Боза

Днес ми се допи боза. Ама ми се пие, та две не виждам. После си спомних, че едно време, когато бях малък (мога дори да кажа, на годините на Симеончо и нататък до 2005 почти) баба (Бог да я прости!) правеше мекици всеки път, когато ходехме на Плевен. Ставаше рано сутрин в събота, замесваше тестото, а тате, като станеше, отиваше до сладкарницата (май се казвше "Съдружие" или "Освобождение" и колкото и да е странно, още е сладкарница) и купуваше боза. От онази, едновремешната която се вкисваше на третия ден, независимо дали си я пазил на хладно и тъмно място. В стъклените шишета с широкото гърло.

От днешната имам киселини. Sorry! 

Баба правеше мекиците със сирене, а в евтините години на комунизма и сиренето беше сирене, а не млечен продукт с палмово масло и тебешир. Та баба правеше мекиците с МНОГО сирене. И тия мекици - ако искаш им слагай сладко, ако искаш мед, ако искаш и така ги яж - и бозата с тях - ето това е споменът ми от Плевен, от едно време. От 80-те и началото на 90-те.

Аз отдавна се научих да правя мекици. Хора, които са ги опитвали, казват, че ставали добре. Дори и топено сирене им сложих последния път, че тук, на Мартиника, нашето бяло сирене е 17 евра килото, аре нема нужда! Пак станаха де, пак се ядяха.

Обаче с бозата няма как да се получи. Не става. Да търся начин, да си направя и нея - о, само това ми липсва в момента. 

Е, може и да се намери някой, който да ми философства по темата за здравословното хранене, мазните баници и мекици, калоричната боза - аре у лево, нямате място тук. Като ви дойда на крака да ви питам, тогава може. Сега Трайчо Костов и ми съчувствайте в нещастието.

Спомням си една сладкарничка на бул. "Христо Ботев", малко след кръстовището със "Сливница" по посока площад "Македония". Като ученик ходех там, а там бозата я наливаха от чешма. Не зная дали беше собствено производство, или им я караха отнякъде и просто я наливаха в резервоар зад стената - важното е, че беше адски интересно тая чешма, от която тече боза, а не вода. Бозата беше истинска, понякога резлива, понякога сладка - със сигурност без консерванти.

Днес вече не е сладкарница - преди време минах от там, и беше магазин за плочки и фаянс, после за мебели.

А днес ... Макдоналдс, Дънкин Донътс и КФС са на всеки ъгъл. По-вкусно е с "Кока-кола"; дори една телевизия си оформи вечерния часови пояс от 8 до 10 като безкраен рекламен блок, пробутвайки си рекламите под формата на "най-успешният български сериал". Там, в продуктовото позициониране, няма да чуете "Искам боза за закуска" - там или ще закусват "Активия", или ще са на "Кока-кола" (затова, наред с премахването на казармата ни изпедерастя нацията); като и в двата случая се консумират директно от опаковката - за тях чаши няма открити, няма открити. Иначе сериалът е пълна боза, ама такава не ми се пие.

Май започнах да мечтая да се върна в България и да ида до Одрин, за да пия една истинска боза. Без консерванти, без оцветители, без подсладители, правена от зърно, а не от стари пасти, вафли и кроасани.

Пие ми се боза.