отбори, Стоичков, Пенев и Балъков бяха треньори на селекцията. И какво постигнаха? Оказа се, че нищо не знаят и че онова, което го могат, не е много.
Когато не си чул съдията и продължаваш да играеш |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!