Гадното куче!

Една котка не би те прецакала така.

Нашият 11 Септември

Снимката е от тук

Нашият 11 Септември не е като американският. Не е и като атентата на Аточа, не е и като атаките в лондонското метро. 

Разликите са много - там атентатите бяха в самолети, влакове и метро - при нас в автобус, един. Жертвите при нас са значително по-малко отколкото на другите места, макар че и един човек да е, пак е жертва, пак е човек.

Можеше цялото летище да вдигнат във въздуха ...

И друг път съм го казвал - каквато ни държавата, такъв ни е и тероризма! Само че сега ще допълня - какъвто ни е тероризма, такава ни е и реакцията.

На 11 Септември янките веднага покриха президента Буш. Сгънаха го на 4, вдигнаха го като куфар и го скатаха в някаква ВВС база. Дори, ако не греша, първото му изявление по въпроса - обръщението му към американския народ, е правено от там, от базата, в която да го скрили. И не само него, и вицепрезидента му, и шефовете на Конгреса и Сената - всичко се покрива. Имат си организация хората, спазват си я. Не са им малко президентите, загинали след атентат, така че са си научили уроците.

У нас пък точно обратното - половината управление на държавата се изсипа в Бургас като махленски сеирджийки, та ако има някой скрит в храсталаците я с гранатомет, я със снайпер, да има да си избира. Отделно е какво точно правиха там министрите, че и министър-председателя - освен да поцъкат малко с език, да си плюят в пазвата, друго май не свършиха. Но най-фрапираща ми е горната снимка - президента по ризка, гледа уплашено и разтревожено (шокиран и ужасен каза че бил човекът), но спокойствие в снимката внася левента на преден план, с пищова на кръста - така де, и ние не сме без оръжие! Що трябва толкова явно да се показваш какъв си и какво имаш под ризата? Щото толкова ти е нивото! 

А я се опитайте да намерите в интернет снимка на президента Буш часове след 11 Септември! Правилно, няма. А нашия го снимат как си тичка пред летището, и  повярвайте ми, най-лесното нещо е да го застреляш - както може да насочиш обектив срещу него, така може и да е дуло на пистолет. 

След 11 Септември американците, а след тях и останалата част от света много бързо приеха антитерористични мерки - на първо място, пилотските кабини са недостъпни за терористите, независимо какво става отзад в салона; по летищата се разположиха повече скенери; отделно след предотвратения опит за нов 11 Септември в Лондон вече и течности не може да се внасят в самолетите; по летищата във Франция има въоръжени армейски патрули; в Германия има засилено полицейско присъствие и полицията проверява всеки съмнителен (най-често араби) пътник.

А у нас?

У нас атентатът е насочен не толкова срещу държавата ни, колкото срещу еврейските туристи. Атентаторът е чакал израелски самолет и е заложил бомбата си в автобус с евреи. Но ... мерките обхващат вътрешните автобусни превози - първо, засилени проверки на автобусите по АМ Тракия (все едно автобусите по останалите пътища Господ ги пази), а след това (това вече е малко по-логично, признавам си) забраняват изпращането на багаж по автобусите без придружител. Нищо за допълнителни скенери по летищата, нищо за засилване на охраната и контрола на автобусите на туроператорите, чакащи туристи пред летищата - нищо конкретно срещу повторен атентат. Като в казармата - няма значение какво е станало, първата работа на военните е да се спрат отпуските.
А още по-неприятното е, че тези проверки по автобусите са кампанийни - ще траят до края на летния сезон и после ще отмрат, или ще станат избирателни. Ето ви и доказателството - само преди 3 години у нас мъж отвлече автобус (имал лични проблеми). Ако отворите линка, ще видите че е заплашвал с пистолет и ... правилно, бомба. Да сте забелязали някакви мерки след това - примерно, да има скенери за оръжие и за експлозиви по автогарите, задължително сканиране на багажа преди поставянето му в автобуса, закупуването на билет да е само срещу документ за самоличност? Няма и да забележите - и затова само преди година инцидентът се повтори. 

То излиза, че да пътуваш с автобус в България си е или мазохизъм, или роден вариант на влакчето на ужасите.
Е, мерките не са без хич - проведе се заседание на КСНС - ако си терорист, само като му чуеш заглавието, може да се поминеш от смях. Ако не от това, тогава след като чуеш кои са участвали в този съвет. То само споменаването на тетка Цецка и "национална сигурност" в едно изречение е достатъчно. Отделно Станишев пък бил се бил разтревожил -  ама така и не става ясно от какво. То не върви да си скатал казармата и да се изказваш за националната сигурност. Накрая президентът пак се изказва бодряшки и сериозно като селски кмет за реколтата от тикви, като намеси половината световни разузнавания в бургарския атентат, а великото ченге от Банкя си затрая, и добре прави, че току виж пак метнал някоя дюнер-сентенция.
Пък като казах Станишев и национална сигурност, сигурно си спомняте канцеларската история за една папка, дето се оказа в Алексей Петров, пък той бил съвестен гражданин, а Станишев бил нарушил националната сигурност, разбираш ли...?
Какво ли пише в тия доклади на ДАНС след като сигналите от партньорските служби са проспани, независимо от кого?
Не бих нарекъл това българска работа, по-скоро е мурдарска, мърляшка. 

Мониторинг и анализ

Ризката май ви е тясна, господин министре!

Де ги Миро и Симеончо? Ей ги, нищят цената на хляба. Нищят, нищят, и като я разнищят, хлябът пак ще стане по 20 стотинки. Това е мечтата на българина - нещо евтино или най-добре безплатно. Българинът си мечтае за комунизма, дето всичко ще е без пари. Мечтае си за бензин по 60 стотинки, безплатно образование, безплатно здравеопазване, за почивки по 2 седмици на морето за по 120 лв за цялото семейство. Специално за хляба - в средата на 90-те години пък, си спомням как разни слушатели се обаждаха в БНР да се хвалят, че в тяхната кооперация на село хлябът е 20 стотинки. 

Е, Миро и Симеончо нищят цената по заповед отгоре, зер премиерът ги е натоварил с нея, ама то пак за наше добро - демек, сега ще я анализират цената, и ще видят що, аджеба, хлябът расте. Това, че примерно цените на тока (природния газ) и бензина растат като полудели едва ли ще да е причина - требе си анализ, и туйто! Да разбере българинът, че властта над него мисли за добруването му. 

Хора без работа, бих казал аз, та им намират.

Така навремето, през не толкова далечната 1999 г, по време на войната в Косово първо се заговори за обеднения уран, който американците слагали в ракетите си, после селяните от Западна и особено Северозападна България се оплакаха, че им изсъхнали доматите. Обаче тогавашната министърка на околната среда Евдокия Манева отсече "Ама ние правим ежедневен мониторинг на западната ни граница и няма нищо тревожно!" и дотам бяхме с вредните влияния на американския обеднен уран. Мониторинг прави жената, не е шега работа. Изсъхналите домати се писаха на сметката на извънземните, дето правят фигури в житните кръгове в Англия.

Да се върнем на Миро и Мони, че те съвсем гъбясаха да нищят цената на хляба. Всъщност, на кофти хора е поверил тази отговорна задача господин премиерът. Миро, с неговото шкембе има нужда да не яде хляб известно време, а след като няма да яде хляб, все му е тая каква му е цената; Монката пък сам си призна, че няма да е втори мандат министър у нас, защото имал къде-къде по-яки планове за себе си от това да го попържа електората. Пък и цената на хляба е къде-къде по-удобна за нищене от цената на бензина, примерно. Макар че е по-добре цената на бензина да не я нищи Миро, че той която и цена да е анализирал откакто е министър, все е тръгнала нагоре, а файда за населението няма. Е, преди няма и половин година нищи цената на яйцата, имаше там едно "Пускаме полския внос", пък какво ще му пускаш на вноса при пазарна икономика ... както и да е де, и тогава голям анализ падна.
Все едно не знам какво ще стане накрая - Миро и Монката ще анализират, ще анализират, и накрая ще рекат, че няма видима предпоставка за скок в цената на хляба. Нищо, че новите цени на тока и природния газ ги гласува същото това правителство, в което са министри, а цената на бензина я определя партньорът на карти на шефа им.
Ама нали трябва да си оправдаят заплатите...

Домашно по тероризъм

Малко история:

През 1925 г военното крило на БКП извършва атентатът в църквата "Св. Неделя", като целта му е убиването на колкото се може повече държавни и обществени ръководители и започване на революция у нас. За да съберат жертвите си на едно място, два дни преди това комунистите убиват ген. Константин Георгиев и използват траурната служба за осъществяване на замисъла си. Дълги години след това този атентат е бил изучаван от терористите като един от основните им тактически похвати - убийство на високопоставена личност и след това убийството на още повече и по-високопоставени личности на погребението. Изучаван е и от секретните служби на западните държави като елемент от борбата им с тероризма. Нещо повече - в почти всички държави по света има правила кой с кого да не пътува - например, никога не пътуват заедно президент и председател на парламент, тъй като обикновено при смърт на президента функциите му временно се поемат от председателя на парламента. Това правило беше нарушено от поляците при катастрофата при Смоленск - не, че им се разруши държавата, нито пък настъпи анархия, но с едно грешно движение полският пилот обезглави сума ти институции в Полша.

Малко наблюдения:

Гледали ли сте как малки деца играят футбол?

Те не се подреждат по терена, те не знаят какво е това защита и нападение, те не знаят какво е това подаване, движение без топка, пас в коридор, флангове, засада.

Те се разделят така - двама вратари, (евентуално) някой и друг защитник, някое "гюме" и останалото се скупчва около топката и се почва едно ритане, кюскане, блъскане по нея (топката). Двата отбора (без описаните по-горе) се движат около топката като сателити около планета, по-слабите подтичкват в периферията, по-силните пък се мъчат да я изритат към "гюме"-то и така цялата група се движи като хомогенна маса около топката, в зависимост от това накъде отива тя.

Малко действителност:

У нас рядко има хора във властта, които да са си научили уроците и да са си написали домашното.
Днес гръмна автобусът на летище Сарафово и почти цялата държавна власт се събра там. Съгласно информацията, там са министър-председателят, двамата му заместници - министрите на вътрешните работи и на финансите, министърът на външните работи, президентът и министърът на здравеопазването.
Чудя се, какво ли правят там - едва ли министърът на здравеопазването ще оперира пострадалите туристи лично. Едва ли министърът на финансите ще раздава парични компенсации и ще отпуска на място средства за животоспасяващи операции. Едва ли вътрешният министър лично ще регулира движението около летището и болниците в Бургас, или пък ще търси улики с лупа в ръка. Какви ги вършат пък президентът и премиерът на мястото на атентата въобще не ми побира главата - единия вече се изказа колко бил шокиран и ужасен, все едно е президент на Джибути, а не на държава-членка на НАТО; другият пък по-добре да му бутнат един дюнер в устата, но да не се изказва, че тоя път няма да ни се размине. Освен да мигат на парцали, да си плюят в пазвите, да се кръстят и да гледат съчувстващо, да дават гръмки интервюта друга работа няма да свършат.
В общи линии властта ни е като малките деца от горната точка - скупчили са се около топката и се мъчат да отбележат гол.
Това е реакцията у нас на осъществената терористична заплаха, и то на такава, която не е била хипопетична. Само че преди половин година останахме с впечатлението, че официално ни се казва "Няма такова нещо, не се безпокойте", но с половин уста ни признаха "А бе имаше, ама ние сме пичове и се оправихме!". А според някои слухове, и шефът на ЦРУ, който беше у нас преди 10 дни е предупредил за възможна атака на израелски туристи.
И така, са сте пичове, да сте пичове, колко да сте пичове? Май не много. Ей това ни е държавата - въртим се около проблема, искаме да го решим, ама не се получава както на другите.То и стана навик на властта да търчи из страната за щяло и нещяло - язовирът край село Бисер, земетресението в Перник, взривовете край Петолъчката, пожарът на Витоша, сега и атентатът срещу туристите от Израел - властта търчи като онази булка, дето мъжа и я викал от гората с пушката и всичко било наред, докато не почнал ловният сезон. Събират се министрите, слагат едни загрижени физиономии и до следващия път. И нито един отбелязан гол досега. А ако някой от терористите реши следващия път и да си напише и домашното, не ми се мисли!

Политбюро

Съгласно Конституцията на Република България, правомощията на един народен представител се прекратяват в 4 случая, описани в чл. 72:

Чл. 72. (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:

1. подаване на оставка пред Народното събрание;

2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;

3. установяване на неизбираемост или несъвместимост;

4. смърт.

Колкото и да се спекулира предизборно с отзоваването на депутати по време на мандата им, до този момент не е намерен начин те да се "уволняват". Това е положението. През годините сме били свидетели не един път на "роене" на парламентарни групи. Обикновено депутатите напускаха парламентарни групи, но не и Народното събрание, осенени от необясним порив да продължат да работят за народното благо и народът да види какви пичове са.
На народа не му стана по-топло от това. Напротив, остана едно такова усещане, че ни показват среден пръст и ни казват "На! Не мож`те ме махна от тука!".

На народа не му е станало по-топло и от работата ей на тоя юнак, когото, ако не беше скандалът около неговия келепирец от тази вечер, дори можеше и да не забележим, че е бил народен представител (макар че кого представлява този мангал, едва ли е ясно).
Интересното при него не е, че си е поискал 100 000 лв суха пара, че и 3 000 декара отгоре на всичко (направо го виждам как след края на мандата си купува два чифта волове и рало с железен плуг!). Да беше само той, с мед да го намажеш, пък и да бяха само 100 000...
Показателното в случая е реакцията на управляващите - събрала се някаква си там Изпълнителна комисия на управляващата партия и решила депутатът да подаде оставка като народен представител.
Точно като по байтошово време. Само дето тогава се наричаше Политбюро на ЦК на БКП.
На народа, естествено, му е кеф - един от крадците-изедници си получи заслуженото. До такава степен му е кеф, че не забелязва как се е върнал 20 години назад. Не се сеща да вдене, че Изпълнителната комисия може да го освободи от партийните му постове, но от парламентарните - не, колкото и да и се иска.
И че ако депутатът Аврамов не бъде осъден, никой не може да го накара да напусне Народното събрание доброволно.
А и не и е за пръв път на Изпълнителната комисия да приема оставки - ако си спомняте, министърът на икономиката Трайчо Трайков също беше "подал" оставка пред нея, макар че по Конституция и той се освобождава от същото това Народно събрание (чл.111, ал.2).
Но какво съм се втренчил в детайлите? Какво значение има кой ще го освободи тоя от пълномощията му - Народното събрание или Изпълнителната комисия? Важното е да се маха, нали се оказа че е крадец?
Какво значение има дали живеем правова държава и дали и се спазват законите?

Почивка в Турция

Самолета на Пегасус  Еър на летището в Бодрум рано сутринта.

И така, миналата седмица се върнахме от Турция, но сядам да опиша почивката чак сега - все пак доста неща имах да свърша, не това ми беше най-важното, пък и предпочитам да ритам със Симеончото, отколкото да блогърствам активно.

Избрахме Турция поради няколко причини - първо, искахме да сме някъде по- на юг, където водата ще е топла в началото на сезона (което се оказа точно обратното - в Мармарис беше необяснимо студена); второ - от години се говори за превъзходството на турските курорти пред нашите, та решихме да видим на място; трето - можем да си го позволим този път. 

• Транспорт

Симеончо отива на море!

Първо, летяхме с чартърен полет на Пегасус Еър, което не е толкова удобно, колкото звучи. Полетите са нощни, нячаче избор, а на летището трябва да си поне час и половина преди излитане (нищо, че от туристическата агенция посочват в инструкциите си два часа по-рано). От София излетяхме в 4:10 сутринта, от Бодрум летяхме в 1:05 през нощта; сами се сещате, че с малко дете не е най-удобното време. Има и вариант с автобус, но пак се влачиш 20 часа. Просто свикнете, че България не е източник на туристи за Турция и това са оптималните часове за нас. Турция се посещава от 4 милиона руски туристи годишно, горе -долу още толкова английски и немски - дори да им се налага да висят по нощите за чартърите си, пак са в някакви по-нормални часове.

Турските пилоти, или поне тези на Пегасус, определено отстъпват на българските - и двата пъти при приземяването просто ни друснаха, самолета подскочи като топка и след това пак се приземи. Особено на отиване се усети ясно. 

Граничарите на летището в Бодрум (летище Милас) го раздаваха бая "яваш", след като им отне приблизително два часа да обработят нашия самолет и кацналия малко след нас самолет на някакви англичани/шотландци (а тия пък какви раздърпани типове и повлекани се оказаха, не мож го описа!). 

Въпреки ефектния външен вид на продавачите и славата на ориенталските 
сладкиши, сладоледите им отстъпват на българските. Иначе специално 
този продавач знаеше как да достави удоволствие на клиента; сладоледа 
се поставя във фунийка, а фунийката е на края на един прът. Продавачът 
поднася пръта към туриста и в момента, в който онзи посегне да си вземе 
сладоледа, го завърта или го прибира при себе си.

От Бодрум до Мармарис се пътува около два часа с автобус, пътят е нов, добър е, но на места все още се строи и това без Ердоган да виси по пътищата с ножичка в ръка. Ако сте станали в 1 през нощта и сте с малко дете, съветвам ви да спите по пътя.

• Хотел

Симеончо много се радваше на фонтаните, този му беше от
любимите. В Ичмелер и Мармарис има много фонтани, снимах
доста от тях.

Хотел Верде е с 4 звезди, но преди тръгване ни предупредиха, че в Турция 4 звезди понякога отговарят на нашите 3. Освен това се намира в Ичмелер, а Ичмелер не е баш Мармарис, а е някакъв квартал на Мармарис, който отскоро развива туризъм и строи хотели, и на практика е на 10-15 мин с маршрутка от Мармарис. Лично на мен ми беше все едно, в крайна сметка важни са морето и плажът, а не къде точно си. Освен маршрутките, между Мармарис и Ичмелер има и морски таксита, корабчета - само че цената е десетина лири. Не беше не първа линия, но пък е тих. И до тук с положителното за хотела.

Пълно е с котки, и са по-едри от нашите.

Почистването - след обяд, между 1 и 3, когато почивате, дремете или не дай Боже, нещо друго правите.

Интернет - само във фоайето на хотела.

Аниматори - няма. В съседния хотел, Аква, имаше, но той е 5-звезден.

• Храна

Аз имам "мускули" и мога да плувам!

Басейнът на хотела.

Храната се оказа второто ни разочарование след студената морска вода. Еднообразна и бедна - специално в този хотел, няма нищо общо с това, което се разказва по форумите за Турция и курортите и. Салатите бяха 10 вида и не ги смениха цяла седмица. Аз се надявах на чобан салата - нъцки, имаше нещо подобно, но без сиренето и лютото чушле. За сметка на това имаше салати от варени моркови, картофи и майонеза, пак някаква подобна комбинация, но с грах, някакви опити за "Снежанка", ама не съвсем, нещо подобно на кьопоолу или имам-баялдъ - и това всеки ден, на обед и на вечеря. Готвените манджи - обикновено пилешко - бутчета или бяло месо и второ ястие някакъв салам, запечен на скара или пък със сос. Плюс макарони - и като ядене, и като салата. Ако не ви харесва пилешкото в яденето вечерта, на другия ден го ядете като салата. Сутрин за закуска се сервира фасул в доматен сос - кой го яде, така и не разбрах. Единствено телешкото го готвеха много добре, все пак мюсюлманска страна е. Ако едната сутрин има диня за закуска, на другата няма.

Али Реза Ефенди Гюлсарай!

Ако на обед си поискаш да ти донесат сирене, щото в България някои ядат диня и сирене, ти казват, че не може - сирене само на закуска. Ако на закуска свърши прясното мляко и вече минава 9 часа (закуската е до 10) може и да не налеят. Нормално за този хотел беше да липсват чинии, или пък да отидете да си сложите сирене и да няма, да си вземете нещо друго, а по някое време да видите, че изнасят цяла чиния със сирене и вече никой не иска да си вземе от него, но за вас е късно, защото вече сте закусили. С мен беше така. Отгоре на всичко персоналът се движи постоянно и не дай, Боже, да си оставиш току що напълнената чиния без надзор на масата - вдигат ти я и въобще не се церемонят. 

Не така стоят нещата ако се храните навън - опитахме пилешки дюнер - няма нищо общо с мазната калорийна бомба у нас. Без майонеза и без пържени картофи, леко и ненатоварващо стомаха.

• Персонал

Персоналът беше от сезонно наети работници от други краища на Турция, не от местни. Сервитьорите, освен че вдигат всяка попаднала им пред очите чиния, рядко говорят чужди езици и речникът им основно се състои от думите "Можно забрать?" и "Откуда вы?". За английски не ги търсете, то няма и нужда. Рецепционистите говорят прилично руски и английски. С изключение на това, че барманите го раздаваха анадолски гларуси и обслужваха с предимство всяка рускиня, независимо дали е млада или стара, сама или с мъжа си, та за една бира може и да почакаш, като цяло се справиха добре.

• Туристи

Мармарис е пълен с туристи, разбира се. На първо място са англичаните - те са най-многобройни. Мъжете са два вида - първите са татуирани касапи тип "Уейн Рууни", а вторите са кльощави хърбалети тип "Питър Крауч". И ако мъжете все пак се ядват, то жените им направо са отврат - развлечени повлекани, дебели, с безформени лица и отвратителни тела - без талия, с увиснали цици или дебели задници. И това е вярно за поне 85% от английските туристи. А лошото е, че и децата им са такива. Не че няма малки семейни хотели, в които можете да видите албионци да си говорят тихо и да пият по нещо - било то бира или концентрат. Но те са единици. Шумни, нахални, говорещи в почти 100% от случаите само един език, родният английски, и то така, че и Господ трудно би ги разбрал.

Англичаните бяха напълнили ресторанти и барове за мача с Италия и почти всички се бяха издокарали с фланелки на националният им отбор с №10. За разлика от немци и италианци, които стигнаха по-напред и без да демонстрират какви верни фенове са.

Фотоапарата ми има функция за нощни снимки, както и за снимки при сумрак, 
но за мое съжаление е много чувствителен и трябва да е абсолютно неподвижен. 
Иначе стават хубави снимки, но доста размазани.

След англичаните идват руснаците. За тях почивката в Турция днес е точно това, което беше почивката в България преди 30-40 години - нещо, за което да разказват с години като се върнат. Те, подобно на англичаните, също основно говорят само един език, родният им руски, но все пак се намират и такива, които са учили английски, но го говорят с такъв акцент, че веднага се познават откъде са. Специално за рускините е характерен и секс туризма в Турция - обикалят на тълпи по баровете на Мармарис и не подбират много-много, като в почти всички случаи намазват местните или онези, които знаят някоя и друга дума на руски. Русия е голяма страна и туристите и са от всичките и краища - онези, които имат акъл в главата си, съответно печелят повече и не ходят в Мармарис.

Германците са същите, както и у нас - тихи, спокойни, подредени и дисциплинирани до лудост. Идват на плажа под строй, тръгват си общо взето също под строй, хранят се под строй. Гледаха си мачовете на бундесманшафт-а без излишен шум, без помпозността на англичаните и без море от фланелки. Не правиха трагедии от отпадането от Италия.

Това е залива на Ичмелер, снимката пак е правена с функцията за полумрак. 
Честно казано, нямах намерение да увековечавам тази джапанка, ама какво 
да се прави, влязла е в кадър и не мож я махна!

Искам да обърна внимание и върху туристите-мюсюлмани. Някои от тях са местни, други са от арабския свят. Жените носят забрадки и са облечени в дълги дрехи, въпреки, че видяхме и изключения. За пръв път в живота си видях бански за мюсюлманки - странна работа... Мъжете са точно такива, каквито очаквате - шумни, прости, нагли. Един си позволи да снима със смартфона си една доста пищна руска тьотка, докато тя друсаше телеса, влизайки в басейна на хотела, а в същото време жена му (на арабина) седеше на масата до него и се правеше, че не вижда. Арабите се държат като у дома си - тоя същия още първата вечер качи детето си с обувките върху масата, а на другия ден пък се забавляваше да го учи да плува въпреки отчаяните  му писъци и недоумението на западните гости. Това, че детето ти пищи и се дере и с това може да пречи на останалите да почиват са подробности от пейзажа -важното е да го научим да не се бои от водата!

• Заключение

Почивка в Турция пак? Не по-рано от 10 години.

Туй детенце се оказа някакво русначе и въпреки миролюбивия му външен вид, 
имам усещането че у дома го държат в стоманена клетка и го хранят веднъж 
на три дни със сурово месо. Оказа се доста свирепо диване, сумтеше и пръхтеше, 
и всяка игра я обръщаше на война.

Пак залива на Ичмелер, на другата страна обаче. Ако обърнете внимание, хората 
във водата са най-много до кръста  - просто водата беше невероятно студена за 
това време на годината.

Малкото Кате на пристанището на Мармарис.